Уважаеми /раз/мислители...

...какво мислите за срещите наживо м/у виртуалнопознаващи се?

какво има да се мислят срещите на живо?
направо да се правят, смятам аз :-))

ама ако трябва да търся смисъла, на срещите тет-а-тет, не ме питай.



апропо, оная вечер, излъчваха някъв репоратж по тв. много голям е процента на общуващите в И-нет, и в световен мащаб, и в БГ
които завързват връзки, любов, флиртуват, и т.н...
Не го смятат за изневяра спрямо семейството и приятелите си.
Било нормално, обясниха видни психолози. дължи се комплекси, скука, еднообразие - все болести на съвременното общество. И Нета - помагал, т.е. виртуалните връзки били необходими.:)
Но в контекста на твоя въпрос - ако връзките се "реализират" на живо - не знам как ще се обясняват....

Ще се обяснят пак по горното ти обяснение И защо всъщност трябва да се търсят скруполите за да се "олекоти" едно естествено и свободно поведение

Човек, който е грешил много, винаги бива умен.

не знам. :-)
защо всъщност се търсят скрупули ?
те не са еднозначки, моите могат да не са като твоите
а на хората като цяло - съвсем се размива критерият.

обаче не се размива.
тия същите хора са определили и то доста точно критериите. И го наричат норма, нормално.

:-)

хората го наричали "нормално поведение"
при нормите - всички си приличат, еднакви са, така че дори им става отвратително че са такива. пробвала ли си да се видиш в такава светлина?
необходими са доста сили за да намериш собствените си трамплинчета, да излезеш от нормата. извън нея може да се разбере, на кого, колко са му лимитите...

Сега ако те попитам "Ти излизал ли си извън нормата" сигурно ще ми отговориш или че все си извън нея, или че доста често го правиш. А дали е така????

Усещането че сме уникални и единствени ни кара да мислим, че всички други си приличат и са "нормално скучни", само ние - не. Обачеее.....на второ четене друго се оказва.

да така е. :-)

ако не бях излизал навън, нямаше как да знам какво се прави там
всички го правят.
чувството за уникалност е хубаво.
и не знам защо някой трябва да накара другите около него да се почувстват гадни или скучни, само защото той "най-после е успял" да намери своята индивидуалност или уникалност.
това са капани. хората ги използват за да правят своите работи на гърба на другите, ако могат да ги подтиснат.
отвратителна аналогия се получи..
но и истината е грозна понякога.

а иначе, когато съм извън нормата, и се почувствам уникален, просто искам да има и други там, които също да са уникални по своему...
и разбират за какво става дума.

в повечето случаи са гот.

може би там и тогава друга съм била...

Ами те и сега са уникални по своему. Но ти май искаш да са уникални по твоему.

ама ти ако знаеше колко е лесно , да накараш някого да бъде нещо по твоему, и безинтересно до болка,
изказването ти нямаше да има кофти привкус
понеже зависи от силата и възможностите, нали?

Те всички срещи са си на живо, умрели скоро не са писали в клуба.

Но аз се смея, Бомо. И не излъчвам "кофти привкус", откъде го усети

И освен това те разбирам...

п.п. ти трябва да си поне магьосник, щом имаш силата да моделираш хората по твоему
обаче....защо ти е това?
ако не го правиш, всеки си е нещо "по своему", нали?
Значи няма проблем...

ехе, радвам се че съм те разсмял ...

явно сме се разминали на едно усещане разстояние
(кофти, може да е от мои предишни вини, дето съм се правил на тва-онова)

п.п. "моделирането" е опасна тема.
с фитнеса се "моделира" тялото доколкото съм чувал
но то си има граници, всмисъл, понеже е материално има "крайни точки" и става
що се отнася до нас самите, дето сме безгранични....
какви са критериите , за моделиране

в безграничното, там се действа "през просото", или направо "през ръжта"
на който както му харесва ;-)

А може ли нормата да е грешна?
Може ли това да е опит на "обикновените" да запазят СВОЯ обикновен свят така обикновен, както им харесва?

Пример-хомосексуалността.
Определено извън нормата и според много хора ненормално поведние.
А тя е просто нещо различно.

Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване!

там в безграничното ясно личи, кой го е страх

може да се разбере също, дали е готов да рискува

но все пак критериите са важни.

Критериите? Важен въпрос...

страхувам се че няма отговор. Че отговорите, ако идват изобщо, идват доста по-късно....като качулката след дъжда.:-)))

Все пак мисля, че старото изпитано "не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе" - ще свърши работа.