Болезнена привързаност

Борис вече е на 1 година и 9 месеца. От известно време (около месец) е станал болезнено привързан към мен. Не мога даже в тоалетната да отида без него. Пищи даже от баща си и не иска да остава с него. Непрекъснато ме дърпа да ходя с него навсякъде. Ако някой му каже "Кажи чао на мама", започва да се дърпа и се лепва за мен, а ако го оставя или изпада в истерия или хлипа неутешимо дъбго време.
Другото което ме притеснява е, че е адски неконтактен с деца. Когато отидем на площадката виси около мен и се дърпа, ако се опитам да го заведа при децата пък камо ли да остане без мен при тях.
Това типично поведение за тази възраст е или не?
Утре ще ходим на консултация и ще говоря и с педиатъра, но вашето мнение ще ми е много от полза.
Благодаря!

Незнам какво успокоение ще ти е това, но брат ми беше абсолютно същият. Като беше много мъничък нямаше проблем, но като поотрасна и започна да разбира вече настана АД. Той дори спеше само и единствено върху корема на майка и опиташ ли се да го преместиш изпадаше в истерия. Майка ходеше до тоалетна на отворена врата, не можеше и дума да става за ясла или някой друг да го гледа Много се измъчихме тогава Оправи се някъде на 3-4 годинки, тогава се поотпусна и започна да остава в детската градина и то пак в началото с хиляди уговорки, залъгвания, обещания, ревове, истерии и прочие. Дори помня, че първите няколко пъти просто ходеха дотам, сядаха, гледаха децата как си играят и си тръгваха залепени двамата.Лека полека си стана самостоятелен, но периода беше много тежък.
Пожелавам ти лека отминаване на това
П.П. Ама е много пораснал пу пу

УЖАС!
май това е нормално в някакъв период!и особено ако детето се гледа само от майката!!аз съм била почти така,гледам че и Ели става така!бяхме на рожден ден на едно детенце с което се вижда всеки ден и по принцип са приятелчета, познаваше се и с другите дечица и като се лепна за мен седна и се кротна !по-късно дойде едно детенце на годинка и половина някъде и то по същия начин реагира а по принцип било много палаво, та май си е от периода!не че е много хубаво, но дано да мине по-скоро!и се успокоявам с факта че поне не е безкрайно смела та мога по-лесно да я контролирам навън,да не излиза на пътя или да не вземе да тръгне някъде с непознат примерно!
а нямате ли си някоя любима играчка?това би могло да му подейства много успокояващо!ако мама я няма играчката я замества успокоявало ги или така казват психолозите
целувки и дано скоро да ви мине!

Доколкото аз зная, това е абсолютно типично поведение за деца между 1 и 2г., та и по-нагоре. Има си и психологическо обяснение, но не ми се пише сега
И изобщо, тези периоди на болезнена привързаност, редуващи се с периоди на отхвърляне и дистанция, продължават чак до пуберитета.
При нас положението е същото, някъде от 2 месеца насам. Давид е на 1г. и 3м. Беше общителен, дори прекалено; можеше да си стои сам с часове и по принцип вижда много други хора, освен мен и баща си. Сега обаче е горе-долу както го описваш, с изключение на това, че все още не реве за мен, като го оставям някъде. Но и това очаквам скоро


ПП. Ми мнооооого голям мъж е това вече!!!

Леле ти ме хвърли в оркестъра!
Дано не е така при нас, че не знам какво ще правя...

Няма любима играчка, особено пък такава, която да ме замести като успокоително.

Мисля, че е период. Нашия такъв свърши някъде около втория й рожден ден. При нея аз си го обяснявам с проговарянето й. Защото преди я разбирах само аз и тя явно се е чувствала несигурна с другите.
Явно ще минават през такива периоди (поради най-различни ясни и неясни причини) и за напред. Скоро се видяхме с едни приятели с детенце малко по-голямо от Цвета. Преди винаги е било страшно контактно, но на тази среща цялото време изкара заровено в майка си. Очевидно беше в привързан период.
Още нещо. Сега, като се постопли, извеждай го по разните детски кътове с какички, които забавляват децата. Те обикновено имат подход, пък и на дечицата им е интересно и много лесно се отпускат.


