Вратичка.

Имах една приятелка в детските години, която имаше с майка си прекрасни отношения, споделяше с нея много, включително любовните несгоди. Та майка й беше казала нещо, което аз не разбрах тогава още по-малко разбирам сега.
Каза.....хубаво е да се влюбиш, просто си остави вратичка, за да можеш да се измъкнеш, когато всичко се сгромоляса.
Нищо не разбирам.
Значи почвайки някава връзка и влюбвайки се виждаш потенциална заплаха да бъдеш наранен от този, дето се влюбваш в него, поради което си оставяш някаква вратичка / не знам в какво се изразява тя, я в някоя резервна връзка, я в непрекъснатото очакване да те наранят и липсата на всякакво доверие/ и като се скапе всичко, т.е като най-после те наранят си викаш...А, добре направих аз че си оставих тая вратичка/че се виждах с незнамсикойси паралелно или че през цялото време дебнех кога най-сетне тоя ще ме излъже/
Ми това не е любов.
Даже изобщо не е.
Нищо не е.Или по-лошо, нещо е, но не е нещо хубаво, напротив...
Или се потапяш напълно или е нищо...така мисля аз.
Ако не ти стиска, значи е време да напускаш кораба.
И в крайна сметка що за истински и искрени може да са отношенията между двама, ако всеки момент единият или двамата постоянно очакват нещо лошо от другия....ми не е любов това, просто не е!

права си. и по детски наивна.
и аз така с краче често тупам и викам не е любов това, не е! не го харесвам такова! не го разбирам! не го искам! това не е моят свят, не са нещата които приемам харесвам и разбирам. не не нееее
и знаеш ли какво.
голяма работа, че на мен не ми харесва.

майката на твойта приятелка
просто е живяла повече
и знае
че няма значение особенно какво искаш/очакваш...
накрая винаги ти трябва вратичка.
да се спасиш.

защото "накрая" винаги идва.
ооооо и аз искам да не идва, и аз искам да вярвам във вечните нещаа
и аз искам аз да започвам неща като че ще продължат винаги
ама цъ, петък.
това е.
просто нещата не се случват така.

и като дойде "накрая"
и всичко което имаш е Онази Голямата Любов, която ти с толкова вяра и оптимизъм изгради лишена от всякакви съмнения и вратички.
и тогава
ти се умира. или не. толкова не ти се замимава с нищо, че не ти се и умира. просто не ти се събужда сутрините.

затова
ти трябва вратичка.
да, трябва ти.

it's all about love.

Петък, струва ми се, че бъркаш Амбицията с Любовта.

Мисълта “Победа на всяка цена и завинаги”, в случая - “любов на всяка цена и завинаги” те прави само Победител..., не и Обичащ.

Най-освобождаващото и красиво “Сбогом” човек може да каже само когато обича.

Много често в живота именно Любовта придава на едно бягство смисъл.

Най-много любов е имало в мен именно когато съм казвала някои от моите “сбогом”, а не стотиците “обичам те”.


Та за “вратичката”... историята познава един Победител, който разруши, вратата зад себе си, за да няма връщане назад – това е Амбицията на Победителя на всяка цена. (за справка - изпиши в гугъла Наполеон и все ще излезе нещо по случая)

Всичко това е много мъдро, прекрасно и прочие, само дето няма общо с темата ми...
В нея нямаше нищо за СБОГОМ, имаше нещо за това, което предшества тази дума. Всяко нещо, ама наистина всяко за да стане добре трябва да се прави с много вяра, че си заслужава.....например работата, ако си сигурен, че нещото което правиш си заслужава, че те бива в него, тогава си склонен да си скъсаш задника, но то СТАВА, ПОЛУЧАВА СЕ. Обратно, ако през цялото време мислиш как то няма да се получи и че това едва ли е точно твоето поле за изява, просто не се получва.

Ако питаш мен вратички няма,има само измерения и капризи,въпрос на избор, а и какво ми говориш за любов,всичко е само секс и химия,останалото е философски разсъждение, ей така да минава времето, от скука бе.....

всичко е в ръцете ми:)))))

"трябва да се прави с много вяра, че си заслужава"... - това ли не съм схванала по темата ти...
моля те, обясни "си заслужава" в любовта, защото си дала пример с работата, а там .. мисля, че е ясно, но... ми е интересно как нещо "си заслужава" и "не си заслужава" в любовта, защото очевидно е важно ... за вратичките... или оставяме си вратичка, когато "нещо не си заслужава" и обратно, не си оставямя, когато "си заслужава"

или може би Любовта има Крайна цел....


"за да стане"
"но то СТАВА, ПОЛУЧАВА СЕ"
"как то няма да се получи "
"просто не се получава"

това са извадки от твоите пет изречения... забеляза ли си колко пъти си употребила думите "става", и сродната й "получава" и то когато всъщност искаш да говориш за любов и доверие.
а самата дума "си заслужава" е употребена 2 пъти, но.. вероятно аз вече нищо не разбирам от любов....


и понеже не си разбрала - "Сбогом" е вратичката, за която ти говориш...

Аз нищо не разбрах , но инак със всички ви съм съгласен , истината има много страни ...точно като паричката ,и тя имамного страни , и се казва по различен начин , франк , боливар , даже една паричка се казва тугрик , много ми е любима ...всички иначе знаете , че аз бях флюбен в една ножица четри години, така че за любофта едва ли ще мога да кажа нещо...и моля ви се не ми правете забележки на публични места - карате ме да се чувствувам неловко , точно като Майкъл Джексън с който в Брацигово събирахме картофи , понеделник сътрин - пачанга , фторник сутрин пачанга , сряда сутрин ... а , аз още ли пиша ...тц тц тц

Всичко което ме убива ми е неудобно...

Според мен събитията трябва да се разглеждат в тяхното развитие, а не единствено в момента на влюбването например. Като така си мисля, че думите които си чула са мъдър поглед на живял човек. Арабите казват:" мисли винаги най-лошото, та ако дойде радостта да е двойна." Та може би това е имала предвид жената. Колкото до мен - не се влюбвам. Малко в повече ми идва това начинание.Желая ти успех.

Magister bibendi