ОФФ!!!

Здравейте, мили мами и други читатели на форума!!!
Имам послание за вас!!! Но имайте предвид, че в момента съм в еуфория, и ще четете всъщност из "Дневника на една луда", тоест аз...
Без да ви познавам, обичам ви!!! Наистина!!! Сърцето ми ще се пръсне от любов и радост!!! Малко е страшничко, затова ви давам малко от тях, за да се освободя, излея от тревогата и напрежението си!!! Извинявайте, ако ви досаждам... Понякога досаждам и на себе си доста... Такъв е животът, но той има СМИСЪЛ и съдържа СКРИТА ХАРМОНИЯ в себе си, вервайте ми!!! Малко съм чалната, обаче предпочитам да живея 10 години като ЛЪВ вместо 100 години като ОВЦА, и според мен не е важно колко години си живял, а колко живот си вдъхнал в годините, които си изживял на Земята, затова ЖИВЕЙТЕ въпреки болките, те ни учат много, а радостите ни кефят, а не се борете просто да оцелявате и да си живуркате мижитурската... Не ви съдя, защото понякога е зверски трудно да оцелееш, напротив, от сърце ви се възхищавам, защото сте това, което сте, защото давате максималното от себе си, защото по законите на Мърфи все някой се изсира на метеното, когато нямаш пукнат лев иронично ти се хилят децата ти близнета, а ти се хващаш за главата с какво да ги нахраниш, четеш, че някой се е самоубил след като е застрелял жена си пред детето им... Но животът продължава за живите и това, което не ни убива, ни прави по-силни... Горчивата истина е, че живеем в материален свят, който си иска своето, но святата истина е, че имаме прекрасни инструменти - тела и вещи - с които да опитомяваме все повече и повече хаоса и джунглата от себе си... На никой не му е лесно!!! Затова ви обичам милички и знайте, че заслужавате любов и подкрепа, дори и Хитлер също!!!, не съм нацистка, напротив, но съм болезнено чувствителна и съпреживяваща, той е бил болен мозък и се е нуждаел от лечение, всеки крие в себе си тъмната страна, но тя ни е нужна за прогреса, нали???
Приемайте и дарявайте с радост любовта си и светът става по-красив!!! Протягам ви приятелска ръка, защото знам какво е да си ЖИВ!!! Казвам се Деси, приятно ми е за тези, които не ме познават, психолог по образование и по призвание, майка на Алекс по огромно желание и Божията помощ, в момента ходя на психиатър и се лекувам... Стискайте ми палци да оздравея, моля ви, за да бъда добра майка на сина си, добра съпруга, добра към себе си, майка си, кучето си, света като цяло, за да стана един ден добър психолог и да измъквам от тинята изстрадали души, които ще ми казват "Лесно ти е на теб, нали си...", а аз ще им показвам, че знам какво е да си в тинята, и че знам как мога да излизам оттам... Който иска да ми пише, зверски ще се радвам!!! Горя!!! Влюбена съм в живота!!! Обичай живота и той ще те обича!!! Вижте красотата на природата!!! Ако ти сервират лимон, направи си лимонада!!! Изкъпете се, поплувайте, вземете си вана, любете се, гушнете си бебето, усмихнете се пред огледалото, тичайте за здраве, купете си нова рокля, дори да е за 10 лв. от магазин втора ръка, подарете цвете, карайте колело, подарете мотор, напишете картичка, помогнете на бременната жена в трамвая, простете си, почувствайте залеза и вкуса на копъра в таратора, и 100 ангела ще се усмихнат на небето, а вие ще осмислите живота си, защото той е един, може да има прераждане, но веднъж се казвате Жоро, Алекс или Мария, веднъж сте Колибри, Дуци или Червената шапчица, Били вълчицата или Червената роза, Деси или Йонито, Петканчо или Хуйчо, простете за израза, болна съм от хипомания в момента!!! Пък и за съжаление в БГ наистина има един Хуйчо, да е жив и здрав циганинът, и вие можехте да сте на негово място, какви са тези родители - да не би да се казват Перко Наумов и Жана Д`арк, или пък Принц Папа Жан-Иван Тодоров Късметлийски и Диана Вариклечкова Дебеланова горките та избиват комплекси чрез детето си??? Между другото когато работих в социални грижи около 2 години, наистина прегледах личната карта на ... Принц Папа Жан-Иван Тодоров Късметлийски, а пък аз самата се казвам Десислава Константинова Враджалиева - Михайлова, зодия Риби, родена на баба Марта, не ви лъжа... Хайде чао и не ме мразете, аз ви любя до полуда, но и от това може да боли и да припадне човек... Защото любовта е енергия, ток, живот, а на мен ми идва в повече понякога!!! Хиперчувствителна съм... И това ме побърка, уви!!! Затова бъдете и зли понякога, за да не се побъркате - Аеросмит пеят: "Не се побърквай, бъди зъл", но аз ще добавя ... само понякога, за да се съхраните, в останалото време правете добро, когато и с каквото можете, където и както можете, и Бог ще ви се отплати, когато му дойде времето... Раят е тук на Земята, оценете факта, че сте живи и здрави, дай Боже, че сте тук с някаква мисия, и че щом сте живи, значи още не сте я осъществили, прочетете някоя книжка, изпийте бира в бара, танцувайте и рисувайте, смейте и пейте, защото светът е оцелял, защото се е смял, и който пее, зло не мисли...

