изнасилването

Според мен най- голямата трагедия за една жена е да я изнасилят как мислите? Как ли се преживява нещо такова.

ооо адаш

сигурно е гадно, знам ли как се преживява... дори и на някого да му се е случвало мислиш ли че ще сподели тук...

хората успяват да преживеят такива ужасни неща

и това се преживява и забравя

ако не забравяхме още като деца щяхме да се побъркваме

това е най-отвратителният акт, свързан с посегателството над личността и при всички случаи води до тежки последствия в/у психиката

Не се обръщай назад, може би нещо те настига!

Какъв е смисълът на тази тема?!
Едва ли някой ще каже, че се кефи на изнасилването и въобще какво по-точно искаш да се обсъжда?!

Нямаше да ви flood-вам вече канала, ама.... на тази тема ще си кажа. Има много истина в думите ти, но като цяло не си права.
Като малък ... на около 13-14... мен щяха да ме изнасилят, едни "батковци" на по 25+... Както и да е, измъкнахме се ... Но това все още има някакво влияние върху мен и всява страх в мен. Ако бяха успели.... не знам какво щях да направя и дали щях да го преживея. На сегашната ми възраст и размери нямаше и да ме закачат... ама тогава.
Та моето мнение е че това е наистина много голяма трагедия, но най-голямата ... нееееее! Винаги може да ти се случи нещо още по-лошо. Не искам да викам дявола за това няма да конкретизирам. Но вие ги виждате призивите за набиране на пари по телевизията... репортажите за детските домове и т.н.
За жените, както и за мъжете, има и доста по-ценни неща от девствеността им, които ако им ги отнемат.... ще искат да са ги изнасилили

всичко друго са глупости, особено във времената на секс за по една нощ.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

прав/а си, но не искам и да го помислям

леле как ме е страх от такова нещо....едно изнасилване е нищо, а човешкия живот, особено детския....

Така е, но по-хубаво ли е пред очите ти детето да гасне и да го виждаш постоянно с унил и блуждаещ поглед заради това, че са го изнасилили?! Или ще кажеш, че е поправимо?! Вътрешно, психически, то никога няма да бъде същото.

никога, нищо не може да бъде същото

грозно е даже да се опитваме да сравняваме кое е по-доброто - мъртво физически без надежда или болно писхически с надежда за оздравяване..... недей да провокираш с този въпрос, много е грозно

Едно изнасилване се преживява по различен начин, зависи от характера на човека и от самото отношение по време на изнасилването. За някои по-слаби психики това може да доведе до самоубийство, за някои - с времето забравят. За един родител - няма по-страшно от това да ти умре детето, а няма по-голяма мъка от това - да го гледаш , че умира бавно.

Не е най-голямата трагедия по принцип, ама е тежко. Така и така за някои жени може да е най-голямата трагедия- всеки го приема различно. Преживява се от повечето, но оставя следи завинаги. Преживееш ли го обаче, ставаш многократно по-силна- както с всяка значима трудност.

Според мен най-голямата трагедия на изнасилването е табуто. Никой не говори за това, никой не иска да чува за това. Една изнасилена жена е изправена пред избора да си мълчи и да страда неистово, изпълнена с чувство за вина или да говори и да трябва да се защитава пред всички, сякаш тя е виновна. Чувството за вина е ужасно, защото се чувстваш виновна за това, което ти се е случило. Изнасилването те удря в най-съкровените части на душата, убива интимността ти и най-ужасната последица е срамът и вината. А няма място за срам, нито за вина.

Ето и аз сега изтръпвам да си кажа, че съм една от многото изнасилени жени. А защо? Да не е моя вината, че на един идиот му се е приискало да скърши навремето едно 16 годишно момиче? От какво да ме е срам? Толкова години минаха, живея абсолютно нормално и не изпитвам вече онзи ужас- станах млада и да- много силна жена. Но срамът може да изплува и сега, ужким след като съм преживяла всичко. Не ме скърши, но постигна една част от това, което искаше- ще нося спомена за него цял живот. С това също трябва да се научи да живее човек, а това е една от най-трудните части от реконструкцията.

Това е, преживява се с говорене, с разбиране от близките и СЪД! Ако има нещо, за което да съжалявам, е че не осъдих говедото или поне да бях направила опит. Сега, ако го е направил на друга жена/момиче, ще нося част от отговорността за това. Ама и с това се научава човек да живее. Това ме накара да се замисля ОЩЕ повече за това, че не сме само ние на този свят и че носим отговорност не само за нашите действия, а и за другите. Радвам се че научих това на 16, въпреки че поводът не беше приятен.

