Когато експертите говорят...

МНЕНИЕ

Калин Димитров, оръжеен експерт: Проблемът в България не е в изработването на бронежилетки, а в тестването им

16 март 2005 | 14:56
Агенция "Фокус"

Фокус: На какви условия трябва да отговаря една бронежилетка, според световните стандарти, за да може тя да бъде наистина предпазно средство?
Калин Димитров: Най-общо казано, съществува стандартът NYIJ, New York Institute of Justice. Този стандарт определя балистичните нива на бронежилетките, определя техните характеристики. Първо, каква муниция, какъв боеприпас трябва да спира, при каква начална скорост, каква осколка трябва да спира, при каква скорост на осколката, каква трябва да бъде т.нар. сляпа травма, защото малкият проблем е да спрем куршума. Куршумът може да се спре, но след това тази кинетична енергия трябва да бъде отдадена някъде; обикновено тя се отдава навътре към тялото. Ако спрем куршума, но сляпата травма надвишава 4.4 см, колкото е по NYIJ, сляпата травма може да убие не по-зле от куршума. Втората категория са стандарти, които са на отделни страни-членки на НАТО. Германия има едни стандарти, Швеция, която не е членка на НАТО, но също е световен лидер в производството на бронежилетки, има втори стандарт. Най-жестоките стандарти в света по отношение на сляпата травма са на Швеция. Ако стандартът е 4 см, в Швеция не трябва да надвишава 2 см. Това са световни стандарти. Всяка една бронежилетка, която излиза от фабриката... Моделът бронежилетка има тестови изпитания, които са обикновено в съответната акредитирана лаборатория, така че практически остават подробности, защото нещата са ясни, основните правила са ясни.
Фокус: А като страна-член на НАТО България отговаря ли на тези стандарти? Какви стандарти се използват при нас при изработка на бронежилетки?
Калин Димитров: Проблемът не е точно в изработването, а в тестването. Тестването в България се провежда по методика на NYIJ с някои допълнителни изисквания.
Фокус: Които са?
Калин Димитров: Примерно при армейската жилетка - защита от нож, което на повечето специалисти по бронежилетки им звучи малко странно за армейска бронежилетка. Например т.нар екзотични боеприпаси. Патронът 72х25 ТТ не е записан в NYIJ, защото просто хората тестват с боеприпасите, които тях ги интересуват. Това са 9x19 мм Par и 44 Magnum. Патронът ТТ е пропуснат в методиката. Така че съществуват определени жилетки, които отговарят на NYIJ- стандарт, но не отговарят на стандарта на Българската армия. Бронежилетката се състои от три основни части: чохъл, балистични панели и т.нар. бронирани плочи. Стандартната мека част на жилетката не може да спре боеприпас, по-голям, отколкото пистолетите... Тя е направена да спира пистолетни патрони и осколки. Само плочата спира автомат “Калашников”, лека картечница, снайперна пушка и т.н. Плочата е със значително по-малки размери отколкото общият размер на жилетката. Примерно площта на жилетката се движи в рамките на 0.38 и 0.45 кв. метра. Площта на плочата е в рамките на 0.075 кв. метра.
Фокус: А професионалните войници в нашата армия какви бронежилетки използват, подготвени ли са те? Има ли обновяване скоро на модификацията на бронежилетките в армията у нас?
Калин Димитров: Подновяване на модификацията на съществуващата бронежилетка в момента тече. За това се изприказваха много излишни неща. Модификацията на съществуващата бронежилетка - първото, това е българска бронежилетка, произведена от фирмата “Бронета Атанасов” - Русе. Както преди казах може би г-н Атанасов е най-добрият български специалист в областта на балистичните материали, разработката на балистична защита, но тази жилетка е относително стара. Тя е конструирана, доколкото на мен ми е известно, през периода 1995-1996 година и първоначалната им идея е била за изпълняване на миротворчески мисии, поради което по своите характеристики те не съответстват на съответните изисквания, на съвременните стандарти. Забавянето на приемане на нова бронежилетка може да се търси на много места. По принцип жилетките са адекватни в момента като клас на защита, който предлагат, но са неадекватни като маса. Масата е висока.
Фокус: Какво е значението на бронежилетките по отношение на защитата, която предлагат? Колкото по-тежка е една бронежилетка, толкова по-сигурна ли е?
Калин Димитров: Не, няма такава зависимост. Зависи от използваните балистични материали. В световен мащаб в момента има две тенденции. Първата е прилагането при запазване на маса 17-19 килограма, даването на по-голяма защитна площ на бронежилетката, осигуряване на допълнителна защита на раменете, за врата, допълнителни плочи. Най-новото, което излезе в света е, че при маса 11-12 килограма, това е бронежилетка, която спира автомат “Калашников”, снайперна винтовка, цялата площ, не само плочата. Това е най-новата. Другата е при запазване на основните размери на бронежилетката и защитна площ да се намалява масата. Осигурявайки по този начин по-голяма мобилност на войника.
