TASER
4 отговора
230 прегледа
TASER
Един от най-популярните в САЩ видове нелетално (несмъртоносно) оръжие, предназначено за обезвреждане на престъпника без да навреди на здравето му, е станал пистолетът TASER. Списанието Mobile PC даже го включил в списъка на "стоте най-добри приспособления на всички времена", наред с такива изобретения, като сметалото, метронома, уокмена, кубчето на Рубик, запалката Zippo и кухненския комбайн. Понастоящем тези пистолети се използват от полицаите в 15-тина страни по света.
TASER е дистанционно електрошоково оръжие, което изстрелва две стрелички - сонди (електроди) с проводници, впиващи се в тялото на жертвата през дрехите на дълбочина до 5 см, и поразяващи човешкият организъм с разряд на електрически ток (сега - 50 хил. волта, в по-ранните модели се използвал заряд с по-малка мощност). Пистолетите TASER имат два недостатъка - те са способни да поразят цел на разстояние не повече от седем метра и след всеки "изстрел" е необходимо да се презаредят, сгъвайки проводниците. С цел избягване на злоупотреби в някои от последните модели при изстрела от оръжието са разпръскват на местопроизшествието от 20 до 40, трудни за почистване, малки тънки кръгли листчета (конфети) с уникалният сериен номер на оръжието.
TASER има интересна история. Той е бил изобретен през 1974 година от Джак Кавър (Jack Cover), сътрудник в НАСА (NASA), който през 1960-те години е работил над лунните програми. Новото оръжие получило своето наименование благодарение на това, че Кавър в детството си обичал да чете произведенията на позабравения сега британски писател Виктор Епълтън (Victor Appleton, 1892-1965), който през 1911 година публикувал романа си "Том Суифт и неговото електрическо оръжие" (Tom Swift and His Electric Rifle), в който описвал подобно по принцип на действие оръжие (другите романи на Епълтън също описвали приключенията на супергероя и суперизобретателя Том Суифт и се наричали, например, "Том Суифт и неговата подводна лодка" (Tom Swift and His Submarine Boat) и "Том Суифт и неговият военен танк" (Tom Swift and His War Tank). Епълтън не е бил обикновен фантаст - мечтател. Той бил сериозен учен-физик и даже работел за правителството на Великобритания, където през годините на Втората Световна война заемал поста началник отдел Научни и промишлени изследвания. През 1947 година Епълтън получил Нобелова награда за физика за своите изследвания в областта на йоносферата, които позволили да се създаде радара.
Добилото популярност вече име "Тасер" (TASER) се явява абревиатура на фразата "Електрическо Оръжие на Томас А. Суифт" (Thomas A. Swift Electric Rifle) - Кавър по такъв начин отдал дължимото уважение на автора на идеята. Впрочем, доста преди Епълтън, френският фантаст Жюл Верн в романа си за Капитан Немо е описал оръжие, стрелящо с eлектрически куршуми.
След получаването на патента Кавър създава своята фирма Taser Systems, която се ориентирала към частни потребители, но доста скоро претърпяла крах и била продадена. Новите собственици, съвместно с Кавър, създали компанията Air Taser, която се опитала да създаде връзки с полицията. Отначало това не им се отдало, но през 1991 година ситуацията се изменила. В Лос-Анджелис през същата година се случила една твърде неприятна история: няколко бели полицейски служители спрели за превишена скорост автомобил, в който бил чернокожият Родни Кинг (Rodney King). Полицаите афектирани, че пияният Кинг не се подчинил на заповедите им, го извлекли от колата и го опердашили. За тяхно нещастие обаче и за щастие на Air Taser, наблизо се оказал видеолюбител с камера, който заснел грозната сцена и записът бил показан по телевизията. Като резултат от тази история са избухнали масови вълнения и погроми в Лос-Анджелис. Освен това, по решение на съда Кинг получил като компенсация $3,8 млн. от градската община на Лос Анджелис.
