Родители без деца

Моми4ета,
чувствате ли се като родители? Родители по всички критерии, само че без деца? Давате ли съвети на близки и приятели с деца, когато видите нещо нередно? Четете ли съвети за гледане на деца? Заслушвате ли се в детски песни, заглеждате ли се в анимационни филми, за да сте в 4ас с детските забавления? Мислите ли си понякога: " Като имам мое дете, ще му готвя такава супа, такъв десерт..."... Ще ходим на цирк, на кино, ще ходя на вси4ките у4илищни състезания, ще нау4а детето си на много неща, като стане пубертет, ще говорим открито за секс, за наркотици...Прекроявате ли жилищната си площ-детска стая, креват4е, кът за игра...Представяте ли си Коледа с вашето дете, Великден, Рожден ден? Като чуете новини от рода "отвлечено дете", "педофили се ширят безнаказано", "дете пребивано от родители" коментирате ли, анализирате ли, искате ли да дадете мнение за това как е правилно, как трябва да бъде, как трябва да се гледа едно дете...
Аз като реша да кажа нещо на роднини или приятели относно децата им и нещо ми засяда на гърлото: как мога да давам акъл като си нямам свое? За да си родител, трябва ли да имаш дете?

4есто говорим с мъжа ми zа въzпитанието на бъдещето ни дете. И още от сега си ли4ат противоре4ията. По_ лесно е да се говори zа въzпитание, отколкото да се въzпитава. Не давам съвети никому. Теорията понякога е много по_ раzли4на от практиката. И се страхувам, 4е нещата, моито сега си ги мисля, никога няма да успея да ги практикувам.

Хм, много хубава тема.
Никога не съм давала съвети на приятелките ми с деца, някак не мога да го правя. Това трябва да го изживява човек за да може да вземе отношение, според мен. Но слушам много внимателно, когато говорим за децата, т.е. когато другите говорят, чета сайтовете за деца, осведомявам се за бременност, раждане, отглеждането след това, но тази информация си я пазя за себе си, не я коментирам и не давам съвети основавайки се на нея. Мечтая си за Коледа и Великден с нашето бебе, знам точно какъв ремонт трябва да направя за да ми е удобно на мен и на непоявилото ми се още бебе, но дотам. Тези неща не ги коментирам даже и с мъжа ми. Той се натъжава и казва, че ще го направим като му дойде времето, да не го мисля сега, някак по-прагматично мисли от мен. Понякога може и да се разприказвам, но той само ме слуша, изобщо не коментира, накрая се появява едно "добре" и толкоз. Животът продължава.

Сякаш чувам собствения си вътрешен глас. Дали това означава, че нещо не сме вред?Мислех си,че това се случва само с мен. Аз дори си измислям име, ако е момиче или момче.

Аз съм учила детска пегагогика и психология и много обичам децата. Работила съм и в деска градина. Децата ме слушаха, а имаше "учителки", които не слушаха.. Аз не повишавам глас и не викам, а имаше учителки, които крещяха като обезумели по децата, а те въпреки това не ги слушаха. Възпитанието според мен е въпрос на усет, любов към децата и знания, защото не може да си нямаш понятие детето какво разбира на определена възраст и да се опитваш да го научиш на неща, които то не може да разбере или научи или обратното да е навършило 3 год. и да го храниш ти с лъжичка....Иначе си мечтая и аз и се надявам скоро и аз да имам едно малко мрънкало.., а може и повече, поне имам опит.

Охх Мари ...
ако знаеш колко добре те разбирам мила....
на мен редовно ми се пълнят очите като видя майка с детенце ...
но няма как живота продължава
от сърце ти желая да се похвалиш много скоро и наистина да станеш Мама с Главно М!!!!

Мари, много готината Мацка със страхотната коса (както твърдят очевидци)

Що не вземеш да погледнеш през прозореца - каква ли красива пролет е сега в красивия град Прага.... Що не вземеш да погледнеш Мъжо си, да си осъзнаеш така малко щастието .... Какво си се вкиснала напоследък, какъв непреодолим медицински проблем те кара да се отчайваш??? Да се стягаш, ей, че в скоро време (никой не знае точно кога, но предстои) ще ставаш майка. Сменяш ли си живота с тоя на шимпанзето (горилата?) в зоопарка? Ама де

