Детски дрешки

прави ми впечатление облеклото на децата.

тия дни е кално, от дъждовете навсякъде има локви и кал. наблюдавах в почивните дни децата в парка .

една част играеха доволно, каляха се докато се пързаляха по пързалката, докато се катереха по катерушки, някои успяваха и да паднат в тревата и съвсем се "освинваха", а на другата част им беше абсолютно забранено да играят за да не се изцапат с крясъци от вида "Не се качвай на пързалкатааа, ще си изцапаш панталона...не пипай там, виж се каква си свиня...." и т.н. други отвратителни обръщения. на 10-ина дечица 2-3 имаха твърда забрана за игра

най ми беше мъчно за едно момиченце на 4-5 годинки което само молеше майка си да играе и тя не го пускаше. беше облечено в розов панталон, розови обувки и розов шлифер!!! розовия шлифер беше върхъ....

защо така бе хора....нали са деца

пък днес една мама такъв шамар обърса на едно мънинко лапе затова че джапна яко в една локва....нали като стане мъж 2 метра няма да ходи да джапа по локвите....

Да, и аз съм се замисляла по този въпрос...

Истината е, че не можем да спрем децата да се цапат. Колкото и да внимават, винаги стават аварии. То и аз се капя и цапам понякога, да му се не види, та детето ли...

Затова, когато я обличам, винаги се съобразявам с това къде отиваме. Ако я водя специално да си играе, я обличам с дрехи, които съм прежалила. И не ми пука, ако ги изцапа. За "по-официални" излизания има други дрехи. А същите тези излизания не предполагат минаване през локви и т.н. Верно, че пак може да има цапане, но това е по-скоро случайност, и не се карам.

Карам се само в случаи, когато НАРОЧНО се цапа, прави си експерименти.

Оня ден направих грешката да й сложа едни много светли чисто нови дрехи (от мой мерак да ги носим), а се наложи да ходим до място, където може да се изцапа. И познай - веднага се облегна на една порта и цялата се изцапа със смазка. Навсякъде. Много се ядосах, но веднага се съвзех и си казах, че грешката е моя - не трябваше да ги слагам точно тези дрехи. Като се прибрахме вкъщи, веднага намазах петната с веро, и май ще излязат. Още не съм ги пуснала в пералнята...

Същото важи и за чупенето. Аз чупя много (без да искам изпускам). Тя също. И като счупи... замръзва. Винаги я успокоявам, че тези неща се случват и ако е "без да иска", не е проблем. Но и винаги натъртвам, че ако е "нарочно", не е хубаво.

Хубава тема!
Аз побеснявам като чуя в парка или на катерушките родител да се кара на детето си, че ще се изцапа и за това не може да се пуска по пързалката!
Оставям сина си да играе на воля, да джапа в локвите, да се търкаля по пода и да си кара колите на плочките в парка. Отстрани сигурно не изглежда добре, когато детето цопва в локвите, а майка му стои от страни с блаженна усмивка и го гледа, но не ми пука! Една сутрин дори една жена ми се скара, че това било безобразие да оставям детето да джапа в локвите, защото сме давали лош пример на останалите деца по пътя към градината!
Не мога да го разбера това Детето ми не ходи като прасе окалян въпреки волностите, които му позволявам. На 4 години е и сам вече преценява дали е дълбока локвата, в която се кани да стъпи!
У дома - същата работа! Оставям го да рисува с бои и естествено има пръски навсякъде, но те се мият и се изпират - какво толкова! За сметка на това домът ни е украсен с множество 'рисунки' на детето висящи на стените и е прекрасно!
Всеки сам преценява как да си отглежда и възпитава детето! Да са ни живи и здрави и да ни радват със свободата на волята и духа си!

Забравих да спомена, че когато тръгваме на разходка навън, аз излизам с раница, в която слагам резервни дрехи за детето. Върнах се да го допиша, защото една раничка с дрешки не смятам, че ме загрогява, а само запазва спокойствието ми за деня.

Моята дъщеря не джапа в локви, не давам и съм забранила! Но пък се забавлява докато ги прескача. А локви в квартала да искаш...то не са локви а цели блата с тези строежи и кал наоколо! Но честно да си кажа, хич не ми пука че пропуска явно съществена част от детските забавления - газенето във мръсна вода + мокри крака.
Ако сме излезли за да играе - играе.
Ако съм тръгнала по друга работа с нея и сме се озовали на мръсна детска площадка - ми няма да и разреша да се пусне по ръждивата пързалка.

