за Еремия

Днес ще ви говоря за пророк Еремия. Но бих искал първо да си спомним едни думи на Исус Христос – „Не се ли продават две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата». Две врабчета. Един асарий. Бог знае и цената и бройката на всички врабчета. Нито едно от тях не пада и не става вечеря на някой сиромах в Израел, защото кажете ми какво друго освен рядка супа може да се направи от две врабчета, без знанието на Отец. Това е едно от онези твърдения на Христос, с които ние сме съгласни, които знаем, но които не осъзнаваме, по простата причина, че врабчетата са последното нещо, с което се занимава съзнанието ни. При все това те имат своето място в божия ум, всяко едно от тях. Да, това е наистина интересно твърдение. Исус казва, също, че всеки косъм на главата ни е преброен. Да, това също е интересно твърдение. То надминава всичко, което можем да си представим, като познание. Бог знае всичко ! Добре, но за какво Му е!? Какъв е смисълът да се следи бройката на врабчетата по света, какъв е смисълът Бог да брои космите по главите ни? Дали тези твърдения са насочени към това само да предивзикат прехлас пред божествената емпиричност на необятното Му познание ? Или има нещо друго зад всичко това ? Искам да ви кажа, че Бог не брои космите по главите ни за да се научи да брои. Или за самото броене. Зад всичко това се крие нещо друго, нещо божествено, но от естество, което засенчва чистото и всеобхватно божие познание.
Когато отиваме при хората от този свят и им казваме, че сме намерили смисъла на живота, какво точно скаме да им кажем? Когато прочетохме това за врабчетата как се почувствахме? Аз ще ви кажа, как аз се почувствах. Е претенциозно ще е ако кажа, че помня, но мога да кажа, как си мисля, че съм се почувствал. От просто «един от многото» хора, някой си, някакъв си, просто живеещ за малко човек, внезапно се превърнахме в хора, на които Всевишният Бог Създател е не само отделил внимание, но това внимание е постоянно и до степен да са преброени космите на главата ни. Е това определено променя живота ти, начина по който възприемаш иначе безпосочния си живот. Посока ли казах? Да. Защото смисъл има там, където има посока. Няма дейност, в която ние да влагаме смисъл и която де факто да не е ориентирана към някаква цел – по-близка (да си изпържиш две яйца за да се нахраниш) или по-далечна (да следваш 5 години ... право) ... смях ... – прочее, винаги смисълът е производен на по-голямата цел, към която дадено действие е насочено. Съгласете се, че Господ не е просто един Небесен Сървър, на който са записани врабчетата, космите и всичко останало на този свят. Той не е там просто ЗА ДА ЗНАЕ. Не. Това Му знание е с цел, затова то има смисъл. Всяко нещо на този свят и всяко нещо, което се случва с нас е с цел. Бог не брои космите по главата ти, за да знае с какво темпо побеляваш. Разбира се, целите Му са божествени. Макар и ние не винаги да ги знаем, и определено не винаги да можем да ги проумеем – ние знаем едно – тях ги има. Моят живот има цел, затова има смисъл. Казано на обикновен християнски жаргон целта на моя живот е славата на Бога. Което естествено нищо не говори на хората в този свят. Даже ги дразни. Все едно Бог е някакъв суетен старец буждаещ се от прослава. Нека обясня.
Фирмата, за която работя се грижи за своите клиенти, които притежават огромни сървъри с гигантски масиви от информация. Тази информация, както показахме и с информацията, която Бог има в ума си, не стои на тези сървъри за да си стои там. Тя е там, за да може в даден момент, някой потребител да извлече бързо нужната му информация. Касае се за стотици хиляди досиета с кредитна информация. Кредити. Кредитосъбиране. Някой теглил кредит преди 15 години, да си купи къща, кога плащал, колко, защо не плащал понякога, колко обещавал, че ще плати, колко имот имал, колко семейство имал, колко го осъдили да плаща, той колко обжалвал, и накрая съдия изпълнителите колко му смъкнали от гърба ... тъжната история на хиляди човешки съдби. Прочее, искам да ви кажа тази вечер, че всички ние, целият свят живее на кредит ... от Бога. Всеки ден е на кредит. Ние всички сме длъжници и то сериозни длъжници на Бога. Ние всички сме Му на гости – « ... пришелци (гости) на пасбището Ти». Ако речем, че си купуваме хляба с левове, в онзи последен ден Бог ще ни каже – 'Глупако, а ако не бях дал слънце и дъжд за житото, какво щеше да купиш с твоите левове? А ако не ти бях дал въздух ? ....' и както с право казва Соломон, когато принася жертви в храма - «и от твоето даваме на Теб». Естествено въпроса за греха дори не го засягам – там работата става наистина сериозна и изгубваме всякаква надежда да покрием дълговете си. Небесният Съдия Изпълнител идва в деня на смъртта ни да опише 'имуществото' ни. Но какво да види ? Ние нямаме нищо, което да покрие астрономическите ни дългове. «Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тази смърт?». Въпросът е, че Бог е предвидил този жалък, окаян, плачевен резултат от живота на всеки един от нас. И е приготвил изход... да плати САМ дълговете ни. Но нали се сещате, какво става с някого, когато друг му плати дълговете? Длъжникът става морално задължен на Спасителя си. Както станаха египтяните собственост на Фараона под управлението на Йосиф, така днес онези, чиито дълг е покрит чрез действието на По-Големия Йосиф, стават морално задължени на Отец ... задължени за какво точно обаче? Затова, че вече нямаме дългове към Бога. И!? И имаме ... вечен живот. А! Ето това вече май наистина е за слава на Бога как мислите? Ние имаме дълг към Бог и не можем да го платим – Той идва и го плаща сам – ние имаме свобода и вечен живот. И какво стана – вечният живот като завършек и смисъл на земния ми живот, спечелен единствено със силата на Този, който беше мой Съдия, е онова нещо което придава моя земен живот със смисъл и цел и по съвместимост дава неимоверна слава на Този, който можеше да не се занимава с мен, но който ми прости .... славата на Бог се състои в това, че даде вечен смисъл на живота ми, като го направи вечен !!