Пак съм аз - лудата августинка и фенка на живота напук на тесногръдите, да са благословени сърцата им!!! И враговете ни са ни скрити приятели, затова не съдете, за да не бъдете съден несправедливо и вие!!! Ако не сте изминали километър в чуждите мокасини, не съдете строго!!! Бъдете добри към ближния така, както и към себе си!!! Приятно четене на желаещите, а на другите лека нощ и всички бъдете щастливи, защото го заслужавате!!! Тук културните хора не пушат, а за останалите е забранено, защото в стаята все пак има новородено, нали така??? Защитавайте се, борете се със зъби и нокти, но помагайте на другите с радост и любов, и нека това бъде наградата ви!!! Много е готино - вижте и в "Истинските мигове" на Барбара Де Анджелис, почетете малко Даниел Стийл или Ричард Бах, или "Пилешка супа за душата" и мисля, че поне малко ще ме разберете и ще ми станете приятел - дано!!!

На Алекс - Лъвчето, с любов от мама Деси - рибката-августинка:

04. 12. 2004 год. /написано с Божията помощ!/

Ти си бебето, за което винаги съм си мечтала!!!

Ти си центърът, около който се въртя сега, добро сърце!

Ти стопли моята душа, рожбо златна,

направи ме щастлива майка, благодаря ти, мило!!!

Скъпо мое лъчезарно дете!

Калинке! Червена ягодке узряла!

Много те обичам!!!

Никога не го забравяй!

Коколинко мамин малък,

Лъв чаровен и добър -

понякога огнена стихия непокорна,

лъч горещ, пламък същ,

буреносен и нервозен,

припрян, нетърпелив, сърдит,

инатлив като магаре, упорит,

командващ всички с храбър, войнствен дух,

на слабаците напук!,

свободен, твърд като скала,

но не вироглав и самонадеян кат` Овена,

нито пък безпощаден кат` Стрелеца -

ти си най-готиния Огън!!!

Ти, мое слънчево момче,

глезанчо срамежлив, влюбчив,

добре дошло при нас - ние много те обичаме и искаме!!!

Лесно печелиш симпатии, любов,

влизаш под кожата властно,

но и някакси неусетно, даже приятно…

Оранжева енергия…

Светеща душа си…

Обичай ни и ти!!!

Ти още отсега си, детенце,

борбено, любящо и смело, за което ти се възхищавам,

със сърце пламтящо, доверчиво,

с вродени лидерски таланти

и с актьорски заложби, неспоримо е!,

изискано, пищно, съкровище,

на мама златце, диамантче, смарагдче…

Коткам си те и те тача, лаская Егото ти, че иначе…

Нетърпеливо си, но пък справедливо,

и много, много сладурско, обичливо! И обично!

