Крещи

ти нали знаеш какво следва нататък - поне си виждала, пък не е и да си чувала .
Иначе хорицата са прави как да ти повярват с тез ангелски снимки .
Освен това какво се притесняваш - крещи не крещи нали сме се разбрали вече спазарили сме я Мимсо пък и да ти кажа аз след някоя и друга година съвсем ще съм оглушала - ерго ще съм перфектната свекърва.
Е не знам как може да се постигне и това да почна да говоря по-малко но едно по едно.
Иначе - шегата настрана - това си е етап от развитието, не се бори с него колкото можеш го игнорирай, опитай се да не реагираш или поне не бурно. Огледай се около теб - макар и да са ми малко флегматични англичаните са добри родители като цяло - спокойни, ведри и оптимистични поне спрямо децата си. Оставят ги да изживеят всеки един етап от него с всички негативи и позитиви и не ги слагат в догматични пранги като нас
Целуни я от нас и ви чакаме
Щото запасите от паста за зъби намаляват

там хората са доста толерантни особено към децата си. Братовчед ми беше на година и два -три месеца когато се тръшна и взе да реве с всичка сила точно в централната зала на БНБ -пълно с народ по обяд. Рита с крака, крещи и си скубе бебешките къдрици. Ужасссс. Аз реших че вуйна ми /шведка/ ще го ошамари, ще го накаже, ще му се скара.
Неееееееееее - няма такова нещо. Погледна го и каза само - спокойно - той ще стане след малко - не му обръщай внимание.
Смятай колко ме е впечатлила тази сцена - била съм на не повече от 10 години, но още го помня.
Въпросния ми братовчед сега е 2 метра мъж изключително спокоен и уравновесен.
Не казвам че лесно, аз всеки ден се убеждавам как трябва да съм по-толерантна, пък ти най-добре знаеш че не винаги успявам да съм търпелива, особено в последната половин година
Обачеееее, ще продължавам да опитвам

бързо издавай тайната
Що си траеш мммм???

Постепенно възприемам тактиката да се хиля като олигофрен на вичките нередности и бели. Дано да викна и съвем да не откача. Стискай палци!

Нали знаеш всеки си казва - а дано мен ме отмине. Ама като не отмине и все едно, че не знае какво да прави. И пита за съвет като малоумен...

и е добре като видиш, че проблема си е съществувал и преди теб и е съвсем очевидно че ще съществува и след теб
Именно в това е прелестта на вторите деца - знаеш много добре какви магарии да очакваш и се забавляваш повече, ако не си превъртял още с първото де
Аз и аз вече питам за щяло и нещяло и да ти кажа все намирам по нещо ново - това пък е готиното на клубовете и хората тук.

Напълно я игнорирай. На мен също ми се е случвало да крещи в магазин и то в БГ. Естествено много укоряващи и злобни погледи видях тогава, но не обърнах внимание на изблика на Вики и докато стигнем до касата тя беше забравила (почти).

как става ли? - не съм съвсем сигурна, замислям се че децата ме слушат, и на приятелите ни им прави впечатление, но как точно е станало не зная

мисля си, че понеже съм неотстъпчива /това мисля е видно / и като кажа "не" то си е "не", не вървят уговорки, молби, сълзи и т.н.

строга съм с децата, т.е. те така ме възприемат, баба ми го сподели преди време

като кажа нещо рядко се налага да повторя, а като съм ядосана децата са винаги послушни и редят лего

обаче мъжа ми може 10 пъти да потвори нещо и те даже не го чуват, даже и да ги плесне той е "добричкия", пък аз не помня от кога не съм ги плесвала по дупето и съм "лошата"

много съм търпелива, мога да издържа половин часов рев че и повече, издържам и на сърцераздирателно лазене по улицата с цел покупка на сладолед или качване на електрокола и даже ми е смешно....