Но аз ви обещах да ви говоря за Еремия. Четем заедно Еремия 38:6
”Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята»

Искам да ви кажа – дяволът може да е бесен, но не е луд. Защо го спуснаха с въжета? Защо не го хвърлиха чисто и просто ? Един неудобен пророк по-малко. Защото го спуснаха? За да затъне в тинята. Бавно. И да мисли. Да мисли за живота си. За това докъде стигна. Докъде я докара. Пророк ! Ха !? Кой те излъга? Ако беше пророк не трябваше ли досега думите ти да са дали плод ? Така или иначе ние не знаем какво си е мислел там Еремия. Словото не ни казва. Можем да си представяме. За щастие в цялата книга на Еремия са пръснати доста мисли и думи на самия Еремия, за да си представим какво е било в душата му. Но всичко по реда си. В продължение на 20 години Еремия говори на един безумен и нечестив народ. Хора, които са смазани в душите си от собственото си отстъпление от «Живата Вода». Подигравки, сочене с пръст и заплюване преминават обаче в открити заплахи и репресивни действия към «прекаления светия» в момента в който вавилонските вземат, че наистина обградят Ерусалим. Тогава Еремия е изгонен от храма и хванат под стража – «Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом» (36.5) и е нужно да записва думите на Бог и да ги предава на Варух, който от своя страна д аги носи в храма и да ги чете на всеослушание. За жалост това не помага. Когато градът е обграден и гладът се усилва, Еремия става обект на яростта на царя, който изгаря свитъка на Еремия с думите на Бог и праща да заловят Еремия и Варух. Бог ги скрива (36.26). После обявяват Еремия за предател и дезертьор (37.13) и след бой го хврълят в тъмница «за много дни» (37.16). Словото божие обаче «не се връзва». Той е изваден и първенците искат да го убият, за което измислят един изключително дяволски начин – да го хвърлят в един стар кладенец, където няма вода, но пък има тиня, тиня, в която може да затъваш бавно като в тресавище. Май наистина са му имали зъб.
Та, какво мислите си е мислел Еремия в този момент. Можем да видим мислите му в други моменти от живота му и да си представим по-добре. Еремия 15:10 - «Горко ми, майко моя, за гдето си ме родила човек за каране, и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва,
Все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.» или както ние бихме се изразили на по-модерен български – Господи ! Цял живот с изроди ли ще се разправям ?!? Докога !? Искам заедно да прочетем цялата 20-та глава и ви моля докато чета да си представяте електрокардиограма на човешко (!) сърце.

Еремия 20
1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата (вие знаете ли какво е клада?), която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3 А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив (Трепет Отвред).
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Доста смели пророчески думи нали? С власт! Безстрашни, безкомпромисни спрямо силните на деня! Казани като от човек от гранит. Но вижте какво следва – мисля слизането е рязко. Дръжте се.

7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен;
Ти си по-силен от мене и си надмогнал.
Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

А вие си мислехте, че пророк Еремия е като някакъв непоколебим скален блок – някакъв вид скала носеща името „Еремия!? А да! Един от Големите Пророци – (в противовес на Малките Пророци). Мда, пророкувал от ... до ... при царуването на ... и т.н. Почти си го представяме един такъв източен, с дълга брада, величествено патриархален, като иконите на православните – не можем да си представим тия образи, колко са ни влезли под кожата. Хубаво сега си го представете млад (защото той от младежките си години е пророк), как се скита из улиците на Ерусалим, опитва се да привлече вниманието на хората, ръган и бутан, триещ хорските плюнки от рядката си брада, изплашен, смутен, сбъркан, отчаян, смазан от обида и недоумение, раздърпан и с кръгове под очите, без личен живот, понеже Бог му заповяда да не се жени, отломка в море от колективно безумие... плачещ и сам.

8 Защото отворя ли уста, не мога да не викам;
Трябва да викам: Насилство и грабеж!
Защото словото Господно ми става
Причина за позор и присмех цял ден.

позор и присмех цял ден !!

9 Но ако река: Няма да спомена за Него,
Нито ще продумам вече в името Му,
Тогава Неговото слово става в сърцето ми
Като пламнал огън затворен в костите ми;
Уморявам се да го задържам, но не мога.

Какво значи това «ако река» !? Да не би да си е казвал някога – 'ами няма повече, стога толкова, явно не искат да чуят, а и аз не издържам повече, явно не ме и бива за пророк, нищо не се получава' !?

10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет;
Обвинявайте! и ние ще го обвиним, -
Думат всички, с които аз живеех в мир,
Които гледат да се спъна, -
Може би той ще се помами в някаква погрешка,
Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

Чувате ли присмеха им? Виждате ли гротескните им лица? Това е мерзката радост на сганта. «Ще си му отмъстим» !! за какво ?? «задето се прави на праведен гадняра мръсен» !! без грам замисляне за техните грехове.
Внимание обаче тръгваме нагоре !!

11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник;
Затова гонителите ми ще се спънат
И не ще надмогнат;
Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния,
И гледаш вътрешностите на сърцето,
Нека видя Твоето въздаяние върху тях,
Защото на Тебе поверих делото си.

И още по-нагоре !!!!

13 Пейте Господу, хвалете Господа;
Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

И веднага след това рязко надолу при това с Йовска скръб и думи, с омерзение от живота си, с отчаяние черно като смъртта!

14 Проклет да бъде денят, в който се родих;
Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми,
Казвайки: Роди ти се мъжко дете, -
И с това се зарадва много;
16 И да бъде тоя човек като градовете,
Които Господ не съжали и разори,
И нека слуша заран вик,
И на пладне тревога;
17 Защото не ме умъртви в утробата,
И тъй майка ми да ми е била гроб,
И утробата й да е останала всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата
Да гледам труд и скръб,
И дните ми да се довършат от срам.