След този случай градските власти и финансираната от тях полиция решили, че вложенията в нови технологии е по-малкото зло и започнали сериозно да се интересуват от разработки, които биха позволили усмиряването на нарушителите на реда, без да се прибягва към други, по-груби методи за въздействие. Някои модели тасери придобили популярност и сред частните потребители - в резултат се получил бурен ръст на продажбите. За десет години (от 1991 до 2001 година) тасерите придобили повече от 100 хил. американци (сега се продават модели с цена $400, $600 и $1 хил.). През 1998 година Air Taser сменил названието си на Taser International, за да демонстрира своята насоченост към международният пазар. По данни на компанията, в края на 2004 година тасери са използвали повече от 6 хил. полицейски участъка по цял свят. В САЩ с тасери са въоръжени и много училищни охранители.
През 2002 година Taser International публикувал анализ на 2050 случая на използване на тасери в САЩ. Станало известно, че тасерите в по-малка степен въздействат на хората, намиращи се в състояние на алкохолно опиянение, и на лица с психически нарушения. Освен това, препятствие за електродите понякога е ставала плътната дреха. Като цяло, използването на тасерите позволило да се достигне успех примерно в 92% от случаите (в отчета също са се указвали и причините за използването на това оръжие. Например, в 618 случая цел са били хора, извършили престъпление с насилие, в 570 случая - оказващи съпротива на полицаите, в 313 - опитващи се да се самоубият и т.н.). В отчета се указвало, че нито в един случай не е била зарегистрирана смърт на поразения с тасера, което означава че тасерите са практически безопасни для хората, към които те се използват.
Въпреки това през 2004 година вестник New York Times публикувал статия, в която се посочвало, че, като минимум, 50 човека са починали в скоро време, след като са били поразени с тасер. През ноември 2004 г. известната правозащитна организация Amnesty International публикувала доклад на тази тема, в който бил направен извода, че жертви на тасери са станали повече от 70 човека. През февруари 2005 година полицията на Чикаго, която се въоръжила с 100 тасера, започнала разследване на други инциденти: полицията използвала това оръжие против 14-годишен младеж, който в резултат се оказал в кардиологическа реанимация, но за щастие оживял и 44-годишен мъж, който обаче починал. Полицията на Чикаго взела решение да не се използват тасерите до изясняване на тези инциденти.
Впрочем и други гръмки скандали около тасерите потвърждават старата истина, че хората убиват хора, а не оръжието. Например, през 2003 година полицията на гр. Портланд използвала тасер против 71-годишна сляпа и слабочуваща жена, която, както е било доказано в съда, не чула командата на полицая и не могла да й се подчини (преди да бъде простреляна с тасер, полицията използвала спрямо нея флакон със сълзотворен спрей, но без успех). Били отбелязани и многочислени случаи, когато тасер са били използвани против деца. "Рекордьори" станали 12-годишно момче от Флорида, който през ноември 2004 г. намушкал съученика си със химикалка, а после влязъл в схватка с полицай) и 6-годишно момче, което заплашвало да се самонарани с парче стъкло.
Тасери са били използвани и при разгонване на демонстрации: по данни на ляворадикалното списание Progressive, това е ставало, като минимум, два пъти (през 2003 и 2005 г.) - жертви на тасери са били антиглобалисти.
Все пак понастоящем болшинството жители на САЩ са за използването на този вид нелетално оръжие. В началото на 2005 година фирмата Zogby International публикувала резултати от допитване сред американците, посветено на тасерите. 77% от анкетираните са били за тотално въоръжение на полицията с това оръжие (против - 17%). 76% жители на САЩ вярват, че тасерите са направили живота в САЩ по-безопасен. 61% поддържат тезата, че жителите на страната могат самостоятелно да използват тасерите за самоотбрана.
[линк]
TASER е дистанционно електрошоково оръжие, което изстрелва две стрелички - сонди (електроди) с проводници, впиващи се в тялото на жертвата през дрехите на дълбочина до 5 см, и поразяващи човешкият организъм с разряд на електрически ток (сега - 50 хил. волта, в по-ранните модели се използвал заряд с по-малка мощност). Пистолетите TASER имат два недостатъка - те са способни да поразят цел на разстояние не повече от седем метра и след всеки "изстрел" е необходимо да се презаредят, сгъвайки проводниците. С цел избягване на злоупотреби в някои от последните модели при изстрела от оръжието са разпръскват на местопроизшествието от 20 до 40, трудни за почистване, малки тънки кръгли листчета (конфети) с уникалният сериен номер на оръжието.
