Случвало ли ви се е?

ТенайИстелин Айри Пипъллл...
Един въпрос към вас...
Случвало ли ви се е някога да се зарадвате на съвсем малки неща? Незначителни такива...дреболий. КОга за последно ви се е случвало?
иии последен въпрос, какво е нужно някой да направи да се зарадвате?
Айсес мон...

непрекъснато
днес гледах един филм, които страхотно много ме натъжи, не че имаше кой знае каква трагедия, ставаше дума за един цял живот пропилени взаимоотношения между двама души. и двамата не бяха получили достатъчно от другия.

From the highest peak to the deepest valey

Задаваш сериозен въпрос, а отговор-само от ездача...
иди и виж моята простотия малко по-горе и се попитай защо на човек не му се мисли да отговори искрено на един иначе не сложен въпрос...
Та ще ти кажа-оценявам редовно малките неща, доколкото мога-непринудено добър жест, усмивка , целувка, слънчев лъч...
радостта от тях не трае дълго..всъщност-различно при всеки. Но на човек му се ще нещо по-продължително, ако ще и да е илюзорно...гоним съвършенството в крайна сметка!

Рядко нещо е каквото изглежда

На мен ми се случва практически всеки ден...понякога даже имам чувството че на големите не се радвам толкова много. Защото тия големи неща обикновено ти струват много нерви преди да станат. А малките - хоп...и стига да знаеш как да ги оцениш.
Аромата на сутрешното кафе, вятъра, случайно дочута любима мелодия...

...but you can take the flesh not the soul away

Айсес..
Така е...то си е изкуство...трябва да има радост в душата...иначе тя умира...

Hit me with JAH music, Say something Reggae, Reggae, Say something, Rasta, Rasta...IRie Lionz

но щастието от малките неща е по-различно от тази при голямите...

Hit me with JAH music, Say something Reggae, Reggae, Say something, Rasta, Rasta...IRie Lionz

Последно май се радвах на едно облаче в небето.. Често ми се случва, обикновено когато вдигна очи нагоре

Whole Life Is War
And Whole Life Is Pain
And You Will Fight Alone
In Your Personal War

Това значи ли, че не трябва да ги оценяваме, тез малките?

Рядко нещо е каквото изглежда

бе случвало ми сее ,ама не разчитам вече много на тях ,защото имат навика да умират бързо и почти безшумно.... направо ме карат да изпадам в умопомрачение от гняв когато видя че малкото нещо е вече минало (dead ,gone) направо побеснявам... тъй че предпочитам да гледам само по големи и добре оформени ясно различими неща и на тях да се радвам ,,,,, добре е и да имат повече живот....защото инак язък за целия изхабен матриал,
някои неща в природата имат изключително кратък живот и направо се чудя кой луд ги е правил и си е играл за такова мизерно нещо..... ма нейсе само малки неща съзирам по пътя и като видя нещо голямо то е като празник в сравнение с мизерията наокол ... бсолютно безполезно е делото на тоз който си губи времето с малките неща....
обикновено и той умира бързо...

всъщност се шегувам
или флъдя

съгласна съм с теб

аз все пак съм съгласна беше добро

ами то е все пак в наш стил скъпа ми дъще .....
имено за това е и вярно
просто искаме повече отколкото малките неща могат да предложат .... преди да си отидат завинаги

но си има и малки неща, които те радват...като....

може би по-късно...


е, как пък се открихме, след толковааа...време...

има разлика между малки неща и Малки неща
тъй че ...... има истина

Те това им е хубавото на жените - лесно се съгласяват :)...Особено ако ги пита този иначе толкова недорасъл Орландо...(клодийче, коментарче?)...
Днес най-приятно чувство ме обзе сутринта...(І глава- предисторията)Всяка сутрин закъснявам за рейса и стискам палци шофьора да ме изчака. Затова преди завойчето, от където вече се вижда спирката, има един неясен момент на обърканост - там ли ще е няма ли да е там....И когато сутринта видях рейса на мястото му сякаш..., абе сякаш всички проблеми изчезнаха, или пък ме обля топло лятно сънце (схващате идеята предполагам)
(Х глава - (епилог) После естествено настроението ми пак се скапа в училище)

!!!ЩЕ БИЕМ ШВЕЦИЯ!!!

Защото Мидас си взел поука, нали така?
Сега вместо за злато, мечтаел за скъпоценни камъни....

абе нещо друго, като че си дошла навреме...записваш ли диска...ако отидиш веднъж навреме ще е малко нещо с голямо значение


не мога да повярвам оставаме 9, не ходещи в италия и няма да ни събират дори в една група-това също е малко нещо с голямо значение-защо малките неща са толкова трудни

а колкото до малките дечица...без коментар, но братът и сестрата на радинчето са уникум

Razbira se!!!Ta ti ako ne se radvash na malkite neshta v jivota kak shte oceleesh?Ina4e nima shtastieto da ti padne na glavata!!!Ne znam de,pone az taka mislia.Za da ti stane denia hubav i svetal,nishto 4e navan e mra4no,vali i horata hodiat zabarzani i gledaiki si v krakata,obarni vnimanie na malkite hubavi neshtica,koito se slu4vat okolo teb :)). Moga da ti dam primep:v4era imah mnogo vajno klasno,za koeto mnogo se pritesniavah. Dokato 4akah metroto biah zabila nos v zemiata i mi vitaeha niakakvi mra4ni misli v glavat.Izvednaj oba4e do men zastana edno 4-godishno momi4ence s baba si.To me pogledna i mi se usmihna shiroko.Eto tova,moga da ti kaja,4e mi preobarna celia den.
Spiram,4e az iznesoh ciala lekcia