дайте съвет

За кратко време загубих трима от най-близките ми хора. Мъката ми е безкрайна. Докато беше жив съпруга ми, къщата се пълнеше всяка ве4ер с "приятели' .помагали сме много с каквото можем, безрезервно и с радост.
съпругът ми бе невероятен човек и всички казваха, 4е е най-добрия човек, когото са познавали. Аз бях по реална и не спестявах да казвам какво мнение имам по един или друг въпрос/което не се харесваше понякога, но пък беше честно и имаше положителен ефект при решаване на проблеми на някои от приятелите.
Изведнъж всичко свърши. "приятелите" бяха до тук.почти никой не се обади да попита имам ли нужда от нещо, да ме покани у тях, т.е . да ми помогне да излеза от стреса на мъката и самотата/ защото останах съвсем сама/. направих опит аз да съм активната страна, да им напомня за себе си, внимателно и без натрапчивост. получавах извинения и обещания но после същото. Чувствам се употребена, унижена и макар , 4е бях горд човек, с достойнство, сега съм един отчаян човек, примирен с вси4ко/ което допълнително ме измъчва/, но обстоятелствата ме карат да стискам зъби, защотоесъм жив 4овек и имам нужда да бъда сред хора. вярно, 4е се промених-не съм онази весела и желана за компания особа, със самоувствие, с положение/постигнато с много труд/ , а една смазана от болка и ежедневни грижи жена. Но нали затова са приятелите-за добро и лошо. По действията на тези"приятели", разбирам, че са ни използвали, но съм много довер4ив човек .
Понякога ми се иска да сложа край на тези контакти, но къде да намеря истинските? а и е малко късно да ги търся, все пак не съм млада., а и как да разбера , че са искрени. Предполагам че разбирате кръстопътя на който се намирам; да продължа ли да ги търся/ което ме унижава/, но нямам сили да бъда сама в тези изключително тежки моменти или има и друг изход..

може би е по-добре да търсиш нови приятели.
но как се търсят и как се намират, не знам.
чувала съм фразата : ако искаш да имаш приятел, бъди такъв...
дано намериш скоро, и то истински, което е голяма рядкост и огромно богатство...
но, сигурно ги има, нали?

и на мен ми се случи,само че аз се разболях.изведнъж хората който ми бяха приятели до един се ометоха,остах сама.реших че няма да ги търся след като те очевидно не желаят,не се натрапвам на хора който не ме ценят,на онези който не ме уважават.ще се намерят свестни хора който са свестни,вярвам го.чета,гледам телевизя,разхождам се и не е толкова зле.ако мога да си позволя да дам мнение то е да не търсите тези,,приятели,,които както изглежда не заслужават дори да ги поздравявате.вдигнете глава,стегнете се,бог никога не ни дава повече болка от колкото можем да понесем ще превъзмогнете болката от загубата с времето.излизаите по често м/у хора или на работа /ако работите/така ще срещнете нови познати.а дали да се доверите ,приятелствата се изпитват с времето.правете неща който обичате,помислете какво би ви зарадвало и го направете вместо да търсите хора който с поведението си ви огорчават.това че може да пишете тук също е добре,можете да срещнете хора с който да общувате без това да ви ангажира.за първи път влизам тук,но мисля че ще се намерят страхотни хора.мисля че вие също сте страхотен човек само дето сте разочарована от мнимите си приятели,но от това не се умира,горе главата и успех.

Trqbva da ima izhod!!!Problemat e,4e i az ne go znam!Tarsq go!Ela, da go dirim zaedno!
Ne se ot4aivai i ne se predavai,samo za6oto drugite hora sa loshi.Neka gi otnese rekata na jivota,a samiqt jivot prodaljava.Jivei jivota si, momi4e!
Badi sebe si i mainata im na oniq,koito sa bili samo gosti v doma i dushata ti.
Otvori vratata na doma i sarceto si za sledva6ite godti i jivei sas miga!
Nqma ni6o ve4no v tozi svqt.Ve4na e samo ve4nostta!