Пускам бързо мнението си, че ще взема да размисля и да го изтрия

There's no place like 127.0.0.1

не го изтривай!

прост селянин, ама много прост ви казвам !

На мен пределно ми е ясно, че хората са различни и преживяват по различен начин нещастията.

Но поставен така въпроса Така е, но по-хубаво ли е пред очите ти детето да гасне и да го виждаш постоянно с унил и блуждаещ поглед заради това, че са го изнасилили?! Или ще кажеш, че е поправимо?! Вътрешно, психически, то никога няма да бъде същото. оставам с неприятното впечатления че ^Бо предпочита детето да е мъртво.

Поправимо е, и да се приказва така е отвратително.

По-добре мъка от колкото безнадежност, не го ли разбирате?? Или сте просто жестоки и сте изживявяли само хубави неща?

Добре, че не го изтри!
За пореден път ти казвам ''браво!''.
Ти си силна млада жена.
Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни.

не го трий, поздравления за смелостта ти

Благодаря ви за думите. Не е лесно човек да изложи подобен факт, въпреки че е форум. Оценявам жеста ви. И да си кажа честно тамън се чудех дали все пак да не го изтрия- изпитвам смущение, много чувства се блъскат в главата .

Няма да го трия, колкото повече жени казват, толкова повече табуто пада и ще може да се говори за този проблем и най-вече как да се предпазим, долкото може разбира се, от това. А ако не до предпазване, то може да се говори за някои реакции по време на агресията и след нея, които могат да спестят допълнителни неприятности.

There's no place like 127.0.0.1

Браво и от мен, моите почитания за смелостта ти!

Най-големия проблем е, че не се говори за този проблем. В повечето случаи жените са имали възможност да избегнат ситуацията, но не са знаели как. Което не е тяхна вина, но повече предпазливост и информираност на никого не е навредила.
Разбира се, има и ситуации, в които нищо не може да се направи, а насаденото мнение на обществото, че това е нещо срамно и унизително, прави възстановяването още по-сложно. Не се търси специализирана помощ, не се търси подкрепата на близките, и най-важното - не се търси отговорност от извършителя, на което те разчитат.

Още веднъж моите уважения. Недей да триеш постинга си, и недей да си премълчаваш друг път, когато става дума. Разказа ти може да помогне на някоя друга жена.

Ей море, Дончо, мераклия,
на винце и на люта ракия.

Ех да, само ако знаехме.. Ако знаех, че масата изнасилвания стават от познати хора, че човек може да е по-предпазлив без да влиза в параноя, ако знаех, че не трябва да тича човек към душа веднага след това, а право в болницата, че трябва да говори, а не да прави така сякаш нищо не е станало, та дори и да отрича след това- нещата щяха да са по-различни. Ама така се случи просто. Аз бях късметлийка, че бях чела в едно "чуждестранно" (тогава така ги наричах ) списание, че всички препоръчват човек да не се бие, а да запази хладнокръвие доколкото може и да избегне побоя и друго малтретиране, ако може разбира се. Та поне не бях обезобразена, сега мога да живея спокойно, без да виждам следите всеки път като се погледна в огледало. Вярно е, че това увеличи чувството на вина, защото си казвах "Ами ако си бях забила пръста в окото му, ако бях намерила нещо режещо и го бях намушкала.." и ей такива неща.. А да не говорим, че човек изведнъж открива какво значи омразата. Не бях предполагала, че ще мога да желая някога нечия смърт. Мина, ама имаше моменти, в които исках да наема убиййци. Сигурно звучи смешно, ама така беше.

Както и да е, за днес достатъчно говорих по въпроса, изморително е за нервите .

There's no place like 127.0.0.1

Изнасилването не е само това , което познаваме ние. Изнасилване има дори когато собственият ти съпруг се върне пиян и те ПРИНУДИ да правиш секс, изнасилвана е всяка проститутка, защото секса , който предлага и за който й се заплаща е принудителен. Принудата да си плати наема, да си изхрани децата. Нека да не подценяваме тези изнасилвания, за тях почти не се говори, те са най-често срещаните, но никой не им обръща внимание. Всяко едно действие извършено под страх, заплаха, принуда е ПРОТИВ СВОБОДНАТА ВОЛЯ НА ЧОВЕКА, но понеже обществото не го приема като такова, то трудно се доказва и потърпевшите в повечето случаи - мълчат.