снимки

Да това винаги ми е правило впечатление. Защо децата стават жертва на желанието на някои родители да ги ползват като един вид афиш или демонстрация на своите вкусове и финансови възможности. Винаги когато излизаме да играят се обличат дрехи, за които не ми е жал въобще че ще бъдат нацапани, скъсани или повредени. Когато реша че ще ги водя някъде " Пред хора" ги пудря естествено, но и тогава не бих се карала и не бих крещяла така, както викат някои майки и баби по градинките.
В ума ми се е запечатала една пролетна разходка когато големия беше на годинка и някакви месеци. Беше пролетно дъждовно време, той беше обут с грейка и тичаше скачайки във всяка локва изпречила се на пътя му. Поглеждаше ни контролно, но ние с мъжа ми не реагирахме. Наведе се и потопи ръчички в една локва, после започна да скача с крачета вътре - тогава се приближи една възрастна госпожа- с тактичния въпрос "Ама това дете ваше ли е? А виждате ли какво прави?"
Опитах се и аз тактично да и отговоря, че не само виждам, но и нямам нищо против!
Колуминацията беше когато малкия седна в локвата и взе да пляска с ръце в нея - беше на върха на щастието
Опитах се да обясня на госпожата, че това е свободата и че колкото повече расте толкова повече ограничения ще се наложи да търпи.
Тя ме гледаше със смесица от тих ужас, съжаление и неприязън - явно беше щастлива, че нейното внуче не е наоколо
Та така - след малко се прибрахме ние спокойни, малкия щастлив , май само госпожата беше с нарушено настроение тоз ден

Браво бе Лени! Кефиш ме!
Няма да обяснявам, само разказвам: В неделя, 11ч на театър - светло сини джинси + светло розови кубинки + светло розово яке + момическа лилава шапка - ей така за парлама
Свърши театъра - навън грейнало едно слънце, огряло локвите, ми то и на мен ми се прискача в тях
Е, и така пеша от театъра до вкъщи - скок във всички локви, михме си ръцета, краката - На финала имах едно светло черно момиченце с усмивка до ушите....много важно за дрехите - има си прах и пералня за случая.....
Та така, това е моето мнение по темата........
това със забраните - работа не върши....това са деца, не е необходимо да светят като коледни елхи......

Ма какво сте се вторачили в тези дрехи? На кой му пука за разни парцали.
За мен нещата не опират до дрехите а до връзката мръсотия=какво от това=удоволствие.
Иначе и този от нашия вход дето си хвърля торбите с отпадъци през балкона знаеш ли какъв свободен дух има и с какъв размах ги мята?
И детето на докторицата от входа изпитва такъв вид щастие докато рита с калните си обувки по асансьора, ама майка му после мие само него...майната му на другото! Айде ще сложа един офф на последните си изречения.

снимки

Не се ядосвай бе......не виждам връзка с локвите и написаните от теб примери, и то никаква!
Моето дете скача в локвите и то е мокро, а не цапа нещо около него и не рита и не замърсява......
Въпрос на разбиране....ти като не искаш - не скачай в локви и на малката не позволявай, но примерите ти са абсолютно неподходящи в случая!

Неподходящи са защото не усещаш връзката. Затова сложих и оф-а...но връзка има.
А емоции имам и си ги пиша, също като останалите в тази тема. Само дето не си позволявам този превъзходително-съжалителен тон.

снимки

" Само дето не си позволявам този превъзходително-съжалителен тон."

Това пък къде го видя???????

Напротив ти се опитваш да държиш тон!

А това какво усещам - не е твоя работа!

Ми хубаво.

снимки

Даааа.. за съжаление общо взето децата ги овикват в днешно време за щяло и не щяло. Родителите си изкарват нервите върху тях, комплексите и след години има изнервени деца, по-нататък кисели и сърдити възрастни. Омагьосан кръг.

Нашата пък е болезнена на тема цапане. Ненавижда мърсотията и много се дразни на нацапано.
Честно казано аз не съм такава, нито баща й, но някак си отвътре й идва.
Например вижда локва и нормално се спуска към нея да поцапа. След това като види, че е нацапана започва да реве да я преобличаме или сама се преоблича (понякога направо започва разсабличане). Следващия път локвата не става за цамбуркане, защото е "мъсна"...
Аз се опитвам да й обясня, че няма лошо да е с понацапани дрешки (не искам да я превръщам в маниак на тема чистота), но тя се дразни. Същото е и със скъсани дрехи.

Не дава да се бъркат дрехите за ясли, къщи и бънка (вънка). И когато се купи нова дреха й се обяснява за къде е (тя много държи на това).