Даваш много, тъй че заслужаваш много /бурни овации най-вече!!!/… И рубини, диаманти също де...

И татко ти си мисли същите неща за теб,

така че продължавам,

но вече в множествено число:

Ти, наше скъпичко детенце,

расти, порасни, стани Мъж жилав кат` върба,

непоклатим кат` дъб, гъвкав кат` тръстика,

побеждаващ като Супермен;

августовски принце,

винаги върви по светлите пътеки,

които Бог е начертал за теб!

Бог те обича, обичай го и ти!!!

Цветен, пъстър, шарен, интересен, див, богат,

със самочувствие завидно - царско, господарско,

призван със енергия тежка да водиш…

С умение да оцеляваш при всички обстоятелства,

и да устояваш, и да се каляваш,

от безбройните житейски предизвикателства…

Ние с тебе се гордеем вече,

защото страховито си юначе,

но знай - има какво още да учиш,

не се сърди: умен си и ще успееш, ще сполучиш…

Мама и тати, и родата цяла, всички те обичаме!!!

Затова уповавай се и вярвай,

никога не се предавай!!!

Водолеят тати ще те учи

другите свободни да оставяш

да бъдат себе си, спокойни;

да не изпадаш в крайности,

а да балансираш ти умело;

в зората на новата ера на Водолея -

избери приятелството честно, мярата, средата златна,

равновесието, хармонията и вярата в невидимите чудеса около нас…

Пък мама Риби ще ти сочи,

непрестанно, неуморно, търпеливо,

с много обич, с нежност тиха,

докато осъзнаеш, че всъщност всички сме ЕДНО,

че любов ни е потребна главно,

за да се чувстваме щастливи…

И сърцето следвай, интуицията слушай - тя винаги те води право!!!

И ти ще ни дадеш от себе си, сигурни сме, щедрий Лъве -

топла грижа, мъркане и благодарност,

усмивки сгряващи, пламтящи,

но и ръмжене недоволно, когато нещо не е както ти го щеш!

Ще ни учиш да прощаваме, злото да забравяме;

като теб оптимистично, амбицирано, ентусиазирано, жизнено, неуморимо, жилаво, до последен дъх, устойчиво…, докрай!!!,

да крачим, да се борим, трудим, додето победим!!!

Да сме всеотдайни, безкористно да любим,

но и да мразим когато трябва, и когото!,

да бъдем страстни, яростни себезащитници,

но и на беззащитните закрилници,

независими, силни, горди и свободни!

Признателни сме ти.

За това, че стопли нас - въздуха, водата - с горещата си мощ!

Ти си ни един природноинтелигентен Звяр -

палав, суров и корав -

вечно нащрек /защото нали “най-добрият оцелява”?/,

дошъл от джунглата със мисия:

вселенския ред да изучиш,

Човек да станеш сега!!!

Специален, харизматичен, направо гениален си,

същински Бонапарт, Александър Велики, Мадона;

вдъхновен като Бетховен, Бах и Вивалди -

певец, актьор, танцьор; водач, шампион, красавец;

но не бъди високомерен, нито горделивец,

недей да бъдеш и парлив, ненужно агресивен,

ироничен, критичен, саркастичен,

садистичен, унижаващ, себеунизителен…

Не бий и не се самобичувай!

Кралят-Слънце Алекс е суетен,

но затова пък благонадежден;

смее се и се кикоти често,

но навъси ли се - става страшно! -

люто хапе, но не и злобно,

силно реве, но пък бързо му минава,

и снизходителен е, знае да прощава…

С голяма воля за живот е, тип Казанова,

и с усет към красивите жени, които страстно обожава,

тяхната любов да спечели той винаги успява;

и е гастроном, чревоугодник с апетит голям -

лакомо си хапва вкуснички блюда,

но подбира - с вкус изтънчен и изискан е!

“Мерси!” - със златни букви трябва да запишеш във сърцето си голямо;

“Извинявай!” - ако си сгрешил случайно да се научиш да изричаш;

тогаз на тебе равен не ще да има!!!