Фокус: След последния трагичен инцидент с офицерски кандидат Гърди Гърдев се чуха много критики, че бронежилетката не е била качествена, че е била стар модел, че войниците ни в Ирак са изпратени с некачествени бронежилетки. Това, с което разполага БА в момента, адекватно ли е на условията, при които са те там?
Калин Димитров: Аз пак ще кажа. Балистично, от гледна точка на адекватна защита, не е адекватна от гледна точка на масата на жилетката. Това нещо единствено патоанатомите могат да кажат къде точно е било попадението и от какъв калибър, но ако попадението е било в меката част на бронежилетката, тя не пази от куршуми от този калибър, така че обвиненията според мен повече могат да бъдат към това, че изключително много се забави процедурата. Основното оплакване, което има, аз познавам една част от хората, които в момента са в Ирак, основното оплакване, което те имат, това е оплакване, че жилетките са неудобни, че са тежки. Балистичната им защита е стандартна. Това може да бъде установено много просто. Взима се една партида бронежилетки от настоящата, прострелва се, виждат се резултатите и се казва там тази жилетка не става или става.
Фокус: Казвате, че се е забавила процедурата, какво точно включва тя и къде е забавянето?
Калин Димитров: Забавянето е първо в поставянето на противоречиви изисквания в самото техническо задание. Второ в желанието ни с парите за “Лада” да си купим “Мерцедес”. Има два варианта на решение. Единият е казваш, да печели най-евтината жилетка или просто евтина жилетка, която да има този клас на защита и тези екстри. Вторият вариант е да се кажат исканията за една бронежилетка, интересува ни най-доброто, искаме да вземем най-качествената жилетка. Цената е ок. За мен лично има два абсурда. Първо е, че най-важна за армията се явява гаранцията за чохъла на бронежилетката, не на балистичния материал, а на калъфа, даже не и на меката част, а на калъфа. Все едно когато си купуваш кола да питаш за гаранцията на боята, защото за теб е важно дали ще изглежда боята добре. Второто, което е, че гаранцията на самия бронепанел не й се отдава кой знае колко значение. Нека да Ви го обясня просто. Примерно фирмата, с която ние работим активно, дава 10 години гаранция на балистичния материал, че той няма да получи изменения. Стандартната гаранция - понеже ние работим с по-нови материали, жилетката струва примерно 35-40% по-скъпо от една жилетка, която има 5 години гаранция. Елементарната математика показва, че 5 просто трябва да се умножи по 2, за да се стигне до 10, тоест за 10 години ти два пъти така или иначе ще смениш бронежилетките. Разликата е 35-40%, което означава, че ти в 10-годишна перспектива ще спестиш пари, а не ще вкараш повече пари. А това, което Ви казах за чохъла, е абсурдно. За мен не е нормално най-важното на едно нещо да е опаковката.
Фокус: А каква е приемливата цена за една бронежилетка, тъй като това е много важен момент?
Калин Димитров: Понятието приемлива цена е много относително.
Фокус: Реалната по-скоро тогава?
Калин Димитров: Реалната цена за това, което искам, МО да вземе качествена бронежилетка, тоест да не купи от възможно най-евтиния производител е около порядъка на над 1500 евро.
Фокус: В момента бронежилетките, с които са оборудвани нашите военни струват около...?
Калин Димитров: Много стари са, доколкото ми е известно в левове са купувани, но са евтини. Г-н Атанасов държи много ниски цени на пазара, което е нормално, защото българските производители се опитват да пробият с ниски цени.
Фокус: А България способна ли е да произвежда качествени бронежилетки, поне модификацията да бъде наша, а патентът да бъде продаван?
Калин Димитров: Нека да Ви обясня. Бронежилетки може да произведе всеки, стига да си набави необходимия балистичен материал. Балистичният материал се набавя от две основни фирми. Едната се казва “Дюпон”, която прави материала “кевоар”. Втора е фирмата “DSN”, която е холандска, която произвежда материала “деним” и има още 20 разновидности на материали, които се използват в различни комбинации. Значи ти можеш да направиш жилетка, но тази жилетка можеш да я продадеш единствено в България, защото тя не съответства на световните стандарти. В смисъл, че конкуренцията ти навън ще е много по-голяма. Освен това българските производители, и пак казвам, че в случая не съм запознат с основната част от, в момента, двете фирми, които претендират, че правят бронежилетки, освен “Бронета Атанасов”, но българският производител има малък капацитет. Тоест те произвеждат 50-100 жилетки месечно. Една просто калкулация показва, че са необходими при 100 жилетки произвеждани на месец, това показва, че за да сменим жилетките на контингента, са необходими 5 месеца, тоест този контингент ще се върне и ще отиде следващият дотогава.
Фокус: А той какво - ще отиде със старите бронежилетки, тъй като още няма произведени?