та така

Дано и мойте мисли са ти полезни. Въпреки, че сигурно ще се повторя с някои от отговорите тук.
Анна има много висок глас. Нямам предвид, че крещи много, но просто гласа и се чува. Има и разбира се крещене и пищене, още от 5-6 месечна го прави. Но се свиква. Най-важното, което съм открила е да й говоря със спокоен глас, ако аз повиша глас, и тя повишава и се стига до кресчендо, изнервяне и нежелан стрес за двете страни. Опитвала съм всичко и знам, че не е леко да запазиш самообладание, но няма начин просто. Иначе губиш играта и те много добре знаят....Пляскала съм я броени пъти и никога за крещяне, но установих, че това на нея не й действа. Просто не я впечатлява като начин на наказание, огорчава я и съвсем спира да ме слуша. От известно време (около месец) я оставям в друга стая или в антрето да 'си мисли'. Много добре знае, че това е един вид наказание. Като си помисли минута-две (понякога плаче мислейки, понякога само седи) отивам при нея, питам я дали си е помислила за каквото там е трябвало и дали ще бъде добро дете, давам й ръка и обикновено се е успокоила и продължаваме отново каквото сме правили вече в по-добро настроение.

Е, разбира се и крещенето при нас си има различни причини - може да е част от тръшкане, може да е от радост (много често е това и разбира се не бих си и помислила да й се скарам, само й говоря по-тихо и обикновено й действа и тя намалява децибелите), от яд, разочарование, умора и т.н. Ти сама най-добре ще можеш да определиш причините и ще се научиш да избягваш подобни ситуации.

Аз също намирам пазаруването в супермаркета например много стресово и затова вече не го правя. Поръчвам седмичното пазаруване на Теско онлайн (повечето други супермаркети имат същото) и ходя до магазина само ако ми се наложи за нещо дребно. Доставят ми и плодове и зеленчуци от една ферма наблизо и по този начин освен че си спестявам бутане на количка, борба с Анна между рафтовете, редене на касата, товарене и разтоварване, пътуване до супермаркета и обратно, пестя и време (отнема ми около 10на минути да поръчам нещата, защото общо взето 60-70% от тях са едни и същи всяка седмица) и нерви и т.н. Така че като свикнеш горе долу с нещата които се продават по магазините и си намериш 'л#бим' супермаркет поръчвай си да ти доставят вкъщи.

А,когато си в магазина - наистина не се притеснявай за крещенето, за това че взима неща от рафтовете и т.н. Много други деца го правят и хората ще те разберат напълно. Ако цялата ситуация те изнервя - измисли си подход. Аз например, когато пазарувах от един супермаркет наблизо до предишната къща и бях сама с Анна, винаги започвах обиколката като минавахме през щанда с прясно нарязани салати на самообслужване. Взимах й плодова салата и й давах да си я яде в количката за пазаруване. (после си я плащаш на касата). Тя си го знаеше това и беше щастлива. След свършване на пазаруването винаги спирахме да пиеме аз кафе, тя мляко в Старбъкс в самия супермаркет и това също я караше да се държи добре докато чакахме на касата, защото знаеше какво следва. Е, разбира се гледах да прикл#ча с пазаруването колкото се може по-бързо, защото ако почна да се мотая и тя се отегчава. Но аз и без това също мразя дълго мотане по супермаркети и винаги си нося списък и гледам да съм бърза. Имало е случаи, в които нито един от подходите не помага, тогава съм я извеждала навън да се успокои в паркинга, или сме се качвали в колата,а в други случаи дори сме се връщали вкъщи, което за нея си е било един вид наказание защото по принцип обича да пазаруваме.
Разбира се трябва да се въоръжиш с търпение, но колкото повече порастват, толкова по-лесно става да се преговаря с тях. По-лесно е да им обясниш какви са границите и започват да слушат повече. Не казвам, че Анна не се тръшка вече и т.н., но ми е по-лесно да определя причината и да поговоря с нея за да я успокоя, да я извадя от лошото настроение и т.н. Е и разбира се ти самата натрупваш повече опит с това какви ситуации предизвикват подобни реакции...въпреки, че малчовците ни изненадват всеки ден, все пак някои неща си остават същите.