Здравей,скъпа Ан!
Прочетох с голямо вълнение постинга ти.Ти наистина си на кръстопът.Трябва да направиш най- важния и бих казала съдбоносен избор в твоя живот.Преживяла съм подобни изпитания,макар и не свързани със загуба на близки хора/смърт/.От самота тогава бях решила дори да прекратя живота си,докато не се запознах с един Приятел.Той обърна на 180 градуса живота ми.Искам да се запознаеш и ти с Него лично.Не е като тези приятели,който до сега си имала,повярвай ми!
Той много те обича!И желае да дойдеш при Него,за да те зарадва и благослови.Той ти е написал писмо,което предлагам да прочетеш.Намира се на следния адрес:[линк] и е озаглавено "Писмо до теб".Рубриката е със заглавие "Добрата новина".
Можеш да ми пишеш на емейла ми:[email protected],ако желаеш.Може да общуваме...Мога да ти помогна...
Желая ти много щастие и късмет!
Дани

Искам да ти кажа,че Той може да ти даде много и то истински приятели...ако Му се довериш.
Дани

samo napret

Moите съболезнования,мило момиче.вярвайте всичко ще се оправи.Съпричастен съм към вашата болка.Просто знайте че смъртта е път към друг живот.Чувствате самотна не говорете така,винаги ще има някой до вас.Просто погледнете на горе !!! Той няма да Ви остави,и ще бъде с вас,във вашата болка.Не забравяйте,че страданията ни облагодаряват,и ни правят по добри,и сърцето става по-добро.Не се чувствайте оставена или пък ъпотребена сега разбирате колко са ви уважавали...нали.Усмихнете се нещата ще се променят...просто вярвайте и знайте че сега Христос страда с Вас,и Той ще бъде до Вас,и няма да Ви остави,мило момиче,не притеснявайте...знайте че след дъждовното и мрачно време винаги изгрява слънце...и пеят птичките,ще се оправите. "Бог нанася рани и Сам ги превързва;Той поразява,и Неговите ръце лекуват"( Иов 5:18 ). И кой ви каза че сте сама,вие никога няма да бъдете сама...никога,от човешка страна можете и да сте сама,но не и от духовна ...знайте Господ е с вас и няма да ви остави. Нека да разгледаме страданието Ви от духовна страна.Вие сте била горда...а сега сте смирена,ето Господ ви отне това що имате за да ви смири.Нека да ви дам пример за да разберете по-добре какво искам да ви кажа,ще ви кажа една история,която е истинска :"отец А.срещнал един сакат човек по пътя към килията на о. Паисий.Той куцал и ходел с патерици.Когато о.А го попитал накаде е тръгнал,той му казал,че отива при Стареца.Тогава той го попитал каква е причината за страданието му и човекът отговорил:
- Преди известно време постих о.Паисий и той ми каза,че трябва да изправя живота си в много отношения.Но аз бях твърдоглав,не го послушах и даже нахално му възразявах.Той ме съветваше с добро,но като видя,че изобщо нямам желание да го слушам,ми каза:
-Трябва да знаеш,че Бог ще допусне да претърпиш автомобилна катастрофа,която ще те направи по-смирен и ще ти помогне да дойдеш на себе си,няма друг начин да се вразумиш. "Това е краят на историята,дано Господ да ви помогне като прочетете това писмо,та дори и да не го прочетете.Господ да ви утеши във вашата болка.

Благодаря на вси4ки за разбирането и подкрепата.
Включвам се отново доста късно, но редица обстоятелства не ми позволиха да направя това по-рано.Както казват хората нещастието не идвало само.Неприятности от всякакъв характер не ми дават и минута покой.Не знам какво става, не съм много вярваща/ но съм християнка и винаги спазвам християнските обичаи, ръководила съм се от божиите заповеди, дори ми казваха че съм непоправим идеалист / , но нямам обяснение на това което ме сполетя и продължава да ме преследва. В църквата проповедникът ми казва да не вярвам на врачки, екстрасенси, гадатели, астролози и т.н, но не може да няма нещо след като правя усилия да излеза от блатото, но едно след друго се случват неща които ме притискат в калта/ здравословни и битови проблеми/
Така от един стабилен , здраво стъпил на земята се превърнах в страхлив, самотен и неспособен да се справи с трудностите човек. Няма и помен от волевия Телец/зодията ми/, който с упорство и труд постигаше успехи. Затова все повече започвам да мисля ЧЕ ИМА НЕЩО-не знам магия ли е, завист ли е ...
А може би разочарованието от "приятелите ' и липсата на близки хора, които да ми подадат ръка, да ме подкрепят в този труден момент , да ме обградят с малко внимание ме съсипа съвсем духовно, а от там и физически.
Опитвам се да чета духовна литература, но е трудно да повярвам във всичко написано . И в живота съм била такава: не вярвам докато това не съм го изпитала, или сама не се убедя в нещо. Моля се на Бог да ми помогне, да ми даде поне един знак, че моите молитви са чути, чрез дела-просто да го почувствам. А и го питам, защо отне радоста в нашето семейство?като всички хора сигурно сме грешили, но от нас съпругът ми бе най-добрият човек/ няма и един който да го е познавал и да не е казвал това, наистина рядко се срещат такива хора/.
Дните и месеците минават и още по-осезателно се чувства липсата на близките и мъката e все още така голяма.
Приемам че трябва да вървя напред, мотото в живота ми до този злочестен момент бе"Обръщам се и нищо не оплаквам и търся пак и пак намирам път с НАДЕЖДАТА" Сега не мога да намеря този път.
Ако някой желае може да ми пише на adpt@mail.com