Калин Димитров: Да, защото няма да са готови тези до ротацията. Западните производители правят стотици жилетки седмично и хиляди жилетки месечно, а това означава, че те могат да изпълнят една такава заявка за седмици. Сега за МО е по-важно да реши едно нещо - кое е по-ценно - да се наложи българското, или нашите войници да имат адекватна защита? Те си избират в този случай. Това, за което стана дума няколко пъти, това е нещо, което винаги може да има обвинение. Това обвинение, докато не бъде доказано, е една фраза. Конюнктурно погледнато търгът за жилетките е един от сериозните търгове в МО, не може да се сравни с този за хеликоптерите или примерно за модернизация на бронетехниката, но пак е нещо приемливо, тъй като това е една симпатична услуга. В тази връзка МО мина към директно преговаряне с крупни производители на бронежилетки и в момента тези преговори са достигнали до някакви отношения и доколкото ми е известно са събрани фаворити, да видим сега тези кандидати как ще се представят. Аз Ви казвам въпросът не е в това да се избере продукт на ниска цена, продукт на ниска цена носи всичкия недостатък на тази по-ниска цена. В цял свят, приемаме, че в случая не говорим за бронежилетки на цялата БА, която е 221 000 човека. Това е... Според мен, след 5 години всеки български войник трябва да има бронежилетка, включително и готвачът на боба, както е в американската армия. Нека го кажем така, по своя състав, понеже това е подбран батальон, и по своите функции, това е една специална част. Значи спецчастите в цял свят имат съвсем отделен механизъм на подбор на жилетки, спрямо армията. Прави се масова жилетка, изпитва се, спецчастите взимат 5 жилетки, по 5 или по 10 жилетки от фирма, дават се на личния състав, тези жилетки всичките имат необходимото ниво на защита, дават се на личния състав, той ги изпробва в ежедневната си работа по време на тренировки в продължение на няколко седмици, месец, след което се пише атестат. Да, харесва ми, с тази се потя по-малко, тази ми е по-удобна при движение, при кормуване, не ме затруднява в носенето и най-накрая на базата на това нещо съчетано с балистичните характеристики се избира жилетка. И нещо друго, което досега в България не беше факт, но трябва да се вземе под внимание е така наречената застраховка на бронежилетката.
Фокус: Какво означава това?
Калин Димитров: Това означава, че ако аз нося жилетка на водеща американска фирма или на въпросната шведска фирма, и това не го казвам като търговски вносител, а като човек, който има претенции да има някакви познания, това е най-добре направената бронежилетка в света. Самата фирма гарантира, че прави най-тънките и най-леки жилетки в света в момента и просто има много голямо количество ноу хау, което е изработката. Хората знаят какво правят. Ако този офицерски кандидат Гърдев беше застрелян с бронежилетка на тази фирма “Swiss body arm” и беше доказано, че вината е на бронежилетката, тоест бронежилетката е трябвало да спре този куршум и тя не го е спряла, в следващия момент фирмата-производител, гаранция ще плати на неговите близки и на МО, спрямо което е сключен договорът, ще плати сума 5 000 000 евро.
Фокус: МО съответно не е ли виновно за това, че е избрало некачествена бронежилетка?
Калин Димитров: Когато МО избира тази бронежилетка, не е имало бронежилетка. То просто е отишло при българския производител и е избрало еди коя си жилетка. То го е направило по най-добрия начин, по който е могло. Просто при тогава зададения, предполагам, не знам как е станал подборът на жилетките, но пак казвам, че проблемът не е в това, че жилетката е лоша, проблемът е в това, че жилетката е стара. Тя е стара като концепция. Аз съм сигурен, че същият производител в момента има нови концепции, но просто никой не го търси в цялата игра.
Фокус: Като казахме нови концепции, искам да Ви попитам, бойците, на които им се предоставят новите жилетки не трябва ли да минат пак някакъв вид обучение за техните предимства или техните недостатъци?
Калин Димитров: Бронежилетката е като униформата, слагаш я и носиш. Дали ще ходиш с униформа модел Балканската война или ще ходиш с най-новата възможна униформа, това е униформа. Значи обучение се провежда примерно, когато се работи с огнестрелно оръжие.
Фокус: Под обучение имам предвид да бъдат запознати с новата предимства?
Калин Димитров: Желателно е да бъдат запознати с предимствата и възможностите, които тя им дава и е желателно също така да са запознати с подробностите за обслужване на бронежилетките. Тоест примерно, че бронепанелът на съответната жилетка, на него винаги има един етикет, на който е оказан срока на годност, нивото на защита и т.н. и се намира примерно от външната или от вътрешната страна, за да се постигне максимален ефект на бронепанела, защото този бронепанел, защото повечето хора си мислят, че като се обърне жилетката пак работи, работи, но по-зле.
Фокус: И съответно трябва да бъдат запознати със ситуациите и положенията, в които тази бронежилетка не може да не даде желаната защита?
Калин Димитров: Да, абсолютно.