Защо излязох от утробата? За какво живея въобще? За какво съм жив? Какво правя? Какъв е смисълът на моя живот? .... труд и скръб и дни изпълнени със срам....

Сега май си представяте по-добре човека в тинята на ямата нали? Сега той е повече човек пред вас нали? Тази вечер Еремия оживява пред очите ни. Той вече не е «един от големите пророци», а е човекът Еремия. Сега вече можете да прочетете себе си в неговата история. В неговата драма.

Седи на дъното, затъва и си спомня за детството си «Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш» (1.10) - да бе ! поставил ме е над... засега като гледам ме е поставил под ! «Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ ... Те ще воюват против тебе, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ» - избавям?! Ти на това избавяне ли му викаш Господи!?

И потъва още малко ...

После го извадиха, според думите на скопеца, който го извади «за да си умре от глад»...

Интересните неща, обаче не са свършили, 39-та глава започва с «Когато бе превзет Ерусалим» - всичко говорено в продължение на 40 години се сбъдва. Ужасът на вавилонската войска грабеща, изнасилваща, бясна и вилнееща в улиците на града е вече реалност. Бог не е за подигравка. Никога !! Еремия гледа, едва стои на краката си и гледа. Гледа сбъдването на прорчествата си ... и плаче .. плаче плачът на Еремия, в който дори не се споменава, дори нито веднъж, за вавилонци, Навиходносор или северни царства. Не, БОГ донесе всичко това – и само Той може да изцели тази дълбока язва.... само Той ...

Вижте ст. 11, 12 - А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като рече: Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш. – о! Да беше казал това поне веднъж, поне един от юдовите царе ! Но не, трябваше да го каже Навуходоносор. Той е знаел! Той е разбирал думите на Еремия – той е знаел, че градът ще падне, и затова е атакувал безмилостно, защото е знаел! Защото е вярвал в думите на Бог изречени от Еремия !! Каква ирония, каква болка, каква превратност – враговете ни, бесовете, понякога вярват повече от нас и треперят от Бог повече от нас ... което не им пречи да атакуват ...

Еремия 40.2-6
2 И началникът на телохранителите, като хвана Еремия му каза: Господ твоят Бог изрече тия злини против това място.
3 Господ ги докара и извърши както рече. Понеже вие съгрешихте на Господа и не послушахте гласа Му, затова ви постигна туй нещо.
4 А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, дойди, и аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, недей; ето, цялата страна е пред тебе; гдето ти се вижда добре и угодно да идеш, там иди.
5 А като се бавеше той да отговори,

Не знам дали вие го виждате, но аз го виждам. Стоящ мълчалив. В ступор. Омерзен. Какво да му каже на този езичник – какво ?!? Еремия – човекът изгорял от словото, на което е бил вестител.

Навузардан му рече: Тогава върни се при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдовите градове, и живей с него между людете. Или иди гдето ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна.
6 Тогава Еремия отиде при Годолия Ахикамовия син в Масфа, та живя с него между людете, които бяха останали в страната.

И той се върна при «своите си». И тук безумията продължават. Навуходоносор назначава един симпатичен човек – Годолия, добър до наивност. И когато по всичко личи, че прахта на войната ще се слегне, започва междуособица. На дружелюбна гощавка Исмаил Елисамовия син, убива Годолия, после на 80 мъже с обръснати бради (белег за скръб и огорчение) и раздрани дрехи, носещи дарове да ги оставят на «мястото на Господния Дом» (41.5), понеже той е сринат, той им се явява плачещ (!) и ги кани да влязат при Годолия, дето току що е заклал. После «когато дойдоха всред града, Исмаил Натаниевият син ги закла; и той и мъжете, които бяха с него, ги хвърлиха всред окопа». После идва Йоанан Кариевия син и прогонва този Исмаил. И вие си мислите, че е дошъл добрия. Чакайте да видите. 42 глава разказва
1 Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха
2 та рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас - за тия, всички които остават - на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),
3 да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим.
4 Тогава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.
5 Тогава те рекоха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас.
6 Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог.

Какви покорни думи. Щяха да са покорни, ако не се оказаха мазни.

7 И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.
8 Тогава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече:
9 Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред Него:
10 Ако следвате да живеете в тая земя,
Тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря,
Ще ви насадя, и няма да ви изкореня;
Защото се разкаях за злото, което ви сторих.
11 Не бойте се от вавилонския цар,
От когото се страхувахте,
Не бойте се от него, казва Господ;
Защото Аз съм с вас за да ви спася
И да ви избавя от ръката му.
12 Ще ви покажа милост,
Тъй щото той да ви пожали
И да ви върне в земята ви.
13 Но ако кажете:
Не щем да живеем в тая земя,
И не послушате гласа на Господа вашия Бог,
14 И речете: Не, но ще идем в Египетската земя,
Гдето няма да видим война,
Нито да чуем тръбен глас.
Нито да огладнеем за хляб,
И там ще живеем, -
15 Тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда -
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет,
И отидете да пришелствувате там,
16 Тогава ножът, от който се боите,
Ще ви стигне там в Египетската земя,
И гладът, от който се страхувате,
Ще ви преследва там в Египет;
И там ще измрете.
17 Така ще стане и с всичките мъже,
Които биха насочили лицата си да отидат в Египет,
За да пришелствуват там;
Те ще измрат от нож, от глад и от мор;
Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото,
Което Аз ще докарам върху тях.
18 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Както гневът Ми и яростта Ми се изляха
Върху ерусалимските жители,
Така яростта Ми ще се излее върху вас,
Когато влезете в Египет;
И ще бъдете за проклинание и за учудване,
За проклетия и за укоряване;
И няма да видите вече това място.
19 Господ е говорил за вас, останали от Юда, казвайки: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.
20 Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.
21 Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.
22 Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.

