Градски транспорт

Сега нинджата пак ще каже, че се вълнувам много за неща от риъл лайф...
Преди малко ми се случи да съм свидетел как един трамвай спря на спирка и стоя няколко минути преди ватманката да се сети за една дребна подробност... да отвори вратите. А хората тихо и кротко се тълпяха и чакаха.
Та ме наведе за мисълта кои са нещата, които най-много ви дразнят в градски транспорт (предполагам, че дори и любимото ви превозно средство да е личния автомобил все има дни, в които ви се налага да се качите на любимите трамвай, автомобил и тролей). Та моята негативна класация е горе-долу следната:
1. Млад добре облечен и изглеждащ интелигентно мъж, който раздава лакти наляво и надясно, за да седне. Ахъм, съгласна съм, че и той има право на съответното място толкова, колкото и всички останали. Съгласна съм и че може да му е зле, да е уморен, да не е спал предишната нощ, да... каквото и да е. Всъщност никой не пита за това нито него, нито бабичката с торбите, нито бременното в четвъртия месец момиче. Всеки с проблемите си. И, каквито и да са те, не са оправдание да се държиш просташки, нито да осигуриш някоя друга синина на хората наоколо.
2. Лелки и чичковци, които размахват торбите си наляво и надясно стараейки се по всякакъв начин да скъсат чорапогашника на стоящата до тях жена. Не, проблемът не е в чорапогашника. А в това, че ако съм отделила 50 минути от скъпоценното си време сутрин, за да изглеждам добре, никой няма право да праща по дяволите усилията ми.
3. Господинът, застанал в средата на пълен трамвай и четящ вестник - без да си направи труда да се държи и съответно залитащ ха наляво, ха надясно. Никой не е длъжен да го крепи и пази да не се претрепе - при това с цената да бъде настъпен, сбутан и т.н. Възможно е това да е най-подходящото време да прочете вестника си - само той си знае. Обаче... вж. края на точка 1.
4. Ватмани/шофьори, които си мислят, че управляват волска каруца. Не, не съм чувал с картофи (нито пък хората край мен) и не искам да се чувствам така. Пък и пътуването ми до работата сутрин не би трябвало да спада към графата "екстремно изживяване". Вярно - по-евтино е от скоростното влакче в София ленд, ама не, мерси - точно тази допълнителна услуга не я искам.
5. Държащи се отвратително контрольори и държащи се отвратително гратисчии. Тук вече си мисля, че коментарът е излишен.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

хих .... какви спомени ме връхлетяха тука четейки те

да добавя още:
Независимо на какво превозно средство се возиш и независимо от факта, че се държиш, трябва и да заемеш сърфистска стойка за добър баланс
обаче ...не, че не карам уиндсърф и стойката не ми е отдава но на 12см токове е трудно
После колкото по малък номер обувки носиш толкова повече те настъпват
На слизане и качване винаги се намираше някой да те побутва в гърба независимо, че хората пред теб не се движат
И накрая някой мазен мъж /възрастовата граница варира от 20 до 75г/ винаги случайно се отърква в теб на не случайни места и случайно си слага ръцете на задника ти

I’ve never been to the USA, Detroit, New York and LA, but I am stuck in the UK

за гр.Адския транспорт - или добро, или нищо...

а може да го ползваш като измерител на колко хора им е тотално писнало и вече не се съобразяват с никого освен със себе си, просто за тях понятието "обществен живот" има връзка с тях колкото живота в джунглата...

Само да вметна, че това не е само в гр.Адския трЪн-спорт... ми навсякъде, човеците са станали ... себични.

...keeping presence of mind.

бе ние тука в плд нямаме чак такива проблеми, ненам що - аз ли се возя в линии с малко патаклама в тях, що ли... сичко е културно. един път само (отдавна беше) се заядох с една бабка и то щото нещо я настъпих без да искам, извиних и се, пък тя като ме почна -"тва младите сте много невъзпитани, бутате се, на кво прилича тва?", аз и се извиних повторно, а тя пак си продължи - "закъде си се разбързала толкова" (бях се запътила към вратата на автобуса), и прочее дуднения, пък като ми кипна и рекох - "ми "ние младите" ходим на работа, вашите пенсии окъде мислиш че идват?" оная се облещи, и аз си слязох. :))

най-много мразя чакащите на спирката да не изчакват слизащите, ми да запречват пътя за излизане.

...keeping presence of mind.

Вчера се прибирам в 20-ката (ако някой мечтае за баби и дядовци с пълни бутилки минерална вода, които да го поливат и в най-мразовитата зима - моля да заповява в трам-й 20) та прибирам си се аз, качвам се и хоп - хъм двама цигани пред мен. Викам - аз съм толерантна личност, циганите са си цигани - хора като останалите, заставам до тях и се зазяпвам през прозореца... и бум за гърба ми се качва някакво същество. Викам, чакай да погледна кой ме блъска в обятията на единия циганин, то някакво момче.... може би 20-годишно. Като се заглеждам в него.... леле, просто ако имаше къде да повърна... с извинение и без.... Той един блед като смъртта, висок, изпит, белезникв, а косата..... мили клубарчета-... това направо не е за описване.... дълга до раменете, мазна....., ама мазна ви казвам, сигурно немита от месец и с адски много пърхут.... брей направо ми прилоша. Че дори на якето му имаше мазни петна.... Викам си, как може млад човек да ходи така... Гледам циганите, които кротко ядат семки, гледам онзи зад мен си викам - ако трябва да избирам на кой да пристана със сигурност ще са циганите... изглеждаха поне 5 пъти по-чисти от онова бледичко момче.
Та... така с градския.... приятно пътуване

Ела...