Вярно, длъжко е, но пък за сметка на това изчерпателно. Ей, и тихо да не разбере някой от агенция "Фокус", че копвам! Ще ми счупят ръцете (минимум) за незачитане на авторските права!

[линк]

"Тя е направена да спира пистолетни патрони и осколки. Само плочата спира автомат “Калашников”, лека картечница, снайперна пушка и т.н. "
Ще спре .50 или .338М снайпер малко утре.

"Едната се казва “Дюпон”, която прави материала “кевоар”. "
Не е "кевоар" а е "кевлар". Ега ти майстор вносителя.

"Калин Димитров: Това означава, че ако аз нося жилетка на водеща американска фирма или на въпросната шведска фирма, и това не го казвам като търговски вносител, а като човек, който има претенции да има някакви познания, това е най-добре направената бронежилетка в света. "
Хе, то зависи каква степен жилетка носиш. Ако е Степен 2, ТТ-то ще те продупчи като нищо. Няма значение, че е правена от "водеща американска фирма".

това за "кевоара" е грешка на журналистката - грешно е чула, милата.

za koeto se izviniavame na drugaria JOSKO - mnoogo mnoogo mnoogo - no
iavno intervuirashtite jurnalisti ne sa znaeli razlikata mejdu "nailon" I "zeilon"

Калин Димитров, оръжеен експерт: Проблемът в България не е в изработването на бронежилетки, а в тестването им

16 март 2005 | 14:56
Агенция "Фокус"

