Избора!?

Извинете ме, че пиша анонимно.
Трябва да реша, избора е труден, някой ще каже , да но имаш право но избор, това е добре, дали....сигурно е така...
Кое да избера:
1. Самотата.
или
2. Приятелството, любовта, секса, помоща, разговорите.....с женен мъж, който никога няма да зареже семейството си заради мен, причините за това негово решение са много и мен колкото и да ме боли ги разбирам. Получавам много от тази връзка, но тя ми носи и радост и щастие и болка.
Понякога си мисля дали не съм егоист, да аз го обичам, но няма да отреча, че тайно се надявам един ден, някога, да срещна човек, който да сподели живота си с мен, да живеем заедно и така.....дали не запълвам времето до този ден /един Господ знае, кога ще дойде този ден/, дали не бъркам любовта с нуждата от секс, внимание и приятел с който да споделиш проблеми и радости.
Незнам какво да Ви попитам, сигурно просто споделям, но реших да направя този избор, да бъда сама или да запазя приятелството с този човек, да бъда с него дори за малко, дори не толкова често, но да знам, че има човек,който мисли за мен, дори и не само за мен, а преди всичко за своето семейство.
Какъв съвет ще дадете, самотата е ужасно нещо.
Благодаря, много сте готини, чета Ви редовно и ето, че сега имам нужда от Вас.

За Вас неангажирани хора няма ли бе?
Иначе щом можеш да пишеш, не си толкова малка, че аз да те уча
коя от тези възможности да избираш

Знаеш ли, мила, вероятно наистина е трудно да вземеш решение от типа "дали да изпусна питомното (т.е. наличието на Някаква, макар и неудовлетворяваща връзка), за да гоня дивото (което за теб е неизвестност и самота)"... Но пък тъжната истина е тази - в момента на практика жертваш безценно време от живота си в безперспективна връзка, сама си даваш сметка за това, нали. А и докато си привързана към тази именно връзка, си затваряш очите за всички останали възможности и по тая причина ти се струва, че напускането й ще те остави неминуемо самотна... Ама не е така! Не можеш да знаеш какво ще се случи, ако си отвориш очите, ако спреш или прекратиш връзката, за да се погрижиш за себе си и за откриването на пълноценна и удовлетворяваща те връзка...
Освен това в тая ситуация, колко тъжно! - ти си даващата (и то стопроцентово) любов, разбиране, приятелство, секс... ша ма прощаваш, но ТОЙ е Получаващият, защото на практика това, което ти дава е доста орязано и окастрено и може би не е дори 50-процентово - ми той си взима от тебе това, което не му достига, и то - най-егоистично. Сама казваш, че го разбираш - няма лошо. Ама се жертваш изцяло... - може би и в това няма лошо, ако те устройва и ако това е представата ти за бъдещето, което ти предстои - ти да си вечно на пост, готова да му даваш винаги, когато на него му се доще да получи...
Просто не е зле да бъдеш малко повече егоист, да мислиш за бъдещето си, да не смяташ, че всички пътища пред тебе са затворени, ако не е ТОЙ. Ясно е, че е много трудно да напуснеш някой любим... но е здравословно за тебе самата - по-здравословно е да страдаш известно време от раздялата, отколкото да се луташ години наред и като се обърнеш назад - да си кажеш: Помощ! Какво направих със собствения си живот!
Не се страхувай от неизвестното - то е по-добро от нещо, което те изтощава с известната си вече безбъдещност...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Всичко зависи от това, какво ти е писано. Самотата наистина е ужасно нещо, но пък тя е единственото нещо, което никога няма да те прредаде. Предават само любими, приятели, близки, другари и т.н.

Значи твоята дилема се измества в: " Дали да избера риска от предателство, или самотата. .."

Мене ако питаш за предпочитане си е риска от предателство. Самотен винаги можеш да бъдеш, пък и ти ако е рекъл Господ ще успееш да предадеш някой близък.....

Хайде, късмет и добро настроение!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

ти си виждаш дилемата така:
1.самота или
2.неудовлетворяваща и безперспективна връзка

а аз я виждам така:
1.ново начало и всичко е пред теб(добро и лошо ,никой няма гаранции) или
2.безперспективна връзка (тя пак може да е хубава) и ще се чувстваш все повече употребена

защото на твоя човек тази схема му е много удобна и приемлива...не губи нищо..а ти?