По природа защото си самостоятелен, мъдър, ясно виждащ!

Браво, схватливо е наш`то мъжле!!!

Погледни към Слънцето със вяра силна,

разтърси гордо грива жълта,

живей като истински Лъв

и … достоен Човек! -

още поне 100 години!!!

Сине, нека в сърцата си сме тихи и смирени, но главно благодарни -

на Бог, на цялата Вселена и Съществуванието,

на Добрите Светли и Разумни Сили по света, на самите себе си,

и на Светата Майка Богородица, при раждането ти закрилница!!!

Да поискаме от Господ винаги да ни подкрепя да ставаме все по-любящи и добри,

да ни пази, да бди над нас, да ни носи любов, здраве, сила и кураж да устоим!!!

Да се помолим за най-доброто на всички по Земята!!!

Да бъде волята Ти!!!

Благодарим. Амин.



Накрая да си кажа нещо и на себе си, ако позволите:

Деска, много си сладка и добричка, Бог обича и теб, защото го заслужаваш!!!

Всички сме добри, нищо че грешим!!! Чао и приятна пролет и на теб!!!

Здравейте, мили и интелигентни модераторки на прекрасния ни форум!!!
Ако считате, че един психично разстроен човек като мене в момента уронва престижа на разкошния ни клуб, изтрийте ме, няма да ви се разсърдя!!!
Ако смятате обаче, дано да е така!!!, че бих могла да бъда от полза някому, ме оставете тук, за което ще съм ви страхотно признателна!!!
Аз лично смятам, че мястото ми е сред вас, дано не греша, мисля, че тук има жени, които ме уважават - например Дуци и Колибри - но ако прецените, вие сте шефовете, и то заслужено, и аз гласувах за Чета и Сребърното Елфче, ако сте още вие де...
Имайте предвид следното: завършила съм психология, на 27 години съм, от София, зодия Риби, със съпруг и син, много съм щастлива в момента, но декември месец исках да се самоубия вследствие на много тежка следродилна депресия, която едвам не ме уби, измъчи близките ми, но знам как се излиза от нея!, с антидепресанти и психотерапия, взети навреме!, няма застраховани от психични отклонения, но има ли болка, има и лек, дори за СПИН и РАК ще намерят лек, така че моля ви ме оставете тук, ако не вредя!!!
Благодаря ви за вниманието, което ми отделихте, и извинявайте за ранния час!!! Сега отивам да спя и да работя над себе си, защото не се става така лесно човек, както пеят от Уикеда... Приятна и весела пролет!!!
Всички. Ние. Сме. Свободни. Да. Правим. Каквото. Си. Щем.
но си носим последствията от направения избор
Така че вие решавате съдбата ми, но знайте, че каквото и да решите за мен:
1/ То е правилното за момента;
2/ Няма да ви се сърдя;
3/ Вие сте страхотни жени, хора и модератори!!!
Чухте ли ме??? Обичам ви, бе хора!!! И вие се обичайте повече!!!
Нека заедно направим света по-добър!!!
Правете любов, не война, оки доки???

Десинка мила, всичко си ти е наред, ние всички си те обичкаме....Свъщност само едно нещо не е наред....
Я бой веднага по дупето - какво правиш МАМО на Алекс посред нощ, като си имаш малко сладко бебче, което се нуждае не само от весела мама нощем, ами и от весела мама денем?...ама никак няма да си весела като си рошава и недоспала

Излей си душата мила, наслади си се на живота, ние не сме по малко чалнати, просто на някои ни е минало, други сега ни хваща...и повечето се срамуваме да си го признаем.

..и после марш в леглото и да не съм те видяла вече да пишеш 4 часа сутринта, че като те задепресирам с една пръчка и ще видиш колко обичам живота
А после весела, наспана и сресана ще те чакаме да се появиш и да ти се радваме на дневните писания в клуба. Защото всички си те обичаме. ОК?

