развежда ми сеееее!

Не понасям мъжа си никак - физически, психически и емоционално. Засега кротувам от чисто практически подбуди, но наистина смятам в най-скоро време да говоря с адвокат.
По-зле не може да бъде, а вече нямам желание да се старая да променя нещата - 5 години стигат, а и няма никакви резултати.
Вие станахте ли поне малко по-щастливи след развода? Как да науча детето си да бъде щастливо, ако аз дори не опитвам?

Това малко звучи като фирка ми се, чука ми се, или други такива. Готова ли си физически, психически и емоционално за възторжен скок от трън на глог или си с нагласата да останеш самотна майка ?
Колко години са минали, нищо не значи - важно е какво е станало през тези години.
Един разведен струва много повече от един женен, по принцип, което не значи, че се отнася за теб.

Точно на този етап имам страхотна алергия към почти всичко мъжко, така че съм с нагласата за почетната титла "самотна майка" - имам достатъчно близки хора, както открих на скоро и за своя най-голяма изненада, за да съм по-скоро сама майка.
Е, като ми попомине малко най-вероятно ще свърша още някоя и друга простотия с мъжов представител, ама засега съм докарана до състояние на фригидност - физически, психически и емоционално.
На първо време искам само спокойствие и време за детенце, което благоверният не може да ми осигури. А, и по-доходна работа.

Tova mi zvuchi dosta gadno....

След като още си там то това означмава, че думите ти, че по-зле не може да бъде не са верни. Запомни от мен едно нещо - винаги може да бъде по-зле.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

С тая нагласа далеч няма да стигнеш. Щом си млада трябва да разбереш, че това, което ти е необходимо е трайна връзка. Не точно в тоя момент, а като перспектива. Не се самоопределяй като самотна майка, щото има опасност да си останеш такава. Казва се - това е временно, преживявам криза, ще се оправя. Хубаво е, че имаш подкрепа от близки хора в тоя момент, но я използувай само докато се оправиш. Не прави грешката да виждаш във всички мъже бившия. Секса с представител от другия пол не е простотия - да нямаш предвид да си връщаш ? А случайните връзки не водят до никъде.
Малко наставнически излезе, ама ти имаш нужда от сериозно раздрусване.

Нямам намерение нищо на никого да връщам - простотия май не беше най-точният израз. Бившият си е бивш, другите са си други.
Май съм натрупала доста обида, повече отколкото си мисля. Ама като съм спала...
В перспектива вярвам, че ще срещна човек, който да бъде до мен. Просто в момента нямам и желание. Дори за несериозна връзка. Дори само за секс. А случайните връзки не са моята стихия и мисля, че заслужавам много повече. И са опасни. И твърде рисковани.
Много ми е рано за нова трайна връзка - имам доста рани за близане. Може и да не звуча сериозно, но това е просто от ОСВОБОЖДАВАНЕТО, което изпитах, когато осъзнах факта, че не мога и не трябва да продължавам да живея така.


Тъжна работа! Но пък не е краят на живота и света, нали? Просто двама души поемат поотделно по своя път към Щастието, след като са разбрали, че заедно повече си пречат.

Кое по-точно?

Че смея да се надявам да бъда по-щастлива и по-полезна за себе си и детето си сама на първо време, отколкото с един съпруг, който ме кара да се чувствам безполезна (защото 3 години съм прекарала в бременност, гледане на дете, че направи и астма и не можеше да ходи на ясла, при това съм и критикувана за начина на гледане, ама посърна, когато д-р Мустаков му каза, че съм се справяла блестящо) , капризна (че искам да се преместим в друго жилище, където ще има по-малко плесени и мухъл например заради астмата на детето), глупава (че въпреки образованието си не мога да изкарвам пари) и т.н. И това са само една част от проблемите.

Нека да съм гадна. Хубавите ябълки прасетата ги ядат.

ли става дума:
Един разведен струва много повече от един женен?

Или за моралната? Защото тази - втората - хич не ми се връзва.


Love should be everything or not at all...

разсъждаваше и когато се омъжваше - нали? Но първо ти се научи да бъдеш щастлива, а за детето не бери грижа - то само си знае кое е добро за него. Пък може и да се окаже по-умно от теб и само да те научи как да хванеш щастието за ръка...


Love should be everything or not at all...

Каквато си помислиш. Не давам един бит да десет небити - имаше нещо такова. За това става дума. За тебе може да е учудващо, щото отдавна твърдиш обратното, ама ти липсва нужния опит и затова при тебе звучи по- теоретично. Тоя път не не заяждам. Ако трябва да се направи някаква класация на първо място - за твое учудване - поставям щастливите семейства с деца, с уговорката, че са много малко, после щастливо разведените, които са повече от първите, след това нещастно разведените, след това тези с формален брак, дето не знаят защо за заедно, и най-накрая старите ергени и моми, които са неспасяеми. Може и да се допълни тая подредба, ама снощи препих и не ми се мисли.
При мене няма опасност да мина от втората група към третата, обаче ти внимавай да не минеш от първата в четвъртата. Майтапя се - надявам се да не се връзваш.

Не мислех по този начин. Другояче си представях нещата. Исках всичко да потръгне и да върви красиво.

Имаш много красива дъщеря!

Дано не се окажеш пророк!
И без това съм на ръба на търпимостта. Но все пак разчитам, че сме достатъчно интелигентни хора да не сътворим някой хорър.

Вече може да ми се карате и с бележки!

Ако сме живи, има начин...

развеждай се.
(Лично мнение)

Сега тука всеки започва със съвета: "Опитайте се все пак да го спасите този брак..." и този подход има смисъл, ако семейството е попаднало в задънена улица. Връщате се до позицията, в която всичко е било ОК и тръгвате на някъде другаде.

Ама при безпътица какъв е смисъла да си губите взаимно времето?


Ти имаш ли?

Така ще направя - в най-скоро време. Сериозно.

Ако сме живи, има начин...

ставаше дума за нейните емоции - че не понася съпруга си. Утре сутринта може да се събуди с други чувства.

Много е емоционално нашето момиче - ама и сигурно толкова лесно гаснат емоционалните й огньове. Някак си прекалено се цени. Така и семейство трудно се получава.


Love should be everything or not at all...

Не съм емоционална ни най-малко, когато става въпрос за това, за което става въпрос.
Уморена съм да не гася туй що гасне. Пък и за това са нужни двама.
И започнах да се ценя отскоро. Отново. Защото има такъв тип хора, дето те мачкат интелигентно, без да можеш да кажеш точно как - мен така ме обезцениха, но съм се взела в ръце и виждам, че се справям нелошо.
Още нещо против?

Видях, че си се регнала, но преди това те видях онлайн.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!