Мислех си...

Любов! Само времето лекува. Щото не е лекар, стават други неща. Вече не обичаш или пък не обичаш да обичаш. Или пък много обичаш, без да обичаш. Или нищо не обичаш, а много обичаш. Да не продължавам.

Нямаш идея, колко хора го правят. Някои ги определят като безчувствени. Други пък точно това търсят. Обичат това, че може да обичаш. И че обичаш, без да обичаш. Обаче обичаш. Странно е, нали? И те те обичат, без да те обичат всъщност. Човек може лесно да се побърка. Да, знам, но точно това става. В крайна сметка се стига до още по-сложни трейдове: Не обичам, но обичам да ме обичат, защото ме обичат, но не могат да обичат, защото обичат, но не теб обичат, но пък те обичат, защото ги обичаш и обичаш, защото искаш да обичаш, както и да те обичат.

Има ли смисъл? Има, разбира се. Просто някой обича някой си, въпреки всичките трейдове. Ама този, последният, дали то обича, ъъъъъъ... вече се объркахме, предполагам.

Простичко е. Аз обичам, Ти обичаш. Другите да го духат. "Другите" си палят цигара (една от друга) и дори сега, ще кажат, че обичат. Кое? Ами вече не се разбира. Кой обичаш, кой пък не. Гори ти цигарата и почва да ти писва. Излиза, че всички обичам. Да, ама не е така, да оставим, че не всички ме обичат. А не обичам, да не ме обичат. Защото спирам да ги обичам и почвам да не ги обичам.

Клубчето, да не беше Любов? Да не би всички да се чувствате като мен объркани? Нормално е. Защото си ви обичам. Или не съвсем? Всъщност обичате ли ме, АЗ дали ви обичам и дали обичам, защото съм направен да обичам, но нещо не винаги обичам. Няма как да обичам, без да не обичам, но пък обичам да обичам. Без тези, които не обичам.

Значи. Всички си ви обичам и не искам никой да не обичам, защото просто се изморих вече. Как едно оксиморонче може да докара лапсус, който да е и всичко друго, но не и ясна мисъл. Любов да я наречем. На мен ми се губи нещо. Ами то на всички е така. Как може за нещо, да кажеш обратното нещо, и двете да се случат и в цялата си си сила изобщо да се изкажеш. Тук блокирах.

Сега е време да изпъкнат дами с деца. Те са ги носили по x месеца. Ииии... и какво от това? По-горе написах доста неща. Ами четете. Пак се завъртяхме. Хубаво е, виж какви неща правят вече.

Каква е завръзката? Няма такава. Шофьор се мъжи за учителка. Заедно повръщам със стюардеса. Ватман става голяма личност. Мартенички правят шоу. Пожарникар става генерал. Аз пък се чудя какво да правя. Сервитьорка прави жълта хроника. Пицар си има предаване за вкуснотийки. Поп-дива говори бавно и вероятно смислено. Зара си оправи зъбите.
Как да не му направя мониторинг?

Бау? За кучетата или нищо, или Еко-му... и на него да му...

Обичам те.Ти си уникален.....всички сами по себе си сме уникални ,но си е друго някой да го забележи.Дали забелязваме ,че обичаме?.........нищо никой и никога .....е това не го обичам.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

един приятел казваше - не мога да обичам някой, който не ме обича

[линк]