ПП Бобо е страшно готин с новата прическа.

Наистина любима играчка/ предмет ще е важна част от преодоляване на болезнената привързаност. Добре е да проявяваш много внимание към предмета, който си нарочите, в смисъл да го "къпеш", гушкаш, да му говорите заедно- така твоите грижи, насочени към играчката, ще са като проекция на твоите майчински грижи и внимание, и тя ще те "замества". Можеш и да сложиш малко от твоя парфюм на играчката- така тя ще мирише на теб. Всичкото това го пиша в случай, че все пак Бобо си намери такава любима играчка. Успех!

Съвсем нормално е,чета,споко.За жалост ли,за радост ли,и аз не знам.Така е бил братът на мъжа ми,свеки разправя разни емоции,най-вече с акането й на отворена врата и втораченият в нея малък пич.... Опитай се да се радваш на това,детето те обича и така ще си остане завинаги.Ще ти е трудно и досадно понякога сега,ама така са мъжките майки.Не го изоставяй за дълго,за да не го травмираш,иначе после ще се вкопчи още повече в теб. Целувки.

Много е пораснал

Ау,Чета този момък Бо ли е,къде са му къдриците,майтапа на страна ама много е порастнал,да ви е жив и здрав.А за привързаността какво да ти кажа нормално екато си ги гледаме сами и незнаят баби,дядовци и отчасти татковци,защото те татковците са за по 2 часа вечер има няма.Мислила ли си за ясла,колкото по малки тръгнат толкова по-лесно свикват и стават самостоятелни

Мислила съ за ясла, даже намерих подходяща (нали Бо е с алергии).
В момента съм в процес на търсене на работа и намеря ли си, веднага го пускам.
Опцията с гледачка не ми харесва по две причини - финансова и това, че няма да контактува с други деца толкова, колкото в яслата.

Леле колко е пораснал малкия....Честита ви прическа, така прилича на голямо момченце

Да ти кажа и Митака беше така докато не тръгна на ясла.Ти мислила ли си да го пускаш?Там със сигурност ще стане по самостоятелен.А може и да е от зимния период през който сте се стояли повече време в къщи.Сега като почете разходките из парка с другите деца е много вероятно да се отпусне.
Стискам палци да мине бързо тоя период.

Чак сега видях, че и Бимба ти е предложила този вариант

Може и от това, че бяхме затворени толкова време вкъщи да е. Преди беше много контактен. Откакто падна първия сняг спря да иска да слиза от количката. Сега вече излизаме без нея, защото иначе рискувам да си седи в нея нон стоп.
За яслата писах по-горе.

Първо да кажа честита прическа на Бобо!Къде отидоха къдричките?

Аз до колкото знам има такъв някакъв период в развитието на децата,даже ако не се лъжа някой беше пускал подобна тема преди време.
Това е както в един момент започват да се страхуват от непознати.
Дано успееш да го накараш да преодолее проблема.

Ох,като чета такива теми и си мисля,какво ли ме чака и мен.....

Успех и да кажеш после как си се справила,за да е полезно за нас останалите

Благодаря!
Няма ги! Изчезнаха завинаги подозирам.

Проблемът е, че не че се плаши от неподнати, а по-скоро го е страх да не го изоставя като че ли бих могла Само че той не го осъзнава за съжаление.