Фокус: На какви условия трябва да отговаря една бронежилетка, според световните стандарти, за да може тя да бъде наистина предпазно средство?
Калин Димитров: Най-общо казано, съществува стандартът NIJ, New York Institute of Justice. Този стандарт определя балистичните нива на бронежилетките, определя техните характеристики. Първо, каква муниция, какъв боеприпас трябва да спира, при каква начална скорост, каква осколка трябва да спира, при каква скорост на осколката, каква трябва да бъде т.нар. сляпа травма, защото малкият проблем е да спрем куршума. Куршумът може да се спре, но след това тази кинетична енергия трябва да бъде отдадена някъде; обикновено тя се отдава навътре към тялото. Ако спрем куршума, но сляпата травма надвишава 4.4 см, колкото е по NIJ, сляпата травма може да убие не по-зле от куршума. Втората категория са стандарти, които са на отделни страни-членки на НАТО. Германия има едни стандарти, Швеция, която не е членка на НАТО, но също е световен лидер в производството на бронежилетки, има друг стандарт. Най-жестоките стандарти в света по отношение на сляпата травма са на Швеция. Ако стандартът е 4 см, в Швеция не трябва да надвишава 2 см. Всяка една бронежилетка, която излиза от фабриката трябва да отговаря на тях. Всяка бронежилетка има тестови изпитания, които са обикновено в съответната акредитирана лаборатория, така че практически остават подробности.
Фокус: А като страна-член на НАТО България отговаря ли на тези стандарти? Какви стандарти се използват при нас при изработка на бронежилетки?
Калин Димитров: Проблемът не е точно в изработването, а в тестването. Тестването в България се провежда по методика на NIJ с някои допълнителни изисквания.
Фокус: Които са?
Калин Димитров: Примерно при армейската жилетка - защита от нож, което на повечето специалисти по бронежилетки им звучи малко странно за армейска бронежилетка. Например т.нар екзотични боеприпаси. Патронът 7.62х25 ТТ не е записан в NIJ, защото просто хората тестват с боеприпасите, които тях ги интересуват. Това са 9x19 мм Par и 44 Magnum. Патронът ТТ е пропуснат в методиката. Така че съществуват определени жилетки, които отговарят на NIJ- стандарт, но не отговарят на стандарта на Българската армия. Бронежилетката се състои от три основни части: чохъл, балистични панели и т.нар. бронеплочи. Стандартната мека част на жилетката не може да спре боеприпас, по-голям от пистолетните. Тя е направена да спира пистолетни куршуми и осколки. Само плочата спира автомат “Калашников”, лека картечница, снайперна пушка и т.н. Плочата е със значително с по-малки размери отколкото общият размер на жилетката. Примерно площта на жилетката се движи в рамките на 0.38 и 0.45 кв. метра. Площта на плочата е в рамките на 0.075 кв. метра.
Фокус: А професионалните войници в нашата армия какви бронежилетки използват, подготвени ли са те? Има ли обновяване скоро на модификацията на бронежилетките в армията у нас?
Калин Димитров: Подновяването на моделът на съществуващата бронежилетка в момента тече. За това се изприказваха много излишни неща. Съществуващата бронежилетка - това е българска бронежилетка, произведена от фирмата “Бронет Атанасов” - Русе. Както преди казах г-н Атанасов е най-добрият български специалист в областта на балистичните материали, разработката на балистична защита, но тази жилетка е относително стара. Тя е конструирана, доколкото на мен ми е известно, през периода 1996-1997 година и първоначалната им идея е да се използва при изпълняване на миротворчески мисии, поради което по своите характеристики те не съответстват на съвременните стандарти. Причината за забавянето на приемане на нова бронежилетка може да се търси на много места. По принцип наличните в момента жилетки са адекватни като клас на защита, който предлагат, но са неадекватни като маса. Масата е висока.
Фокус: Какво е значението на бронежилетките по отношение на защитата, която предлагат? Колкото по-тежка е една бронежилетка, толкова по-сигурна ли е?
Калин Димитров: Не, няма такава зависимост. Зависи от използваните балистични материали. В световен мащаб в момента има две тенденции. Първата е прилагането при запазване на маса 17-19 килограма, жилетката да дава по-голяма защитна площ, осигуряване на допълнителна защита на раменете, за врата, допълнителни плочи. Най-новото, което излезе в света е бронижелитека, която при маса 11-12 килограма, която спира автомат “Калашников”, снайперна винтовка, по цялата си площ. Това е най-новото. Другата тенденция е при запазване на основните размери на бронежилетката и защитната площ да се намалява масата, осигурявайки по този начин по-голяма мобилност на войника.
Фокус: След последния трагичен инцидент с офицерски кандидат Гърди Гърдев се чуха много критики, че бронежилетката не е била качествена, че е била стар модел, че войниците ни в Ирак са изпратени с некачествени бронежилетки. Това, с което разполага БА в момента, адекватно ли е на условията, при които са те там?
Калин Димитров: Аз пак ще кажа. От гледна точка на балистичната защита тя е адекватна, но не е адекватна от гледна точка на масата на жилетката. Единствено патоанатомите могат да кажат къде точно е било попадението и от какъв калибър, но ако попадението е било в мекия панел на бронежилетката, то той не пази от куршуми от този калибър. Познавам част от хората, които в момента са в Ирак, основното оплакване, което те имат е, че жилетките са неудобни, че са тежки. Балистичната им защита е по стандартите. Това може да бъде установено много просто. Взима се една партида бронежилетки от настоящата, прострелва се, виждат се резултатите и се казва дали тази жилетка е все още годна или не.
Фокус: Казвате, че се е забавила процедурата, какво точно включва тя и къде е забавянето?
Калин Димитров: Забавянето е първо, поради поставянето на противоречиви изисквания в самото техническо задание. Второ, в желанието ни с парите за “Лада” да си купим “Мерцедес”. Има два варианта на решение. Единият е казваш, че се търси най-евтината жилетка или просто евтина жилетка, която да има този клас на защита и тези възможности. Вторият вариант е да се кажат изискванията за една бронежилетка, примерно - интересува ни най-доброто, искаме да вземем най-качествената жилетка. Цената е ок. За мен лично има два абсурда. Първо, че най-важна за армията се явява гаранцията за чохъла на бронежилетката, не на балистичния материал, а на калъфа. Все едно когато си купуваш кола да питаш за гаранцията на боята, защото за теб е важно как ще изглежда колата, а не как ще върви. Второто, което е, че гаранцията на самия бронепанел не й се отдава кой знае колко значение. Нека да Ви го обясня просто. Примерно фирмата, с която ние работим активно, дава 10 години гаранция на балистичния материал, че той няма да получи изменения. Стандартната гаранция е 5 години. Повишената гаранция идва от това, че фирмата работи с по-нови материали, поради което жилетката струва примерно 35-40% повече от средното. Елементарната математика показва, че 5 просто трябва да се умножи по 2, за да се стигне до 10, тоест за 10 години ти два пъти така или иначе ще смениш бронежилетките. Разликата е 35-40%, което означава, че ти в 10-годишна перспектива ще спестиш пари, а не ще вкараш повече пари. А това, което Ви казах за чохъла, е абсурдно. За мен не е нормално най-важното на едно нещо да е опаковката.
