Нощ

Нощ.
Град.
Пролетен хлад.
Звездите блещукат като малки светуки, застинали в миг от вечността.

Стаята Й е уютна. Тя е седнала. Облечена е в халат, току-що излязла от банята с все още мокра коса, разгърнала книга, потънала в света на думите и собствените си фантазии. Няма грим. Отмит е от прераждащата сила на водата. Гола е. Сама. Още по-красива е сега, когато всяка следа от изкуствената й украса е изчезнала. Капчици вода се стичат от главата Й правейки мъничка пътечка по изящния й врат. Други се спускат, за да последват първите. Усещането е приятно. Нежно. Тя се наслаждава на тези ласки на природата, като малко дете, уморено от летния ден, изпълнен с игри.
Със заучено движение, без дори да отмести поглед от книгата, напипва дистанционното и включва уредбата. Амели Полен. Музиката се разнася из стята като пролетен ветрец и превръща тишината в празник за сетивата. Замечтана, Тя поглежда през прозореза изпращайки безмълвно "Обичам Те" на някого там...

- - -

Нощ.
Град.
Пролетен хлад.
Малки облачета, като пелерина покриват небето, пропускайки част от лунната светлина.
Той стои в ателието на хотела, чакайки да бъдат уредени някои формалности по неговия пресой. Записва нещо в тефтера си. Запалва цигара и всмуква дима, отпускайки се бавно назад и мекият диван приютява умореното му тяло в меката си прегръдка. Замислен. Уморен. Отпива от чашата и притваря очи. Невидима ръка прекъсва лекия му унес. Той отваря куфарчето си, изважда лаптопа от него и го поставя на масата. Изчаква търпеливо да се зареди пощата и изпраща краткото "И аз" ....

- - -

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

Пролетта се отразява на всички ни май
минаваме на летен режим и всички започваме да търсим нежността
и секса де

Нищо не е такова, каквото изглежда, че е.

Наистина прекрасно звучи ... но каква ли е вероятността да се случи в действителността? Понякога си говорим по толкова различни начини и пак се разминаваме, защото не сме успели да се разберем.

Сещам се за края на едно стихотворение на Дора Габе:
"Да бяхме с тебе цял живот мълчали заедно,
не биха думите успели да ни разделят ... "

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Според мен, когато двама души са достатъчно дълго време заедно, между тях се ражда връзка, независеща от времето и пространството. А думите, думите са... най-отдолу съм си го написал.

п.п. Дора Габе - напълно вярно.

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

За щастие най-хубавите начини за общуване нямат връзка с думите....
А когато с жестовете, телата си, погледа в очите си, мислите си успеем да кажем това, което усещаме, думите сами ни намират.

как да не се съглася с теб. думите като естествено продължение на емоцоцията са чудесни, но като опит да я опишат - безпомощни.

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

Невероятно!!!
Все едно е написано на мен и него...

Готино е щам кара читателя да изтръпва или да потъне някъде там....във фантазиите си, в илюзиите си или в мечтите си.
ПП! Опитай продължение или дай отворен край - всеки да напише своята история с твоето начало

Нуждата нарушава всички закони.

Много красиво разказче

секс.....ах.......любов......ох

Не са важни думите, които ще кажеш на някого, а важното е да знаеш, че той може да чува паузата между тях.

Не съм съгласна, че не разполагаме с друг начин за общуване освен чрез думите. Да, те са най-лесния начин за комуникация, но когато опознаеш даден човек добре, то можеш да си общуваш и без думи. Силата и желанието на енергията в нас може по телепатичен път да предизвикат някого, далеч от теб да е с теб. Това се разбира по-късно, когато двама си спомните за мига, макар че не сте били един до друг. Това обикновено става не само с много любим човек, но и между родител (майка) и дете, може би щото там любовта, макар и различна от тази с любимия, не може да бъде фалшива никога.

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Няма спор за връзката. Понякога даже не е и нужно дълго време. Но все пак говорим за това да чувстваш другия по принцип. Чак пък да знае той, че тя току-що му е пратила по вятъра едно "обичам те" ... е, сигурно някои хора го могат ;) Просто ние с моята интуиция сме скарани и не си говорим, та ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Мнението е изтрито от janeira

Не може един разказ да е красив сам по себе си. Красив става само, когато го четат красиви хора.
10х

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

Нова седмица започна днес,
за някой със секс, за други без
Дали сме романтици, кой ли знае?
само дедо Господ, а той си трае.

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

Прекрасно е...благодаря ти, че го сподели с нас....

Обожавам да те обожавам!!!

Много красив и емоционален текст - разчувства ме....
Само че не съм съгласна, че "думите са най-безрезултатният начин на общуване". Много са си резултатни даже - поне в повечето случаи. Само дето човек често не се сеща (или не иска) да ги използва. Аз поне досега никога не съм съжалила за казана дума, но съжалявам за страшно много неказани. Особено за тези безмълвни "обичам те" през прозореца, които никога не са стигнали до когото трябва. Сигурно и затова ме разнежи текстът ти - и ме натъжи малко...

Понеже в реалния живот хората рядко си четат мислите - или поне не е разумно да се разчита на телепатията като основен начин на комуникация... Другият я те "чуе", я не... Такова едно неказано "обичам те" ме е преследвало с години ... неказано от мен... Просто понякога думите са минимална инвестиция с максимален резултат, а липсата им - минимален пропуск с максимални поражения...

Лилит,
току-що си се запознала със страхотен представител на мъжкия пол. Невероятен, сякаш четящ мислите ти. Още преди да си си помислила за нещо, той го казва или прави. Преживяваш незабравима нощ с него. Изпълнена със силни емоции, неудържима страст, граничеща до лудост.
Обсебена си. Влюбена. В теб бушива невъобразим вихър от мисли, чувства и все още трпетното усещане за присъствието му близо до теб.

На следващия ден искаш да споделиш това с приятелка. Ще са ти достатъчни ли думите да опишеш емоциите, които си преживяла? Не просто да разкажеш събитията от изминалата вечер?

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

Просто понякога думите са минимална инвестиция с максимален резултат, а липсата им - минимален пропуск с максимални поражения...

... мога само да замълча в знак на съгласие...

_ _ _...- - -