Сега е 8.15 часа, Алекс спи блажено, аз си легнах в 4.30 часа, после спах и аз доста блажено гушната до него докъм 7.00, следваше весел сутрешен тоалет, папкане и отново заспиване за него, а за мама - душ, червило!, и бодра-бодра - пак тук... Явно в депресивния си период съм спала прекалено много... А пък и тези хапчета много ми помогнаха, ама сега ми разказват играта, щото са ми силнички, днес ще съм при чичо Доктор психиатър, за да ми ги намали с рецепта, че да не лудна съвсем горката аз... Бая шашардисах бебчо и мама с неконтролируемите си крясъци завчера, та сама си ги намалих, като му звъннах обаче, вместо да ми се накара, той ми каза, че съм лесен пациент, защото прави най-доброто за него, накрая ми каза "колежке мила, ще оздравееш, браво на тебе, и така"... Та няма нищо случайно, добре, че завърших психология, че поне си давах сметка какво става с мене и че се е случвало и на други, и то в по-тежка степен...
Така че, Деска, мерси за одобрението - ти си най-добрата майка на света за твоето фютче, а пък аз за моя лудньо... За мое съжаление обаче от 3 дена имам силни видения, които се сбъдват, не са халюцинации!!!, баба Ванга ми говори, както и други умрели личности като Ричард Бах, Ошо, баба ми Нина, която почина преди точно 25 дена, и кой още???, а - да, чакайте малко, че му варя яйчице на моя ангел-дявол Алекс... А-да, сетих се - Радойчо Ралин, когото познавах лично, той ме искаше за съпруга милият, но това е друга история!!! Така че да се върнем на думата:
Водата не изкипя...
От вчера Алекс:
- плува във ваната ни
- лази
- казва баба!
- но не и мама
- мина му кашлицата, а грухтеше свински
- очният му кръвоизлив му мина наполовина
- вече видимо ме познава и ми се радва зверски - , а бях сигурна, че му давам само лошотииии...
- играе си с кравата си Блага - една много сладка оранжева плюшена играчка, която ни подариха на Благовещение, по случай случката, че ни блъснаха с автомобила си на паркинга пред Ена-та, Алекс в количката се преобърна, аз по лице на Земята, но след 5 минути кански рев на Алекс и толкова зверско треперене и пеене през сълзи на мама Деси, мутрата, която ни бутна, се разтрепери като муха върху лайно, пардон, но така си беше, много е смешно да видиш огромна горила да се тресе от страх, а метресата му от мерцедеса да ревнува от една плачеща майка, много иронично, Господ си знае работата!!!, все пак и той има майка, а и тя де!!!, , после извади дебелия си портфейл за мой ужас, викам си тоя какво му стана, да не ме цапне с него, и готова за бягство в магазина, Алекс се смее на ситуацията, мамка му, а аз цялата потна и червена, мамка му, отново сори за израза, та дано ви разсмивам в момента, момичета, че аз плачех тогава, ама сега се смея ха-ха-ха, защото хем агнетата цели, хем вълкът сит и доволен, хем вълчицата позамислена в колата какво е ценното в живота - да си вдигаш краката или да си возиш бебето в количката, или и двете накуп, като мене - но със съпруга ми си ги вдигам де, много е гот!!!, да знайш!!!, хипомания яка ме тресе, но ако не пиша, се чувствам УЖАСНО, така че в момента си помагам, измъчвайки ви или разсмивайки ви, майчета, хиперчувствителна съм!!!, за жалост...
Но всяко зло за добро, така ми е било писано, приемам ориста си, и вие приемете вашите си съдби и се ебавайте, защото ще ви олекне... Евала на модераторките, ако и сега не ме махнат оттук, но това ми е временно състояние, майчета!!! Сори!!!
Та извади пичът портмонето и се затича към Ена-та да ми купи пюрета и въпросната крава Му-Блага, така че и мутрите са хора, мамка им мръсна, казва се Боби и ако някой го познава, да ме тенкне от мое име, накрая си махнахме за чао като стари приятели, и двамата щастливи и дали добро, за ужас на околните пенсионерки, които ми викаха да го съдя, да бе, и какво да спечеля - разбити нерви и за двама ни, да загубя време, пари и кравичката - любимка на Алекс... Та поуката е ясна, драги - бъдете добри, защото Господ бави, но не забравя... Сори, ама съм била и даскалица, та е важно да си изтъкна поуката, отново професионално изкривяване, к`во да се прави???