И следва върхът на безумието – в една измъчена от война земя, след като основната част от населението е отведена в плен, и са сбъднали 40 години пророчества за погубление, тези хора казват следното –

Еремия 43
1 Когато Еремия изговори на всичките люде всичките думи на Господа техния Бог, за които Господ техният Бог го бе пратил при тях, - всички тия думи, -
2 тогава проговориха Азария Осаиевият син, Иоанан Кариевият син, и всичките горделиви мъже, като рекоха на Еремия: Лъжливо говориш ти. Господ нашият Бог не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да пришелствувате там;
3 но Варух Нириевият син те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон.

Не знам вие как го чувате това, но аз съм смаян. На човека, чиито пророчества са се сбъднали дословно те казват „нееее! Не ни говориш от Бога, но ВАРУХ НИРИЕВИЯ СИН ТЕ НАСЪСКА СРЕЩУ НАС !!!! наистина, братя и сестри, нямам, наистина нямам думи за да опиша това

4 И така, нито Иоанан Кариевият син, нито един от всичките военачалници или от всичките люде, не послуша Господния глас да си останат в Юдовата земя;
5 но Иоанан Кариевият син и всичките военачалници взеха всичките останали от Юда, които бяха се върнали от всичките народи, гдето бяха закарани, за да пришелствуват в Юдовата земя, -
6 мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан бе оставил при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, и пророк Еремия и Варух Нириевия син, -
7 та отидоха в Египетската земя

Накрая взеха Еремия и го отведоха в Египет ... и там безумието продължи

9 Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици?
10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.
11 Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.
12 И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване.
13 Защото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор,
14 тъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен ония, които избягат.
15 Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Еремия, като рекоха:
16 Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;

Ние НЯМА ДА ТЕ ПОСЛУШАМЕ !!!

17 но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.
18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
19 А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица та й правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правихме й възлияния?
20 Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза:
21 Не спомни ли си Господ, темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?
22 така щото Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела, и поради мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители

И т.н. и т.н. и т.н.


Кажете ми, за да се върнем на врабчетата – какъв беше смисълът от живота на Еремия ??? Какво постигна той? Докъде стигна? Покая ли се някой от служението му? Бог му беше казал и че ще се насажда, освен че ще изкоренява. Какво насади той ? Какво посади Еремия? Еремия, братя и сестри, посади в кървавата земя на Израел примера си. Той покълна след много години.

«И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те» (1 Петър 1.12)

«Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята» (Евреи 11.13)

Какъв беше смисълът от живота на Еремия? Успя ли той самият да го види приживе? Исус цитира Еремия, Павел цитира Еремия, а ние всички можем да видим себе си в него – когато затъваме в тинята, в която са ни тикнали да умрем бавно от калта на отчаяните си мисли, когато сме оплюти и в срам се чудим какъв е смисъла, тогава можем да видим себе си в него – човека Еремия – защото ние наистина сме съградени на основата на апостолите и пророците и на крайъгълния камък Месията ! и ако сме съградени на тях, тогава трябва да знаем, че Бог е знаел какво върши с Еремия. Да, Бог е знаел !!! Бог е знаел всеки косъм на главата му.

Бог знае и твоите.

death comes first. then resurrection life.

Поздрави от мен Кеив! И да си призная ти ме провокира със своите разсъждения, като докосна дълбоко сърцето ми. Защото не само примера на Йеремия но и на други ,ме е карал да се замислям ,за смисъла на живота.
Независимо от историческия момент, ние хората сме си все същите.Никаква поука не сме си взели от хилядите години живот на тези преди нас.Повтарят се житейските сюжети в раазлични варианти и Бог продължава да ни гледа сеира.
Прав си че живеем поради неговата воля.Всеки миг му благодаря за това.Как се къпем понякога в суетата си и се мислим за голямата работа а сме толкова слаби в сравнение с Твореца.Правим се на велики,
всезнаещи ,невярващи ..А той не иска много от нас иска само да покажем че признаваме правото му да ни ръководи и да признаваме неговите стандарти в нашия живат.Тогава ще сме "като дървета при потоци води "нали?Тогава той ще ни дава изобилно от водата на живота.Само ако сме послушни и смирени. Ха-Ха. Как ли звучи ТОВА на горделивците, на тези които счетат себе си за водачи , на политиците и т.н Те имат свои стандарти така, както и непослушния народ по времето на Йеремия.Тези хора още сега са в духовен плен обаче.Те са в тъмнината на света.За тях живата няма смисъл.Те стенат отчаяно и са уплашени.Жалко защото нямат доверие на Бога.Те не го познават. А той ги кани- "Приближавайте се при бога и ще се приближава и тоЙ към вас!" Успех!

[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?

Странно. Любителите на картинки не отговориха на горната ми питанка. Предполагах, че ако мразят православната иконопис, която биха могли да толерират поне като вид изкуство, то ще познават всеизвестни творби и майстори.

Ето още една картинка




ПРОРОК ИЕРЕМИЯ ОПЛАКВАЩ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ИЕРУСАЛИМ.Картината е рисувана през 1630 г. от Рембрандт Харменс ван Рейн







Падение Иудейского царства - Пророк Иеремия

АПОКРИФ ПРОРОКА ИЕРЕМИИ - любителите на апокрифите ще намерят на този сайт и още мнооооооого АПОКРИФИ

Драги Cave,

Отсъствието Ви от клуба се чувства и сигурно няма да е преувеличение, ако си позволя да сравня отсъствието Ви с ПРАЗНОТО (голяма липса, образно представена като зееща яма).

Молитвено Ви пожелавам Божията помощ във Вашата научна подготовка, от която, дай Боже, всички да се възползваме в клуба.

Едва днес, ровейки се из архива на клуба, открих тази Ви тема. Може само да Ви се благодари, че сте проявили загриженост да обърнете вниманието на клубните читатели и пишещите на този старозаветен пророк, чиято книга заслужава задълбочено изучаване.

За сведение на протестантски настроените християни, някои откъси от книгата на пророк Иеремия се четат на тържествените православни богослужения в навечерието на някои празници.




Ето защо намирам темата, която повдигнах ("възкресих" ) за полезна особено за православните, които малко четат Св. Писание и още по-малко познават пророк Иеремия и неговата книга.