За последно се возих през есента, но за сметка на това в 94, в посока студентски град! Смятам, че за всички ползвали го, по-нататъшният коментар е излишен. Така се сближихме с едно студентче на стълбите на рейса, че се почувствах адски самотна, когато слезна на една спирка преди мен...
Ох, простете лирическото отклонение...

Това, което ме дразни в някои превозни средства, е надутото до дупка скапано радио, обикновено дънещо "Веселина" или "Сигнал +".
Също така, индивидите с раници, които дори и след качването в автобуса, продължават да си ги мъкнат на гърба.
Хорицата, които се вглъбяват в пейзажа навън, сякаш се стараят да запомнят всяко камъче, покрай което са минали, когато видят правостояща бременна жена. Никога няма да забравя как в претъпкания автобус 11, очеизвадно бременна девойка, балансираше на стълбите, слизаше и се качваше на всяка спирка, за да слезнат другите пътници, а две лелки, на недотам преклонната възраст от 50-55 години, се правеха, че не я виждат. Само те имаха видимост към нея, затова само тях споменавам като виновници. Попитах я защо не е помолила една от двете вещици да й отстъпи мястото си, но девойката явно беше решила, че няма смисъл да влиза в пререкания с някого и си траеше.
Та ей такива неща ме вадят от равновесие много бързо.

От доста време НЕ ползвам градски транспорт, защото НЕ искам и НЕ желая нито да се бълскам нито да бъда блъскана, умирисвана на незнайни миризми, стъпквана, обарвана и прочие неприятни работи, които могат да ти се случат.
Нямам кола.
Вървя пеш, много е приятно освен когато е много студено но и дори тогава предпочитам уюта на топлото такси отколокото ужасът на № 111.
Май трябва да отбележа, че не живея в София а в Бургас и разликите в разтоянията са огромни, и все пак при малко желание и шанс (в рамките на 1-2 км.) една утринна разходка преди работа е много приятна и тонизираща.


Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Ха-ха за мъртвите или добро или нищо.
За съжаление грАдския транспорт е по-жив от всякога той си води собствен живот, който е мръсен като болен организъм.

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Маршрутките са за предпочитане. Не че са супер комфортни, обаче са бързи и няма цигани.

Аз пък не харесвам пътниците, щото не са фешън! Преди време ми се наложи да пътувам с/със 108 (моля Начко да посочи правилния предлог) и се почувствах като сред шайка масови убийци, които дебнат иззад седалките, за да ми вземат поне един от бъбреците ми. Брадясали, потни и некъпани роми пътуват заедно с жени, облечени в потничета, от които весело стърчат небръснатите и добре овлажнени космаци от подмишниците. Весна Змиянац пее ли пее, а във въздуха се носи аромат на пот, прокиснал мензис и още нещо.

П.П. Васи, тва аз ли съм го казал? Че се вълнуваш много за неща от живота? Ми за кво друго да се вълнуваш? За неща от сънищата? Или не си ме разбрала правилно, или съм бил с моментна психоза.

Are you ready? I don't think so...

12 см. токове? и тигрово боди? и курвенски грим? бре! в коя линия на градски транспорт мога да те зърна?

Are you ready? I don't think so...

това със запречването и мен ме дразни неимоверно - установил съм че е въпрос на дизайн - старите икаруси са направени както трябва - просто не е удобно да останеш на стъпалата им, и несъзнателно се отива навътре в автобуса където да не се пречи, докато в старите мерцедеси е много лошо положението с многото място пред вратата - това кара току що влезлите да се почувстват достатъчно удобно че да си стоят пред вратата още от момента на качването и не се замислят много че точно откъдето те тръгват някой слиза...

в истинския адски транспорт май се мисли повече... от возещите се :)

Хе хе, направо се радвам, че не ми се налага да пътувам с някои автобусни линии. Впрочем, през лятото често използвам 64 - в една определена част от линията вътре в автобуса има истинско разделение - отпред бойните бабки, отзад разни мургави работници. Един единствен път направих грешката да пренебрегна бабите и да седна отзад. Е, не повторих.

П.П. за онзи предлог - готова съм да се обзаложа, че е "със".
П.П.П. ей за това става дума: [линк]. Може и да не съм разбрала, ама това не ми пречи да натяквам .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Ахъм, чак се чудя как пропуснах да спомена ония чичковци, дето не са чували що е това прилична дистанция . А те заслужават определено първо място в черния списък.
Впрочем, в подобни ситуации все съм намирала начин да използвам високите токчета по предназначение - едно непринудено, но качествено настъпване понякога върши работа .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Е, не всички хора - някои си се държат съвсем прилично . Ама, уви, често са малцинство.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Уви, в най-скоро време ще ми се налага да опознавам трамвай 20 всеки ден, вероятно по 2 пъти. Не ме стресирай от сега .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

а бе сладурче не се закачай с когто не трябва
Ти само курви на високи токчета ли си виждал???

после модела на обувките е точно като този

и накрая някои хора сме 160см и трябва да си наваксаме с височината

Ако беше толкова заинтригуван относно стилът ми на обличане .... питай щях да ти кажа преди да се изцепиш

По настоящем можеш да ме видиш в метрото- в отсечката от Пойнтън до Пикадили и обратно

Надявам се бях изчерпателна

I’ve never been to the USA, Detroit, New York and LA, but I am stuck in the UK

а моля ти се и аз така с токчетата ама един нагъл, пляснах му един шамар а той се разкрещя, че го бия без причина аз съм кинта и 20 и стана една ама на следващата спирка някой благородно го изхвърли от трамвая

I’ve never been to the USA, Detroit, New York and LA, but I am stuck in the UK

Стига, бе! Как ше се заяждам?!? Аз съм във възторг!!!

Are you ready? I don't think so...