Ако съдя по собствения си опит е нормално. Михаела не беше така, но точно на тази възраст (1 г. 9 мес.) Мартин беше абсолютно същият. На площадката пълно с деца, а той ме дърпа да си играе с мен, децата изобщо не съществуваха за него (с изключение на кака му). Ако го оставя на една приятелка (нея я виждаше всеки ден, защото детето и е колкото Марти и постоянно бяхме заедно навън) само за минута - да вляза в магазин или да купя кафе - започваше да плаче, изобщо не даваше да му се губя от погледа. Обикновено вървеше хванат отстрани за панталона ми да не би да ме изпусне някъде. Но за разлика от Борис, Мартин като видеше баща си и забравяше за мен.
Мартин се промени за 2-3 месеца, според мен под влияние на следните фактори - тръгна на ясла (за 3 седмици) и веднага след това отидохме на море за 25 дни (почивахме в станция, оградена отвсякъде - т.е. дворът и е постоянно пълен с деца, а и през останалото време си седяхме в кафето на станцията - т.е. той беше постоянно сред много хора). Докато преди това цяла зима беше само с мен (и само вечер и с баща си и сестра си). Тези 2 месеца го промениха до неузнаваемост. Това състояние се израства - при някои по-бързо, при други по-бавно, но минава. Според мен това изобщо не е повод за притеснение.
Мартин сега е много контактен - ако има деца не ни търси, отива при всеки, който има желание да играе с него и даже с непознати хора по улиците се закача.

Само да добавя, че и аз в тоалетната ходех само с Мартин - той просто не ме пускаше сама. Честно казано и досега понякога е същото, само че вече придружено с безкрайните въпроси от сорта на "Мамо, изака ли се?"

Не искам да ти плаша, но може и да не е период. Наша близка има такъв проблем с детето си. Тя го роди много трудно, дори можеше да го загуби и после не го пускаше от ръцете си. Сега е на 5 години. В градината яде само, но вкъщи майка му го храни. Ходи с нея в тоалетната и т.н. Най-лошото е, че в момента тя е бременна и се чуди какво ще стане като се роди бебето.
Може би не е лошо да се опиташ да разговаряш с него. Възможно е просто още да не е разбрал, че като те няма после ще се върнеш пак и да се бои, че ще изчезнеш. Говори му, че ще се върнеш. Отначало излизай за малко, за да разбере, че няма страшно.
За неконтактността не се притеснявай-и Митко беше така. Изобщо не можеше да се заиграе с децата в парка. Дори след месец на яслата не можеше да се впусне да контактува с децата. Но май е нормално. Някъде четох, че чак след три годишна възраст децата започват да търсят контакти и да си сътрудничат.
Успех и дано е период и премине по-скоро!

Горе-долу на същата възраст и Рали ги правеше тези номера, но с баща си В общи линии аз и досега не съществувам, когато той е наоколо... Но най-страшно ставаше, когато той искаше да излезе навън. То не бяха писъци, тръшкане, истерия.
Преодоляхме го като сложихме едно ниско столче до прозореца (ние сме на нисък партер) и когато той излизаше задължително минаваше покрай прозореца, за да й помаха. Сега вече, много рядко, ме кара да идем да махаме на тати (ако се сети изобщо) Това продължи ~ 1 -2 месеца, но след това тръгна на ясла и започна да се тръшка по други поводи...

Друго ми направи впечатление от твоите постове - недей да чакаш да си намериш работа и тогава да пускаш Бо на ясла - ще ти трябва поне месец, за да се адаптира, пък и болестите... Пускай го отсега, няма да сбъркаш Колкото по-голям става, толкова ще му е по-трудно. Аз пуснах Рали на ~ 2 год. и чак сега започна малко да посвиква. Е, все пак тази зима имаше доста вируси, та се е случвало за 1 месец да е ходила по 1 седмица, но и Бо ще трябва да си "отболедува" Няма страшно - просто го пусни!

Ралица, 20.Х.02г.

Не се притеснявай Чета и ние минахме този период.
Сега пак ме търси, но се успокоява с "мама отиде на магазинчето"

Това продължи от година и половина до близо 2. После нещата си идват на мястото.

Опитвай се да го оставяш при някого за малко, за да свикне, че ти се връщаш.

Това е период на страх от изгубване на майката и просто трябва да се преодолее.

До 1 година децата се отъждествяват с майката.
След първата година в един момен осъзнават че тя и то не са едно и също нещо и се появява белезнение страх да не би тя да изчезне.
При едни деца е по-силно изразен.
Не се притеснявай, насърчавай го да контактува.

Наистина е много пораснал - Да ти е жив и здрав!Сладур!