За всички вас

"ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ

Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и
извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше
просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли
хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите.
,,Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава
са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го
запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният
момент".
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които
щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше
починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: "Никога нищо не
прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един
особен повод".

Аз винаги си спомням тези думи.....те промениха моя живот. Днес аз
чета повече от по-рано и чистя по-малко. Сядам на моята тераса и се
наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в
градината ми. Прекарвам повече време с моето семейство и с моите
приятели и по малко работя. Разбрах, че животът е една сбирка от опит,
който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не
прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако
имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам
също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.
Фрази, като например: "Един ден"..... или "На някой от следващите
дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги
направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя
приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което
ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по
телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз
също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да
се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да
харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които
много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се
изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които
бих искал да се свържа в ,,някой от следващите дни". Бих се изнервил
също така ако установях, че не съм написал
онези писма, които исках да напиша ,,в някой от следващите дни". Бих
бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги
обичам. Сега вече нищо няма да
пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло
радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо
особено.... всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо
особено."

Предполага се, че е писано от Габриел Гарсия Маркес:

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб."

Усмихнат ден!

Благодаря!

Моля! И на мен ми хареса

На мен Маркес дълги години ми беше един от най-любимите автори. Това много не ми напомня на стила му, но благодаря все пак

Ами май беше от тези неща, на които в интернет им се вика hoax. Например тази реч на Вонегът за плажното масло въобще никога не е произнасяна и не е на Вонегът.

А, ето: [линк], така че си права за стила.





<везде хорошо где меня нет>

Защо казваш беше, вече не е ли?
Тъкмо затова съм написала, че се предполага. Бил е болен от рак на лимфните възли. По-важно е какво е написано, а не авторът кой е. Най-малкото е уважениe(всестранно такова) да се напише автора макар и само да се предполага.

Хубав ден!