компютри и хора

Абе от година насам се усещам, че ако човекът срещу мен не е "на ти" с компютрите, направо не мога да намеря за какво да си приказвам с него, още по-лошо - безумно се отегчавам. Дали това също не е някаква форма на професионално изкривяване. Един млад човек беше писал преди време - тук или в съседния клуб, не помня, че не може да намери подходящ събеседник - с редки изключения, хората са му скучни и затова предпочитал да си седи сам. В подобна ситуация изпадам, с тази разлика, че никак не ми харесва уединението, обаче от друга страна с никого не ми е интересно! Интереса ми към личността на даден човек се определя от това, до колко той знае повече от мен - и за други неща, но по отношение на компютрите най-вече. Това не ми изглежда да е много нормално Обаче непрекъснато попадам на хора, с които буквално няма за какво да си говориме, седим и мълчим, а парадоксът е, че съм общителен човек и това ме измъчва. Но какво излиза - може да съм в компанията на най-начетената и най-богатата духовно личност, но като абер си няма от РСта, и започвам да изпитвам досада. Какво е това - професионлно изкривяване или неумение за общуване?

Ами не бе,просто се ъбгрейтвай, и ще ти мине

всичко е в ръцете ми:)))))

Опитвам. Опитвам да се занимавам с други неща, да стоя по-далеч от проклетата играчка, при това доста успешно, обаче като се видя с някого, и ако не мога да си приказвам с него нещо от рода на: "ти как правиш това" или " какви са ти впечатленията от еди коя си програма..." или "дай да оправим субтитрите на..." ... уф, мъка, мъкаааа...
Не ми е проблема прекараните часове пред него, ами това, че май за друго не ми е интересно да приказвам

" какви са ти впечатленията от еди коя си програма..." или "дай да оправим субтитрите на..." ...

това ли разбираш за "на ти с компютрите"?

Хе хе, ами горе-долу нещо подобно. Нямам пред вид писане на програми, а това, човек като види нещо, да може да си го инсталира, да се ориентира къде какво кое е и защо, да може почти всичко да си прави сам, а не да пита за щяло и не щяло или за всяка стъпка кое как се прави и то по няколко пъти за едно и също през два дни... е, понякога малко помощ на всекиго може да е нужда за нещо, като например конфигурация на мрежа, или ако нещо упорито не става, но човекът преди това да е опитал правилните начини... да може да си зададе грамотно въпроса, да знае за какво става дума, пък ако щеш, и грамотно да си рови в кутия и да си сменя сам каквото му е нужно.

... не е нужно някой да е завършил информатика, а да му сече пипето...

А знаеш ли КОЛКО интересен е всеки човек.......с хубавите и недотам хубавите неща у него? Знаеш ли колко неща могат да бъдат научени от ВСЕКИ...независимо от възрастта му? Знаеш ли колко по-човешки неща съществуват от "машините", "писитата" или всичко, от което малко или много сме зависим - повечето от нас поне? Търси и ще намериш.........Аз обичам да говоря с хора за нещата, които разбирам и умея. Обичам да ми говорят за неща, които въобще не съм чувала и не разбирам нищо от тях. Обичам....обичай хората и другото ще се нареди от само себе си. Иначе ще станеш робот-че:)

мтва дори не е и poweruser...

плитко, плоско, недълбоко.... ясно, разбрахме какви хора предпочиташ за компания...

1f u c@n r3@0 7h1s u r3a11y n33d t0 g37 l@1d

Пич, почнал си да ставащ "geek". Заеби субтитри, програми и всякакъв такъв шит (с тфа не може да се изкарват кинти) и ходи да се разхождаш с приятелката си (то и от нея не може, ама поне друго може). Виж, пролет е, цветенцата са цъфнали, п(т)ичките също, ученичките и те... Абе всичко е цъфнало само чака да го вържеш...

powered by telerik fuel.

Ти си чудесна

Ха ха ха, наречи го както искаш, ще се изразя по друг начин - тъпо ми е когато само ме питат, а не ми предлагат да науча нищо в замяна, та да се обогатя по някакъв начин и аз. Не че съм някакъв многознайко, не искам да изглежда като опит да прозвучи така. Любимата тема е актуална заради работната среда. Как да не го нарека тогава професионална деформация? Предпочитам да съм ученик, отколкото учител. Защото имам стремеж да научавам повече неща, затова бързо изпадам в състсояние на неудовлетвореност когато само ме разпитват, без да има взаимен обмен на информация.