Май трябва да се вглеждаме повечко в детайлите. Животът е уникален. Някой си, някога, просто не се е удържал и ето я Дискетката. За това напомня само склонността ми към алкохолизъм, чувствителната кожа, нездравият стомах и характерно кривият ми втори пръст на краката. Нищо повече. От къде на къде, една карта, трябва да я завъртя, за да се ориентирам. Или да помня нещо от преди 30 години. Или да пиша такива неща.
Нещо блокира това, да се радваш на малките неща. Някои му викат конюнктура. Демек средата ни прави такива. Гледах едно предаване за "Плуващите лъвове". Къде ще плува лъв? Ами плува. Популацията е четвъртата по големина в света. Каква е файдата от ползата, да стъпиш на Луната. Някакъв гротескен начин, да си надвиеш природата. Всъщност нищо не надвиваш. Еверест е пълна гробница. Какво кара хората, да си мрат там, с тъпата идея, да си изпитат тялото. За какво ти е душа тогава? За какво се пишат стихотворения, за какво "пазим" природата (резерват ми е любима дума), да не ядем месо, като това е в природата на тялото. Някаква лудница.
Слънцето ще цъфне след няколко милиарда години. Смъртта е единственото сигурно нещо, което ще се случи изобщо. Дай да мреме ли. Имало е такова племе, не се сещам за името в момента. Ами изчезнали са. Смисълът е много странно нещо. Стадо антилопи си пасе, а околовръст - женски лъвове. Ясно е, че идват да закусят. Антилопите правят ли бетонни ограждения, слагат ли пехотни мини. Не съм чул. Нали мислим логично. Роси Алексиева, направо ще лудне, как 16 годишна дъщеря_на_някого, казва, че ще я изчукат вероятно и после отива на "терена" (по стародискеткен стил). После точно това става, прави аборт, зрелищно се не_самоубива и след 15 години има дъщеричка, която обаче няма на какво да научи. Защото и тя не знае точно на какво. Последната дама е със златен медал от Френската гимназия и на времето е републикански шампион по математика, и е в Менса, с едно от най-добрите IQ за Европа. Сега си гледа детето и за мой ужас ме позна, в едно заведение, докато целувах една бира.
Всичко е в детайлите. Грозна е самата конюнктура. Представи си, колко мразя да чистя Блатото. Ами ако не го правя, ще смърди като сметището в Горна Баня. Не знам кой е 1000 mg, но едва ли ще ме заобича с противогазна маска. Излиза, че и душата има нужда да е чиста, нищо, че просто обитава тяло.
Всичко е адски объркано. Повечето правите семейства съвсем млади. Има един период, 4-6 години в който нещо се включва и то ти говори, че това нещо, не става за нищо. И се почва. Цялата пара е в свирката. Една приятелка ми подари картина на две риби. Демек - зодията ми. Едната на ляво, другата - на дясно. Просто е невероятно, как всичко, и аз и ти, и съседите, все това правим.
А е толкова простичко. Да цункаш едно пъпче. Да погалиш някой. Да му харесваш очите. Да го захапеш по дупето. Разбира се, че не става и това. И това е простичко. Някой да е клал пиле? Или да е "гътвал" прасе? Да. Не е приятно. Но е приятно да си хапнеш с чаша вино. Преди време абсолютно автоматично казах на едно цигане (7-8 годишно), че ще му "дам" една баничка. После се ужасих, че просто не можах да си бръкна в сакото, а хлапето можеше и наистина да не е яло нищо. Едвам го настигнах. Като улично кученце беше. Опита се да избяга. Като видя монетите, просто дойде. Почувствах се ужасно, но веднага си представих студената бира и го забравих почти на секундата. Сега, като се сетя, какво изобщо ме отличава от лъва и манджата? Нищо. Неее. Това, което мисля, това, което споделям. Различно е.

Сега отивам на купон. Да си подхраня мисълта с водка, бира и нещо за хапване. Това сме, хората.

Другото са мисли. Още ли ме обичаш? За к`во? Какво съм повече от всички ли? Пиша, каквото мисля. Не е повече. Много е еротично, да нулират counter-ите. Така просто потъва една тема. За каквото и да иде реч.

P.S.
(Дори не го чета, нека всичко да е усещане. Трябваше да изляза и съм го записал.)

Попаднах на необичаен филм - "Историята на Амели Пулен".
Тя беше продавачка в магазин, около 26 годишна.В квартирата си намери скрита една кутия, която е принадлежала на момче преди 40 години.В нея имаше ценности-стъклени топчета, снимки, фигурки.Съкровищницата, която едно момче е пазило някога. Амели беше в онова настроение, което те кара да доставиш на Някой радост. След дълго търсене тя откри бившето момче и му остави кутията,без да се разкрива.Тази кутия донесе лавина от спомени в човека,след което той промълви :"Когато си дете, времето се влачи бавно.След това изведнъж ставаш на 50 и целият ти живот може да се събере в една кутия".Често си мисля колко дълга би била историята на повечето хора.Дали биха могли да напишат повече от 2-3 страници за своя живот.И какво би имало в кутията от детството на хората, които срещам.....
А ти питаш дали още те обичам?Разбира се , даже ..........повече от всякога!