Много ви обичам всички и се моля горещо да не ме намразите след моята крайна изповед!!!

каква енергия струи от теб.....

Деси, желая ти бързо възстановяване! Когато ми се е случвало да имам "черен" период винаги съм си повтаряла, че "не е важно колко пъти паднеш, а по-важно е да намериш силата да се изправиш". Майчинството е силен мотив за мобилизиране на силите и "заземяване", променя из основи живота на една жена, струва ми се, към добро. Така, че рано или късно ще се вземеш в ръце...депресиите са си депресии, но животът си върви и трябва да се живее (в него има и много хубаво, както пишеш ти, само трябва да имаме сетива за него), няма какво да му се умува много-много. "Черните" дупки имат свойството да те засмукват, колкото повече оставаш в тях, а от това полза никаква. Това, което винаги ме спасява от мрачни мисли и чувства, е да се занимавам с ежедневните си задължения и обикновени неща и така лека-полека мислите отстъпват място на действията, защото емоциите може да са хубаво нещо (нужно е да ги изживеем, изхвърлим, отреагираме, но без баланс се превръщаме в кипяща тенджера). Така, че - грижи се за себе си, наспивай се, хапвай добре, разхождай си бебчо, това, което си изживяла е просто един момент от живота и след време като се обърнеш назад ще го видиш отстрани като такъв. !!!

Майка ми, покрай критическата възраст, я беше затресла една яка депресия... Тъкмо по време на сватбата ми. Много плачеше, много ме измъчваше да я гледам такава тъжна, уморена... Но се оправи с времето. Много й помогнаха приятелите, които непрекъснато бяха около нея. Аз съм и далече, но всяка сутрин й се обаждах на работа, че да има защо да ходи там и да не й е само гадно. Не знам защо ти пиша това - общо взето искам да кажа, че депресиите са преходен период и с помощта на приятелите и близките нещата се оправят! А ние сме тук, до теб!!! Така че и ти ще се оправиш! Майка после ми викаше, че мечтите й са я крепяли, щото човек и на 50 години има мечти!
Мечтай! Гледай си прекрасното августовско бебе и си мисли за хубавите мигове, с които ще те дари! И се усмихвай!

Вилней си на воля!
Важното е, че си се измъкнала от блатото.

Хей, баси, искам и аз от твойто хапче с тая енергия Аз ходя като парцал след четири кафета и 1л кола (пристрастена съм ) и очите ми са на понички от РС-то :))))
Целувки, Деси, радвам се за теб и те прегръщам!

Много ти благодаря за разбирането и толерантността!!! Неслучайно си модераторка тук!!!
Да, по-гадно е да си в депресия, отколкото в еуфория - макар че се стремя към златната среда...
Но усещам напредък...
Дано!

На това, че трябваше да пия Сероксат, за да не мисля за самоубийство ли?
На това, че Сероксат-а ми дойде в повече и изпаднах в еуфория ли?
На какво точно ми се радваш?
Ама честно...

И хора, готови да ги споделят с мен примерно???
Някой разказ, или пък поезия, която досега е останала неразбрана и нехаресана...
А???

Божке, Деси мила
не съм влизала от много много време и днес имах повечко свободно време та почнах да чета и назад да наваксам малко и какво виждам?
Съжалявам, че не съм била на линия, когато си имала нужда. Разбрах, че си изкарала силна следродилна депресия. Ужас. Много съм щастлива, че се оправяш мила. Ти си родена да бъдеш майка и никога не съм мислила, че точно на теб ще ти се развихрят хормоните. Ако с някои мои постинги или думи съм допринесла за задълбочаване на депресията - извинявай. Аз също изкарах и все още карам депресия, но моята е много лека и се дължи не толкова на бебето, а на други важни ангажименти и неприятности в моя живот. Дори си мислех да отида при психолог да разкажа как се чувствам и да получа съвети. Както и да е. Не пиша за себе си.
Исках само да ти кажа, че съжалявам за това което ти се е случило, и аз ще се моля за теб и сладкото ти момченце - да се оправиш колкото се може по-бързичко и като се видим да си лъчезарна и весела :)
Много целувки от мен и Митака за теб и Алекс!

