пореден въпрос

в моя много любима книга - Блус в лятна нощ- се говори за това какво е любов и как я изразяваме, как мъжете не ги учат как да показват своята любов...
майката казва на сина си (на смъртен одър), че любовта е действие, а не думи - дори да почистиш майка си от всички онези нелицеприятни неща, които се случват в болничното й легло вследствие на химиотерапията...

по този и по друг, по-личен повод питам, разбираме ли, че не сме способни да обичаме, възможно ли е да загубим способността си да обичаме, можем ли да станем тотално безчувствени (по отношение на душевните възприятия, не и търпимостта на физическа болка), по какъв начин разбираме това, усещаме ли го или ни го казват околните...

може би там и тогава друга съм била...

Не!
Не е възможно(колкото и да ни се иска)!
Нищо на този свят не се губи,просто понякога се премества....

може.

въпрос на психическа нагласа е.

с физическата болка също може, но по-трудно се контролира на съзнателно ниво, докато при душевните изживявания е по-лесно.


нима трябва някой околен да ти каже дали искаш да обичаш или не искаш да обичаш вече? това ти знаеш най добре.

можем ли да станем тотално безчувствени (по отношение на душевните възприятия, не и търпимостта на физическа болка),
Някои го могат сигурно,други не го можем.
Тотално безчувствени ,какво значи това ,да достигнем онова състояние на нирвана.
Аз лично немога ,а и чесно казано не искам .
Предпочитам бурите пред покоя .
Да изпитвам силно и дълбоко нещата пък били те добри,или лоши,богат на преживявания душевен свят.Нито мога да изгубя способността си да обичам.
Сигурно има хора ,които могат това.

То не пита,трай си.....
Shit happens...

Да не би жените някой да ги учи как да показват?
Какво значение има как ще покажеш любовта си - дали с думи или с действие, или с нито едното от двете? Да не би действието да ти гарантира повече любов от думите, или от липсата и на двете, и изобщо на другия човек?
Знаеш ли как обичат мъжете? Така както им внушиш! Те не те обичат, защото отвътре в себе си усещат това чувство, а те обичат, защото отвън ти/ тя им е създала да усещат това чувство. И когато, ако, тя спре да им създава това чувство, мъжът вече не я обича. А после нека си разправяме легенди за мъжът и ловецът, и меките му капачки, и различното му мислене!
Когато има пренасищане на 1 и също усещане, ставаш безчувствен за... някакво време. Като удряш на едно място, то изтръпва. Виан е написал: "навикът притъпява впечатленията.". Така че за време е напълно възможно да обръгнеш към какво ли не.
Външните внушения могат много яко да ти разкажат играта, ако и ти решиш, че е така!

позатопли се времето и всички през глава се юрнаха да си разголват чувствителността.

По въпросите:

1. Ако не сме способни да обичаме, не разбираме, защото нямаме база за сравнение. Обикновено ни го натякват, ма ние не вярваме, щото не ни изнася. Най-добрия вариант - мислим се за чувствителни и нараними хора, всъщност сме пълни дървета - живот като на кино. (или ако не кино, то ТВ сериал).

2. Не мисля, че е възможно да загубим способността си да обичаме, по две причини. Първата е, че никога не я добиваме тая способност напълно, и втората е... абе можеш ли да караш колело?

3. Е като точка 2.

4. Обикновено разбираме това, което усещаме така, както ни изнася (или както не ни изнася, което дефакто си е същото). Разбира се, по-удобно е да ни казват, отколкото да се сещаме, но пък тогава изниква въпросът дали тоя, дето ни го казва, е достатъчно наясно за какво става дума. (ако съм разбрала правилно, питаш за отношенията между двама души, а не дали разбираме, че Пешо ни обича щото леля Сийка така казва - та ако съм разбрала, значи трябва пък да сме сигурни, че Пешо има достатъчно хабер за какво става въпрос, което няма как да знаем.)

В резюме, това е нещо като облогът на Паскал - не е важно кое е вярното, а дали искаш да участваш.

_______
No matter how closely I

Аргументът опира до способни ли сме да приемем, че сме различни. Какво имам предвид ?

- да ме извини гей аудиторията. Както се бях отнесла в една програма за интериорен дизайн, не съм забелязала кога хетеросексуалните останали 10% от населението . Както и да е, твърдението ми се отнася за тия тънки 10% -

Тя си върти един шансон 24 часа на ден "Той не ме разбира", "той не ме изслушва". Паралелно, той реагира на всяко нейно споделяне с решение. Фокусирано, по мъжки. А тя има нужда да го облече в думи : заетия ден в службата, блъсканицата в транспорта, ..само думи. Без решения !

Иди показвай колко обичаш някого само седем минути след като сте си разменили резки заключения, за да изведете рационално от наглед външен за връзката ви проблем. Щото 99% от споровете идват отвън. И ако не помним, че сме различни, че чувстваме различно, че рационализираме различно, че си превеждаме различно, че идваме от различни култури и ментални пейзажи - шанса да му намерим средата е никога в никъде.

Адски лесно е да загубим способността да обичаме ! Тук вмятам набързо, че вярвам как се учим да обичаме, както се учим да пишем или четем.

Затваряме вратата навътре. Една ръка разстояние и дебелокожа нечувствителност към света навън. "Съществувам аз, само аз и всичко в моя живот е сериозно - за разлика от твоя малък мизерен свят. Всички са ми длъжници; дори когато иде реч за каприз или хрумка".

