Деца - кога...???

Интересува ме мнението ви, момичета и жени - кога мислите, че е най-добре да се роди първо дете. Дали не е по-добре човек да си поживее докъм 30 г. и после да му мисли или да се свърши работата по-раничко. Аз лично съм на 24 (почти) и съм се обучила, работя, мисля дори да поуча още малко. скоро ще се пренеса при моя приятел да поживеем заедно, и идва неизбежния въпрос - кога? Моя приятел е една година по-голям от мен и иска да почакаме поне 2 години още. Моля ви, да чуя и вашето мнение или вашият случай!

Вече имаше подобна тема.
Колкото по-късно толкова по-добре. Идеалноза първото дете е между 25 -30. Но при всеки е различно.

аз си мисля на към 29 години
т.е. до 30-тата година да е свършена тая работа

29-30, най-късно! после може и да повториш.

и аз съм на твойта възраст...и аз не знам май няма идеален вариант, но при всички случаи, ако има добри условия- като подходящ баща, завършено образование и стабилна работа и най важното добро здраве, детето си е наполовина "направено".

За всеки е различно. Най-важното е да се чувстваш готова, в смисъл да имаш желание за дете и да не те ужасява мисълта, че ще трябва да си стоиш вкъщи и да го гледаш. Естествено винаги ще го има момента, че ще ти се излиза и ще ти се прави нещо друго, а ще си вързана с детето, и това ще те дразни, но колкото по-голяма си, толкова по-развито чувство за отговорност ще имаш (поне така се предполага).
Общо взето най-важни са две неща - да имаш желание и развито чувство за отговорност. Да не забравяме и необходимостта от половинка, която също да иска потомство и да гледа отговорно на това.
Аз не мисля, че детето пречи кой знае колко на кариерата, но не го знам от личен опит, така че не се брои. Все пак можеш да наместиш някак си професионалните планове спрямо появата на детето.

А и съм чувала (и виждала с очите си), че децата на по-възрастните майки са по-интелигентни. Но пък и горната граница не е много за предпочитане, защото се увеличава риска от здравословни проблеми.

Аз мисля, че идеалната възраст е 27. Просто така ми звучи, най-балансирано от към кариера, възраст, отговорност, социален опит и т.н.

Иначе съм съгласна с приятеля ти, трябва да почакате поне 2 години. Не знам от колко време сте заедно, но ми се струва, че двама души, които тръгват да имат деца трябва да са поживели заедно поне малко. Защото ходенето на срещи е едно, но съвместното съжителство ти помага да опознаеш човека с такава интензивност, каквато срещите никога не могат да ти дадат.
Освен това е хубаво детето да е желано и от двамата. Порадвайте се първо един на друг, поживейте си, пък после ще видите.

И не споменавай на приятеля си повече нищо за деца, да не вземе да се подплаши нещо. Може да ти се струва маловажно, ама си е доста сериозно...

Когато се почувствате готови и не планирайте с такава точност.
Идеална възраст няма. Това е абсолютен мит.

Пък и честно казано забременяването не идва по план и много често се случва, когато искаш да забременееш да не се получи, а да забременееш, когато най-малко очакваш

и аз преди категорично твърдях, че искам да имам деца чак след 30 - 35г., обаче откакто срещнах човека, когото обичам толкова, че да искам да имам и деца от него си промених на 180 градуса възгледите и ги искам веднага.
а пък съм само на 25

няма идеална възраст

мит е, че едно дете пречи на развлечения, социален живот и/или обучение/кариера

понеже за дете трябват двама, а твоят приятел иска да чакате и явно ще чакате

РР : Ние никога не сме мислили и/или планирали. На мнение сме, че няма "удобен момент" за дете, човек винаги е зает с толкова много неща. затова сме карали по системата когато стане.

Вероятно си чувала приказката "Човек предполага, Господ разполага" Е, това важи с особена сила за забременяването. и се случва да си кажеш, ок, сега е момента, всичко вече е наред и да не стане.....

искам да споделя моето скромно мнение по темата:) аз родих на 23 - твърде рано (според някои). сега съм на 30 г., детето ми е на 6 и е страхотно, че общуваме като възрастни хора вече с него. моите приятелки и връстнички не се и замислят още, защото живота ги е завъртял - работа, кариера ... а времето си лети! :( когато се наканят на 30 и няколко и излязат по майчинство, следващата генерация кариеристки ще ги е стъпкала ... затова аз си мисля, че е по-добре по-раничко. разбира се и това си има своите минуси - не си се наживяла още, излиза ти се, приятели, купони ... но повярвай ми и на 30 пак не си се наживяла, така че ...

"Децата обичат млади родители"

това е точно така! няма нищо по-прекрасно собственото ти дете да ти казва :"ти си толково млада и си най-красивата майка на света!"

Споко, няма за къде да бързаш

С приятеля ми сме заедно от 5 г.

Ами това решение си е много лично - преценявай си там баби, дядовци - ще ти трябва помощ, не че няма ясли и платени гледачки, ама друго си е близък човек

Е тука малко ще поспорим от моя опит за бабите и яслите

Но ако пък и прекалено много всичко премисля все няма да е подходящ момента...

ами аз го казвах същото на майка ми, която ме роди на 31 . и тя наистина си беше най красивата майка:)
зависи от кариера до кариера, но специално в нейното поприще/ в което няма много жени и без това/ не я стъпкаха нито тези, които родиха преди нея, нито тези, които изобщо не родиха. нито мъжете. факт е , че кариерата й тръгна след като ни роди и поотгледа. и най вече като падна завесата. но друг факт е, че не съм я виждала да излиза с приятели или да седи на кафе- беше посветена на нас и работата си.

Може, може,
ама не е лошо поне като е болна да има кой да ти помага

Абе не знам, аз поне не страдам от такава дива суетност, че да си избера момента на раждането според това кога детето ми ще ме смята за млада и красива. Ами ако съм грозна по рождение никога ли не трябва да имам деца?
По-скоро бих се интересувала кога съм готова да бъда добра майка.

Аз тъй като още не съм майка, но съм била дете, мога да кажа, че много повече ме е вълнувало дали се разбираме с майка ми, отколкото дали тя е много красива. Все пак тя си има мъж да я оценява по този критерий. За мен като дете съвсем друго беше важното...

...пък и за всяко дете майка му е най-красивата, най-умната и всичко най, най...независимо от това каква е всъщност. Така че за мен спорът дали родителите да са млади /за да ги смята детето за най.../ е без смисъл.