Едно е да се чуе малък откъс в храма, друго е човек да си направи труда и да прочете по-задълбочено неговата книга. Това ще му помогне да се настрои молитвено по време на богослуженията, на които се четат Паремиите.

Ако болшинството православни не потъва в мистиката на богослуженията, то причината е, че слушайки какво се чете, НЕ ЧУВАТ. Това е нещо подобно, когато редом хората говорят на чужд език и ушите ни не могат да уловят дълбочината на разговора. Това е така с богослужебните текстове, защото нищожно малко са православните, които четат и познават Св. Писание. Всичкото богослужение е своеобразен преразказ или спомен на СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ!


Иеремия пророк - Библейская энциклопедия - Архимандрит Никифор


Книга пророка Иеремии


Книга пророка Иеремии

Ако един християнин не е разбрал какво искаш да кажеш,значи нищо не е разбрал от християнството.

cave,защо когато християнин говори за някои "наболял проблем",/а те са много/ от личното ни общуване с Бога се изпокриваме като плъхове по "дупките си?Но ,ако искаме да видим дали в "нашето мазе" има плъхове,правилния начин е да ги изненадама,а не да влизаме с "гръм и трясък.Но ако християните не сe "изненадват",то Бог ще го направи.
Това ме успокоява.

художникът се казва Михаил Ангелов и мнозина казват че в Еремия е нарисувал самия себе си. а рисунката се намира в ересиарската катедрала свети Петър в погрешно наречения (но много красив признавам) вечен град.

death comes first. then resurrection life.

мерси за добрите думи, макар че всяка хвала знаете кому принадлежи. от Него вярвам, че беше и таи проповед, която вие "възкресихте".

впрочем вече сме географски по-близо един до друг и може и да се видим...

поздрав

death comes first. then resurrection life.

аз не разбрах какво искаше да кажеш ... ако ти е възможно да го преформулираш ? мерси.

death comes first. then resurrection life.

Любезни ми Prokimen,
Пиша със закъснение, но и на мен Cave ми липсва, макар че съм само читатетел в сянка. Страхотен постинг наистина. Насърчи ме допълнително. Благодаря ти, че го извади, за да го видя и аз. Колко актуално звучи в нашето съвремие ще се види от това, което мисля да направя като продължение на темата развита от Кейв.
Предварително се извинявам за нескопосаните си литературни упражнения, които ще направя достояние на толкова взискателни читатели, каквито са членовете на този клуб.

Ще сменя декорите. Наше време, някъде в България в една верска общност, която смята, че е християнска. Голяма общност, страхотна сграда, пищно богослужение и изключително самодоволни от себе си хора, които доволно потриват ръце колко много Господ ги е благословил и колко много те стоят над другите християни, да не говорим за останалия свят от непокаяни езичници. Страхотни сме! Ние сме върхът на вярата! Господ ще ни благослови още повече, провиква се стоящият на най-високото място в залата. Алилуя, викат в екстаз останалите. Господ и още да ни прибави!
В това време един от присъстващите там реди своя молитвен псалом.
Моята молитва, го нарече той.

Моята молитва

Пред Тебе с дух съкрушен стоя
тъй нещастен и самотен в света.
Болка страшна изпълва дълбините в мен,
с неутешима тъга в сърце съм утеснен.

И заставам Боже във молитва
болката своя да изплача пред Тебе,
та дано сърцето притеснено от болка
да не падне и погине далеч от Тебе.

Болка страшна е да нямаш покой,
в сърцето си да нямаш мира Твой,
защото гордост проникнала е в душа
и води те в погибел, мрак и суета.

Брат брата със завист гледа
и милост в сърцето си няма.
Червей огнен сърцето му пояда,
за секунда дори мир не му дава.

Вместо едно да бъдем в Христа,
разделя ни на части тази суета.
Зависти крамолни, шепоти и клевета
страшно те унищожават брат или сестра.

Изтръгни о, Боже тези суети!
До корен изтръгни ги!
Сърцата ни изцяло очисти,
радостта да е в нашите очи!

Единствен Ти всичко знаеш
и Единствен Ти всичко можеш.
Сърцата наши ти познаваш
и само Ти ги изцеляваш.

Милостно на нас о, Боже погледни!
Молим Те послушай нашите молби!
Всяка завист, злоба от нас Ти прогони,
мирът Твой в сърцата ни нека да цари!

Петък Амин
22.01.1993г.

Взеха та го чуха всички, недоволно наострили ушички. Макар че всъщност прав бе човекът за тази си молитва, недоволно срещу него овчарят се провиква. Не приказвай за стадото ми лошо, че чака те моята тояга. Дори това да е възможно, не е в моята кошара. Всяка глупава овчица самодоволно на овчаря си с око намигна. Та историята наша продължава. Огорчи се човекът в своето сърце, но нали е в родната кошара, взе все пак та в нея си остана. Но всичко това на Бог не му хареса и тоз човек в сърцето почна другояче да съветва.

Неразбрани, ненаучени

Люде твърде неразбрани
ще останат ненаучени.
Словата Ми избрани
ще останат неразбрани.

Вместо да бъдат избрани
и в словото научени,
ще си останат неразбрани
и от Бога отхвърлени.

Ненаучен оставаш неразбран,
от Бога не ще си призован
да Му бъдеш син разбран
в Исуса Христа избран.

Две слова са само,
неразбрани и ненаучени.
Две слова са само,
послушни и научени.

Разлика има само една,
на небе или със Сатана
ще бъде във вечността
твоята човешка душа.

Имаш малко земни дни
сърцето твое да реши,
сред човеци неразбрани
душата твоя дали да стои.

Или на свят закон научен
да бъдеш Богу син разбран,
или страшен мрак вечен
за ненаучен и неразбран.

Четвъртък Амин
16.06.1994г.

