///
2 отговора
133 прегледа
Заключена
///
Случайно подхлъзване на въжеиграча с превръзка на очите...
Единственото спасение е в блестящата интуиция.
Концентрация на чувствата. Чувство за концентрация.
По пътя...
Последен преглед на въоръжението... и на въображението. Знамената напред.
Безбрежна необятност от възможности. ...или небрежна. И необходимостта от избор. Без очаквания. Без цена /но не безценно/. Сутрешно. И нощтно.
И ето го ездача на кон на врух хълма, преди изгрев слънце. Началото на безкрая. Спиралата на съвършенството.
...и дано тази пролет е по-добра от миналата...
"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC
Единственото спасение е в блестящата интуиция.
Концентрация на чувствата. Чувство за концентрация.
По пътя...
Последен преглед на въоръжението... и на въображението. Знамената напред.
Безбрежна необятност от възможности. ...или небрежна. И необходимостта от избор. Без очаквания. Без цена /но не безценно/. Сутрешно. И нощтно.
И ето го ездача на кон на врух хълма, преди изгрев слънце. Началото на безкрая. Спиралата на съвършенството.
...и дано тази пролет е по-добра от миналата...
"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC
Re: ///
..като видях *Джем*'s WC и се сетих за една тетрадка от времето на
моя черен пубертет -на нея пише WC, а вътре има разни прозрения
и факсове от космоса
---------------------------------------------------------
Древно слънце, изгори клепачите
на това мрачно лице, подпали
разпилените коси, накарай
полето да лумне, освети пътя
с цената на малко, с цената
на живота, защото недостойните
се нуждаят от болка, която
да помете нечистотиите, защото
бързо забравяме, защото лесно
привикваме, защото пурпурът
на кръвта ни е единственият
ключ към новото утро.
--------------------------------------------------
Стъкло с дъха на самота...
и въздишката става платно,
а платното е нов свят, а празното
платно е повече от златна рибка
и самотата се изтегля в перспектива,
а копнежът причинява Сътворение.
Виждам дъбови гори, ходя по
равни полета, пия от прозрачни езера
от моята страна на стъклото...
----------------------------------------------------
нощ не като другите
нощ като теб
като черна кутия
като шепа, в която се криеш
от тези които и денем спят и
чиито сънища са кошмар за теб
представлението свърши
последни камшици
за тигрите и зебрите и
всички обратно в клетката
и тази вечер публиката остана доволна
обичат да гледат тигри и зебри
най-близката савана наоколо
беше нарисувана върху
каросерията на една
циркаджийска таратайка
-----------------------------------------
из barbalq4o's WC
Не ми викай тихо