Da-taka e!Strahuvam se,4e tova moje da se slu4i na vseki-da popadne v situacia,v kojato da ustanovi,4e NJAMA PRIATELI!Mn.e bolezneno!!!Savetat mi e ottuk natatak da ne barza6 da slaga6 horata v grafa"priateli"predi te da sa dokazali 4uvstvata si-"po delata im 6te gi poznae6"-taka pi6e v bibliata...Na dumi i na 4a6ka vseki moje da ti e priatel!

Ne se obezverjavaj,no i badi po-predpazliva s horata!Vsi4ko naj-hubavo ti jelaja!

ne iskam da ti kazvam, razbiram makata ti za6toto vsi4ki taka kazvat, a vsa6tnost malko ia razbirat. Vsiako gubene e bolka, no prodalji da se bori6 zaradi sebe si. Ne gi tarsi tezi hora, za kakvo sa ti, te samo ti ugolemiavat makata, za6toto te karat da se 4uvstva6 sama... prodalji napred sama i sam sigurna za vsiaka malka pobeda 6te si bezkraino 6tastliva, za6toto makar i sama ti pak uspiava6. Priateli niama , ne taji za tiah i ne gi tarsi, ti si nad tiah,ne im pokazvai 4e strada6 pokaji im 4e 6te se spravi6. I ne kazvai 4e ve4e ne si mlada, nikoga za ni6to ne e kasno i ne znae6 ot koi hrast 6te izsko4i zaeka. Az znam 4e 6te se spravi6. Viarvai vav sebe si, kogato ti si poviarva6 celiat sviat 6te e s teb. Vsiaka sutrin si kazvai az 6te prodalja sama, i 6te bada 6tastliva. Nikoga ne znae6 kakvo te o4akva utre.Pojelavam ti uspeh. Az viarvam v teb i se molia za teb

Здравейте, Ан,
Съчувствам на болката Ви. Страхувам се обаче, че за Вас самата няма да е добре решително и окончателно да прекратите контактите с досегашните семейни "приятели", а напротив - такъв акт може да Ви натовари и с някакви угризения... Не пишете от колко време продължава тази липса на инициативност от тяхна страна, това избягване, всички ли го правят, те също ли са семейства... Сигурно доста от тях са използвали най-малкото жизнеността, радостта и чудесното общуване с Вас и съпруга Ви, а може би и нещо повече. Но може би една част /ако не е минало много време/ се чувстват стреснати и неадекватни. Определено фактът, че не Ви търсят, е проява на слабост и неангажираност. Има разлики обаче в общуването между приятелски семейства и лични приятели на единия съпруг, разпростряни впоследствие и върху другия /поне такова е моето мнение/. Общуването, разговорите между мъжете в две семейства пък не могат да продължат на същото ниво сега с Вас...
Правя предположения, разбира се, нямам достатъчно факти. Според мен обаче ще е най-добре без да късате с "приятелите" /времето ще покаже имало ли е стойностни между тях/, да контактувате с възможно повече нови хора. Нищо, че в началото ще са просто познати... Не се затваряйте!

Mnogo e tejko da zagubish blizyk chovek. Az syshto sym minal po podoben pyt i toj korenno promeni moeto vijdane za sveta. Zagibih majka si na 13, a na 17 i bashta si. Na praktika izrastnah s brat si i jena mu, no stanah po svoemu nezavisim ot vsichko i ot celija svjat. Vse oshte sym sam (makar che sym imal dosta gadjeta) i tova e naj-veche zaradi izkluchitelnata trudnost na zapochvaneto ot absolutnata nula.
Mislja, che bivshite vi prijateli ne sa te izostavili, no ne mogat da prodyljat vryzkata si s teb, zashtoto edna ot brynkite vyv svyrzvashtite vi zvena nazamenimo se e skysala (tvoja lubim). Vsjaka edna vasha sreshta neminuemo shte napomnja na dvete strani za nego, a tova pone zasega e mnogo bolezneno. Postepenno shte si namerish novi prijateli. Net-a dava prekrasni vyzmojnosti za tova. Moje daje sled vreme da namerish i nova lubov. I tja v nikakyv sluchaj njama da e iznevjara kym starata, a shte e po-skoro tazi ot sledvashtoto izmerenie.