Анна 07/09/2002

а като съм ядосана децата са винаги послушни и редят лего

А кво да правим ние с гайдите дето нито сме търпеливи, нито сме строги м? Дай развий малко темата.
Само като се замечтаяяяяяяяя - и почти си го представям, а съм се разфучала и мойте хали седят и редят Лего!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ехххххххххххххх мечтиииииииииииииииии!!!!
Ех Дарки завидях ти честно си признавам!
Почвам да се превъзпитавам, за строгостта ще го докарам, само с търпението не се сещам как ще стане

не знам на мен от къде ми идва търпението спрямо децата...понякога ми се иде да крещя и пак съм спокойна спрямо тях

но разни дървари в работата така успяват да ме ядосят че викам като безумна

и се сещам че разковничето явно не е в децата - защото те са бял лист хартия. Ама пусто нали съм Овен пламвам на секундата като се разфучааааааа ужас ужассс.
Парадокса е, че в службата никой не ме е чувал да викам!
Умират си от смях като им разправям, че съм като италианка когато съм с децата - мислят си че се шегувам де да беше така
Някой да знае от къде да изровим някои древни техники за овладяване на нервата при наличие на няколко дзвера в къщиииии! Да казва бързоооо!

От кога почна с това НЕ? Вчера четох в книгата на Спок, че ако детето тръгне към някоя беля и аз извикам прреди да е посегнало НЕ, по този начин му давам право на избор. И още повече то си казва - ти пък ли ще ми казваш не! и става по страшно. Е в такива ситуации съм объркана. Щото на мен по-скоро ми иде да изкрещя НЕЕЕ, Марийо!

От моите наблюдения до тук установявам, че моето дете нещо май не е като хорските. Имам в предвид, че или е още много малка или не е в ред, защото тя все още няма чак толкова добре изградени навици и любими неща, които да я приковат на едно място и заставят да се държи като хората. Но може би ще се наложи да се научим и двете. Пазаруването за Мария не знам, но на мен ми е любимо и хич не искам да се отказвам от него. Това за сега е най-социалната ми изява в обществото и не си го дадвам за нищо. По скоро ще се нагърбя с непосилното възпитание на детето, отколкото да се лиша.

Успокоих се като ти прочетох мнението и ти благодаря!
Леко раждане и чакаме новини!

Какво да ти кажа... и Давид се опита да се себеизразява с крещене. Седмица - две издържах. След което всеки негов истеричен крясък бе немедлено последван от шамар през устата. Да видиш как млъква тутакси... Е така я карахме няколко дни и днес крещенето е вече история.
Лесно стана, но може би защото мен изобщо не ме интересуват разните му там педагогически и хуманни съображения. Моето дете просто НЯМА да крещи като изтървано, нито ще тероризира околните с истериите си, били те "период" или не... Моето дете е моя отговорност и дали ще си хвърля боклука на улицата, ще се плези на възрастни или ще крещи из супермаркетите - зависи изцяло от мен.
Не съм фен на "изчакването", като възпитателен подход - мнението ми е, че трябва да се действа незабавно, без никакви такива "ще му мине". То ще мине, но последствията кой ще оправя после? Казали са хората - бий дупе, да не биеш дупище...

Ей, да не се разсърди някой??? Аз моето си мнение казвам, нали...

ами аз съм чела Д-р Спок преди повече от 10 години....

като детето тръгне да прави глупости/бели и аз го виждам отивам, хващам го за ръка и го водя да прави нещо друго, малките бързо се разсейват и намират новото нещо за забавно и напълно забравят какво са замисляли

но като не видя, както стана преди няколко седмици, малкия брат си размаза един цял сапун по косата, това няма миене, ужас някакъв....

не при всички деца върви номера "Хайде да разгледаме/прочетем тази книжка", но това е чудесен начин за забавление и детето се кротва

а "не" казвам като правя нещо, примерно беля картофи и не искам да спирам, но ако едното "не" не е достатъчно, спирам и го премествам от мястото за беля