Иска ми се и на мен да се поизцапа, но тя сама няма желание за това

амааа Флаш това са различни неща. Свободата и свободията не са едно и също. Аз позволявам на детето си да се цапа - това си е мое виждане, но съвсем не значи че ще му позволя да хвърли и една хартийка от бонбон през терасата или в градинката, или пък да рита с кални крака във входа.
Мисля че не си ни разбрала правилно. От малки са научени че навън боклуците се дават на мама или се слагат в пликче ако наоколо няма кошче за боклук.
Наскоро препрочетох някои пасажи в "Изкуството да бъдеш родител" и там пишеше че е много важно децата да играят с пръст, с кал и т.н.

Напълно съм съгласна с Flash. И аз съзирам връзката, за която тя говори. И аз не разрешавам на децата си да се въргалят в кал и да скачат в локви, независимо с какво са облечени. Има граници, които не се преминават.

Ако сме в парка - пързалят се, скачат, тичат, люлеят се... каквото се прави в парк е позволено. Но с каквото и да са облечени да се седне в пясъка и да се мажат с кал не е позволено. Не викам и не крещя. Просто не позволявам и това е. И не става дума, че ще изпера дрехите и ще се набутам за прах за пране. Просто не толерирам такива прояви, защото ги тълкувам като всичко друго, но не и като изява на свободолюбив дух.

Другите деца изобщо не ми пречат. Да се мажат и да си джапат в локвите. Не смятам, че ще дават лош пример на моите и не ги гледам с втрещен поглед. Не бих и направила забележка на майка на такова дете. Всеки си решава как да си възпитава детето.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

В отговор на:

---

Наскоро препрочетох някои пасажи в "Изкуството да бъдеш родител" и там пишеше че е много важно децата да играят с пръст, с кал и т.н.

---

Защо?

А, и аз това щях да попитам, но се отплеснах. Кое му е важното и полезното на правенето на кюфтета от кал, примерно?

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Когато едно дете се пуска по кална пързалка то не играе с кал а в кал. Аз правя разлика. Детето няма шанс да играе и да не се изцапа дори при сухо време. Но ако някой е стъпил с кални обувки върху седалката на люлката, Силвия няма да се люлее на нея. Ако е възможно ще я почистя, ако не - светът не свършва дотук. И въобще не става дума да се пази абсолютно чиста и стерилна а да не и харесва да играе в калта.
Радвам се и вярвам за отношението ти към замърсяването навън. За мое съжаление при повечето от хората живеещи около мен, мръсотията е начин на живот.
Я кажи защо е важно децата да играят с пръст и кал?

снимки

копирам ти директно един от пасажите които открих на прима виста.
Много майки се сещат за пясъчника, но забравят, че детето изпитва потребност и да си играе с пръст, да дълбае земята. Да, чисто и просто земята. За тази цел е достатъчно да му дадете здрава метална лъжица, метално канче с дръжка, шило за садене, лопатка и пластмасова кофичка. За децата водата е не по-малко важна от пясъка и пръстта. Но много майки не ги оставят „да си играят с вода", за да не цапат къщата. Ако от любов към чистотата се колебаете да оставите детето да си играе с вода (тя впрочем трябва да е хладка), няма какво да говорим. Неохотното разрешение ще бъде по-вредно, отколкото полезно, тъй като рискувате да предадете негативното си отношение и на детето. Затова просто ограничете игрите с вода до момента на къпането във ваната. Но ако сте склонни да понесете малко безредие и мръсотия, позволете на детето да си играе с вода в пясъка и пръстта. Не че трябва да му връчите маркуча за поливане, и да го оставите да се забавлява само. То още не е готово за такава свобода, тъй че наблюдавайте го, когато си играе. Поставете до него голям съд, за да гребе с ръце водата, която ще смеси с пясъка или пръстта.
Друга възможност: леген от метал или твърда пластмаса с диаметър - метър, метър и половина, с пет пръста вода вътре. Детето може да си играе с метални кутии, лъжици, пластмасови чаши и други подобни. Но бъдете наблизо. И тази игра изисква родителско наблюдение.

Ако това ти се струва любопитно прочети цялата книга. Има страхотни идеи.

за отговор - това е директно копи пейст от книгата - има и още подобни пасажи, но са обемнички.
Пак обяснявам аз позволявам на децата да се цапат опознавайки света около себе си - давам им известна свобода - това е моето мнение.
От друга страна достатъчно съм живяла и ходила по чужбина, за да ми харесат прекрасните им паркове и чистите им улици, именно затова не бих позволила на децата ми да хврълят отпадъци по улиците. Преди когато имахме куче го разхождах с лопатка и пласмасово пликче, в квартала бяхме само двама такива кучкари.
Не отричам правото на други родители да са инакомислещи - позволети ми да имам и аз собствено мнение по въпроса