Iskam..........

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?


i vie da ostavite po niakoie stixotvorenie

ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз
В. Ханчев

С "И" започва думичката ИСКАМ!
Искам да се уча, да порасна -
в нивите засмяна трактористка,
слънцето да срещам с поглед ясен!


(първото стихотворение от детската градина)

A koj e awtora na tozi stih?

Аз плаша се от твоите целувки,
но ти от моите не се плаши.
Душата ми е страдала премного,
тя намя твоя дъх да задуши.
Аз плаша се от твоя глас и поглед,
но ти от моите не се плаши.
Невинна е и чиста любовта ми,
тя всеки тъмен вик ще заглуши.
Пръси Биш Шели

(пиша по памет, дано не съм го объркала)

Душата ми - задръстен тъмен кладенец...


Душата ми - задръстен тъмен кладенец,

не пуска вече, капчица не пуска.

С години хвърляни и неизвадени,

лежат на дъното й мъртви мисли, чувства.

Лежат куп неразложени удавници

с лица и имена на свидни хора.

Дрънчи напразно кофата и бавно все

без капчица вода се връща горе.

А буен извор бликаше в недрата там.

И някога, във засуха и жега,

кервани жадни друмници, изпратени

от жаждата си, спираха край него.

Нима изпиха кладенеца, извора?

Нима във жаждата си, все неутолена,

те всичката ми влага тъй изблизаха,

че не остана капчица за мене?



Проклинам се за свойто, безпощадното,

човеколюбство. То гнева ми ражда.

Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,

до който да умреш накрай от жажда.

Д.Дамянов

Много истинско


Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш

Дамян Дамянов.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Без заглавие е все още....

***
Във пропастите мрачни на очите ти
пропада всяка мисъл в плен.
Ще тръгне пак лавина, този ден
отново жертва ще даде, безсилен.

И колкото да искам да поспра,
на дъното очакваш ме. Безвремие
поема всяко мое мнение
и всяка черна мисъл за смъртта.

Докосвам те отново с нежност плашеща
във опит блед да тръгна пак към теб.
Но пътят е постлан с парчета лед,
парчета лед от северите на душата.

А пролетният бриз не разтопява,
не връща замразената вода в сълзи.
Единствено отчаяните дни
превръща в песни, пълни с плява.

Във спомените ми, в най-скритите недра
аз още пазя името ти запечатано.
И няма да затрупам с тежки камъни
теб, извор мой на вечната тъга.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

MRS writer,

Sthe ima li osthe ?

Ами не знам, тези неща не се планират.
Може би, надявам се :)

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Аз питах дали имате готови, написани вече работи, които желаете да споделите тук в межата? А за планирането няма спор. То и много други работи не подлежат на точно планиране.

Да, има разни неща, колко готови, колко не, нямам идея.
Тук например, трябва и други да има, по-стари, ама не знам къде са точно...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Всичките ли са все тъжни?

Нека с първа пролет да повдигнем малко дастроението.

А хубав е живота!
Днес е хубав от вятър,
утре хубав от слънце,
но не с цялото светло,
нито с пълния мрак.
Той е хубав с лъча,
който мрака прорязва,
той е хубав със мрака
в светлината примесен -
с този здрач - кръстопът
между светло и тъмно.

(стих от Михаил Кендеров)