имате ли проблеми с родителите си?

Въпросът ми не е отправен към тийнейджърите? Говоря за големи, зрели хора. Аз съм на 30 г, омъжена, с дете, но постоянно имам различни проблеми с майка ми /разведена, работеща, на 55 г./ Имам няколко по- близки приятелки, споделяла съм с тях, те ме гледат озадачено и не спират да отправат хвалебствия за своите родители. Почвам да затвърждавам мнение, че очевидно само при мен е така.

Спокойно, не си единствената сред 30-годишните с такива проблеми
Има една книга - Отровните родители - прочети я и после няма да ти е толкова трудно и тежко

о каква болна тема

не си едниствена, не че ще те успокоя де

Дай, моля, малко повече референции за тази книга - автор, година, издателство.
Благодаря.

А, аз съм подгонила ...-те и имам проблеми /да не казвам на колко съм де, не че не съм си признавала/

Ама кой им обръща внимание! Ще поумнееш след време и ще ги отсвириш, като мене. Ей да не си помислите, че не им обръщам внимание? Просто не позволявам да ми правят забележки. Отказала съм ги - щото не се впечатлявам и като знаят, че няма ефек, вече избягват да ме тормозят.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Добре дошла в клуба (на хората с този проблем)!
Като че ли поколението на нашите родители е такова, много обичат да дават съвети и ценни напътствия. Макар че сигурно не е въпрос само на едно поколение, възможно е всички родители да са такива.
На всичкото отгоре стават на едни акъл с децата, та шоуто става пълно!

Не ги виждам често, така че нямам проблем. Разбира се, като се видим и постоим заедно започваме да спорим по всички въпроси. Обикновено отстъпвам, те не са млади и по-важното е че са ми живи и здрави, отколкото кой е прав.

Давай рецептата, де! Щото при нас проблемите са такива, че се наложи да си излезем преди 5 години от жилището на майка ми. Което само донякъде намали устрема и да се бърка във всичко, но далеч не го ликвидира. Най-страшни са тъй наречените семейни празници, когато се събират баба и тийнейджър. Въпреки солидната ми предварителна подготовка и поотделно обработване на двамата, "тържествата" винаги завършват по един и същ начин - майка ми си тръгва сърдита след скандал, който сама е устроила, кълнейки се, че това и е последното посещение у нас. И нищо не помага, тя просто не е в състояние да разбере, че не може вечно да командва парада с тон и вид на последна инстанция. Поне пред внук и този номер не минава - той любезно отказва да се подчини. Това само успях да постигна засега - при него - да е любезен и да не отговаря както би му се искало отвътре, но при нея нямам никакви успехи. Кошмарът е пълен! И продължава... Установих, че колкото повече неща правя за нея, толкова по-недоволна става тя и толкова повече изисквания има, без да се съобразява с нищо и с никого. А ми е жал за нея и си я обичам много, но то не се трае понякога...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Хехе, как хубаво си го описала. У нас е същото, защото бабата не приема емоционалните изблици на децата, които спорят като повишават тон, възходящата им интонация, или просто подвикването и крясъците без повод - хей така, да се чуе че сме тука. Това я озадачава и наскърбява.
Дядото пък, счита че внуците са пораснали достатъчно за да се чувстват горди че могат да бъдат земеделски работници и се чуди защо с такова нежелание плевят, копат или берат нещо и как е възможно той да бере ябълки, а те да карат колелета по улицата.
За бабата - свекърва уважението се изразява в това, че в нейно присъствие се седи като глътнал бастун - изправен, с пуснати крака, с ръце на облегалките на фотьойла, отговаря се любезно и кратко и в пълно съответствие с нейното мнение. Ако това се спазва, получават месечно по пет лева. Непрекъснато им се подигравам за лицемерието, но те викат "Кво, ще се помазним малко и ще ни даде пет лева."
И последно , пробвай с вашата баба едно изпитано средство - когато се нацупи, считайки че не я уважават я попитай тактично точно в какво трябва да се изразява уважението: как да се говори с нея, как да се обръщате към нея, може ли да изразявате различно мнение, прави ли трябва да стоите в нейно пирсъствие. Това действа доста отрезвяващо, или поне ги кара да се замислят какво всъщност искат.