мдаа и при мен се забелязва нещо подобно, само дето и компютърните теми не са ми интересни вече:( знам ли скоро май ше се стрелям, ама може и да не се стигне до там.. не знам, като съм с хора се чуствам натоварен, като съм сам - самотен... аве всъшност знам кво ми е влюбен съм а жената дето я обичам е далеч от мен и май нещата не вървят на добре, така че при мен е по-скоро депресия. ам иначе те разбирам напълно, повечето хора около мен не могат да разберат жаждата ми за повече и повече знания... за съжаление и аз не я разбирам и одобрявам(жаждата де) щото както е казал поета "блаженни са невежите"

Най-после един, който не ме навика , благодаря за разбирането

Хм!Аз имам същия проблем като твоя,ако тва те успокоява!

Какво искаш!?Истината или нещо красиво?!

Не, не ме успокоява. Тъпо ми е, защото ми пречи да контактувам нормално. От ден на ден ставам все повече вълк единак. Между другото, спрях да си пускам компа и се чувствам много добре, защото започвам да върша хиляди други неща, да спортувам... Но се усещам, че темата "РС" продължава да ме вълнува и рови, ако човекът отсреща не е на моето ниво, губя интерес към комуникацията. А нивото ми не е много високо, факт е обаче, че искам да го подобрявам и може би затова все търся хора, от които да мога да научавам, с другите - не знам, разговорът обикновено затихва до неловко мълчание и незнаене какво да се каже.

мина известно време от последния ми пост тук... с жената която обичам вече сме разделени, изпокарах се с двамата "най-добри" приятели, но откривам нещо странно... всъшност съм си доста общителен... запознах се с доста нови хора напоследък, опитвам се да съм навън възможно най-много време и да се забавлявам до колкото е възможно това в момента за мен... истината е, че ми е ужасно тежко и имам нужда от смяна на обстановката, започнах да работя и по този въпрос и си намерих бачкане в чужбина, някъде към септемри изчезвам от тази проклета земя. Общуването с нови хора е мноо гот, има толкова неща които да разбереш и научиш от тях... мен да питаш не трябва да се ограничаваш само с някакви определени теми на разговор, опитай се да завържеш контакт с някой, няма значение момиче или момче, нито има значение на каква възраст е, стига този човек да не те изнервя от пръв поглед. Не тръгвай с идеята, че с този човек няма какво да си кажеш или че задължително трябва да разбереш нещо за него.... просто разговор за времето, за формата на облаците, за това как мирише човека на съседната маса, аве каквото се сетиш. за мен поне това е доста релаксиращо.

Знаеш ли, този твой пост е доста освежителен, поне така ми подейства на мен . Въпреки неприятните събития, които си преживял, в тебе се чувствува невероятна жизненост. Благодаря ти за оптимизма, който вдъхваш. Наистина, има много истина в тези думи, напоследък при мене се забелязват подобни усещания. Пожелавам ти успех както в новото начинание - плануваната работа в чужбина, така и в личния живот.

10х, опитвам се да се държа на ниво, макар наистина да ми е ужасно трудно и макар света около мен да се руши, все си повтарям, че всичко това е за по-добро. надявам се ти също да намериш пътя по който да се чустваш по-щастлив и свобден. Благодаря ти за пожеланията, радвам се, че по някакъв начин съм успял да ти вдъхна оптимизъм. успех и на теб

Това е загуба на умението за общуване поради вманиачаване, а не поради професионално изкривяване!
Нормално е, когато човек е погълнат от нещо да може да говори само за него. Не си ли забелязал/а че например бременните говорят само за деца. Болните за болестите си. и т.н.
Но за разлика от временните състояния(бременност, болест, еуфория от закупуване на ново жилище и др.), които отминават след определен период, с компютрите нещата са доста по-сложни. Светът на компютрите е един свят в който постоянно откриваш нови и интересни неща. Пред тези неща бледнеят обикновените теми за разговори като времето, политиката, модата, спорта и т.н. Особено когато хората току-що навлизат в света на компютрите. Те не че не искат да си говорят с теб, но като си лаик или не можеш да споделиш възторга им, просто нямат какво да ти кажат. На тях сигурно им е интересно с теб, щом не са пред компютрите, но нямате обща тема за разговор.
Все пак останалите хора трябва да проявяваме разбиране към тях и да не ги оставяме да си тънат във виртуалния свят. И те заслужават по-добра участ. Въпреки че не го разбират в момента, но след 20 години съвместен живот с компютрите ще разберат истината за тях!

Това можех и да не го пиша