Фокус: А каква е приемливата цена за една бронежилетка, тъй като това е много важен момент?
Калин Димитров: Понятието приемлива цена е много относително.
Фокус: Реалната по-скоро тогава?
Калин Димитров: Реалната цена, ако иска МО да вземе качествена бронежилетка, а не да купи от възможно най-евтиния производител, е около порядъка на над 1800 евро.
Фокус: В момента бронежилетките, с които са оборудвани нашите военни, струват около...?
Калин Димитров: Доколкото ми е известно в левове са купувани и са евтини. Г-н Атанасов държи много ниски цени на пазара, което е нормално, защото българските производители се опитват да пробият с ниски цени.
Фокус: А България способна ли е да произвежда качествени бронежилетки, поне модификацията да бъде наша, а патентът да бъде продаван?
Калин Димитров: Нека да Ви обясня. Бронежилетки може да произведе всеки, стига да си набави необходимия балистичен материал. Балистичният материал се набавя от две основни фирми. Едната се казва “Дюпон”, която прави материала “кевлар”. Втора е фирмата “DSN”, която е холандска, която произвежда материала “дайнима” и има още 20 разновидности на материали - арамид тварон, зейлон и т.н., които се използват в различни комбинации. Значи ти можеш да направиш жилетка, но ако не е сертифицирана навън тази жилетка можеш да я продадеш единствено в България, защото тя не съответства на световните стандарти. В смисъл, че конкуренцията ти навън ще е много по-голяма. Освен това българските производители, доколкото съм запознат в момента има още две фирми, които претендират, че правят бронежилетки, освен “Бронет Атанасов”... Проблемът е, че българският производител има малък капацитет. Тоест те произвеждат 50-100 жилетки месечно. Една проста калкулация показва, че са необходими при 100 жилетки произвеждани на месец, това показва, че за да сменим жилетките на контингента, са необходими 5 месеца, тоест целиян този контингент ще се върне и ще отиде следващият.
Фокус: А той какво - ще отиде със старите бронежилетки, тъй като още няма произведени?
Калин Димитров: Да, защото няма да са готови новите до ротацията. Западните производители правят стотици жилетки седмично и хиляди жилетки месечно, а това означава, че те могат да изпълнят една такава заявка за седмици. Сега за МО е по-важно да реши едно нещо - кое е по-ценно - да се наложи българското, или нашите войници да имат адекватна защита? Те избират в този случай. На няколко пъти бяха повдигнати обвинения към министерството, това не бива да учудва никого, но докато не бъде доказано, всичко това е една фраза. Конюнктурно погледнато търгът за жилетките е един от сериозните търгове в МО - е, не може да се сравни с този за хеликоптерите или примерно за модернизация на бронетехниката, но пак е нещо примамливо. В тази връзка МО мина към директно преговаряне с крупни производители на бронежилетки и в момента тези преговори са достигнали до някаква развръзка и доколкото ми е известно са избрани фаворити. Нека видим сега тези кандидати как ще се представят.
Продукт на ниска цена носи всички недостатъци на тази по-ниска цена. Приемаме, че в случая не говорим за бронежилетки на цялата Българска армия. Според мен, след 5 години всеки български войник трябва да има бронежилетка, включително и готвачът на боба, както е в американската армия. Нека го кажем така, по своя състав, понеже това е подбран батальон, и по своите функции, това е една специална част. Значи спецчастите в цял свят имат съвсем отделен механизъм на подбор на жилетки, спрямо армията. Спецчастите взимат по 5 или по 10 жилетки от фирма, дават се на личния състав, тези жилетки всичките имат необходимото ниво на защита, той ги изпробва в ежедневната си работа по време на тренировки в продължение на няколко седмици, месец, след което се пише атестат. Да, харесва ми, с тази се потя по-малко, тази ми е по-удобна при движение, при кормуване, не ме затруднява в носенето и най-накрая на базата на това нещо, съчетано с балистичните характеристик се избира жилетка. И нещо друго, което досега в България не беше факт, но трябва да се вземе под внимание е така наречената застраховка на бронежилетката.
Фокус: Какво означава това?
Калин Димитров: Това означава, че ако аз нося жилетка на водеща американска фирма или на въпросната шведска фирма, която е може би най-добре направената бронежилетка в света, самата фирма гарантира, че прави най-тънките и най-леки жилетки в света в момента и просто има много голямо ноу хау, което е в изработката. Хората знаят какво правят. Ако този офицерски кандидат Гърдев беше застрелян с бронежилетка на тази фирма “Swidish body armour” и беше доказано, че вината е на бронежилетката, тоест тя е трябвало да спре този куршум и не е успяла, в следващия момент фирмата-производител ще плати на неговите близки и на МО, с когото е сключен договорът, сумата от 5 000 000 евро.
Фокус: МО съответно не е ли виновно за това, че е избрало некачествена бронежилетка?
Калин Димитров: Когато МО избира тази бронежилетка, не е имало алтернатива. То просто е отишло при българския производител и е избрало еди коя си жилетка. Министерство на отбрата е направило това по най-добрият начин, по който е могло. . Все пак казвам, че проблемът не е в това, че жилетката е лоша, проблемът е в това, че жилетката е стара. Тя е стара като концепция. Аз съм сигурен, че същият производител в момента има нови концепции, но кой знае защо никой не го търси.
Фокус: Като казахте нови концепции, искам да Ви попитам, бойците, на които им се предоставят новите жилетки не трябва ли да минат пак някакъв вид обучение за техните предимства или техните недостатъци?
Калин Димитров: Бронежилетката е като униформата, слагаш я и носиш. Дали ще ходиш с униформа модел Балканската война или ще ходиш с най-новата възможна униформа, това е униформа. Значи обучение се провежда примерно, когато се работи с огнестрелно оръжие.
Фокус: Под обучение имам предвид да бъдат запознати с новата предимства?
Калин Димитров: Желателно е да бъдат запознати с предимствата и възможностите, които тя им дава и е желателно също така да са запознати с подробностите за обслужване на бронежилетките. Тоест примерно, че бронепанелът на съответната жилетка, на него винаги има един етикет, на който е оказан срока на годност, нивото на защита и т.н. и се намира примерно от външната или от вътрешната страна, за да се постигне максималният му ефект, защото повечето хора си мислят, че като се обърне жилетката пак ще работи - да, ще работи, но по-зле.
Фокус: И съответно трябва да бъдат запознати със ситуациите и положенията, в които тази бронежилетка не може да не даде желаната защита?
Калин Димитров: Да, абсолютно.