разбран-тих, кротък, покорен на Бога човек
неразбран-опак, противящ се на Бога човек
разбран-проумян, осмислен до същина
неразбран-непроумян, неосмислен до същина
(изградено е на игра на омоними та затова е бележката)

Човекът наш от дума пак не се разбира, докато овчарят с яката тояга не го принуждава да избира, него ли ще слуша или пътя ще си хваща. Щом така стоят нещата нашият избира свободата. Овчаря той лъжец нарича го в очите и пред неодобрението на овците с много тъга в сърцето поема по зелената поляна. Старият му свят се разрушава, а новият май никакъв го няма. И пак Бог от небесата започва да говори на нашия човек в душата. След Мене ти си тръгнал, но наясно ли си за борбата. За каква борба е думата голяма, тоз въпрос нашият в сърцето си задава. Ами Бог май почва отново да му отговаря, да очисти нежно Той духовната му рана.

БОРБАТА

Борбата е за истина и правда,
за мир, любов и красота
в свят лъжовен на неправда,
на лъжа, измама и суета.

Борбата е да оцелееш
сам сред вълци и овци.
Борбата само да живееш
с Дух Господен във гърди.

Самотен в битката голяма
понякога се чувстваш ти.
Ръката твоя отмалява,
обезсърчението е във гърди.

Изправен пред могъща сила
на враг суров, непоколебим,
но казваш ти със вяра:
За Господа да устоим!

Сам заставаш пред врага си
с власт и мощ на херувим.
На Бог изпълнен със Духа си,
от нищо вече несломим.

Влизаш в битката голяма
воден от Господната ръка.
Биеш се за Божията слава
с Бог на твоята страна.

Борбата е винаги голяма,
недей отстъпва пред врага!
Наградата е Божията слава
за победителите над врага!

Октомври Амин
1994г.

И утеши се нашият човек и запя песента на жабоците, защото това е песен, която тези като него са призвани да я пеят. И какво като в тази кошара не пожелаха да чуят какво Господ иска да им каже? И какво като направиха да се огорчи сърцето му? Не, няма да се откажа от борбата реши той твърдо в сърцето си и смело се провикна:

И ЧУЙ ЧОВЕЧЕ

И чуй човече във безкрая,
на теб говори Самият Бог!
И вика ти от връх Синая:
Аз Съм твоят вечен Бог!

На теб човече заповеди давам
със тях на Мене да се поклониш!
На теб човече избор давам,
да умреш или да се спасиш!

Във облаци и гръмове могъщи
непристъпен на Синая Бог стои.
Лице в лице пред Бог могъщи
човек повикан при Него стои.

Чрез него Бог на човеците дава
на камък изписан вечен закон.
Чрез него Бог на човеците дава
да имат пред Него страх и закон.

Грехът човек от Бог разделя
и между двамата стои черта.
Святостта на Бога ги разделя
никой да не прекрачи тая черта.

И чуй човече във безкрая,
при тебе идва Бог сега.
Сам Той слиза от Синая
в греха да те докосне със ръка.

На сърцето твое да изпише
със ръка Своя вечен закон.
Сам Христос това го пише,
Той да е твоят вечен закон.

Четвъртък Амин
13.06.2002г.

Насърчение за малката прашинка наречена човек, че той за Бог е толкова важен, та Бог да го намери в този безкрай и да му говори лично това, което иска да му каже. А това е, че има нещо, което ги разделя, но Бог е намерил начин да промени нещата.

Прости ми Кейви, че това, с което завършваш за мен е начало, а това, с което започваш за мене е край. Въпреки всичко смятам, че всяка прилика от това, което аз пиша сега и това, което ти си написал не е случайна. Нека ти бъде за насърчение, че има още един човек, който вижда и чувства нещата във вярата като теб, макар че никога не сте се познавали лично.
Не мисля, че мога да те заменя пред останалите клубари, но каквото можах направих. Всъщност взех, че се и представих даже. Някой може би ще каже: Ето словоблудниците в клуба станаха с един повече. Какво да се прави? Аз съм просто един жабок в Малкото Мокро, Мътно, Мръсно, Много Миризливо Мочурище наречено свят на религиозните, претендиращи да са християни хора и като такъв би трябвало да съм свикнал на всичко. Е, не трябва да ми харесва, трябва просто да го направя.

Любезни ми Prokimen, това беше. Дано и на теб ти е било за насърчение и не ти е досадил моя архаичен стил. Това е стилът на Християните от Първи век, от които може би си въобразявам, че съм и аз.

Ваш в Господа Old Frog (Стария Жобок)

успех в търсенията ти и Бог да те пази.

death comes first. then resurrection life.

Когато се събудя рано,греховете ми като "диви зверове" искат да бъдат "нахранени".

Какво прави един "псевдохристиянин"?Заключва ги в "клетка".

И изведнъж,Санчо го провокира.И той /християнина/пуска един от "зверовете".Като коленичи да се моли преди да си легне разбира,че е "пуснал" на свобода 9 от 10 "зверове" и вика: - Боже,Санчо ме изненада.Той е грешник,а аз ти угаждам във всичко.

Но не e ли истината,че ние сме това коeто сме когато сме изненадани?

Истинския християнин не "заключва" греховете си в "клетака",а ги пуска на свобода.После се моли на Бога да му даде сила,за да му бъде послушен.Християнина се бори с греховете си чрез послушание,а не чрез волята си.