TASER има интересна история. Той е бил изобретен през 1974 година от Джак Кавър (Jack Cover), сътрудник в НАСА (NASA), който през 1960-те години е работил над лунните програми. Новото оръжие получило своето наименование благодарение на това, че Кавър в детството си обичал да чете произведенията на позабравения сега британски писател Виктор Епълтън (Victor Appleton, 1892-1965), който през 1911 година публикувал романа си "Том Суифт и неговото електрическо оръжие" (Tom Swift and His Electric Rifle), в който описвал подобно по принцип на действие оръжие (другите романи на Епълтън също описвали приключенията на супергероя и суперизобретателя Том Суифт и се наричали, например, "Том Суифт и неговата подводна лодка" (Tom Swift and His Submarine Boat) и "Том Суифт и неговият военен танк" (Tom Swift and His War Tank). Епълтън не е бил обикновен фантаст - мечтател. Той бил сериозен учен-физик и даже работел за правителството на Великобритания, където през годините на Втората Световна война заемал поста началник отдел Научни и промишлени изследвания. През 1947 година Епълтън получил Нобелова награда за физика за своите изследвания в областта на йоносферата, които позволили да се създаде радара.
Добилото популярност вече име "Тасер" (TASER) се явява абревиатура на фразата "Електрическо Оръжие на Томас А. Суифт" (Thomas A. Swift Electric Rifle) - Кавър по такъв начин отдал дължимото уважение на автора на идеята. Впрочем, доста преди Епълтън, френският фантаст Жюл Верн в романа си за Капитан Немо е описал оръжие, стрелящо с eлектрически куршуми.
След получаването на патента Кавър създава своята фирма Taser Systems, която се ориентирала към частни потребители, но доста скоро претърпяла крах и била продадена. Новите собственици, съвместно с Кавър, създали компанията Air Taser, която се опитала да създаде връзки с полицията. Отначало това не им се отдало, но през 1991 година ситуацията се изменила. В Лос-Анджелис през същата година се случила една твърде неприятна история: няколко бели полицейски служители спрели за превишена скорост автомобил, в който бил чернокожият Родни Кинг (Rodney King). Полицаите афектирани, че пияният Кинг не се подчинил на заповедите им, го извлекли от колата и го опердашили. За тяхно нещастие обаче и за щастие на Air Taser, наблизо се оказал видеолюбител с камера, който заснел грозната сцена и записът бил показан по телевизията. Като резултат от тази история са избухнали масови вълнения и погроми в Лос-Анджелис. Освен това, по решение на съда Кинг получил като компенсация $3,8 млн. от градската община на Лос Анджелис.
След този случай градските власти и финансираната от тях полиция решили, че вложенията в нови технологии е по-малкото зло и започнали сериозно да се интересуват от разработки, които биха позволили усмиряването на нарушителите на реда, без да се прибягва към други, по-груби методи за въздействие. Някои модели тасери придобили популярност и сред частните потребители - в резултат се получил бурен ръст на продажбите. За десет години (от 1991 до 2001 година) тасерите придобили повече от 100 хил. американци (сега се продават модели с цена $400, $600 и $1 хил.). През 1998 година Air Taser сменил названието си на Taser International, за да демонстрира своята насоченост към международният пазар. По данни на компанията, в края на 2004 година тасери са използвали повече от 6 хил. полицейски участъка по цял свят. В САЩ с тасери са въоръжени и много училищни охранители.
През 2002 година Taser International публикувал анализ на 2050 случая на използване на тасери в САЩ. Станало известно, че тасерите в по-малка степен въздействат на хората, намиращи се в състояние на алкохолно опиянение, и на лица с психически нарушения. Освен това, препятствие за електродите понякога е ставала плътната дреха. Като цяло, използването на тасерите позволило да се достигне успех примерно в 92% от случаите (в отчета също са се указвали и причините за използването на това оръжие. Например, в 618 случая цел са били хора, извършили престъпление с насилие, в 570 случая - оказващи съпротива на полицаите, в 313 - опитващи се да се самоубият и т.н.). В отчета се указвало, че нито в един случай не е била зарегистрирана смърт на поразения с тасера, което означава че тасерите са практически безопасни для хората, към които те се използват.