Били, появи се ти! я кажи как си, какви проблеми пък теб те затресоха?!
Деси явно вече е в час и скоро ще се върне към блаженната хармония... виждам, че полага неимоверни усилия... и самия факт, че отново е тук и пише ли пише неуморно, показва, че излиза от депресията лека полека...
И аз бих те посъветвала, Деска, повечко да излизаш навън, да си вършиш разни нещица, споделяй и тук чат-пат... но Интернета също е един вид заробване и известна загуба на време.... но, ако имаш нужда, може да е и полезно... както и при всичко, баланса е някъде по средата....

И аз понякога си изпадам в леки депресии, но за да съм на ниво, се боря с тях... Моите се изразяват в това, че не отслабвам никак даже.... все си викам, айде нали кърмя... ама ми писна вече да не помръдвам надолу никак даже... и това ме депресира.... В същото време не е достатъчна причина да зарежа кърменето.... и си живея така... Сега ще предприема друга тактика - ще почна вероятно да ходя на плуване.... и .... не знам още какво... но поне ще опитам.....
И другото което понякога ме депресира е липсата на работа... работя понякога, но е епизодично и периодично.... а имам нужда......
Но знам че всичко си е в мойте ръце и ако стана някоя сутрин и се мобилизирам отрано... всичко успявам и настроението ми е страхотно и всичко си идва на мястото.. .явно съм от хората на които както им почне деня, такъв е целия...

Понякога и аз се лутам в мисли и чувства, натам, насам.... Добре че имам прекрасен съпруг, който ме подкрепя и винаги ме вади от блатото с обичта си....! и ме понася и обича винаги, независимо как изглеждам и колко кила съм ... сигурно на него дължа сравнително стабилното си психично равновесие... защото той е истинската ми подкрепа... майка ми също.... но той сякаш дори повече ме разбира....

Айде, целувки и горе главата! Животът е питката, която сами си месим..

Много ми беше харесало едно изказване на Деси Добрева от Куку бенд....
Всеки сам слага собствената си рамка на собствения си портрет... Родени сме свободни и неограничени.... а ние сами се ограничаваме, поставяйки се в рамка....

Свободни.... колко много забравяме за това..... и колко много се ограничаваме и съобразяваме... а трябва ли?
Браво Деси, че се опита да избягаш от рамката на твоя портрет... Оцвети го в най-нежните и красиви цветове.... от теб зависи!

Много хубаво си го казала! Не се притеснявай за килцата - аз пък за нула време свалих нсички килограми и сега пък се опитвам отново да напълнея, че още малко и ще се загубя.
Проблеми ми се струпаха много, трябваше да си напиша и дисертацията, че дойде крайния срок и си представи какво напрежение ама ще разказвам като се видим, че не ми се ще целия свят да чете за моите дребмни проблеми (които на мен разбира се ми се виждат огромни) :)
Щеше ми се да чуя Деси, но ако наистина направите срещата около 20 април и успея да дойда (щото за цветница трябва да съм с родителите ми) се надявам да се видим.
Домъчняло ми е и за вас и за сладките бебенца. На снимките изглеждат толкова сладки и изпитвам почти физическо желание да ги нацелувам :)

Писането на дисертация при наличието на бебе хич не е дребен проблем!!!
Не се самоподценявай, Били! А за мен вече не се коси - аз съм по-добре, всяко зло за добро, убедих се лично и даже съм благодарна, че видях лично що е депресия и как се излиза от нея... На много неща ме научи, пустата...
Около 25-ти април или малко след това Джеминариус ще си идва в БГ, но ние августинките може да се видим, когато си поискаме, нали???