Една сутрин преди да си изплакне зъбите си хваща отражението в огледалото. Забравен е рожден ден на приятел. Едно писмо събира прах без отговор, вече два сезона.

Усещането е като да ти духне нещо свещта в черквата.

Няма нужда някой да ти казва или оценява дефицита на емпатия.
Не обичаме ли е явно. Не изпитваме ли нужда от обичане и себераздаване е товар. Задейства се компенсаторен механизъм : работохолизъм, свръхтегло, отдаване на спортен резултат, зад който няма нищо..жажда за власт (любим кахър). Себецентрирането отблъсква и последните остатъци от разбрани хора в периметъра "интимни".

Вкратце

Мъже и жени са дялкани от различен материал.
Не се ли приеме, не се ли разбере, не се ли комуникира с едно! наум : няма средно положение. Лагерите се оттеглят в защита, диалога спира.
Идва някак лесно да се затвориш в бузчувствие, вместо да го изговориш и/ли останеш наранен.


I can't complain, but sometimes I still do.

абсолютно ли си сигурна, че тези особености в поведението, за които говориш, наистина се определят от пола, а не от характера/личността на човека?

да не вземе наистина да излезе, че 90% са изключения от схемата...

Обичането е ужасно скъпо струващо удоволствие и някои си дават сметка за това


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

Не познавам 90% от случаите..за каква сигурност говорим ?
После, личност и характер в кое измерение когато гледаме връзка ?


I can't complain, but sometimes I still do.

не можеш да избягаш от себе си.
Любовта или я има, или я няма.

Изчетох всички мнения и се съгласих с всички, защото всяко от всичките поднася различна гледна точка, и все е вярна. Но иначе бих написала подобно на теб.
И бих отговорила на pravist конкретно - Не, не мисля, че когато някой спре да обича, той си дава сметка за причините (не и емоционалните), особено ако е мъж. И също - загубваме способността да обичаме Даден човек, а не всички хора. Оттук също следват и точки 1 и 4 на Коприна, и също разбора на взаимоотношенията на 4eНе.
Също и съм виждала и чувала майки да възпитават синовете си така - Ти си мъж, няма да плачеш, няма да се лигавиш, бъди силен. Ако някога стана майка на син, ще го науча да бъде такъв, че жените да го харесват.

Има мъже обаче, които са крайни егоисти, и когато си мислят, че обичат жена, то е защото харесват да спят с нея, не друго. Да, наистина мисля, че има такива мъже, които всъщност не познават друга любов освен физическата. Не мисля, че са болшинство, но знам, че ги има.

God?
The absence of proof is not a proof of absence.

а за какво говорим?

"Паралелно, той реагира на всяко нейно споделяне с решение. Фокусирано, по мъжки.

А тя има нужда да го облече в думи : заетия ден в службата, блъсканицата в транспорта, ..само думи. Без решения !

И ако не помним, че сме различни, че чувстваме различно, че рационализираме различно, че си превеждаме различно, че идваме от различни култури и ментални пейзажи - шанса да му намерим средата е никога в никъде.

Вкратце

Мъже и жени са дялкани от различен материал.
Не се ли приеме, не се ли разбере, не се ли комуникира с едно! наум : няма средно положение. Лагерите се оттеглят в защита, диалога спира."


има ли жени, които реагират на споделяне или критика с решения?

има ли мъже, които имат нужда да облекат в думи, без решения?

всички те с хомосексуална ориентация ли са според теб? или са редки изключения?



не се боим от разнообразието надявам се...?



пс. това, което пишеш за обичта и емпатията е много точно. но къде е златната среда между двата полюса - човек да е фиксиран изцяло върху тези около него и да е фиксиран изцяло върху себе си?

Понякога си мисля,че всичко опира до страхът да обичаме?!?

Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш

"Ако някога стана майка на син, ще го науча да бъде такъв, че жените да го харесват. "

Да не отидеш към другата крайност, да го научиш да бъде такъв, че освен жените, и мъжете да го харесват.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Е няма! Ще внимавам много

God?
The absence of proof is not a proof of absence.

Не знам.
И това е честно.
Най-продължителната ми връзка е малко над десет години.
Всичките ми твърдения и аргументи са от света на хетеросексуалните.
Разнообразие не ме плаши, обратно. Но не мога да твърдя нищо за тия връзки, щото просто не ги познавам отблизо ! Отбелязах че различен от хетеросексуален стил на живот заема сцената на 90% - от тв канали до бутици и списания.
Не само 4еНе ме плаши. Харесва ми !
Всеки път, когато населението отметне предразсъдък и зарови табу - пирувам.

Мъже да соделят ?
Това предполага да са много навътре в сензитивността си и не се боят да го показват.
Жени да съветват с решения ?
Това пък предполага да са сложили капак на сензитивността си и са се научили да фокусират. Сетне, да го показват без страх.

Съмнявам се да е САМО полово обусловено. Дълбоко се съмнявам да дефинира хомо стил на живот.


Отместваме темата и ако не желая да продължа да пиша, то не е щото не ми е интересно или събеседника ми досажда. В тъканта на клуба е. Мразим посредственост като фон. Можеш ли да ме разбереш


I can't complain, but sometimes I still do.

да, добре :)

поздрави

със сигурност е възможно, но не е вечно. (тука някои се усмихват, други тъжат... нормални хора.)

...keeping presence of mind.