PAK SE IZVINIAVAME

Ne sam Zmiata ama ne6to ot moia profil ne me puska....
Borka - ima i plo4a za 50 BMg samo deto teji 4 kila ednata - frenski sa na Ares po sistemata LIBA.
Stava duma za konkretna jiletka klas III A - a za tvoe svedenie ne vsi4ki takiva jiletki dori spirat TT to se vodi ekzoti4en boepripas i iziskva dopalnitelno balisti4no re6enie.
A drugoto sa gre6ki na jurnalistkata

Точно това ми беше мисълта, че когато споменаваш за жилетки, някъде в изречението трябва да се спомене, че има различни класове. Иначе незапознатия читател ще мисли, че щом жилетката е американска, значи нищо няма да е пробие
Да ти кажа честно, не искам да ме удря .50 дори и със специална плоча
То Клас 3А са някъде към 11 или 12 разновидности, като отделно се слагат стоманени и керамични плочи. Има и пълно кевларен Клас 3А също.
Едно време се бях приготвил да продавам жилетки, ама се оказа, че процента на печалбата е много малка, та се отказах

Начи следващия пищф който ша си зема един ден ако ми се случи такова щастие ще е ТТ
Абе само не разбрах бронеплочата ли не може да го спре или меката част дето е от кевлар???

......
А в 33 - распяли, но не сильно.
.......

Някъде наскоро четох, че не е проблем да се направи бронежилетка, която да спре примерно куршум на Калашник. Проблемът ще е слад това да се спре самата бронежилетка... Щото резултата за човека който я носи ще е все едно да го халоса боен чук. И затова било по-добре жилетката куршумът да я пробива, щото така имало шанс да не засегне жизнено важен орган и да нанесе по-лека рана, докато контузията, даже в "безопасно" място щяла да е много по-тежка и потенциално смъртоносна и над определен клас боеприпаси няма смисъл да се опитваме ги спираме, щото така щяло да стане по-лошо...

Сещам се, че през Първата световна н агерманската каска образец 16 година можел да се слага допълнителен броневи лист. Така каската издържала винтовъчен куршум. Ама шийните прешлени на човека с каската не издържали удара...

Божичко!При такива приятели,защо са ни изтрябвали врагове!?

По руските форуми срещах следната история:
На съветско летище през войната каца полк снабден със американски самолети, а във всеки самолет има автомати Томпсън 45 кал. И значи руснаците от аеродромното обслужване и летците от самолетите си правят съревнование по стрелба -- ППШ срещу Томпсън.
Стрелят по някаква тенекиена табела. ППШ я пробива, Томпсън не я пробива но я събаря на земята. ППШ пробива обикновена лопата, Томпсъна -- не. Стрелят по бронираното стъкло на свален Месершмит -- ППШ го прави цялото на ямки, без да го пробие, Томпъсън го избива цяло от рамката.
А освен това бойците се хващали на бас -- обличали по две ватенки и от 50 метра Томпсъна не ги пробивал...

Божичко!При такива приятели,защо са ни изтрябвали врагове!?

Някъде наскоро четох, че не е проблем да се направи бронежилетка, която да спре примерно куршум на Калашник. Проблемът ще е слад това да се спре самата бронежилетка

ми то клас 3 А с плочи си спира калашник

И затова било по-добре жилетката куршумът да я пробива, щото така
имало шанс да не засегне жизнено важен орган и да нанесе по-лека рана, докато контузията, даже в "безопасно" място щяла да е много по-тежка и потенциално смъртоносна

това не е вярно нали Йоско точно това обяснява, че има допустима деформация след попадение в жилетката (сляпата травма) която не трябва да надвишава 4.4 см
Кинетичната енергия се отнемаше доколкот си спомням с помощта на керамични плочи зад стоманените
Ама я аз да взема да оставя експертите да отговорят де

и керамичните и стоманените плочи спират куршума....Кинетичната енергия се разпределя с използването на пресован кевлар или даймима отзад на плочата. В интерес на истината плочата отдава назад по цялата си площ при което присто си падаш на земята хахахаха. Тва за пробиването е руска простотия - и звучи доста тъпо поне на мен. Те понеже имат бол човешки материал и така. Познавам хора с попадение от калашников в плочата - живи са и здрави и твърдят че само ги е свалило на земята. Хубавата жилетка те пази не само непробит а и здравичък

Si vis pacem,para bellum.