Въпреки това през 2004 година вестник New York Times публикувал статия, в която се посочвало, че, като минимум, 50 човека са починали в скоро време, след като са били поразени с тасер. През ноември 2004 г. известната правозащитна организация Amnesty International публикувала доклад на тази тема, в който бил направен извода, че жертви на тасери са станали повече от 70 човека. През февруари 2005 година полицията на Чикаго, която се въоръжила с 100 тасера, започнала разследване на други инциденти: полицията използвала това оръжие против 14-годишен младеж, който в резултат се оказал в кардиологическа реанимация, но за щастие оживял и 44-годишен мъж, който обаче починал. Полицията на Чикаго взела решение да не се използват тасерите до изясняване на тези инциденти.
Впрочем и други гръмки скандали около тасерите потвърждават старата истина, че хората убиват хора, а не оръжието. Например, през 2003 година полицията на гр. Портланд използвала тасер против 71-годишна сляпа и слабочуваща жена, която, както е било доказано в съда, не чула командата на полицая и не могла да й се подчини (преди да бъде простреляна с тасер, полицията използвала спрямо нея флакон със сълзотворен спрей, но без успех). Били отбелязани и многочислени случаи, когато тасер са били използвани против деца. "Рекордьори" станали 12-годишно момче от Флорида, който през ноември 2004 г. намушкал съученика си със химикалка, а после влязъл в схватка с полицай) и 6-годишно момче, което заплашвало да се самонарани с парче стъкло.
Тасери са били използвани и при разгонване на демонстрации: по данни на ляворадикалното списание Progressive, това е ставало, като минимум, два пъти (през 2003 и 2005 г.) - жертви на тасери са били антиглобалисти.
Все пак понастоящем болшинството жители на САЩ са за използването на този вид нелетално оръжие. В началото на 2005 година фирмата Zogby International публикувала резултати от допитване сред американците, посветено на тасерите. 77% от анкетираните са били за тотално въоръжение на полицията с това оръжие (против - 17%). 76% жители на САЩ вярват, че тасерите са направили живота в САЩ по-безопасен. 61% поддържат тезата, че жителите на страната могат самостоятелно да използват тасерите за самоотбрана.
[линк]
Re: TASER
То т'ва хубаво като идея, ама за самоотбрана... и ако са повече нападателите? Абе друго си е да имаш огнестрелно, освен ако не ни го съберат заради англичаните.
BIG GUN, BIG FUN


BIG GUN, BIG FUN
Re: TASER
Статията е интересна, обаче...
Честно казано малко ми се струва идиотско.
Лично аз не съм привъженик на ТАСЕР-ите, шоковите палки и прочие електронен инвентар.
Да не говорим за израза "нелетално оръжие". Батамата и оръжието дето се определя като нелетално. За такива се водят и стоп патроните уж, и газовите пистолети, ама има смъртни случаи и с тях.
Да не говорим, за падането на психологическата бариера за използването му щото е видиш ли нелетално. А и сигурно за него не се иска разрешително и курсове. Опукваш някого като едното нищо.
Не знам каква е енергията която се отделя от тези игли, но напрежението ми се вижда страховито високо за електроди които не са повърхностни , ами контактуват директно с вътрешностите на тялото. Всеки един, дори и минимален проблем със сърцето, за който човек даже може и да не подозира, може да се окаже фатален.
При тия напрежения нищо не пречи да влезеш във фибрилация и да си умреш като куче, щото полицаите (ако те го ползват де) едва ли носят дефибрилатор, а и да го носят, няма 100% гаранция , че ще те извадят.