На всички ни се стяга гърлото, като иде реч за деца, ама чужди, пък ние още нищо не можем да кажем...Аз гледам да не обръщам много много внимание на такива факти от живота и да не се притеснявам. Иначе от прагматична гледна точка си мисля какво ли не - от година и половина си планирам уж живота около това - ей сега като излеза майчинство, дълго ли ще отсъствам от работа, и куп други, оказва се излишни, мисли Това може и да не е сериозно, но в сферата на сериозното си мисля - какво жилище да си купим, че да има стаи за всичките ни деца, кой ще може да ни помага, ей такива неща. Пък за име си мисля още от преди да почна да правя опити, какво говорите

Моми4ета, тази горила наистина ме накара да се замисля. Аз все си мислех, 4е вси4ко съм премислила, то не беше мислене, мислене, пъшкане, пак мислене, мислене... Оба4е като видях горилата с бебете-разбрах, 4е нищо не съм разбрала. Аз още не го разбирам, като го проумея, ще споделя с вас. Някаква формула е, някаква магия, но каква то4но...
Малкото горил4е е само на 3 месеца, не може да ходи, абе също 4овешко бебенце, само малко по-космато. Майка му го носи на врата си, ама като го метне на врата си, не го мятка със сила, а с толкова много нежност и внимание, просто невероятно. И то се зака4ило за нея, стиска с ръ4и4ки козината и се вози. После тя го слага на земята, пак с невероятна нежност и грижа и го придържа да не тупка, 4е то се мъ4и да ходи, ама тупка на земята. А тя го гледа заме4тана и о4ите й едни такива хрисими, доволни, смирени...После дойде една друга горила, пак женска, и взе за 10 минути бебето, та майка му да си по4ине! Е, такова нещо ве4е ме разкъса от всякъде! Леля-горила си поигра малко с него, погледа го и го върна на майка му. Тя го прегърна и то, маймун4ето, запо4на да си играе със зърната й и поте4е мляко. Мама горила го обира с ръка и го опитва, бута бебето да су4е, ама то нали е маймунка-разрани й зърната и запо4на да се дърпа, не иска да папка. А тя го гледа мила, блага, добродушна, ако ще да я убие това бебе, пак ще го оби4а...
А де, горила...

Аз отговарям като една която е била "майка без деца" и която сега е "майка със деца".
И аз като тебе преди все си мислех за моите бъдещи деца, как ще ги възпитавам, за какво ще говорим, къде ще ходим, с какво ще ги обличам... въобще за всичко, за което ти си писала.

Но да бъдеш родител на практика е много по-различно от това да бъдеш родител в мечтите и мислите си, различно e във всяко едно отношение. Толкова е различно, че не знам дали ще ме разбереш ако се опитам да ти обясня.

За мен една жена става МАЙКА, когато започне да се грижи, обича и отглежда едно или повече деца. Забележи че не казах "...когато роди" или "... когато забременее"

Много от момичетата (вкл. и аз преди) в този клуб, имат погрешна представа за майчинството, защото са си поставили за цел Nо 1 да БЪДАТ БРЕМЕННИ, не да бъдат майки. Струва ми се че някои от тях го правят само за да могат да си показват корема на приятелките.



Кака Лора – 26.Февруари.2004

Струва ми се че някои от тях го правят само за да могат да си показват корема на приятелките.
Това сериозно ли?


[линк]

понякога си мисля, че съм много повече родител от много мои познати, които имат деца и просто не знаят какво да ги правят!и когато някоя от приятелките ми посегне да удари детето си, защото е направило нещо, мен ме заболява още преди шамара и да стигне целта си!!!!!
вече знаем как ше подредим стаята, знаем как ще кръстим децата си, знаем кой коя смяна край креватчето ще поеме, мечтаем си как ще изглеждат....май, че ние ВЕчЕ сме родители......без деца!

това изказване, което цитираш, е фантастично тъпо!
безкрайно ми е странно, че го чета написано от жена, която е била проблемно забременяваща и е майка...

сигурно ще прозвучи странно, но аз нямам никаква визия за бъдещия си живот като майка. нито си представям какво ще правя с детето, нито нищо.

единствено съм изпадала в страх понякога, че няма да мога да го възпитам добре, или че ще стана силно "несвободна".

а тъй като имам мнение по всички въпроси и умрем да давам акъл, случвало ми се е да коментирам, анализирам и съветвам чужд ородителско поведение - на много близки приятелки.

иначе, с деца се разбирам прекрасно, досега провал нямам :)

Моето място не е в тази тема.
Много мислих, докато се реша да пиша...
С първото си дете забременях на втория месец, но пък лежах седем сесеца в болница за задържане.
Много мъчително, но се забравя... Единственото, което ясно си спомням е неистовото ми желание да имам дънкова рокля за бременни и да се разхождам по Витошка... Да разхождам голямото си коремче...Нищо друго не исках, само това...

