Добро утро!

Поздравявам ви с една песничка. Латино. От Никарагуа.
Толкова бедна страна през живота си не съм виждал.
Но хората по цял ден пеят а вечер танцуват и се смеят до полуда!
Жизнерадостни!

А ние в България се жалваме само ако мравка ни се чучне на някое пръстче.

Лек ден приятелки и приятели.
Смейте се и танцувайте!
Това ни е животът. :

[линк]

П.П. Мали какъв ром имат там! Ама ногу скъп. И ледът скъп.
Ама хората там се радват на живота. И умеят да го живеят.

Черпя ви по едно никарагуанско кафенце.
Па довечера, поради липсата на никарагуански ром - ракийка.

Песничката си я бива! Лично на мен ми действа носталгично, макар никога да не съм била в Никарагуа.
Благодаря и за кафето!
Лек и усмихнат ден на всички!

Нищо не давам срещу България! За нейните равнини и планини. За Белия Дунав. За Марица, Арда и Тунджа. За Родопите, Рила, Пирин, Стара Планина....
Просто се сетих, на знам защо, за тия бедни, по-бедни от нас хора, които умеят да се наслаждават на живота.
Работят. Не са мързеливи. Наистина. Виждал съм ги как се бъхтят като роби. Но и пеят.
Ама ние, българите, все се "правим" на "жертви".
И губим усещането си на жизнерадостност.
Това е проблемът. Аз обичам собствения си народ.
Но без оптимизъм и до вяра в себе си.... Доникъде няма да стигнем.

Та затуй пуснах тая никарагуанска песничка.

Лек Ден, Цветенце!

3

k

h

1

7

tt

r

o

t

д

jl/.bm,./