Какво?

Смяташ го за извратеност? Болест някаква?
За мен нет-а е извор на информация, на запознанства, на емоции. Няма време ви ограничения - може да е 5 минути, половин час или бегъл поглед между две екселски таблици (цитат от seaman).
Търсиш нещо - къде да отидеш - в библиотеката ли? Да се опитваш да обясниш на полудели от скука библиотекарки, че тази информация ти е наложително необходима? Мне! Предпочитам да питам Гугъл-а. Той всичко ще ми каже.
Можеш да споделиш, а другия да го прочете когато има време - не се налага да го тормозиш по телефона с настояване "обърни ми внимание", да му тровиш нервите тропайки и сълзливо да обвиняваш "не се интересуваш от мен" в момент, когато му се пече яйце на главата...
Дори и когато някой ти се присламчи - много по-лесно го отсвирваш, избягваш хищническите му лапи, зловонния дъх...
И накрая - по-добре да вися в нет-а, отколкото да се напивам!

за последното - не съм съгласна! напиването е по-социално занимание някак
аз съм в нета, само докато работя - което за жалост е доста време на ден.
но ако не работя, веднага изхвърчам навън

reality bites

И сега какво?
Зависим съм от компютрите и нета, признавам си...
с тях си вадя хляба


Welcome to the real world

Аз мисля,че това е най-приятната и безвредна "зависимост"
И не мога без нея

Et si vieillir m'était conté....

Айде да убием с камъни тия, които си вадят хляба висейки по поне 8 часа дневно пред компютъра

Lamma ma, zayan?!

Мисля, че Лейди имаше предвид не хората, които работят в сферата на информационните технологии, а останалите, които изършват "странична" дейност в нета.
Съгласна съм, че е много лесно да се вманиачиш и пристрастиш. В най-добрия случай може да гледаш на това като на обществено полезна дейност. Нерядко тука се случват интересни неща, но нищо не може да замени живота отвън /добре дошли in prison /. Имам няколко познати, които за по няколко седмици задълбаваха по форумите, после им теглиха по една майна, че ужасно ги повреждали и затормозавало и повече - nunca! Много е трудно да налучкаш границата. Част от заклетите нетаджии по-трудно поддържат активен социален живот и контакти наживо /може да не ме плюете много/ и затова забатачването в нета става още по-лесно.
Лично за себе си смятам, че ако продължа с тоя темп на "следене" на форума, много скоро ще постъпя като по-горе споменатите ми приятели, защото и за мен ще е трудно да намеря границата. Още повече че на работа почти не ми остава време, вечер съм изморена и трябва или да не работя пълноценно или да не почивам пълноценно.
А пък живот е все пак.

аз работя в интернет, но във форумите и с чата си почивам уж. абсолютно си права, че понякога "почивката" те скапва, очите ти сълзят, а работата е ниво малко над нулата. но пък от друга страна форумите и контактите в нета ми помагат да не зациклям в работата. преди си почивах, като се зазяпвах в разни сайтове, без да контактувам и споделям и беше още по-лошо. но граници трябва да има, мъча се да си ги поставям. щото така в шеги и закачки, минава денят и вечер се случва да нямам време за приятелите си, щото доработвам а това е опасно вече. има хора, които съществуват само в нета - всичките им познати са оттам, само никове и нет-интриги им се въртят в главата, и аз мисля, че са болни. нека ми се нахвърлят, но така е за мен.

reality bites

Хвърям ти се, ама уцелвам само монитора

Ще настъпиш няколко човечета сега по .... никовете, но си е така. Не знам кой казва кое е нормално, но това често си личи в "нетския" поглед.
Аз пък често се чудя хората, които се палят така по форумите и са толкова активни, дали успяват да изразят тази активна, действаща, фурийска своя същност и наживо.
Шизофренираме ли в нета?

ааа, ще се видим на някоя среща, тамън да не зацикляме във виртуала

reality bites

ами аз в живота съм малко по-въздържана, но пък и тук няма как да подбера участниците във форума, докато иначе се обграждам с хора, които уважавам и броя до десет, преди да кажа нещо остро и да рискувам да ги засегна. иначе по улиците и по магазините, да не говорим с държ. администрация, много се карам

reality bites

Аз пък с държ. администрация вече не се карам, понеже гледам, че на това са обръгнали и им доставя удоволствие. Говоря им тихо, така че да ги накарам да се наведат към мен все едно им казвам тайна и гледам да им покажа нещо съблазняващо според случая. Не че всеки път действа, ама вече ми се изчерпва арсеналът... И освен това се старая да ги стресна малко, че при тях добре действа ученическият комплекс.

а във форума правиш ли се на каквато не си? аз за себе си мисля, че не.

reality bites

Той е пристрастен към уеба
ден и нощ крещи: - Дъ уеба
дъ уеба мааму дъ уеба

Не, понякога изръсвам по някоя щуротия, но това си го правя и наживо. Мисля, че ако почна да се преструвам, ще си помисля, че съм болен човек и няма да съм далече от истината.
Не ми се налага да се крия, така че не виждам защо да се правя на каквато не съм. Което е различно от разкриването на личния живот. Пък и това е форум, едно време е било беседа и дискусия. Виждам, че тука има хора, които освен че се забавляват имат и сериозно отношение към нещата, които казват и стоят зад думите си. Разбира се, налага се да изчета куп глупости, за да попадна на нещо хубаво, но така е с почти всичко в живота.

.. за болест, още по-малко за извратеност...

Не е ли избор между реален социален живот ИЛИ виртуален такъв? Не е ли едното за сметка на другото? Ако да, това ок ли е за в бъдеще?

Не става въпрос за търсене на информация, както правилно коментира жанейря януария за което й мерси, а за социализацията и общуването във виртуала за сметка на това в реала...

за почитване между два ексела, да, и аз го практикувам, помага... но е имало висене до нам колко часа вечер, когато съм се лишила, мен и други същества, от реално общуване, за да поствам нещо тук... или да дочета някоя тема

Ей сега например съм на работа и 5 човека чакат нещо от мен, а аз какво правя?? пак поствам... хм....

..
особено ме кефи фамилното ти име в скобите - защо го няма днес?

А пък поезията ти е истинска.

теми преди време - дали сме истински в нета... или се правим на нещо, което бихме искали да бъдем...

Преобладаваше становището, че тук сме най-истински... паднали са всякакви преструвки и задръжки, кефим си се да бъдем самите себе си, под друго име обачеееее...... и че далаверата да се правим на нещо друго е много ресурсоемка, тоест много зор, а и бързо се разкрива, като не знаеш за какво гово.. тоесто пишеш, така че става тъпо. Достатъчно играем роли в реала... та и тук, братче... за чий?

Това обаче е друга тема. Жертваме ли живата социализация (и фамилизация всъщност) за виртуална такава, и ако да, то това ..хм, добре ли е?

Niakoi hora prosto nqmat rabota

Може би.... не знам как да го кажа точно. Лейди, може би човекът все пак си е самотно животно и не остава напълно разбран и сам себе си в реалната социализация. Ролите, които приемаме или се принудени да играем, колкото и да ги нагаждаме според това какви сме, си остават роли.
Може би има хора в нета, които играят и тук някаква роля, и тя е "Аз" .... Клавдий".