Вече не. И двете порастнахме. До към тридесетте си имахме нЕкои противоречия, но животът е кратък и няма време да се джанкаме повече.

Не се вземай толкова насериозно, де!

[линк]

Отровните родители
Автор: Сюзън Форвард
Издател: Бард
Страници: 300
Мека корица
Дата: 18-02-2002

Корична цена: 8.50 лв.
Цена на books.bg (в зависимост от количеството книги в поръчката): от 8.07 до 7.22 лв.

Вие не сте виновни за онова, което ви се е случило през детството - но сега можете да го поправите!
В този забележителен наръчник по самопомощ д-р Сюзън Форуърд ни запознава с историите и реалните гласове на порасналите деца на отровни родители и ви помага да се освободите от вредните модели на отношения между вас и родителите ви - и да откриете вълнуващия свят на самоувереността, вътрешната сила и емоционалната независимост.

Искаш рецептата?

Два дни мислих и нищо не можах да синтезирам като рецепта.

Но има нещо по което се различаваме. То е само едно нещо - не се опитвам да озаптявам децата да се държаш така или иначе. Не заради друго, ами просто не ми е останало време. На всичкото отгоре майка ми и баща ми живеят един етаж по-долу и са си вечното присъствие. Представи си как децата трябва да подлизурстват, ако ги обработвам предварително. И то непрекъснато. Е не! Това не може да бъде! Няма да ги уча как да се правят на такива, каквито не са.

И може би така, малко по малко майка ми се отказа въобще да дава коментари. Не съвети, а коментари!
И като види, че става напечено без думи си тръгва. Е, от време на време си позволява да прави изречения пред мен за мъжа ми, за децата, но като й отговоря вяло и обратно се отказва.

А иначе и аз много си ги обичам и се чудя какво да направя за да им облекча живота.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Виж сега, зависи от гледната точка - целият етичен кодекс, на който се подчиняваме всички, според теб е лицемерие и подлизурстване. Да, така е в известен смисъл, но пък от друга страна е абсолютно необходим именно за улесняването и съществуването изобщо на нормални отношения между хората. Че то и при животните го има под някаква форма. Затова не смятам, че трябва да оставяме децата си на природните им заложби без корекциите, които изисква общуването по принцип. Защото ако това е днес в рамките на семейството, утре ще излезе от него и едва ли ще им е полезно на самите тях - много по-болезнено ще им го наложи животът. Дори и само заради това...
А иначе явно майка ти се поддава на възпитание. Моята, уви, не. Както и да и отговоря, все не се отказва - и да мълча, и да обяснявам, и да втвърдявам тона - все тая. Сръднята е налице. Разправията - също. А най-лошото е, че това ми влияе много зле на мен - ето след онзиденшната визита при нея, на тръгване съм вдигнала така рязко кръвното, че съм паднала на улицата и някакъв човек ме е закарал в болницата...
А аз също я обичам много и си давам сметка, че възрастта и болестите я правят така нетърпима, но не успявам да не се впрегна яко...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Това е много сериозно, а ти си млада жена. Ако майка ти ти действа така зле, отдели се от нея докато не се научи да се държи прилично.

Боя се, че наистина няма изход.
След като седяхме под наем близо четири години, от година сме в собствено жилище и сме уж далеч от нея. Виждам я веднъж седмично, но всеки ден и се обаждам, защото е болна и трябва да я чуя как е и има ли нужда от нещо, тъй като поне засега не излиза. Готвя и и нося храна за по няколко дена, пазарувам всичко необходимо, ходя вместо нея, там където трябва. Но тя е винаги недоволна и визитите са страхотно изпитание за моите нерви. Но не мога да я оставя ей така, на произвола на съдбата - тя живее съвсем сама и няма друг, на когото да разчита. Цял живот е била изключителен човек и винаги ми е била от помощ и сериозна подкрепа, а и винаги сме се разбирали много прилично. Това чудо започна от няколко години, когато синът ми поотрасна и започна да има собствено мнение, а тя поостаря и стана прекалено чувствителна. Нещата се влошаваха постепенно, докато най-накрая аз трябваше да направя нещо да си спася детето, а тя да няма този дразнител, който за неин ужас, се оказа доста чепат. Междувременно се появиха инфарктите и - дотук три на брой. Болестите я промениха окончателно към по-зле.Тя също страда по свой начин, а аз май се опитвам да направя невъзможното - хем вълкът сит, хем агнето цяло. И сега положението е такова, каквото го описвам тук.
И аз не знам накъде и как.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Вярно е, зависи от гледната точка. То, тия понятия - етика, естетика и др.п. не са заковани и се пречупват през нашите призми. Етичния кодекс, според мен не е подлизурстване, но не е и близане на подметки. А нещо в баланс. Не може само синовете ми да се съобразяват и да спазват норми на поведение. Норми има и от другата страна.

