За животните....

"We patronize them for their incompleteness, for their tragic fate of having taken form so far below ourselves. And therein we err, and greatly err. For the animals shell not be measured by man. In a world older and more complete than ours they move finished and complete, gifted with extensions of the senses we have lost or never attained, living by voices we shell never hear. They are not brethren, they are not underlings; they are other nations, caught with ourselves in the net of life and time, fellow prisoners of the splendour and travail o fthe earth."

Henry Beston

"Ние се отнасяме с тях снизходително поради тяхната незавършеност, тяхната трагична предопределеност да придобият форма, толкова несъвършена в сравнение с нашата. И в това си отношение грешим, и то много. Тъй като животните не могат да бъдат оценявани от хората. В един свят, по-стар и по-сложен от нашия, те се движат завършени и цялостни, надарени със сетивност, загубена или непостижима за нас, подчиняващи се на зов, който ние не долавяме. Те не са наши братя, не са и зависими от нас или наши подчинени; те са представители на други нации, заловени заедно с нас в мрежата на живота и времето, редом с нас пленници на великолепието и съзидателната мощ на земята."
Хенри Бестон

Животът е хубав.

Благодаря за превода!

Бестон ?!

Благодарности за превода. Явно материята не ти е непозната.. Запозната ли си с Джеймс Редфийлд и неговите книги? Ако да, какво е според теб съответствието между съдържанието и превода?

Оказва се, че Бестон има доста интересни неща - I googled him

Беше мноого приятничко

Не те разбрах - кое да ми е познато? Не, не съм запозната - четох донякъде Селестинското пророчество, но не помня защо не успях да довърша, втората само прелиствах, а 3 и 4 просто знам, че ги има. За съдържанието и превода не мога да коментирам - предполагам, че съответните човеци са организирали по подходящ начин нещата, не всеки би се хванал да превежда текст, който му звучи по чужд нему начин. Ти какво точно имаш предвид - че има отклонения от текста, или че преводът 'тежи' и пречи на възприятието?

В момента смятам да наблегна на левкемиите и детската онкология...
Вече се оплквах, че ще стачкувам за почивен живот - цял живот слънце, море и книжки... ама не дават - изоставам от план-петвековието

Oh, Mrs. Dalloway, always giving parties to cover the silence.

Възхищавам ти се за пътя, който си си избрала.

Оказа се, че даже имам негова книга... която не бях чел.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Недей. Всеки си има път... преди няколко дена се смяхме с мойта "близначка" кой ни е бил да учим медицина, ама мен никой - медицина, та медицина- овнешки инат. Не съм пипвала книжка от месеци. И на кино не бях ходила около половин година. Слушам баща ми от десет години какво ще направи като се пенсионира (след още 15, живот и здраве). И ми иде да му пригласям

Пътят те избира. Не обратното.

Oh, Mrs. Dalloway, always giving parties to cover the silence.

Хехе :)
Всяко нещо с времето си
Можеш да споделиш после какво си прочел...

Oh, Mrs. Dalloway, always giving parties to cover the silence.

Бас държа, че на килограми са три цифрено число.

Извинявай. Мислех, че ще ме разбереш, или по-точно, че ще ме усетиш. Под материя имах в предвид съдържанието, неговия смисъл или пък ако искаш неговия дух. Един превод може да бъде направен по хиляди начини, но малцина са тези, които успяват да влезнат под "кожата на автора". Пример - Валери Петров и Шекспир.
Та въпросът ми е, в оригинал ли чете "Сел. пророчество" или преведено?
Поздрави

ококорени или премрежени погледи, лееки полуусмивки или смръщени вежди, моменти, прекарани над книгата с унесен вид, без да четеш, ей така, попивайки или размишлювайки

писал, одма те усещах Аз не се занимавам професионално с преводи и никак не съм подготвена да коментирам мога само да споделям - за мен важното е текстът да 'тече', да е 'гладък' като комбинация от думи и образи. Много често напоследък попадам на тежки автори, които наистина се четат на един дъх, и преводът не те дърпа, не дразни, не откривам безумни преводи на идиоми, да речем. Но също толкова често - понеже съм почти всеядна на тема книги, чета разни толкова приятни и леки в оригинал автори, които са така различни на български. Много интересно е, че понякога въпреки превода можеш да усетиш автора зад усложнените и увъртяни фрази на български - а това те усмихва, и още как! Тъжното е, че не си познаваме добре езика - българският е толкова богат и образен, толкова неща могат да бъдат предадени... Понякога си мисля, че французите - ако и да са досадни с шовинизма си езиков, са прави. Ти превеждаш ли?
Селестинското го зачетох преведено, не довърших. Препоръчваш оригинала?