Дайте съвет моля

Здравейте,с мъжът ми сме женени от няколко месеца,иначе сме заедно от 7 год.Проблемът,е че след сватбата той се промени тотално-караме се все по-често,не правим секс,държи се арогантно когато се скараме,на няколко пъти ми е казвал,че ако искам мога да си ходя.Аз съм зависима от него финансово,но винаги е било така,всеки прави каквото може-той се занимава с бизнес,аз се грижа за къщата,да му е уютно.Дали поведението му се дължи на тази зависимост,съмнявам се дали няма друга жена,макар за момента да нямам конкретни доказателства.Идруг път сме се карали,но винаги сме оправяли нещата,докато сега стана нетърпимо положението,разминаваме се в къщи без да си говориме и това само след 7 месеца брак.Все повече се замислям за развод,макар да знам,че живота ми ще се промени тотално,трябва да си търся жилище,да започвам работа.Лошото е,че нещата стават все по-зле и не виждам начин да се оправят,страхувам се ,че с времето ще става по-зле.Постоянно си задавам въпроса защо се промени толкова,моля ако може някой да ми даде съвет какво да правя.Благодаря

След сватбата, май, "сте влезли в роли". Подсъзнателно възприетите роли на поведение на родителите. Неговото татенце у дома така ли се държи?

Сега като се замисля и таткото се държи по същия неадекватен начин.И какво стана хвана пиленцето в клетката и вече може да се държи както си знае,и както е виждал от тати.

Ами душицо, като си се продала за пари ще търпиш да се отнасят с теб като със собственост. Никога не бих се оженил за богата жена ако не я обичам, а честно казано ако обичам една жена от мойта черга и една богата жена бих избрал тази от мойта черга, защото фрапиращите финансови разлики могат само да ти докарат проблеми на главата... както и е станало в случая.
Можеш евентуално да започнеш работа и да видиш дали това ще промени нещата. Ако не ги промени поне ще има две ползи от това. Ще си финансово независима и ще си сред хора.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

И защо реши, че момичето се е омъжило „за пари”, м? Според мен ако беше го хванала за „канарче” хич нямаше да и пука как се държи, а да му харчи парите!
Иначе до Гери, за съжаление няма универсален съвет за твоята ситуация, но като ти каже ако искаш да си ходиш, му кажи, че това е твоя дом и ако на него не му харесва той да си ходи! Какви са тези глупости ти да си отидеш... и да го оставиш да си прави каквото си иска ли? Ако не му харесва той да се изнася!

Ами аз просто прочетох това:

Аз съм зависима от него финансово,но винаги е било така,всеки прави каквото може-той се занимава с бизнес,аз се грижа за къщата,да му е уютно.

И то определено ми напомни някои неща, които са ми разказвани за подобни ситуации. А и това прочетох:

че живота ми ще се промени тотално,трябва да си търся жилище,да започвам работа.

Честно казано тя или е очаквала нещо друго или просто е гледала прекалено много сапунки ама в живота богатите не са като в сапунките. В живота често те са стиснати и злобни, защото пари не се натрупват лесно и докато ги натрупаш доста хора трябва да прегазиш а от това не се става благ.
И честно казано тези въпроси трябва да дойдат от нея а не от теб. Има нещо, което не разбирам в нейната история ама ще се опитам да го разбера когато се докаже, че това няма да е еднократен постинг. Това, което виждам до момента е ролята на домашната прислужница, която се грижи за къщата и толкоз. Не виждам ролята на другар и спътник в живота. А ти виждаш ли ги?

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

Искам да кажа,че не съм се продала за пари,той ги натрупа в последствие,в началото си беше едно обикновено момче,аз не работя поради здравословен проблем и двамата решихме да си остана в къщи.Проблемите ни започнаха след сватбата,явно реши,че светът е в краката му и се самозабрави.

Пове4ето от мъжете наистна са с тази нагласа - "Айде, взех я, ве4е ще я карам как си знам".
Покажи му, 4е така не става.
Финансовата зависимост не е никак приятна ( в една такава ситуация ) - защо наистина не си потърсиш работа?Може и да помогне...в смисъл, ти ще се по4увстваш по-добре, по-уверена ще бъдеш, решителна и т.н.

Извинявай, писали сме по4ти по едно и също време.

През тези години го подкрепях във всяка ситуация,бях до него в трудни моменти,когато загуби близък човек,винаги съм била водещата фигура в нашата връзка,давала съм му съвети,в които се е вслушвал,но просто изведнъж се получи тотална метаморфоза.За това ми е гадно,иначе ако беше за парите само изобщо нямаше да пиша тук.

Благодаря за съвета,май това е единствиният начин засега,поне ще му покажа,че мога сама да контролирам живота си,а ако не разбере сори.

след като ги споходи успеха.
Може и с твоя да е станало същото.

Както са те посъветвали вече - постарай се и теб да те споходи успех :) Ако това не помогне в брака, поне ще помогнеш на себе си.


Ти имаш ли?

