чревоугодието

Що е то чревоугодието?

И има ли почва в нас?


Тази тема май не е обсъждана (скоро).

. . .

и е много подходяща темата за сегашното време на пост.

все си мисля , че чревоугодието означава преяждане, а не просто похапване на каквото ти се яде.

а според теб?

Самата дума ”чревоугодие” вече говори какво се има предвид. Угаждане на червото (стомаха). Ако ние възприемаме храната единствено като удоволствие, за да си доставим приятност на вкусовите възприятия, това е чревоугодие. Така лесно може да се получи и преяждане - когато човек не иска да спре да се наслаждава, а коремът си има лимит.

Няма лошо да похапнеш каквото ти се яде, но целта е да се нахраниш, а вторичният ефект е, че е нещо сладко. А при чревоугодието сладкото е първично, а не е задължително да имаш нужда от храна.

Един вид храненето да се обърне в средство за доставяне на удоволствие. Да се изврати нуждата от храна в средство за доставяне на удоволствие. Да се отделя много повече внимание, сили и средства отколкото е нужно. Както същото може да се получи с дрехите, секса, знанията и пр.

. . .

и всичко...

Това си е явен грях, за разлика от някои други подлежащи на криене.

Е, бихте ли следвали по тясната пътека някой коремест духовен учител? По нея може ли да се пази равновесие при свръхбагаж?

. . .

бе понякога на хората им е нарушена обмяната, не че ядат много или вкусно...



ама си права, проличава се външно (както и още един грях, ако се изпари късмета)

има и с нарушена обмяна, но не за тях иде реч.

нещо не се сещам и на кой друг му личи?

. . .

айде сега...първо личи, а после даже прохожда и проговаря

ми то всеки може да каже , 4е му е нарушена обмяната!пък като се замисля май доста отчета са с коремчета!

da,
Замунда Банд имаха страхотна песничка за "диетата"...

всъщност, преяждането е голям проблем - показва липса на самоконтрол...

"Апостол Павел е подчинявал тялото си, като постоянно се е борел с него по един или друг начин. За него това е представлявало една истинска война – да не би, проповядвайки на другите, самият той да се окаже неодобрен. Това не означава, че е щял да загуби вярата си, но той не е искал да се окаже неодобрен спрямо вечната награда. Искал е радостите на синовенството, когато си победител в живота си. Страхувал се е да не би да не достигне до предимствата и благословенията в хилядагодишното царство и да не получи място, по-малко от онова, което би било негово, ако не се беше поддавал на тялото си. Затова същият този човек, когато е бил разсъблечен, жестоко бит и хвърлен в тъмницата, е могъл да прославя Бога и да го хвали посред нощ. Тялото му не е било в центъра на неговия живот.

Броят на Божиите служители с наднормено тегло позори вярата. Как да се довериш на такива хора, когато те не подчиняват тялото си – а какво остава за духа? Те не могат да бъдат приети сериозно, нито пък светските хора ги приемат така, особено когато видят вярващи, компрометирани от същите желания като самите тях. Ако не осъзнаваш, че си се отдал на нещо, изграждащо у теб навик, опитай се да минеш без него през останалата част от седмицата и виж дали някъде в теб не се надига вой за удовлетворение"

Цитат от Истинска Църква, глава 9 от Артър Кац.

death comes first. then resurrection life.<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от cave на 25.03.05 12:47.</EM></FONT></P>

благодаря ти, че си пейстнал това тук.

Не че има голямо значение, но намирам казаното за ценно и общо взето вярно! Бих допълнил само още, че христианството поощрява умереността, включително и в храненето. Която, наистина, някои свещеници - а и хората въобще - често пренебрегват...