Ангелинка

Благодаря за пожеланията. Да ви кажа, второто раждане изобщо не мога да го нарека по-лесно от първото, нито по-кратко, нито пък по-безболезнено, а като прибавим и три дена бая силни следродилни контракции, които нямах първия път... Както и да е, сега и историята.
Значи, преносвам си аз и посред нощите на 17-ти решихме да идем до болницата, че имах безболезнени контракции на 3 минути вече втори ден и си викам знам ли, може пък втория път да не боли... Там ме посрещат лекарка и стажант, казват че нямам грам разкритие и нищо и ме нахокват що съм отишла, щели да им се смеят сега като ме приемели в болницата. Ми викам, не ме приемайте, кой ви кара да ме приемате, не, преносвала съм била, там трябвало да стоя. Та качват ме в патологията, където ме посреща млада сърдита акушерка (или й прекъсвах филма по телевизията, или съня) и също ме нахоква за какво съм дошла нощеска. Контракциите си ми продължават на 3 минути, тя ме слага да запише тонове и почва да мърмори че никакви контракции не съм имала, въобразявала съм си, изобщо нямало да раждам, а аз ги виждам на хартийката как са се записали, ама нейсе... После си отивам съкрушена в стаята и почвам да уговарям бебето да се ражда и да им таковаме майката на сичките там тъпаци, дето не ми вярват че ше раждам и да си ходим вкъщи час по скоро. Дремвам 2-3 часа, ставам в 7 и тапата ми пльоква до леглото. Отивам, казвам на акушерките, а те ми се смеят подигравателно, че това значело че до една седмица съм щяла да родя. Викам, каква седмица бе хора, аз днес ще раждам... да, да, разбира се, продължават да ми се подиграват, като че ли най-странното нещо на света е да идеш в родилен дом и да кажеш, че идваш да раждаш... А с падането на тапата ми почват и болките де. Към 10 минава визитация, оказа се някаква генерална, та се изсипаха 20 човека в стаята, начело с доцента дето завеждал патологията. Пита ме за какво съм, казвам днес ше раждам, а другите се хилят и викат, няма да ражда, няма никакъв статус и си заминават. Ама след малко ме вика д-р Райчева, дето си била на смяна там всеки ден и отиваме на вдеозона и на тонове. Казвам й пак, че ще раждам днес и тя вика, разбира се че ще раждаш, нали за това си дошла, е що, питам, не ми вярват другите, а тя казва, че нищо не разбирали те, да не ги слушам. После отиваме да ме прегледа и един от докторите пак й казва, че съм нямала статус да раждам, а тя ме бърка и му вика, малко стаж имаш драги, това е второ раждане, а жената има вече 3 см разкритие, на обяд я сваляме да ражда, а аз се хиля победоносно и злорадо.
Заедно с мен имаше една ВИП родилка, та всичките милиони доктори и акушерки се въртяха около нея, някакъв доцент й слага епидурална... но иначе и на мен обръщаха внимание де, не мога да се оплача. От време на време идваше мойта докторка – Райчева да ме проверява за разкритие. Цялата тая работа продължи до 19:20, когато другата жена я подкараха към родилна зала и всичките хиляди хора се затриха с нея. Аз малко преди това взех да им викам, че ме напъва, един доктор... Дяволов ли му беше името ме пребърка и каза, че само така ми се струвало, главата на бебето била високо, шийката не била изгладена, имало още много време докато родя. Ех, мамицата му, си викам, пак не ми вярват тия хора, ама ходи им обясни... Та както си стоя сам сама и се прегъвам от болки изведнъж усещам как бебето ми ше излезе. Само успях да се разкрача и да си сложа ръцете отдолу и главата му се подаде... В тоя момент по коридора се задава Райчева и като ме вижда как си го държа очите й стават големи като котлони и се юрва към мен и почва да крещи “Спри! Не напъвай! Ръкавици! Никой ли не вижда какво става тука?!?!”, обаче хора нямааааа... Хваща му тя главата с две ръце и го напъхва обратно. Аз го изплювам пак. Тя го напъхва обратно. Аз го изплювам. Тя го напъхва. Продължава да крещи за ръкавици и за инструменти и да спра да напъвам, ама то излязло, как да спра... невъзможно е да се контролира тоя напън. Е, появиха се хора, донесоха инструменти, тя само успя да си ги нахлузи и каза “Давай!” и Ангелинка се изсули като мокра връв насред леглото и събраните чаршафи... После след дъжд качулка – закараха ме в родилна зала, да ме шият. Там беше много тържествено, светлини, народ, само дето аз не намазах от тамошната веселба... а ВИП родилката още не родила даже.
Иначе Анчето се роди 3700, охранена и отгледана, тя Райчева така и каза като ме гледа преди това на видеозона де, позна също че е момиче (макар че няколко часа преди да родя това беше вече безполезна ми информация, след като 9 месеца никой не видя какво е). Взех си я веднага, ей това беше най-хубавата част. Ако не друго, поне веднага дават бебетата в тая болница... Гласчето й не съм чула, само цока, будува кротичко и спи. Цоко много я хареса като идваха в болницата, целува я, смя й се, радва й се и плака като си тръгваха. Сега продължава да й се радва, никакви проблеми нямам с него, много е добричко, милото ми детенце... А Анчето е едно слънчице, ето ТУК е на изписването вчера. Днес ще кача още снимки и ще ви пусна линк.