Разбираш ли? Ако баба им се държи подобаващо и синовете ми ще се държат така. Но ако тя не ги уважава и непрекъснато крещи, защо да изисквам от тях мълчание, "примерно поведение" / не е ясно какво значи примерно /, съобразяване с нейното становище и т.н. Пък ако Тя /бабата/, е на място, ще постигне с тях съгласие и разбирателство. А ако им се репчи и непрекъснато прави забележки, ако все им повтаря колко са грешни, колко са несъобразителни, колко са неморални и .................., как да очаквам от тях почит и уважение?

В крайна сметка, надявам се разбираш накъде духа вятъра, ми се иска децата ми да могат сами да преценяват кое е добро и кое не. Кога да направят крачка встрани, кога да направят крачка назад, кога да бъдат в настъпление. Да могат в крайна сметка да защитят тезите си, правотата си, а не да чакат аз да ги защитавам. Това съвсем не означава за да нагли и безпардонни. Заради това, после моое и да отнесат по един зад врата. Но ако "бабата" има неблагоразумието да ги нарани, естествено е те да се защитят. Дори с цената на противоречие.
А сега вече можеш да подложиш на критика мнението ми : Предпочитам да се упражняват с баба си или с мен, отколкото с учителката си. Все пак е доста по-безопасно.

А ти много сериозно внимание си обърни. Разбирам те, майка ти е болна / но и недоволна/. Само че ако нещо се случи с теб, тя ли ще отгледа сина ти? Това си е твое задължение. И в никакъв случай грижите за родителите ни не трябва да ни отклоняват от първостепенната задача - да гледаме децата си. Мисля, че правиш достатъчно за майка ти /поне от това, което пишеш/ и тя няма основание да се оплаква от теб. А ако го прави си задай въпроса "Трябва ли?" и ако отговора е НЕ - не се тормози.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Ох, благодаря ти за разбирането.
Като чета, не мога да не се съглася с теб - навсякъде си абсолютно права. Но явно аз съм нещо не наред, щом си създавам проблеми. Въпросът е някак да се превъзпитам, ама пусто не ще. Уж все си повтарям да не се впрягам, а то изведнъж ме залее отвсякъде, независимо от волята ми и въпреки нея. Просто не успявам да го контролирам. Не зависи сякаш от мен и от решенията, които съм взела.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Знаеш ли, аз си мисля че човек най-много сгафва, когато ситуацията го въвлече да бъде арбитър.
Известно време се опитвах да бъда в тази роля, все пак аз съм най-здравомислещата . Става по-лошо. С две деца е по-лесно да се оправи човек, отколкото с баба и внуче, когато се карат, нищо че са почти на един акъл.
Та от известно време като стане напечено и сядам пред компа по "много важна работа" или излизам по "спешна задача". Оставям ги да си се оправят сами.
Като се върна, ги намирам в отлични отношения - прегръщат се, целуват се и се обясняват в любов.

С две думи - техните отношения са си тяхна работа, не искам да ме занимават, но не искам и сцени.
Понеже едната баба сега ни помага почти всеки ден, та ако трябва да гледам цирк ежедневно, просто няма да издържа.

Таткото е възприел същата тактика по рождение, така че откакто ги оставих да си справят само двечките, като че ли пролича ефектът.

От една страна подходът може да не е правилен, но пък аз не мога да наложа тип поведение. Още повече че дъщеря ми се държи така само с едната си баба. Просто там минава номерът.
Дори това да не е най-правилният начин, нищо не ти пречи да опиташ. Едва ли ще навреди много. Не се знае откъде ще изкочи зайчето.
Успех!