Здравей Кейви,
Молих се на Бога да направи невъзможното, както те няма, така и да те има за този ми постинг. Приятна изненада беше, че Бог ме е чул. Понеже в теб познах много сродна душа, която явно чувства нещата като мен реших да ти споделя още нещо. За мен е така, а за теб не знам, но предполагам. Понякога, когато направиш нещо грандиозно като това за Еремия, очакваш то да произведе същия ефект върху читателите му, какъвто е имало върху теб. С тъга откриваш, че няколко дневен труд докосва само една душа и никого другиго. После някакво необяснимо безразличие и тогава обезсърчението започва да се промъква в теб и дяволът тихо да ти шепти. Абе, за какво се хабиш. Толкова труд, а никакъв резултат. Сам си казваш, абе наистина няма, що ли съм седнал да си губя времето да правя достояние на другите своите духовни прозрения. Жалко за времето пред компютъра, а можеше да отиде за нещо по-смислено. Но чуй какво казва Апостол Павел в 1Кор. 3:6 “Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.” Но Господ прави да расте. Тук е тайната.
Него ден бях на дълъг път. Двеста километра път, натоварени кръстовища и работа в центъра на областен град, където няма къде яйце да хвърлиш, камо ли да намереш място за паркиране. Но този път Бог беше направил нещо различно. Сякаш някаква невидима ръка беше разчистила всичко по пътя ми. Навсякъде минах все едно, че нямаше превозни средства на пътя. Място за паркиране. Преди две седмици два пъти то сякаш беше запазено за мен в рамките на един ден само, но този път едва ли. Не повярвах. И този път беше така. Благодарих на Бога вечерта и си рекох, хайде сега да си почета малко. Това съм чел, онова съм чел, ами хайде за Еремия, та да видим пишещото братство какви ги твори. Предишните две седмици бяхме с отбора на 18 и 31 глави на Еремия. Дали е било случайно? Стигнах и до “А на вас и космите са преброени.” Тук ми стана страшно. Сякаш атомна бомба гръмна в мен. Този ден аз бях VIP персона пред Бог, на която и космите са преброени. И този текст ми помогна в една невероятна дълбочина да разбера, че всичко станало през деня Той го е направил, за да разбера точно това. За него аз съм една VIP персона, на която и космите са преброени. Видях как си трогнал Prokimen, трогнат бях и аз и направих, каквото направих, за да ви зарадвам.
Но Господ прави да расте. За това е думата. Написал си постинга, но Бог го е скрил, за да го извади в подходящия момент чрез Prokimen, пак по някакъв Негов Си тайнствен начин. Приготвил ме е за неговия ефект в пълна мяра и точно тогава го е сложил пред очите ми. Бог е направил всичко да стане на точното време, на точното място и по точния начин. Еремия сади, Кейви полива, но Бог прави да расте във Prokimen и Frog. И защото е точното време Frog пише своя постинг, който на свой ред е разтърсил Cave и Prokimen. Сигурен съм в това. Еремия сади, Кейви полива, Frog продължава да полива но само Бог може да направи да расте в Cave и Prokimen.
Това, че ти не виждаш непосредствени резултати от своя труд не означава, че някъде във времето това прозрение, което Бог ти е дал и ти си споделил, няма да принесе своя плод. Ако в момента съм уцелил нещо в теб то знай, че и ти пред Бога си като мен, VIP персона, на която и космите са преброени. От нищото Бог ти вади насърчител и неочакван приятел. Повярвали сме на Един велик и чуден Бог и дано този късичък разказ ти помогне да разбереш още нещичко от това. Този ти труд ще бъде препоръчан от мен на още много други братя и сестри, а те на свой ред ще преумножат този ти труд. И всичко това невидимо за теб. Ще разбереш чак на небето, когато Бог ти даде наградата за него.

Бог да продължи да те благославя, така както те е благословил с мъдрост да разгледаш този текст от Еремия, многообични ми братко в Господа Cave. Теб, дома ти, домашния ти отбор и всичките ти пътища да бъдат благословени, пред лицето Господне се моля аз в Христово име. Амин

П.П.
Не забравяй, че “За Господа да устоим” е нашето призвание.

Твой в Господа Иисуса Христа
Old Frog (Стария Жабок)

Любезни ми Prokimen,
Благодаря ви за насърчението, да пиша по-често. Предполагам, че с вашата начетеност вече сте успели да прочетете постинга ми до Кейв и от него е станало ясно, че сте уцелили в десятката. Ще ми бъде приятно ако от тук нататък си говорим на ти. С всички хора, които имам за братя си говоря така. Странно е в едно семейство да си говорят на вие. Докато не кажете да, ще ви пиша в учтива форма. Поне за вас мисля, че това е изискан стил на общуване, който може и да не пожелаете да нарушавате. На мен ми е приятно всякак щом отсреща е любезният ми Prokimen.
Вие казвате: “За сведение на протестантски настроените християни, някои откъси от книгата на пророк Иеремия се четат на тържествените православни богослужения в навечерието на някои празници.” Само се четат? А дали не трябва и нещо друго в някои други моменти? Четем Евангелие от Лука 24:27 “И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.” На тези хора в синагогата също са им чели в някакъв ред Писанията, но дали това им е било достатъчно за разбирането им. Явно е, че е недостатъчно. Иисус им е тълкувал всичко писано за Него. Не им го е прочел, а в процеса на четенето им е обяснявал и какво значи. Аз поне това влагам в думата. Сега ще ви представя начина, по който бих се оправил аз с един текст от Новия Завет. Ще използвам превода от една книга, която е станала достояние на християните в България благодарение на нашия общ приятел в клуба Кейв, “Християнска Църква” от Артър Кац. Ефесяни 4:16 там стои така: “от Когото цялото тяло, сглобявано и свързвано чрез доставяното от всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на Тялото за своето назидание в любовта.” Тук ще стане ясна и втората цел, която преследвам с написването на постинга към Кейв. Той ще ми послужи за нагледна илюстрация на този стих.
от Когото цялото тяло, -Това са Cave, Frog и Prokimen направлявани по невидим начин от Бога.
сглобявано и свързвано чрез доставяното от всяка става, - Cave го пише, Prokimen го възбужда, а Frog го дописва.
според съразмерното действие на всяка една част,- Cave тълкува оригинален текст със съвременното му приложение. Начетеният и всичко четящ Prokimen го вади в актуалната листа. Frog с дописване показва как нещата в сегашния свят стоят точно така, както тогава.
изработва растенето на Тялото- всеки един от нас с това, което направи, помогна с нещо на другите двама в тяхното израстване, а и на всеки, на когото Бог ще даде разбиране за написаното.
за своето назидание в любовта. – След тази случка смятам, че по отношение на способноста ни да се обичаме един друг ще бъдем много по-нагоре в нашия растеж, както между нас, така и към другите.
Забележка: За краткост просто споменавам какво от историята ми в постинга към Кейв можете да споменете. Ако решите естествено да покажете на някого как историята, която разказвам на Кейв илюстрира този стих.
Любезни ми Prokimen, сега разбирате ли, че ние сме малка виртуална църква, която на практика прави това, за което Бог ни е призовал. Да възрастваме в любовта. “По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.” Това са думите на Иисус. Май в клуба излиза, че сте повече на “Истинска Църква” така, както го разбираме аз и авторът на книгата, отколкота на богослужение в храма, къдете служите. Така че любезни ми приятелю намерете на кои от вашата енория не само ще им четете Божието Слово, но ще им го и тълкувате, а ще им изнасяте също нравоучителни и насърчителни беседи в духа на това, което четете днес. Дядо Серафим е оставил страхотно наследство. Грешите ако не го използвате или не изработвате тези умения у себе си.
Ще се моля пред Бога за вас, да ви дава мъдрост в правенето на тези неща.
Смятам, че за днес е дастатъчно. Има и други клубари, които желаят да прочетете това, което са написали пък и вас да ви чуят.

