това е велико

Значи, действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг.

Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:

- Алоо, радиото ли е?

- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?

- Ами думата е Тиго. Т-И-Г-О.

- Тиго? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго, тиго... Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?

- Ми… Тиго навра у газо!

Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист, но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се обажда друг байно.

- Алооо?

- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще предложите за участие в играта?

- Ми… Пасъм. П-А-С-Ъ-М.

- Момент така - прелистване на тъмнокафяв речник - не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?

- Ми… Пасъм аз бе, тиго навра у газо!

And so I throw the windows wide
And call to you across the sky

Имаше едно подобно с едно старо варненско радио "Канал ком"
Имаше един водещ Жоро (май Георгиев) дето се бъзикаше нощем с хората и един ранен-късен час звъни на някакъв полусънен човечец, който дори и не знае, че е в ефир и му казва:
- честито!Обаждаме се от играта на канал Ком Вие спечелихте участие в нашата игра с награди. Трябва да отговорите на един въпрос.
човечецът леко стресиран решава все пак да играе и казва
- абе ти и без това ме събуди, давай въпроса
- голямо и сиво животно с големи уши и големи бивни
- ами слон - отговаря човека
- нееее. Африкански слон - оспорва водещия - ама нищо има втори въпрос за това внимавайте: голямо животно с две гърбици, живее в пустинята
- ами камила - пак отговаря сънения човек
- неееее. Двугърба камила - съжалявам. Искате ли трети опит
- Ами може ли аз да задам един въпрос - вече посъбуден и раздразнен казва човека
- Ами може - отговаря водещия
- Орган между краката на жената с косми отстрани
- Ама моля ви се, без цинизми в ефир сте все пак - отбива водещия
- казвай, казвай - вече се наема човека
- Ами п***а
-Нееееее на майка ти п*********

аааааа наистина много яко. Умрех да се смея. Браво! :))))))
И двете са много смешни :) Но според мене второто е виц, докато първото може и да е истина, знам ли...

Ами първото не съм го слушала, ама това, което ти разказах го слушах...

Не казвам, че не може да е нагласена работа за купона де

Ами, искам да те поправя...
Радиото не беше варенско, а пловдивски..
Това за камилите не го помня, но това за путката беше обадане на слушател към водещия, а не въпрос на водещ към слушател..

Това го помня, защото лично съм го слушал... беше някъде около 93-та...

Да те поправя де... щото то това после виц стана

5/4 от населението на планетата имат проблеми с дробите... аз не правя изключение

Може и да има зараза и в Пловдив, но си спомням много добре

Смях се със сълзи и квичах!!!


Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

Това беше яко!!!!!!!!!!!!!

Македонски виц:

Две госпожи во найдобри години решиле да излезат навечер сами без
мажите. Вечерали се напиле бааги и дошло време за дома. Попат им се
примочало. За да не им светкаат белите газишта во градската темнина
решиле да скршнат во гробиштата покрай кои минувале и таму да ги
изврашат природните обврски. Нормално немале тоалет хартиа. Првата се
забришала со своите гашти и ги фрлила. На втората им било жал за гаштите па откинала парче од венец и завршила работа. Утредента двамцата мажи си
пожалиле мейусебно:
- Знаеш жена ми синошта се врати дома пияна и без гашти - рекол единиот.
- Не е тоа ништо - одговорил другиот. - Моята исто се врати дома пияна
без гашти а од газот и штрчеше лента на коя пишуваше: :никогаш нема да
те заборавиме. Перо, Миле и фудбалски клуб Слога"!

Много отдавна не се бях смяла толкова много!