Prijaten den i mnogo usmivki!

Ан,
Напълно разбирам как се чувстваш. И знам какво е огорчението от безразличието което проявяват всички предишни "приятели".
Съвет трудно някой ще ти даде, тъй като всеки човек е различен.
В постингите тук четох за религия, как някакви хора те обичат без да те познават и т.н. Моля те внимавай с тези съобщения. Не искам да обидя хората които са написали, но все пак като се има предвид колко секти и хора, които нямат добри помисли само си търсят кого да хванат в клопката си...
Сега когато си уязвима ще се хващаш и за малкото доброта която срещнеш. Казвам ти го от личен опит. Аз така се мятах и после съответно с подвита опашка. Не е казано, че и на теб ще ти се случи, но не позволявай факта, че си наранена и потопена в мъка да ти пречи да разгадаваш ясни сигнали от хората.
Ако трябва известно време бъди сама докато успееш да нормализираш поне малко душевното си състояние, иначе си уязвима.
Надявам се да попаднеш на добри хора, които ще ти помогнат с присъствието и приятелството си. Но пак ти повтарям, внимавай на кого се доверяваш.
повярвай ми след много лошото винаги идват хубави моменти.
А... и не знам как е при теб, но аз не можех да се смея. Опитвай се непрекъснато - помага.
Ако мога да ти помогна с още нещо не се колебай да пишеш.

Пожелавам ти успех
И знай, че никой не е сам на света.

Това, което каза "също" е обсолютно вярно. Сега, когато си наранена си много уязвима и много хора ще се опитат да се възползват от това. Затова не се доверявай на всеки и бъди нащтрек. И знай, че винаги след дъжда изгрява слънце, след лошото време идва хубавото... Вярвай в себе си и ще се справиш с всичко сама....

Мили хора,
Благодаря за подкрепата.

Из4аках да мине известно време, да видя дали наистина времето лекува. Не мили, не лекува, аз живея с миналото, то беше истинското :с мечтите и действията за постигане на определени цели, с амбициите да докажеш себе си в работата, с грижите за отглеждане на дете, с грижите за създаване на уютен дом и семейство, с жаждата да научиш повече за света и заобикалящата те действителност, със стремежа да се издигнеш в обществото, да се чувстваш полезен.. и се радваш на уважението/ поне така мислих/ на близки и приятели. Сега някои ме утешават"поне си имала щастлив живот, поне си видяла свят, поне си живяла пълноценно" Да така мисля и аз, но имах до себе си човек който мислеше почти като мен: не ни интересуваха парите/ които понякога въобще не стигаха/, придобивки от рода на имоти или скъпи вещи, всичко с което сме обзавели дома си/ с изключение на уредите/ сме си го правили със собствените си ръце, заедно. И особено след като дъщеря ни замина за 4ужбина, се държахме изключително един за друг.

Ясно ми е ,че живота не е вечен. Но на тази възраст не се замисляхме все още, нямахме симптоми че това злочестие е толкова близо. Съпругът ми никога не е вземал болниченн лист. Беше на 56 когато си отиде буквално за 3 седмици боледуване/ но от жестоката болест-рак/. Съветвате ме да не вярвам на някои неща писани тук.Прави сте, наистина се постараха да ме въвлекат в лоното на заблудата- но да ви кажа право, аз благодаря и на тези хора, защото в един момент, останала сама с мъката и самотата/ която до този момент не ми е била позната/, имаше с кого да споделя, защото чувствах че може да полудея, обикаляйки празните стаи, докосвайки се до всеки предмет, който е мъчителен спомен за онези щастливи и пълноценни години. Но прецених 4е контактите с такива хора само ме объркват още повече, те ме карат да мисля за онова което ще бъде след смърта, а аз все още искам да изживея остатъка от земния си живот пълноценно тук,на земята.Затова търся подкрепа и съвет как да го направя. Не мисля въобще за нова любов или ново семейство. Искам само да намеря истински приятели, да знам че мога да споделя с някого житейски проблеми, или да има някой на когото бих се обадила при нужда,който би ми помогнал, без да чувствам угризения, 4е съм нарушила спокойствието им. така както ние правихме със стари"приятели". Мислила съм, че след като съм ги приела като наши приятели, те са като нас.Трябваше да стане това,за да се убедя, колко сме се заблуждавали-това още повече боли.