И какъв избор,то е ясно,човека си има семейство, ти си нещо като придатък,бягство от скуката понякога в семейния живот, ......никакво бъдеще не те чака с този човек, затова спасявай се докато имаш още време......

всичко е в ръцете ми:)))))

Да, но не е ли по-добре нещо без бъдеще /ако под бъдеще се разбира брак/ пред нищо. Дали се заблуждавам, но това се разбира късно...

И ти ли си хванала Дяда господ за маркуча:))))))))))))))

Mnogo greshen izbor!Bezmisleno e da si gubish vremeto.Po dobre ,za da smenish samotata s nesamota,izlizai s priqteli,kolegi,blizki i taka veroqtno shte sreshtnesh naistina nqkoi,koito shte ti dade tova ot koeto imash nujda.

И аз реших да си напиша мнението по интересуващият те въпрос , но не знам да ли ще ти хареса или няма да помислиш, че се бъзикам или заяждам. Гарантирам ти че съм напълно сериозен и така подхождам към повечето моменти в живота когато се налага да избирам между две неща. Та значи ако аз бях на твое място не бих бързал да взема решение а бих си хванал още един такъв женен приятел , от който да получаваш топлина нежност внимание разбиране и секс , бих изчакал да минат 2 месеца и после бих казал и на двамата какво е положението. Както и да го погледнеш.. половин връзка от единият и половин от другият си е почти цяла пък и .. и ти си човек и ти имаш право да имаш още някой. Ако и двамата те зарежат поне ще се утешаваш че не е бил твой избора , ако ли пък не - все ще има някакво развитие - я единият ще отпадне я и двамата ще почнат да се конкурират заради теб.

Много те моля, обясни ми едно нещо: защо си толкова убедена, че имаш само две възможности в живота - тази връзка, каквато и да е тя, или никаква връзка? Ако наистина мислиш така, важно е ЗАЩО?

zashto pak misliash che bez nego shte si samotna - naprotiv , takmo shte ti se otvoriat setivata i za drugi maje , nadiavam se svobodni koito shte ti dadat poveche.

moe jeliazno pravilo e: nikoga sas jenen maj! dori samo kato si pomislia che spi i s jena si ednovremenno s men mi stava tolkova gnusnoooooooooooooooooooooo......... a pak tia s koi moje da spi oshte ................ brrrrrrrrrr.................

Ами ти всъщност и сега си сама, само , че не го знаеш, или се правиш, че не го забелязваш. Хайде кажи - с кого прекарваш празниците? Когато ти е криво нещо, господина веднага ли се отзовава лично? Колко сутрини в седмицата се събуждаш до него? Можеш ли да си позволиш, всеки път когато ти се прииска до го гушнеш или просто да го чуеш, веднага да му се обадиш? Дори и да е 2,30 през нощта? Позволяваш ли си да се появиш с него на публични места, да го хванеш за ръка, да го целунеш? Ако искаш не ми отговаряй, но ако наистина трябва да направиш избор - си отговори сама.
Извинявай, че съм толкова рязка, но ... съм пристрастна ... била съм от другата страна.
P.S. Мисля, че съвета на Майкъл е страхотен

Да поставиш другия в същата ситуация, в която и той те е накиснал.

Но се съмнявам, че ще се получи нещо добро от това.


Ти имаш ли?

Здравей ~~~,

Всъщност не бъркаш - любовта е всичко това - и секс, и приятелство, и внимание, интересни разговори, и т.н. всичко, което го знаеш. Има, обаче, една разлика между любовта и механичния сбор от тия неща, които всички си търсим. Разликата е, че любовта е нещо, което предполага и предусеща, но още предопределя и предизвиква бъдеще, и развитие в отношенията.

Не знам за причините му, но ако е невъзможно да има бъдещо развитие на отношенията ви - и любовта няма да има възможността да се развие в обич и всичките и компоненти правещи партньорството пълноценно, а връзката здрава и кефеща.

