Писмо!

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.



Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.



Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.



Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.



Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.



Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.



Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.



Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук



С обич, Мамa!

Айде със здраве!

не съществуват като пощенска услуга.


Здрасти, "мама" ми!
Разбирам, че се налага да ми пишеш, след като вече не си в състояние да говориш! Виках на татко да ти остави и някой зъп, ама...

Иначе се радвам, че сте добре, макар да очаквах и запис...
Хубаву е, че имате удобства. В банята има и уред за микровълни. Кат напълниш ваната пробвай, само внимавай да не заформите цуна-ми с татко там.

Времето и тук върви на оправяне. Доста оправи процента на бездомните. Ако падне термометъра с два-три градуса ощи и съвсем шъ ги процентира.

Палтото получих. Копчетата не са лоши. Монтирах ги с магистрала за по-здраво. Но пратете и ръкавите.

Много се радвам, че дъщеря ти вече е майка. Детето от нея ли е?

Сега съм с нов съквартирант. Мноо печен и дори як! Но заема много място, макар чи не се прибира често. Като застане в средата на стаята и не мога да стигна гардероба, та се налага да ходим без дрехи пу вътре.

Оня пре-пре-подавател, дето ти разказвах е дубре. Ощи е с оная фанела дет ти му я плети за предния испит. Ама вечи пита и за нещу книжно, каза можи и да е евро.

Това е изпомеждудругото.


С обич:
твой син Прокопи, брат Стаматов

Всяка жаба си хвали гьола,
но... фактите са си факти! М.Н.

Здрасти брато, пиши ти Мишо.
Как я караш в големия грат? Сигур дубре, щом нисъ убаждаш вечи...
Ас така я карах тука, че взех че паднАх у рекътъ с самусфалъ. Ас успех и се спасих, а ма Туньо и Боро не успеха дъ излязът и се удавихъ. Мъкаааааааааа
мъка ти казвам, брато.
И сестра ти взе че роди и май тва дите е и мою. Ма ни знам дъл ни мъ е излъгъла, щот ти си я знаиш бая си играеше на ония игрички...
Аре ногу ти здраве и да пишиш. Твой приятел вечен - Мишо.

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

ха ха хаааааааааааааааааааааааа
Момбоооо ако не те затисне утре работата напиши пак едно писмо

Наближанат празници. Студент, живнал бохемски брой парички, но не стигат, праща телеграма на баща си - тате пари влак;
бащата отговаря - сине шосе крак.

Не можеш да избягаш...от себе си!

ПИСМОТО НА ПИЖО

Слушай, мари Пено,
любезна ми жено!

Кога от селото за полко тръгнахме,
с приятели малко за сбогом пийнахме,
та не могох сичко по ред да ти кажем
и затова рекох с писмо да те тражим.
Я съм живо-здраво, тука дойдох старец,
сега да ме видиш - като новобранец,
от горе до доле у нова премена,
като че е максус за мене кроена.
Шапката си носим мъничко накриво,
като петел герест ходим горделиво.
И мустаци сучем - да му мисли оня,
дека че ми падне "на нож" да го гоня!
Па да видиш, Пено, куртката му пуста,
нова и дебела, стегната у кръста,
чизмите ми жълти, шинелата сива -
със нея съм сущо кокона красива.
Па да мож да литнеш като пиле леко
или да ме видиш така отдалеко
с каков ищах ручам чорбата войнишка,
че да се прекръстиш и кажеш с въздишка -
боже милостиви, луда съм станала,
това не е мъж ми ами пуста хала!
Още едно нещо ще да се похваля -
какво-що играе, нали знаеш жено,
в твойте ръце бързи тънкото вретено,
те така играе пушката у мойте
(тука спри и речи: "Деца не се бойте!") -
та да знаеш Пено, здрав съм и добре съм,
и таков каков съм, че да ти харесам.
Ама ти какво си? Що правят децата?
Изора ли Тото нивата в "Реката",
очука ли Дуда опраните гръсти,
прасетата как са, станаха ли тлъсти?
Оттка ли платното що беше на стана?
Дали се обади мъжко на Юрдана?
Отвори ли вече даскала школото?
Случи ли се нещо ново у селото?
Напълни ли вече кацата със зеле?
Добре ли ушиха ментето на Геле?
Па недей забравя да кажеш на Петко,
нивата на "Края" да насее редко,
оти тя е торна, да се не заглуши
или да не легне, като се задуши.
Да живейте дружно с Пендовата Тота,
ние със мъжо и сме у една рота.
Сега много здраве, па да ме не жалиш,
с менека ти можеш само да се хвалиш.
Засега не можем да ти пишем много,
къде сме, кои сме - тайна пазим строго.
Па ти нали знаеш, че жена си пуста,
не мож да си траеш, че отвориш уста -
на Куна, на Тота, на кумеца Гето -
от село на село, та чак у десето...
Ти като ми пишеш, пиши ми у полко,
они че ме найдат. Свършувам и толко!
Елин Пелин

мерси грийн....
голямо благодарско!...
това се казва "майстор"...( не ти,а Елин Пелин)...