Бащи и синове.

Разбирате ли се с бащите си?
Случва ли ви се едвам да се сдържате, че да им изслушате приказките и наставления? Колко често се виждате?
На мен ми трябваха няколко години да обясня на моя, че съветите му биха били уместни преди около 10-на години, когато него по разни причини го нямаше, и е малко късно да си наваксва с възпитанието ми.

Според дебелите книги този конфликт винаги се получава, докато бащата не разберат, че сина им вече е самостоятелен мъж, ама само моя ли е толкоз твърдоглав, че за няколко години за пръв път си призна, че е възможно възгледите му за живота в днешно време да не са винаги по-правилни от моите.

Баси, отдавна вече не съм на 15 години...

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

Не се хаби, то освен до възраст си е и до човек и разбирания - ако имаш нещо да го питаш - тогава може, ама иначе само се хаби да спориш........

дебелите книги не са съвсем прави май...има бащи които възприемат децата си като отделни личности и не им се бъркат в живота. наблюдавам го при наши по-възрастни приятели които имат големи "деца"

Ми то и без туй се виждаме веднъж на месец-два. И всеки път разговора се превръща в монолог, където от мене се очаква да слушам внимателно и да си водя записки, да не би да не забравя нещо. При което този монолог съм го слушал поне 40 пъти, с малки вариации. За записките се шегувам де, ама така се чувствам, все едно съм на лекции.

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

разбирах се с моя. когато бях дете. това, което съм в момента го дължа в по-голямата му част на него. знаеш ли, като бебе, когато съм започнала да виждам той ми е слагал картини на импресионисти в люлката. за да гледам цветовете.
в последните десет години предимно се карахме и периодично не си говорехме.
сега осъзнавам, че го обичам.

esto no es tan simple como parece

а моят ми рисуваше смешни карикатури с невероятна скорост, водеше ме да разглеждам музеи, галерии още от мъничка и ми отделяше адски много време за да ми разказва за какво ли не

разбирам. на мен ми измисляше приказки. без поука. без начало и край.
затова ми е трудно да възприема факта, че краят наближава.

esto no es tan simple como parece

Аз като се виждам със сина си, си пием пиенето и си говорим за мацки.Хич и не си правя труд да му давам акъл.Виж ако ме попита чак тогава.

Искаш ли да ме осиновиш?
Обещавам, че няма да ти искам джобни

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

Хм... Замислих се. Дали го оценявам достатъчно? Или само търся кусурите.
Когато имах нужда от мъжки пример, той беше в чужбина, за да може семейството да оцелее. Сега иска да си навакса.

Въпрос към хората със семейства - бихте ли заминали за чужбина, без да се връщате няколко години и без семейството да ви идва на гости, ако икономическата ситуация в страната е трагична?

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

Много по-често майките не успяват да се "скъсат" със синовете си, отколкото бащите....хммм...точно същата ситуация - и при мен имаше липса на мъжки пример поради това, че баща ми беше в чужбина на практика от 12 годишнината ми до пълнолетието ми...което си е буквално почти цялото ми детство и пубертет...
Ами сложна работа е...щото той сега търси контакти, определено си личи самотата му и че му е мъчно, че аз вече възрастен не отделям внимание, даже и аз се натъжавам за което понякога...ама .... уффф, сложна работа повтарям

0x00FF8040

И моя е такъв, но в още по-тежък вариант. Виждаме се 2 пъти в годината и след половин час сме готови да се скараме. Мисля, че вече сме безвъзвратно отчуждени.

ЮРОДИ НЕРАЗУМНИ, ПОРАДИ ЩО СЕ СРАМИТЕ ДА ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА?!

Леле, при тебе е наистина трагично. Аз моя поне един час го издържам на трезво, а ако сме на село и сме извадили ракията - може и цяла вечер да пропускам наставленията покрай ушите, а за останалите неща да си говорим нормално.
Точно от това се страхувам - безвъзвратно отчуждение. Няколко години бях отдръпнат от него, даже по телефона само той ме е търсил. Майка ми също го напусна и беше останал абсолютно сам. Че сам си е виновен за ситуацията - вярно, но не ми е приятно да го виждам в това положение.

