Love

Ако Бог ми подари парченце живот Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя малко, защото едно затваряне на очите отнема светлина за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми подари парченце живот... Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болката от бодлите им и нежността от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще им обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги науча сами да летят. А на жените, ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото си, но и душата си. И цялата злоба ще я сложа върху късче лед и ще го оставя да се разтопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да гледаш отдолу нагоре, а не обратното. Научих твърде много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете!Не ме търсете! Искам само сега да чуете словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

Габриел Гарсия Маркес 8 октомври, 2002 година

Тъкмо си помислих, че тоя може да пише,
ама му трябва още малко (и видях подписа).

прекрасно е:)

още малко практика, а?

Ami ne znam na kolko godini to4no e bil MARKES prez 2002, ana dano na nas ne ni trqbwa tolkowa mnogo wreme za da rzberem ezi prosti i we4ni istini.

ние винаги приятел ще се учим от такива като великия Маркес

искаща

Това просто не е писано от Маркес. Разпространява се в нет-а като верижно писмо. Справка - Гугъл.



<skeletons in my closet... wearing my best pyjamas>

аз както винаги съм много доверчива,но е много хубаво и стойностно

искаща

Abe kato se zamislq, e otdawna ne sam 4el Markes - ne go haresham mnogo, maj ne mqza na negowiq stil.

няма значение от кого е--хубаво е и ми хареса

искаща

Няма значение кой го е написъл важното е че има много истина в думите и ако се научим да се ползваме от тях ще бъдем щастливи


Усмихвайте се!

A bunch of shit.
Tия списатели не се ли умориха да си описват ректалните сърбежи?!

Ако Бог ни дари частица от това прозрение, но така че да го почувстваме, ще сме щастливи във всеки един момент!И ще обичаме!!!

прощалното писмо на Маркес е едно от най хубавите неща някога-радвам се че си го открила:)а сега намери и писмото на Джордж Карлин:)има какво да се прочете:)

otkril (m rod)
vse pak edin chovek se seti, che tova e proshtalnoto pismo na Markes