Онирика

Онирика



Един човек е в агрегатно състояние будуване:
Вижда, че Шопен свири мрачно на пианото,
А светлите залези се разхождат по пижами.
“Има ябълки, хубави и виолетово-зелени”,
извиква продавачът.
Замаяна цигара дими в пространството
На тристате километра от Варшава до барометъра.
Три жени водят кучетата си за каишка
И пеят неприлични песни
Въпреки свирепото недоволство на карстовите замъци
И бледия вой на приспаните въглени.
Луната изгрява над синия воден парк,
А мълчаливите статуи прихват от смях.
Те са видяли пианото
И са го помирисали с беззъбите си носове.
Църквата се смрачава,
“Католическа ли е?”- пита учудено зелено-виолетовият джентълмен,
Който си хвърля салфетката в басейна.
“Не, отговаря пианистът и избърсва сълзите от пръстите си,
Но те продължават и продължават да се стичат,
Защото една от дамите е видяла плешивия му скелет
И му е подхвърлила подигравателна забележка.
Утринта се събужда и пропява,
Миейки се със сапун в банята си,
А глинените гири се разпадат
Дематериализирани под носа на Салвадор Дали.
Човекът с небръснатия поглед заспива.
Той вече е в агрегатно състояние сънуване:
Сънува полета и гори, морета и равнини,
Гори и поля, зеленина и трева.
Всичко си е както преди (нормално).
В тихите сънища животът се измива,
Подрежда се, изкъпва се и става,
А пианистът с хармониката изсумтява
В своята просъница
И се учудва,
Че ябълките са червени (както е наистина),
А коридорът не е златисто-триъгълен,
И че мирише на разлято шампанско,
Което е купено във Франция
По времето на Петата република.
Париж стои на мястото си,
Айфеловата кула проблясва в тишината,.
Пианистът се обръща настрана (макар че всъщност е художник),
Сънят му се сменя,
Озовава се в Испания (Истинската),
Докосва пръстите на своята любима Гала (Истинската),
И на другата любима- Жорж Санд (Истинската),
И се събужда.
Действителността отново е виолетово-зелена,
Статуите кихат и правят гимнастика.
Цялата реалност с истинските й цветове, предмети и природни закони
Била е сън.


11.07.2003год.

адски съм впечатлена_ _
Оригинално_ _
Имаш ли други неща?

Чак пък оригинално...
Това ми е най-доброто сюрреалистично стихотворение. Иначе пиша в съвсем друг стил. Писал съм още едно, но не го смятам за добро.

виж, не ти се четкам... хах..
още повече, че похвала от моята уста (пръсти) излиза само на високосни години...
просто ми хареса стихотворението ти... има оригинални съчетания на думи... това е

podkrepqm.
proizvedenieto e tochno po vkusa mi:)

shte da bude jako, ako pusnesh i neharesvashtoto ti se:)

ше те ебем и у сюреализма

dojh.hit.bg

Благодаря за милото пожелание!

Смисълът на живота е да търсиш смисъла на живота.

Харесва м написаното от теб. Провокативно е. Давам ти нещо мое:
Идвах към теб. Утре вече е минало - ти се усмихваше, небрежно обещаваше среща, която няма да се състои. Чаках те, ти пак не идваше - неведнъж преживях това Утре, нали?
А Вчера скоро ще почне. Към тебе ще идвам. Усмихнат (не знам ще повярваш ли, аз го повярвах едва), ти ще докоснеш с ръка голото ми рамо. Така ще е Вчера.
Но днес... е, днес съм богата с надежда: след Утре, преди да е почнало Вчера.
Уре ли е още? Или вече - Вчера?
Аз идвам към теб...

моля, много е сюреалистично, нали

dojh.hit.bg

Толкова,колкото да ръсиш баща си за джобни е част от интелектуалната ти същност

бе все е по-добре от твоята интелектуална същност, която те стимулира да клатиш баща си на дивана в хола ви

dojh.hit.bg

аз идем към теб
идем, та си ебалу мамата
големо идване ке му направим
към теб
идем аз, да го еба...
откъде гъза
ше додем, да знаеш тъй
шот идем, язе, къде теби
изобщо hes comming, have no fear
nana is here

dojh.hit.bg

о, колко ми хареса, много експериментално
чекия за душата екстремално
екскрементално
аморално
кално
оо!!
ааах!
банално
вече свърших
и вятърът на пустия простор
развява диплите на поетична сперма
и ох! изтръпва рязко запотената ми дерма
изстрадала терора на българския по-
етичен епигонски плам.
Та братко, сестро, где са
бузите на гъз разпран,
къде са музите на
наште детски
хрумки
или пък светски,
долен, изтерзан ги
е някой прозаичен бързей
на живота разпъдил и О! знам!
заточил в мрачният Гулаг на педерастки страсти.
Оттеглям се покрусен, с благороден такт,
внимание, отчаяно и с стил,
със старовремска рима
перото си фалическо
след мастурбация
старателно промил;
че имам да чета поети-модернисти,
че имам да споделям с другари-онанисти
за моят вече свиващ се от думите питон
който ще отрежа с този тук трион
и ще го пратя жалък, омърлушен
да дири правда и възбуда
сред дирника на dir.bg
Е хайде сбогом
смотани
поети
оох!
о!
!

SURREALISM FOEVER!!!!

Смисълът на живота е да търсиш смисъла на живота.

.

чувстай се насърчен/а да продължиш да твориш, това е сравнително сполучливо;

как не те е домързяло :)
ето и резюме на творбата ти:

oIo, Marcel

dojh.hit.bg

ти нормален ли си
мн е гадно

dojh.hit.bg

най-после си каза мнението!
Това ми е едно от двете сюреалистични стихотворения и аз много си го харесвам. Нима не си падаш по сюрреализъм???

Смисълът на живота е да търсиш смисъла на живота.

да и не така консервативна за разлика от теб; вярно, че е по абстрактно и е нужно въображение, но всеки има различен вкус и ти нямаш право да виниш другите за това;