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

При майките ситуацията е друга. При тях подбудите са по-скоро от искрена грижа и майчински инстинкт за опазване на чедото, докато бащите са движени от желанието да видят синовете им да постигнат това, което те самите не са постигнали. А че сина има желание да се реализира в съвсем друга посока и че времената леко са се променили, това не осъзнават.

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

Да бе .То така се започва.Пък и ще ми правиш конкуренция за мадамите и ще ми пиеш пиенето.Таман съм се оттървал.

Радвай му се хаджи. Ще дойде време когато страшно ще ти липсва, барабар със всичките му кусури - вярвай ми

на мен ми е много жал за моя баща ...и (не) го слушам с голямо уважение мълчание кимане тцъкане възхищение от ума му и съветите му и изобщо както си трябва:). според мен това е най правлният подход. все пак те /бащите/ имат нужда да бъдат авторитети. както и майките да се грижат. как да й обясня, че обичам сама да си пера дрехите и МРАЗЯ да ми подрежда!!! все пак колкото по възрастни стават, толкова повече имат нужда да бъдат полезни. приеми го като част от грижата към тях.

Моят го нямаше цифров и словом пет години и половина - но връзката ни е достатъчно силна. Разбираме се само с поглед. През този период бях с майка си - и до днес съм в конфликт с нея. Няма ти разправям какви ситуации съм имала с майка ми - може да си помислиш, че си измислям. В най-трудните моменти от живота си съм разчитала само на баща си. Винаги е бил с мен, зад мен, и т.н. въпреки, че е отсъствал от живота ми почти шест години.
Според мен хаджи, конфликта бащи-синове и майки-дъщери е вечен и едва ли откриваме с това нещо ново.
А що се отнася до това правилно ли е да оставиш семейството си и да заминеш в чужбина (аз с баща си съм се виждала на 2,5 по около три седмици - толкова му беше отпуската) отговор не мога да дам. Не знам кое е по-добре с баща, но мизерно, или за известно време без баща, но човешки живот. Може би грешката е и в майка ти и в баща ти - трябвало е някак си съобразно твоя тип характер да ти обяснят защо се налага той да замине - не знам. Едно обаче знам БЕЗПЛАТЕН ОБЯД НЯМА - колкото и грубо да звучи. В същия смисъл би звучал въпроса: ВЛЮБЕНИ И БЕДНИ? или БОГАТИ, НО НЕЩАСТНИ?, въпреки че... абе много дълго ми стана словоизлиянието. Мен ако питаш най добре ЗДРАВИ, БОГАТИ И ЩАСТЛИВИ, ама.... живот ко да прайш!

Не бре, аз съм бил достатъчно голям, за да осъзнавам защо не е тука.

Проблема ми е, че му трябва още почти толкова време, след като се върна, за да осъзнае, че аз съм леко поизрастнал и когато той се върна, вече бях на собствена издръжка, а след няколко месеца заживях самостоятелно. Та моя живот си тръгна в някаква насока, явно несъгласувана с неговото мнение по въпроса и затова неговото мнение трябва да ми бъде непрекъснато натяквано.

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

Нямам твърде време, но ще се опитам накратко да обясня как ги виждам нещата.
Представи си, че имаш жена и дете (де да знам де може и да имаш) и сте зле финансово. Тръгваш да изкарваш парички на майната си и ги оставяш тук. Добре ли ще се чувстваш? Няма ли да кроиш планове като измезеруваш тия няколко години сам и като се върнеш при тях как ще продължите? Няма ли да мечтаеш колко по-добър живот ще си осигурил на жена си и детето си? Говорим хипотетично, но все пак... Връщаш се и намираш израснал син, не само физически. Едно си мислил - друго става. Вярвай ми, едва ли и баща ти се чувства комфортно - просто се опитай да му влезеш в положението. При положение, че се виждате достатъчно рядко нищо не ти коства да го изтърпиш - каквото и да ти струва. Не мислиш ли, че и той е разочарован - не само ти!Щото за едно е мечтал, а всъщност друго излиза. А нима допускаш, че той не се е упреквал, че трябва да е до теб, но не е... Абе изобщо дълга и широка е тя. Голям мъж си - постъпи мъжки. Има и нещо друго за което съм си мислила. Според мен ВЕЛИКАТА ПРИРОДА е направила така нещата, че раздялата ни с близките да бъде някак си по-лека - ако разбираш какво искам да ти кажа.
Дано написаното има някакъв смисъл, защото наистина бързам.