Точката
34 отговора
1932 прегледа
Точката
Това, което чу от кухнята го стъписа. Някой пееше. Но не точно някой, а неговата жена. И то не каква да е песен, а любовна.
Ти дойде и преобърна целият ми свят,
не мога да върна времето назад
Колко малко беше нужно, за да разбера,
че ще обичам, както никой до сега
Не бе я чувал да пее от...колко бяха...17 години...да – от раждането на близнаците. Тогава борбата за оцеляването бяха изтрили усмивката от лицето й. Не че не се смееше – правеше го, но смехът не се качваше в очите й – те оставаха все такива тъжни, без искриците, които блещукаха преди.... Дори когато се любеха тя го правеше прекалено съсредоточено сякаш изпълняваше някакъв план и само в няколкото мига на върховно изживяване я чувстваше жената, в която се беше влюбил. С дните се примири. Все пак това, че му беше родила три деца й даваше право да се промени.
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш,
колко ми липсва сега
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
колко ми липсва сега
От хола подаде глава дъщеря им.
- Имаме гости?
- Не.
- Кой пее тогава?
- Майка ви.
- Не съм знаела, че пее ТАКА. Ей, изтърсаци – викна тя към стаята – елате да чуете.
Появиха се и двата дънгалака. Заслушаха се, после единия му смигна:
- Явно снощи...м.... ааа....добре си се представил...
- Не съм аз – откъсна се устните му. Децата го погледнаха стреснато, после като по команда се прибраха.
“Не съм аз” – звучеше в ушите му през целия ден. В която и стая да влезеше – те бяха там – отскачаха от стените като топчета пинг-понг и го замеряха направо в сърцето.
Вечерта тя го люби така, както бе правила в младежките им години. Застави го да легне по гръб и почна обхода по тялото му. В един момент той не можеше да разбере дали го докосва с ръце, устни, език или просто потърква кожата си в неговата, само чувстваше как изгаря целия и се молеше да не свършва. Беше забравил тази жена.
“Не съм аз” – си мислеше и на следващия ден докато се опитваше да работи. Вечерта останаха сами и тя му направи свирка кротко така както бе седнал във фотьойла.
“Не съм аз” – пулсираше в слепоочията му през цялата нощ, стягаше гърлото му и го караше да се изпотява. Някой я беше научил на това.
На следващата вечер я нямаше в къщи. Чакаше го самотна бележка “Яденето е в хладилника. Отивам на фитнес”. На фитнес? Жена му?
Месец след това осезаемо се забелязваше физическата й промяна – гърдите щръкнаха, дупето се стегна и тя с жар говореше как смята да прибере корема си. Смееше се с глас на смешките на децата, позволяваше си да повишава тон (нещо, което той й се молеше да направи когато виждаше как дъщеря му излиза пак облечена... по-точно разсъблечена като... като... като лека жена) и дори извоюва безкомпромисно от двата тинейджъра да не тръшкат вратите. Вечерите неизменно търсеше секс. Секс. И пак секс. През целия ден той очакаше да стане нощ за да потъне в нея и през цялата нощ се молеше да се съмне за да може да изтрие рефрена от главата си.
“Не съм аз” – продължаваше да кънти мозъка му когато три месеца по-късно намери един офис в уличките зад площад “Съединение”. Там подписа договор за проследяване. Излезе с наведена глава и превити рамене. Не можеше да си прости, че направи това, но и не можеше да живее с тези въпроси.
Резултатите бяха смайващи – тя ходеше на фитнес, на среща с онези кокошки – нейните приятелки и на лекар. Подозрението го блъсна в челото с пълна сила.
В неделя събра децата докато тя гледаше “Сблъсък”.
- Майка ви се промени, забелязвате ли?
Трите глави насреща му кимнаха.
- Мисля, че е много болна и го крие.
Трите чифта очи замръзнаха.
- Сега смятам да я притисна в ъгъла. Ако ми трябва подрепа – ще ви извикам. Трябва да я накараме да си признае.
Трите глави отново кимнаха.
Той пое силно въздух и влезе в хола.
Излезе след точно пет минути. Невиждащ. Невярващ. Не проумяващ.
- К’во каза?
И той им каза. Не му повярваха. И той не можеше да си повярва.
Излезе като зашеметен от апартамента. Лута се близо час из улиците. И когато видя табелата реши да го направи и той.
Влезе смело, плати за един час. Запъти се по указаната посока без да обръща внимание на погледите около него. Отвори един прозорец и го направи.
Влезе в клуб “Говорим си за секс”.
Ти дойде и преобърна целият ми свят,
не мога да върна времето назад
Колко малко беше нужно, за да разбера,
че ще обичам, както никой до сега
Не бе я чувал да пее от...колко бяха...17 години...да – от раждането на близнаците. Тогава борбата за оцеляването бяха изтрили усмивката от лицето й. Не че не се смееше – правеше го, но смехът не се качваше в очите й – те оставаха все такива тъжни, без искриците, които блещукаха преди.... Дори когато се любеха тя го правеше прекалено съсредоточено сякаш изпълняваше някакъв план и само в няколкото мига на върховно изживяване я чувстваше жената, в която се беше влюбил. С дните се примири. Все пак това, че му беше родила три деца й даваше право да се промени.