Тъй че рано или късно някой от вас двамата ще прекрати това, което сега засега (ама май май не много вече теб удовлетворява) е добро и за двама ви. Обаче много са ви асиметрични отношенията - откъм очакване... Огромен опън се създава от това и рано или късно нещата се късат.

Щом си дошла до точка на избор - по-добре светът да бъде твой избор - такъв - шарен, интересен и удовлетворяващ. Дали с него или отделно - то е нещо, което от двама ви зависи, но светът не е един човек. Не допускай твоят свят да е съсредоточен около една единствена точка, дори и тя да е личност заслужаваща - не знам какво - каквото мислиш, че заслужава. Светът е твърде обширен и разнообразен, за да го възприемаш тъй едностранно. Често се случва туй в години доста млади и/или при минало разочарование...

Отвори се за света - тогава няма да се налага да правиш избор. Тогава ще имаш ясна представа какъв е твоят път и ще знаеш накъде те води и с кого искаш да вървиш. Може това да е твоят човек, може да не е - няма как да разбереш, ако изборът ти е между нещо или нищо. Ако след като си наясно със себе си, когато имаш своя път - отново искаш да си с него - бъди.

А самотата е ужасна най-вече, когато светът ти е затворен, малък и ограничен...

Погледни около себе си, намери си пътя и тогаз избирай, късмет!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Извинявай, че ще бъда груб, но докато си с него друг няма да се появи и ти го знаеш вътре в себе си. Тогава нека променим въпроса: Да остана ли с врабче в ръката или да потърся по-голяма птица пускайки врабчето да лети където ще, но не и при мен?

Да умреш е лесно...
Да живееш може да се окаже много по-трудно.

- иди дойди този съвет ще свърши някаква работа. Ама да кажеш на човек, който обича някого, да го замени или допълни с друг е маса тъпо.

Всъщност обичал ли си? Друг човек имам предвид.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

И освен свободните електрони има и освободени /такива кат нас/! Да натиска девойката ,пардон ,май не е вече девойка.. ,ама за нас не е от голяма важност...
Ила при нас ,ний шъ тъ приьемем в убятьята си! Сама няма да тъ устаим да си сидиш ,секи ден с различен мен и шъ си N1! Голям ъпгрейд ше ти напраим!
А пък ако ти не додеш ,ше доде булката на тоа дето мноо го обичаш ,та за нас е все за добро!!!


И аз и ти можеме, но козата...

Не мисля, че имаш избор, заблуждаваш се. Имаш единствено самота и в двата случая, ако не предприемеш мерки за собственото си спасяване. А те не са очевидни - в момента ти не си и представяш възможността да прекъснеш тази връзка. Разумът ти ясно те напътства, но сърцето ти и страхът не ти дават да предприемеш нещо. Чакаш някой да реши вместо теб и ти само да приемеш това решение, каквото и да е то. И винаги ще си намериш оправдания за пред себе си... Просто си се оставила на течението, но времето минава, то е най-големият ти враг в момента...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

.. много право да пиша в такава тема, защото досега съм била близка само с един женен мъж/ въпрос на принцип/, а това е нищожен опит.
Но ще ти кажа нещо простичко, това което знам от другите жени ... съпруги или любовници.
Щом един мъж изневерява на жена си с лекота... особено ако го прави от години, то той ще изневерява и на теб, мила, и един ден това ще почне да те наранява. Особено, ако ти си мислиш, че имате връзка.
Защото ние, жените, почти не можем да правим секс без чувства, каквото и да си говорим... / Е , аз минавам за изключение, ама само аз си знам какво ми е.../

А ако да ти изневеряват в качеството ти на съпруга е, ако не приемливо, то поне доста широко разпространено - има си обяснение и начин да бъде разбрано... може би дори простено...
То да ти изневеряват в качеството ти на любовница е просто убийствено гадно. Поне за мен.

Затова, ако имаш възможност да избираш, и ако си достатъчно силна духом и още не си безвъзвратно хлътнала по този човек - зарежи го!
Така е по-добре за теб.
А ако си вече твърде слаба, за да го направиш.. поне нямай големи илюзии.
И се пази!

Не е самотата, която убива...друго е.

Love is stronger then Pride