Това е само чат!

Писмо
До теб
Започвам
Липсваш ми. Чатът е пуст без теб. Животът ми е пуст. Говорих тук с една приятелка. Исках и съвет, какво да правя. Не ми помогна. Напротив. Разказа ми своята история. Своята чат-история. Пълна с любов и страст. И с болка. Тук всички сме уязвими. Не знам защо допускаме да се случи това. Защо се влюбваме в непознати хора. Запълваме сигурно някакъв дефицит у нас. Силното желание да обичаме и да сме обичани. Силното желание да даваме и да получаваме. Силното желание да ни забележат. Докато се усетиш – и си хлътнал. С двата крака. Със сърцето. Дори умът не се колебае. Безпаметно се връщаш в чата. И го търсиш. Пак. И пак.
А някои били силни...
Вземи ме в скута си.
Няма да прочетеш това.

/п.п. Не допускайте това да се случи с Вас!/

И кой е този изчезналия? Чатър не се губи... само ника си сменя

Много си права! Защо, наистина, става така!? Дали е емоционален дефицит?! Ежедневието ни е толкова натоварено, няма време да мислиш много-много, а се вкарваш в едни такива разсъждения, които те докарват до лудост! Аз имах чувството, че това се случва само с мен! Радвам се, че не е така. Какво може да се направи?!

Tam e problema nqma kakvo da se napravi, takiva ne6ta stavat i 6te produljavat da stavat.....

съветче:
поискай му снимка - може да е абсолютна маймуна и изведнъж всякакви възвишени чуфства и лиготийки да секнат
освен това - бе ти мъж нямаш ли си да те... обича? к'во си тръгнала да сваляш чуждите съпрузи, м?

в чата можеш да срещнеш истинската си любов макар че е малко вероятно. аз срещнах моята и сега страдам от това... а и не е така както при вас аз съм го виждала целувала съм неговите устни както и той моите. но както започна така и свърши и любовта изчезва някъде там... някъде дълбоко в интернет пространството. и какво остава за мен? едно нищо. един хубав спомен или може би не чак толкова хубав или може би въобще не е хубав. е няма значение това си е гадно. ай вече не ми се пише ииначе мога още 2 пъти по толко да изпиша

<< така се чуствам през повечето време (откачена нервозна гадна параноичка)

то и аз тъй сторих ма нема да униваме са ...па ше си намерим "друго любов по-красива"

мноу ясно... и аз тва си виках ама с всеки ден истерясвам още повече и още повече ме боли... още и още... когато го видя да говори с друга побеснявам! винаги чета какво пише той, не испускам и ред от това което му отговарят... понякога като говори с момиче и ми става зле... почвам да я бъгвам... не издържам вече друга любов, той е един

<< така се чуствам през повечето време (откачена нервозна гадна параноичка)

преживяла съм го същото ..устни горещи и нежни погледи !?
и защо ми е било да ме попиташ няма да мога да ти отговоря!
просто стана любов ли беше или страст или отдавна търсена причина да си стоваря гнева на съпруга...незная отговор....мисля ,че това е човешката реакция от нещо непознато отиваш първо с мисли после и с очи да огледаш обекта или субекта ставаш зависим и се унасяш в неговата паяжина...няма изход според мен !
съжалявам ,че допуснах това да се случи ,но е факт неоспорим и изобщо не го смятам за красив спомен по -скоро спомен който ме гнети.....
мила намери живото там е всичко от което сех нуждаем ....
а аз още го търся въпреки това което те съветвам...
чата е спин...рак..нещо нелечимо ...според мен
жалко за младите((((
жалко за нас които сме на 30 и

да... жалко е наистина и си много права... но ти си поне на 30+ а аз още нямам 18... и сърцето ми е разбито вече... вече... ужасно е и настръхвам като си поисля колко време похабих в безмислени надежди:(
но го обичам... и това няма да се промени дори сега когато завинаги трябва да напусне сърцето ми... и тогава то ще остане празно, студ ще го обгърне и няма вече да усети трепет... ни слънце ще ме радва ни вятърът ще се вее в косите ми... защото човек без сърце половин човек е, половин човек. но макар да знам че това е невъзможно аз ще чакам някой ден той да ме прегърне... и младостта ще мине, ще побелея и един ден ще се свърши... този ден очаквам за този ден живея, за да легна в гроба и да го видя та нейде тайно до мен да се промъква и да пророни макар една единствена сълза за мен, поне една и тогава духът ми ще отлети спокоен, ще знае че е страдал не напразно...
обичам го!!

не ми се живее

Hei mome, kolko mnogo liubovi ima pred teb, samo da znae6! vzemi si vratni d**peto izvan toq 4at i se radvai na jivota.
Abe, tiq deca, nqmat li roditeli s koito da si spodelqt radosti i trevogi?
4ATAT E OPASEN ZA PODRASTVA6TITE I NE SAMO ZA TQX!