Аз съжалявам много, 4е ще изкажа такова съмнение, но да не би да има някоя друга?
Тъжно е много да си с някого толкова дълго време, да споделяш болка и радост и след време да се окаже, 4е не си оценен...
Опитай да запо4неш работа, предполагам, 4е ще ти помогне.

Не знам за друга,честно казано не ми се рови,и така си имам достатъчно причини да го напусна.Понякога толкова се мразя,че съм толкова компромисна,в момента се чувствам като употребена,като имаше нужда от мен се държеше като с принцеса,много ме обичаше и изведнъж.Няма да му мисля много,нещата ще си дойдат от само себе си на място,просто момента като узрее ще си замина.

И понеже не го написа в началото просто реагирах като на ситуацията на продалия се. Виждал съм две или три подобни ситуации в живота. Е, бяха обърнати (в смисъл, че жената беше богатата а мъжът бедния), но това не променя отношенията. Даже може би ги изостря спрямо твоя случай.
Извини ме, но сега нямам време да изчета внимателно написаното. Сега ти поднасям само извинението си а довечера ще имаш мнението ми ако го искаш. Просто трябва скоро да излизам.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

Не чакай прекалено дълго да "узрее моментът". Нищо не печелиш от това, а рискуваш доста според мен. Дори и да ти се струва рано, да се чувстваш неподготвена - по-добре да го направиш без отлагане. Иначе само губиш време, през което можеш да градиш живота си наново. При всички случаи тръгването ти ще предизвика реакция от негова страна - ако реагира с безразличие - постъпила си правилно. Ако се опита да те задържи, и то при положение, че осъзнае грешките, най-вероятно ще поиска още един шанс. Дай му го, но само веднъж. Иначе ще влезеш в омагьосан кръг. Естествено ти преценяваш, това е само вариант, който може и да не пасва на твоята ситуация. Кураж!

" Kогато жената остарее и портфейла на мъжа надебелее, жилището му отеснее...)))"
Това го написах просто така, не го приемай лично, просто скоро го чух...)))
А за нашето момче работата е ясна. Оженил се е от съвест в името на тези години...смята, че цял живот ще си му благодарна...виж какво, ако не му се бъркаш в нещата, като закъснее не го питаш нищо, не му натякваш и не му се натрапваш излишно, ще си най-добрата и ще си живеете ОК. Бъди хитра, остави го...той сега се изживява (пази боже сляпо да прогледа!). А ти започни да си живееш твой живот, спретни си някакво бизнесче (женско), имай си свои интереси...не знам на колко години си и какъв житейски опит имаш, ама си вземи и ти чрез него каквото ти трябва, колкото и да ти е трудно. Старите времена няма да се върнат!!!!
Ето още една умна сентенция: " За жената мъжа не трябва да е проблем, А САМО РЕШЕНИЕ!" Разбра ли ме...)))
Ще се радвам да си драскаме по някой ред...ха ха сладур! Не питай старило, а ...нали знаеш))) Аз съм и едното и другото))
кака ти ЛИРА)))

Млада съм - на 27 и наистина нямам опит.На всичкото отгоре спря да ми оставя пари,сигурно си мисли,че така ще ме опитоми,ама не е познал.Е добре мога да бъда мила и добра,и хитра даже,ами ако ме чака там някъде друг живот,друг мъж...Явно съм наивна в някои отношения,знам,че една връзка се гради на основата на приятелство,страст и уважение,но какво уважение като съм в това зависимо положение.Когато съм казвала да ми ми помогни да започна нещо,се измъква,че в момента няма възможност,но явно причината е друга.

Хм...Гери, момчето нещо е тръгнало да се самозабравя...не знам точно нещата, а и не е моя работа да ги научавам, ама я се поорентирай да проведеш един интелигентно сериозен разговор как ще я карате?!? По добре си изяснете някои неща...ако той ти каже , че му е все едно дали ще си ходиш...тогава се ориентирай да казваш "Чао, амиго)))...
Ама той най-вероятно ще почне да те напада - какво искаш, всичко съм ти осигурил, друг на твое място...и т.н. И тоя филм сме го гледали))).... В тоя вариант също "Чао, бамбино!)))
Ако е хитър, ще удари на сантиментална нотка , колко държи на теб, ама е много изнервен, времето ще стабилизира нещата, не бъди капризна и нетърпелива, дай му шанс да се докаже и тинтири минтири...))) Е това е момента и ти тогава да му кажеш, че го разбираш и ще се постараеш, но и ти си човек и искаш да направи нещо за теб...и действай в правилната насока...)))
Интересно какво ли ще стане...хм)))
Най-важното не се коси...все нещо ще се случи...само без тъпи агресии!
Ако ти е тъпо , пиши тук...пред него за сега трай!)))

Аз точно това правя,трая си да видя той какво ще реши,така или иначе няма да продължи дълго това положение.Нека той вземе решение,да поеме един път и той отговорност.Като го попитах как ще я караме той ми отговори,че не знае,имам чувство,че оставя решението на мен,за да избегне отговорност,другият момент,ако иска да ме изгони от апартамента,какво му пречи да го направи.Сега съм в изчакваща позиция,макар да ми се иска да му се нахвърля,заради това арогантно поведение.Благодаря ти за интереса и съвитите.