Имам чувството, че това е било в някакъв друг мой живот.
Сега правя опити от година и два месеца.
Изненадана съм от интензивността на чувствата си.
Втренчвам се в бременни, в колички, в малки деца, във витрини с бебешки дрешки...
Очите ми се пълнят със сълзи...
Тъжна съм...
Загубила вяра, че ще стане...
Баси, не съм очаквала, че толкова боли...
Понякога мечтая...определям мястото за легълцето или мислено се разхождам с количка ...
Искам да имам бебе, количка и да се разхождам по алеите...
Вървя по алеите сама, но усещането, че бутам количка е реално, навеждам се, оправям завивката, давам водичка, изправям се, усмихната, уморена, но щастлива...
Галя кучето си по главата и си представям, че галя незаченатото още бебе...
Боже, моля ти се от душа, помогни ми да не полудея...

Вече съм убедена, че не само аз съм луда в тоя клуб. Чувствам се също като вас, в къщи сме изнервени и напрегнати, но от известно време спрях да чета всички теми от клуба и май съм по добре. Вече не си втълпявам, че имам всички болести, а в нета намерих интересни развлекателни книги , така че да не скучая. Опитайте да се занимавате и с други неща, ако забременяването не е основната ти мисъл всичко ще стане по-лесно

Аз имам опит в гледането на деца-доста голям.....Например гледала съм детето на една приятелка докато навърши 4 години...На 3,5 го научих на азбуката и четеше заглавията на вестниците..Бях непрекъснато с него от сутрин до вечер, всеки божи ден. Преобувала съм го, напикавал ме е няколко пъти, така че..имаш грешка мила. Нещо си се объркала тотално. А и в детска градина съм работила. Често срещано явление е, че някои майки шамаросват децата си, за да постигнат това, което аз постигам без шамари... Също аз говоря тихо, не викам, а децата ме слушат винаги. Просто незнам как го правя...Ще разкажа и още една случка, която съвсем скоро ми се случи в супермаркета в квартала. Една лелка питаше едно момиченце на 3 годиники къде е майка и, а то се завъртя погледна към мен с големите си очи, посочи ме и каза "Ето я моята!". Бабката се развика на дедето да не се закача и че аз не съм му майка. На мен, естествено ми стана много приятно, че ме предпочете пред неговата майка и си тръгнах с усмивка и този ден бях ужасно щастлива...

Съвсем сериозно!
Наистина така ми се струва.
От време навреме се появячат мнения от този сорт:
..Единственото, което ясно си спомням е неистовото ми желание да имам дънкова рокля за бременни и да се разхождам по Витошка... Да разхождам голямото си коремче...Нищо друго не исках, само това...
...
Поне момичето има доблестта да си го каже.

Все пак, независимо в каква ситуация се намира човек, винаги чувствата и мотивите му се развиват, узряват. Така се усъвършенства човека.
Никоя жена, която не е отгледала дете, не може да ме убеди, че е най-добрата майка на света, че всичко знае, зарбира и е 100% МАЙКА. Това автоматично изключва възможността за развитие и е най-малкото смешно като твърдение.



Кака Лора – 26.Февруари.2004

Ружа, не мога да разбера какво целиш с така изказаното мнение? Целиш ли да предоставиш някаква морална помощ на моми4етата, които я 4етат и се опитват да прозрат нещо за себе си? Какво целиш? Можеш ли да конкретизираш малко?

Лали, извинявай, просто ме провокира
ти чакаш от 1 год и 1/2 второто си дете, и галиш кучето по главата............ и мислиш как ще разположиш креватчето си за ВТОРО СИ ДЕТЕ..........
АЗ ЧАКАМ 11 ГОДИНИ ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ИЗОщО....... И съм на 36 год.....
БЕЗ КОМЕНТАР
ПРЕДПОЛАГАМ щЕ РАЗБЕРЕТЕ КАКВО ИСКАМ ДА КАЖА..............

Мила, Албена, безкрайно съжалявам, че те огорчавам.
На колене и от сърце те моля да ми простиш.
Наистина моят и твоят живот са несравними.
Но, не смятам да се оправдавам!!!
Ти пропускаш две неща: първите ми думи, че наистина нямам право да пиша в темата и желанието ми да споделя изненадата си от интензивността на чувствата си.
Всички щастливи хора си приличат и всеки е сам в личното си нещастие.
Животът ми е доста объркан. Не е така бонбонено розов, както ти изглежда.
Много съм възрастна.
Не се оплаквам, даже някак си съм щастлива в страданието си. Имам чувства, значи жива съм...
А, наистина много боли, боли...