Статия
10 отговора
130 прегледа
Статия
Днес съвсем случайно като разглеждах новия вестник попаднах на една статия за едно конче.Та ето я и статията:
Как отгледахме едно конче
На 19 Март е Тодоровден,наречен още Конски великден,на който празнуват коневъдите и се почита конят.
През пролетта на 1940 година ни се роди конче с бяла звездичка на челото.Баща ми го прегръщаше,милваше го и нещо му говореше.Когато станахме на следващата сутрин,видяхме баща ни да стои с наведена глава до кобилата,която през ноща беше умряла.Дворът се напълни с хора и всички гледахме кончето,което се опитваше да суче от мъртвата си майка.Съседът ни Бурук Исин каза:"Бай Филипе,от него нищо няма да стане,ами вземи да го заколиш."В очите на баща ми се появиха сълзи.Той милваше кочето.а то го ближеше по напуканите длани и търсеше да суче.След това хората се разотидоха мълчаливо,а ние решихме въпреки всичко да отгледаме малкото животно.
Купих меки бонбони за две яйца от селския дюкян и ги поднесох към устата на кончето,то започна да ги ближе.Майка ми разказа за бебенце,което на три дена останало сираче и го отгледали да смучи захар през тензух.Кръстихме кончето Биби и го научихме да пие разбити яйца и кашичка от брашно и да ближе бонбони.То играеше с нас и всеки ден растеше и заякваше,а след две години беше вече редови труженик в нашето семейство.Ореше,превозваше снопи,вършееше на хармана и ни возеше по сборове и панари в съседните села.Хората от селото го потупваха по лъскавия гръб и му се радваха.
Според мен е много интересна историйка ,а какво е вашето мнение?
Как отгледахме едно конче
На 19 Март е Тодоровден,наречен още Конски великден,на който празнуват коневъдите и се почита конят.
През пролетта на 1940 година ни се роди конче с бяла звездичка на челото.Баща ми го прегръщаше,милваше го и нещо му говореше.Когато станахме на следващата сутрин,видяхме баща ни да стои с наведена глава до кобилата,която през ноща беше умряла.Дворът се напълни с хора и всички гледахме кончето,което се опитваше да суче от мъртвата си майка.Съседът ни Бурук Исин каза:"Бай Филипе,от него нищо няма да стане,ами вземи да го заколиш."В очите на баща ми се появиха сълзи.Той милваше кочето.а то го ближеше по напуканите длани и търсеше да суче.След това хората се разотидоха мълчаливо,а ние решихме въпреки всичко да отгледаме малкото животно.
Купих меки бонбони за две яйца от селския дюкян и ги поднесох към устата на кончето,то започна да ги ближе.Майка ми разказа за бебенце,което на три дена останало сираче и го отгледали да смучи захар през тензух.Кръстихме кончето Биби и го научихме да пие разбити яйца и кашичка от брашно и да ближе бонбони.То играеше с нас и всеки ден растеше и заякваше,а след две години беше вече редови труженик в нашето семейство.Ореше,превозваше снопи,вършееше на хармана и ни возеше по сборове и панари в съседните села.Хората от селото го потупваха по лъскавия гръб и му се радваха.
Според мен е много интересна историйка ,а какво е вашето мнение?
в отговор на Oлra Пpaйд
#4
Re: Статия
И аз това се питах, защо не са му давали мляко?! Много странно...
Live your dreams, don't dream your life!
Live your dreams, don't dream your life!
в отговор на Oлra Пpaйд
#10
Re: Статия
Явно инстиктът за самосъхранение си е казал думата!
Mitakuye oyas'in (всички са мои роднини)!
Mitakuye oyas'in (всички са мои роднини)!