аами както виждаш не вися по цял ден в чата... ама тва се отрази мноо върху мене и не зависи от мене!! а колкото до наще те няма да ме разберат... колкото за теб е чат толко и за мен въпреки че трябва да се запитам как възрастна жена може да се влияе от това от което и едно дете?! моята психика е по крехка от твоята и би тряяло аз да се влияя от това повече от теб!

не ми се живее

[img]http:[img][линк][/img
]//collapse.data.bg/Kamahlitude%20Smilies/new_monalisa.gif[/img]

Завиждам ви!
В живота, това се случва рядко, или изобщо не се случва.

[линк]
Е-книги/повести/"Тръпката"/
Мечтая да срещна такъв човек.

Моля?! завиждаш ли?! извинявай че ко казвам така но всичко тов е толкова тъжно... любов през компютър ужасна любов... не е хубаво! по добре че се случва рядко защото иначе прекалено много хора щяха да са пострадали от тази интернет любов, тогава вместо да излезнеш на вънка за да забиеш някое гадже ще седиш пред компютъра с надеждата и на теб да ти се случи нещо толкова красиво и достойно за сапунена опера... не недей завижда, просто няма за какво, казвам ти го като човек който ти го е преживял.
имам само 1 молба... не ми отговаряй със злобни нападки защото както виждаш в моето мнение няма злоба

ЕГАТИ ПАУЪРААА!

Смятам че твърде много говориш и това не е злобен отговор, но е истина. От мненията ти, които прочетох, лъха доста неопределена култура. Може и да греша, но ти ще ме извиниш.Имам един въпрос. Защо не излезеш навън и не направиш това, което точно съветваш другите, а правиш точно обратното? Когато си отговориш, сама на себе си, тогава можеш и да разбереш,кое е истинско и кое не.

незнам какво имаш в предвид необикновенна култура... но няма значение. откакто това стана аз вече излизам навън с приятелки. макар и бавно спомена за него избледнява и един ден ще е само един сън. аз не искам да страдам повече... но не съдбата ми е гадна защото аз отиивайки към пазара го видях и спомените се възнаха! не това не е нещо красиво, това е болка в насипно количество. повярвай ми вече с него се сдобрихме! аз поне мога да се похваля че изглеждам що годе добрее и лесно си намерих нов приятел, но целувайки него аз виждам истинската ми любов... мъчно е и никога няма да пожелая дори на най върлич си враг да го преживее

ЕГАТИ ПАУЪРААА!

Неопределена култура - лошо изразяване на мисли, неграмотност по отншение на бълг. език, безобразен ПРАВОпис...и пр....и пр.
Момчетата се стремят към по-интелегентни момичета за които любовта е със стойности. Помисли добре Препоръчвам ти, да четеш повече книжки...макар че...е малко късничко според мен. Винаги можеш да наваксаш и никога не е късно да станеш за резил.

Така. Казваш, не пиша правилно. Добре, готова съм да се съглася с теб ако ми покажеш една или повече грешки, които не съм допуснала нарочно. Не ми казвай какви момичета харесват момчетата, защото имам достатъчно богат опит да съдя за това и сама. А и да, никога е е късно да станеш за резил, нито да се осъвършенстваш. Сега, ако позволиш, ще си послужа с един цитат от учебник по психология.
"Развитието на личността е сложен и противоречив процес на “израстване” на човека като субект на собствената си жизнена дейност и общуване с околните. То е динамично качествено изменение на личността във времето на живота, което не съвпада с външните, случайните и включително възрастови изменения. Развитието на личността, което не може да се сведе до биологичен растеж и още повече до просто механическо движение, не протича гладко и равномерно. Развитие на личността е възможно както в прогресивна така и регресивна посока. То е усъвършенстване, подем на ново качество, или обратното-падение, деградация на основни жизнени отношения със света и начина на живот във връзка с обществените условия.
Психическото раазвитие е движение, за което е специфично периодично изменение в равнището на вътрешните регулиране на поведението или саморегулиране на дейността. То е процес на количественинатрупвания и качествени промени в психиката на животните човека. "
Ще спра до тук, защото иначе ще трябва да пиша цял ден, като само ще добавя нещо. Мила, доста хляб ще изядеш, докато стигнеш до ниво, което ти позволява да определяш психиката, развитието, още по-малко как се приемам сред момчетата. това което ти правиш е отрицателно сравнение. Погледни само първото си мнение- не си изпитвала любов, а завиждаш на мен за това че съм. Е, добре де, но тогава щом ти не си откъде знаеш, че момчетата търсят момичета, които са? и шом аз съм, защо мислиш че не съм харесвана от противоположния пол?!
наистина доста изписах, така че ще се ориентирам към приключване. Пак ти казвам аз знам как ме харесват и как ме приемат. НЕ ПРИЕМАЙ ТОВА КАТО ЗАЯЖДАНЕ, разбираш ли?

ЕГАТИ ПАУЪРААА!