За пример мога да дам енергията която отделя един дефибрилатор (с уговорката, че с колкото дефиблирираш с толкова, че и по-малко можеш и да фибрилираш, т.е. да изкараш сърцето от синхронизация, при което то започва да трепти но без да помпи кръв). В момента, при електроди поставени върху гръдния кош, за дефибрилация се подава долу-горе енергия от 50-100 до към 300 джаула. Получават се при начално напрежение на импулса на изхода на дефибрилатора в рамките на 1000 - 5000 волта и съпротивление на гръдния кош около 50 ома. При инвазивен метод т.е. електродите се поставят в тялото енергията е от порядъка на 1 до няколко десетки джаула, съответно напрежение от порядъка на десетки и стотици волти. Разбира се за получаване на по-висока енергия е необходимо не само напрежение но и ток, а аз не знам какъв е тока на изхода на тия дивайси, нито колко е продължителността и формата на импулса(импулсите). Но въпреки това ми се вижда опасно.
Ако някой ми размахва такова нещо насреща и имам време да реагирам, ще го отстрелям кат вреден дивеч ако ще, и да го лежа после.
Честно казано малко ми се струва идиотско.
Лично аз не съм привъженик на ТАСЕР-ите, шоковите палки и прочие електронен инвентар.
Да не говорим за израза "нелетално оръжие". Батамата и оръжието дето се определя като нелетално. За такива се водят и стоп патроните уж, и газовите пистолети, ама има смъртни случаи и с тях.
Да не говорим, за падането на психологическата бариера за използването му щото е видиш ли нелетално. А и сигурно за него не се иска разрешително и курсове. Опукваш някого като едното нищо.
Не знам каква е енергията която се отделя от тези игли, но напрежението ми се вижда страховито високо за електроди които не са повърхностни , ами контактуват директно с вътрешностите на тялото. Всеки един, дори и минимален проблем със сърцето, за който човек даже може и да не подозира, може да се окаже фатален.
При тия напрежения нищо не пречи да влезеш във фибрилация и да си умреш като куче, щото полицаите (ако те го ползват де) едва ли носят дефибрилатор, а и да го носят, няма 100% гаранция , че ще те извадят.
За пример мога да дам енергията която отделя един дефибрилатор (с уговорката, че с колкото дефиблирираш с толкова, че и по-малко можеш и да фибрилираш, т.е. да изкараш сърцето от синхронизация, при което то започва да трепти но без да помпи кръв). В момента, при електроди поставени върху гръдния кош, за дефибрилация се подава долу-горе енергия от 50-100 до към 300 джаула. Получават се при начално напрежение на импулса на изхода на дефибрилатора в рамките на 1000 - 5000 волта и съпротивление на гръдния кош около 50 ома. При инвазивен метод т.е. електродите се поставят в тялото енергията е от порядъка на 1 до няколко десетки джаула, съответно напрежение от порядъка на десетки и стотици волти. Разбира се за получаване на по-висока енергия е необходимо не само напрежение но и ток, а аз не знам какъв е тока на изхода на тия дивайси, нито колко е продължителността и формата на импулса(импулсите). Но въпреки това ми се вижда опасно.
Ако някой ми размахва такова нещо насреща и имам време да реагирам, ще го отстрелям кат вреден дивеч ако ще, и да го лежа после.
Re: TASER
аз друго се чудя
с тия електрически палки ако докато си го пържиш ония вземе да те пипне няма ли и ти да светнеш кат 100Wатова крушка
се пак човешкото тяло е един доста добър проводник и нищо че му е малко ампеража на импулса ...
П.П. поручик какво стана с ника ти
сумайти време не мога да сгрея че това си ти
П.П. поручик какво стана с ника ти
Re: TASER
Не, ти няма да светнеш понеже токът протича само м/у електродите и стреми се да мине по най-краткия, и нискосъпротивителен път. Да не се бърка със случаите на поражение от ел. мрежа 200В където имаш заземен център на 3-те фази и тока си тече м/у теб и земя. Т.е. той пак си търси най-лекия път, но там протича и през теб понеже и ти си до земята.
А ника ми го баннаха преди седмица нейде, че много теми съм бил пускал (дирчевто се бъгясва) и си регнах нов. Требе да пробам дали са ми махнали бана.
А ника ми го баннаха преди седмица нейде, че много теми съм бил пускал (дирчевто се бъгясва) и си регнах нов. Требе да пробам дали са ми махнали бана.