Поздрави
Old Frog (Стария Жабок)

здрасти фрог,

не, няма да скрия, че се радвам, когато има хора да споделят с мен небесната манна, която Бог има милостта да ми дава понякога. няма да е и нещо ново, ако ти кажа, че тези проповеди-откровения са плод на горещи вътрешни процеси в мен, мисли, трудни, болки, преоценки, съмнения, търсения, всички те пред лицето на Бог, който вижда всичко, и дава отговорите си чрез Словото си, което е дал именно за това. Нищо и никой, нито откровение, нито човек, може да даде онази дълбочина и смисъл на преживяваното от нас християните, така както го прави Светия Дух чрез Словото. Само Словото е онзи ензим, който смила и осмисля за нас иначе непонятния низ от отрицателни, неутрални и положителни преживявания в нашия обикновен човешки живот. Погледнат през призмата на Словото, нашия живот има смисъл. Борбите ни, очакванията ни, сълзите ни придобиват смисъл, както ти казваш вечен, и който ще видим в последния ден. Който сее със сълзи непременно с радост ще се върне носейки снопите си. Непременно. Обичам тази категоричност, този божествен поглед отвисоко, тази сигурност издаваща, че Бог наистина контролира всичко (а не е "в контрол").

Каквото и да говорим, ние ще си останем джуджета спрямо този тъй обикновен, но божий еремия. В същото време, е вярно, че ако не разберем уроците дадени ни чрез него и всички други, Бог ще ни държи отговорни. Но не това е главния мотив да четем и преживяваме еремия. Главния мотив е, че ... ние нямаме избор. Ние НЕ МОЖЕМ без преживяното чрез Святия Дух от тези преди нас, за които самият Бог е засвидетелствал в Словото Си. Ние просто няма да сме истински, ако не сме истински като тях. както казва един много добър проповедник "ние хората търсим истини, а Бог търси да ни направи истинни. От тези две действия произлизат коренно различни хора."

искам да направя едно уточнение. аз не съм се трудил над този "текст". трудех се преди години. сега проповедите излизат на момента, според това, което дава Духа. подготовката ми е съвсем различна. гледам да преживявам истински всяко нещо. не чета библията за да намеря в нея повод за проповед, знам че проповедите в нея са безброй и както казва Спърджън "човек не бива да се чуди какво да проповядва, а по-скоро от всички проповеди, които би могъл да проповядва, коя да избере". така че, казаното черз мен върху Еремия е плод на съ-преживяване заедно с Еремия на неща, сходни с това, което той е преживявал. само ТАКА може човек да види насърчение в словото. само изпитанието открива истините на Писанието. всичко друго е суха теология и плът.

искрено се надявам да си прав, и наистина онова, което през годините е давал Бог да не бъде нахалос, а да е допринесло, макар и невидимо за мен, за славата на Бог, когото наистина съм славел в тези неописуеми мигове, когато чуваш чрез собствения си глас, как се разкрива Писанието. нека е невидимо, аз така обичам. затова си иседя в моята пещера.

"още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има"

нека ни "няма" фрог, така е по-добре за нас.

death comes first. then resurrection life.

cave,аз написъх подобно съобщение,но ме взеха на подигравка.Завиждам ти как тебе те вземат на сериозно.

Ето написаното:"Един учен постига една цел в целия си живот и достига до една Истина - едно откритие.Но онези,които идват след него няма защо да повтарят Пътя,който той е изминал дo откритието.Те вземат откритието му на готово и продължават нататък.Тука Пътя се скъсява и напрово може да бъде съкратен.
Не е така e с Истината,която идва от Христос.Тука Пътя не може да бъде съкратен и да го сведем до един извод,до една последица.За последователя на Христос тъкмо Пътя е важен,този път трябва да бъде изминат целия и нищо от "Витлеем" да "Голгота" не може да му беде съкратено.Християнина не може да се присъдени само в Славата на Христос без да е изминал заедно с него целия Път на принижението,на страданието,на отхвърлеността от света.

Та за това ти пиша,за да те питам:Ти ли си Еремия или друг да чакаме?

По "четките",дето ти правят не ми приличаш на Еремия. Съмнение,бе човек!

а аз съм. сега е осанна, после разпни го.

не бе не го приемай така. ако схванеш какво написах в последния си пост ще си блажен, когато те няма.

а и кво ти пука, това е само клуб. или станало общението или не станало. сега има вид да става, дано е така. участвай и това е.

death comes first. then resurrection life.

Не зная дали си останал с погрешно впечатление, или имаш друго предвид, но проповедта е била винаги неразделна част от богослужението в Православната Църква. И тя ВИНАГИ представлява тълкуване на Писанията отнесени към нашия живот на християни.

Ти знаеш,че те обичам.