Другия съвет-да търся нови истински приятели, почти е невъзможно.Живея в сравнително малък град, живеем в едно време, когато хората се отчуждиха/ тежкия живот накара повечето да се затворят, да мислят за собствените си проблеми за оцеляване/, а и на тази възраст трудно се създава истинско приятелство.
Чувствам как АЗ се променям: живея ден за ден, без цел, прекарвам доста време на компютъра, кореспондирайки си с хора от цял свят, но не съграждайки нищо ново, т.е безцелен живот, и понеже това е в разрив с моите разбирания и стария ми начин на живот, мъката става все повече непоносима. И депресията се задълбочава. Предадох се-вече не се боря, разбрах че сама не мога да се справя. Не ме упреквайте за това, ако не сте го изпитали.

Може би, поне донякъде, разбирам мъката ти. И понеже не мога да пиша дълги и безсмислени изречения, ще кажа само, че не вярвам нито един, от толкова много приятели/както казваш/, да не се отзове. Нелогично е. Затова те моля - виж собственото си поведение, прецени, осмисли, намери евентуални грешки, извини се ако е необходимо и ще видиш, че старите приятели са отново с теб, че те обичат. Повярвай в тях! Реалността ще ти даде много повече от интернет общуването. Сега ти най-малко имаш нужда от подобен род общуване. За теб сега то дори е противопоказно. Ти имаш нужда от живи хора. И сигурна съм, че ще намериш пътя към тях.
Попита ли някой от старите ви приятели защо те отбягва? Или сама реши, че си била използвана. И обвини всички , до един, че са използвачи? Айде, ако е един - да, двама - да, но всички....а както казваш са много....? Моля те, помисли пак! Живота е пред теб и макар загубата да е голяма, отърване няма - трябва да се живее. А живота е един компромис...замисли се над това...

Ами за съжаление е така често пъти.Самата ти не знаеш как би реагирала в такива ситуации.
Но все пак може би има хора, които са ти останали верни може би?В такива моменти човек разбира на кой може да се разчита.
Според мен не ги търси, а си потърси нови приятели-къде ли, ами не е лесно но просто излез навън, образно казано, смени начина си на живот, търси нови контакти, доверявай се, постепенно разбира се на други хора.
Като цяло свестни хора трудно се намират, така че не се отчвай, ако не се получи това, което те съветвам бързо
Еспех

Здравей, мила Ан!
Прочетох с голямо вълнение твоята изповед и искам да ти кажа, че за истинското приятелство не трябват никакви оправдания, когато се чувстваш изоставена, значи умишлено не ти се обаждат. Аз имах много сговорни приятели, но с течение на времето стигнах до извода, че съм ги оставипа да разполагат прекалено с времето и чувствата ми. В един прекрасен момент, когато аз самата се оказах в позиция да очаквам същото от тях, всички се потопиха някъде. Не съм изпитала такива тежки сътресения като теб, става въпрос за личния живот, просто защото съм разведена, мъжът ми е някъде в чужбина, не знам как е и какво прави, но за приятелите, те са тук и в началото изпитвах огромно огорчение, че не ми се обаждат. Събирахме се в къщи, изслушвах ги, някои приютявах, докато се устроят. Други разчитаха на мен по всяко време на денонощието. Е, наистина боли, когато се почувстваш изоставена, и когато потърсиш някой, да усещаш че се натрапваш.
Постепенно спрях да мисля с огорчение за тях, казах си, че ако се обадят, добре, ако не, не го преживявам. Почнах да шия гоблени, включих се в една туристическа група, почнах да излизам не с приятели на кафе, а с обикновени познати, от които не очаквам нищо и те не очакват нищо от мен. Спрях да обещавам каквото и да е, на когото и да е. Ако случайно за няколко месеца някой прител или приятелка се сетеше да ме потърси, излизах, но говорех само общи приказки. Никаква съпричастност, никаква ангажираност от моя страна. Изхвърлих цялата горчивина с течение на времето. Намерих други познати, не приятели, изградих си защитна реакция, малко егоистична, но помагаща, за да мога горе-долу да се съхраня. Имам котка, която ме посреща с любов и се гали,мило и добро животинче. Имам син, с когото много не говориме, но когато имам нужда ме изслушва и досега винаги ми е давал кураж. Имам брат и родители и обичам всички безрезервно. Обожавам децата на брат ми. Ако нямаш роднини, тогава действително ще ти е по-трудно. Но главната цел е, ако имаш такива да се опреш единствено на тях.
С много приятелски чувства от мен! Ако желаеш, ще ти дам адрес, на който да си пишем.
А защо се стигна до такова развитие на приятелствата не искам да описвам, защото е дълго и безсмисленно вече.