Много ми хареса разказа! Да ти е жива и здрава....просто е прелестна на тая снимка
Не разбрах къде се развива действието....в коя болница?
Още веднъж - Много да ви радва!

Е,честита ти Ангелинка.Много забавен разказ,дано и при мен така да е...Защо не сложи темата в "Моето раждане"?Така след няколко дни ще замине назад по каналния ред,а там ще си остане. Лесно ви нагаждане сега една към друга и целувки на малката мишка.

Имаш ти един навик да разказваш толкова увлекателно и забавно, че да си кажем, ама че веселба е било. Но със сигурност не ти е било до смях точно тогава. Да ти расте здрава и красива Анчето. И да са много, много щастливи и двамата с Цоко

За екипа в родилното просто нямам думи, но въобще не се учудвам. Всичките като че ли от присъствие и гледане на раждания имат някаква професионална деформация.
Да ти е жива и здрава малката кукла.
Дето викат бабите пу-пу да не и уроки много сладка малка зайка си имаш.

Толкова увлекателен разказ си написала, че все едно не разправяш за раждане.... Желая ти леко възстановяване и много усмихнати мигове. А те съм сигурна че са много - като гледам колко сте щастливи на снимката всички - а Ангелинка се е направо бебе на 1 месец - много отгледано новородено е :))))))

Сега и съвсем лично ЧЕСТИТО, Меденце!
Много дяволита физиономийка има Анчето и май на теб прилича (то не, че се вижда кой знае колко на снимката, ама ти ще кажеш по-добре).

Много весело раждане си имала - много ще й е интересно на мишката като порасне, да й разказваш, как, аха, да си я изродиш сама (човек не знае за смях ли е, или за плач, ситуацията!)

Важното, че вече сте си вкъщи и всички сте добре...

Това ми е нослето!

Да ти е честита !! и жива и здрава и много да радва родителите си...
На снимката е голяма чаровница.....

Още веднъж - честита дъщеричка!
На снимката е дори усмихната и как не, при такава слънчева мама!
Поздрави от мен.

снимки

Да Ви е живо и здраво момиченцето, тя си е направо отгледана като голямо бебче все едно не е на няколко си дни
Да е жива и здрава,
а с тоя разказ направо ме разби, толкова е не знам как да го обясня, хем ми беше тъжно че така се е получило че сама си го родила, хем се радвах че си се справила толкова добре;))))))))))))))
хайде бързо възстановяване ти желая

доктора според мен е от Майчин дом ако не бъркам!

Лелее, какво хубаво бебе! Да ви е честото, живо и здраво!

Мира

Е-е-ех Меде да ви е жива и здрава Анчето,да сия обичкате и да я слушкате много много,много е сладичка да ни покажеш още снимки.Благодаря ти за увлекателния разказ и непременно да го сложиш в закованата тема.

Още веднъж ЧЕСТИТО!!!
Да ви е жива и здрава и мнооогооо послушна. А името й е супер, много ми харесва!



Зорница - 21.Ноември.2004

Ох, разби ме...
Да ти е жива и здрава дъщеричката и да е наследила чувството ти за хумор!!!

Живи и здррави да сте!
Анчето има очите на тати отсега.

Страхотен разказ!!! Много увлекателно си разказала за раждането на тази малка сладурка, името и е страхотно (и аз така се казвам) Пожелавам ти много да те слушкат и Цоко и Ангелинка, а на теб бързо възстановяване

Ехее, колко е сладкаааа!!! Бобчо тук седи с мен пред монитора, гледа снимката и вика "ауууу, зай, зай, зай"...
Още веднъж честито, много здраве и късмет!


Борис - 29.09.2003

Страхотно момиченце си имате!
Бъдете много щастливи!

Да ти е жива и здрава, че и ти покрай нея. Бях чувала за жени, които раждат без никой да разбере, но до днес не го вярвах . Абе важното е, че ти си разбрала. Че представяш ли си да се беше изтърсила някъде по коридора, да ходиш да я търсиш после
Ей,пу-пу-пу, много е сладка