Вече има бронежилетка която пази от клас 3 и 4 по цялата повърхност като масата е около 11 кг. Проблема е че е малко скъпичка

Si vis pacem,para bellum.

Ти на тия простотии с ватенката вярваш ли.... Те руснаците от край време само глупости им раждат главите.

Да.

Вече няма места за копане!

Ами то това е разликата.
Американците (армията) е изисквала калибър, който да СВАЛИ ударения, а не да го пробие. Може би някои от вас са чели историята как и защо .45 е приет на въоръжение. Имало е случаи във Филипините нещастният войник изстрелва 6-те патрона (Колт .38) в тялото на надутия с наркотици "моро", а оня идва и му отсича главата. Това не е било единичен случай. Та затова европейските военни куршуми "пробиват", а .45 "сваля"
Това е и обяснението защо при състезанията за сваляне на кегли се използват калибри от .44 нагоре. Девятката пробива кеглата без да я събори. а .45 изхвърля кеглата от масата.
А това за ватенките е партенка. Дай ми Томпсон, па си сложи и три ватенки

"... Не желая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла в зимния ден!"

А понякога безсмъртието и ватенката вървят ръка за ръка!!!

Вярно е, вярно.
В това е номера, че не всички бронежилетки ти гарантират тая допустима деформация. Точно за това са споменати тия 4.4 см и се казва, че в Швеция пък не трябва да се надвишава 2 см.

Кинетичната енергия се отнема с някакъв сравнително мек материал, който осигурява амортизационен ефект. Плочите, стоманени или керамични са твърди и не осигуряват амортизация.

Божичко!При такива приятели,защо са ни изтрябвали врагове!?

Руснаците имат една приказка -- "За каквото съм го купил, за това ви го продавам". Тоест -- така разправят хората. Пък дали някой го вярва -- това е отделен въпрос.
Впрочем, ти сам частично си си отговорил:
Ти на тия простотии вярваш ли.... Те руснаците само глупости им раждат главите. Ами в такъв случай точно подобна простотия -- да се обличат във ватенки и да се стрелят бих очаквал от тях


А, ако говорим сериозно:
Първо -- Аз, лично, не бих се пробвал даже и с пет ватенки да съм облечен

Второ -- чисто технически ватенката...или по-скоро две ватенки, не са много далече от една бронежилетка. Най-разпространените бронежилетки представляват няколко (или няколко десетки) слоя тъкан, днес кевлар, а по-рано найлон. Двете ватенки представляват няколко слоя тъкан, с дебел слой вата между тях. А ватата осигурява доста добър амортизиращ ефект...Между другото -- навремето доста са били разпространени доспехи от меки материали -- лен, памук и подобни. На практика -- чисти ватенки, макар и по-дебелички. И са пазели не по-зле от металните доспехи, само дето след сражение е трябвало да си ги закърпиш.
Тоест -- чисто технически е възможно две ватенки да опазят човек от пистолетен куршум, който има ниска начална скорост, изцяло оловна сърцевина( ако куршумът е със стоманне сърдечник нещата позагрубяват) . Дали наистина се е случвало такова нещо -- това е съвсем друг въпрос
И трето. По време на войната в Корея американците масово използват карабини М1 и М2, които са много популярно и обичано оръжие, но имали само един недостатък -- не винаги пробивали дебелите ватенки, които зимно време носели милионите китайски доброволци.
А тия карабинки стрелят с патрон, който, цитирам по памет, осигурява начална скорост 600м, теглото на куршума е 7гр. -- тоест доста по-мощни от ППШ и от Томпсън.
Та има над какво да се замисли човек...

Божичко!При такива приятели,защо са ни изтрябвали врагове!?

Аз пък си мислех, че 45 си им е стандарния калибър още от времето на "Пийсмейкър".
Ама си спомням нещо за оня случай -- Клането в Маями. Дето агентите опитват да арестуват двама добре въоръжени банкови обирджии и в края на краищата двама-трима агенти загиват, двама-трима са тежко ранени и осакатени, при тва бандитите били ранени още в началото на престрелката. Оказало се, че специалните куршуми с които агентите стреляли не осигурявали достатъчно дълбоко проникване, те били точно от типа за "сваляне" и не могло веднага да нанесат смъртоносни поражения...И след тоя случай започнало разработване и приемане на въоръжение на куршуми, които имат повишено проникващо действие.
Макар че възможно е просто да са хвърлили винат върху куршумите, с цел да си оправдаят пропуските в подготовката...

Божичко!При такива приятели,защо са ни изтрябвали врагове!?

Със спортни патрони са били агентите - и единия е застрелян докато си изсипвал празните гилзи в джоба - както тренираш така и ще се биеш казват хората ама кой да слуша

Si vis pacem,para bellum.