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш,
колко ми липсва сега
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
колко ми липсва сега
От хола подаде глава дъщеря им.
- Имаме гости?
- Не.
- Кой пее тогава?
- Майка ви.
- Не съм знаела, че пее ТАКА. Ей, изтърсаци – викна тя към стаята – елате да чуете.
Появиха се и двата дънгалака. Заслушаха се, после единия му смигна:
- Явно снощи...м.... ааа....добре си се представил...
- Не съм аз – откъсна се устните му. Децата го погледнаха стреснато, после като по команда се прибраха.
“Не съм аз” – звучеше в ушите му през целия ден. В която и стая да влезеше – те бяха там – отскачаха от стените като топчета пинг-понг и го замеряха направо в сърцето.
Вечерта тя го люби така, както бе правила в младежките им години. Застави го да легне по гръб и почна обхода по тялото му. В един момент той не можеше да разбере дали го докосва с ръце, устни, език или просто потърква кожата си в неговата, само чувстваше как изгаря целия и се молеше да не свършва. Беше забравил тази жена.
“Не съм аз” – си мислеше и на следващия ден докато се опитваше да работи. Вечерта останаха сами и тя му направи свирка кротко така както бе седнал във фотьойла.
“Не съм аз” – пулсираше в слепоочията му през цялата нощ, стягаше гърлото му и го караше да се изпотява. Някой я беше научил на това.
На следващата вечер я нямаше в къщи. Чакаше го самотна бележка “Яденето е в хладилника. Отивам на фитнес”. На фитнес? Жена му?
Месец след това осезаемо се забелязваше физическата й промяна – гърдите щръкнаха, дупето се стегна и тя с жар говореше как смята да прибере корема си. Смееше се с глас на смешките на децата, позволяваше си да повишава тон (нещо, което той й се молеше да направи когато виждаше как дъщеря му излиза пак облечена... по-точно разсъблечена като... като... като лека жена) и дори извоюва безкомпромисно от двата тинейджъра да не тръшкат вратите. Вечерите неизменно търсеше секс. Секс. И пак секс. През целия ден той очакаше да стане нощ за да потъне в нея и през цялата нощ се молеше да се съмне за да може да изтрие рефрена от главата си.
“Не съм аз” – продължаваше да кънти мозъка му когато три месеца по-късно намери един офис в уличките зад площад “Съединение”. Там подписа договор за проследяване. Излезе с наведена глава и превити рамене. Не можеше да си прости, че направи това, но и не можеше да живее с тези въпроси.
Резултатите бяха смайващи – тя ходеше на фитнес, на среща с онези кокошки – нейните приятелки и на лекар. Подозрението го блъсна в челото с пълна сила.
В неделя събра децата докато тя гледаше “Сблъсък”.
- Майка ви се промени, забелязвате ли?
Трите глави насреща му кимнаха.
- Мисля, че е много болна и го крие.
Трите чифта очи замръзнаха.
- Сега смятам да я притисна в ъгъла. Ако ми трябва подрепа – ще ви извикам. Трябва да я накараме да си признае.
Трите глави отново кимнаха.
Той пое силно въздух и влезе в хола.
Излезе след точно пет минути. Невиждащ. Невярващ. Не проумяващ.
- К’во каза?
И той им каза. Не му повярваха. И той не можеше да си повярва.
Излезе като зашеметен от апартамента. Лута се близо час из улиците. И когато видя табелата реши да го направи и той.
Влезе смело, плати за един час. Запъти се по указаната посока без да обръща внимание на погледите около него. Отвори един прозорец и го направи.
Влезе в клуб “Говорим си за секс”.
Редактирано от Smile на
в отговор на лeтeн_дъжд
#11
Настоятелно моля
да не дърпаш дявола за опашката, щото....току-виж приел предизвикателството
Re: Точката
Супер
това е едва второто ти разказче което чета
ама направо ше фана да се разровя и да намеря и други обра ми точките 
направо успяваш да ме накараш да се замисля над думите ти и нещо да потрепне в мен а тва по принцип не е много лесно...
нямам думи с нетърпение чакам и многоточието което си обещала
това е едва второто ти разказче което чета ама направо ше фана да се разровя и да намеря и други обра ми точките направо успяваш да ме накараш да се замисля над думите ти и нещо да потрепне в мен а тва по принцип не е много лесно... нямам думи с нетърпение чакам и многоточието което си обещала
в отговор на malkiat_dim
#14
Aaaa, моля, моля!
Многоточие не съм обещавала (май).
Ами търси - тя и търсачката учудващо работи.
А кое е това дет ...ъъъ.... потрепна?
Ами търси - тя и търсачката учудващо работи.
А кое е това дет ...ъъъ.... потрепна?
в отговор на Ghostwriter
#18
Знам какво чакаше от мен
Беше го заявил преди година*. Оргазмът (душевния) споходи ли те сега? Или трябва още да се постарая
______________________________
*Да напиша разказ, в който съпрузи с двадесет годишен брак и равнодушни помежду си, се преоткриват.
______________________________
*Да напиша разказ, в който съпрузи с двадесет годишен брак и равнодушни помежду си, се преоткриват.