Дайте ми съвет

Здравейте!!!!
Вече незнам към кого да се обърна и вие сте една от надеждите ми...имам си синче на 13 години , преди няколко месеца се преместихме в София /не питайте защо/...и това го промени ...т.е. отначало промяната му тежеше и трудно се вписа в средата наоколо...е то пък сега вписването като неписано правило стана с най-неподходящата компания, но това е другия проблем, макар че те имат връзка де...Лошото е обаче,че и без това не беше фен на училището, но сега съвсем я окъса,а сега и обстоятелствата около нас се промениха и той съвсем се затвори в себе си....нито говори нито прави нещо...и има реалната възможност да повтаря годината...
Затова дай те ми съвет как да му помогна..аз нямам никакво време да се занимавам с него и трябва да намеря накой, който да е за час поне при него, за да научи поне нещо, но немога да му взема учители по всичко...не мога да си го позволя затова моля ви кажете имате ли идея към кого мога да се обърна, защото аз не познавам никого и нямам никаква идеа, а ...не мога да го върна там откъдето сме....
Разчитам на вас!!!!

Не зная дали някой може да ти даде.

Самата аз имам подобни, не същите, но подобри проблеми. Преди две години затвориха училщето на сина ми и той се премести при започнала учебна година. Така и не се вписа в новия си клас. Беше по-малък от 13, но направи пълно отрицание и спря въобще да учи. От успех много добър падна на среден и под среден. Не е необщително дете, но новите му съученици не го приеха с отворени обятия. И все още не може да се каже, че има приятели сред тях. По същия начин и с други деца, дошли след него.
Неприятно е, че детето е в седми клас и времето за реакция е малко. За частни учители и наблюдение от един час. Не зная какъв ще е ефекта. При нас не беше добър. Първо един час е нищо и второ само за един предмет не е достатъчен. Имам предвид достатъчен за да си повиши успеха. И което е най-важното - АКО СИНА ТИ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ОПОЛЗОТВОРИ ЧАСА, само ще си хвърлиш парите на вятъра.

Помисли си ако му закупиш достатъчно добро РС и го пуснеш на непрекъснат достъп до интеренет дали няма да има ефект. Но това е индивидуално и зависи от сина ти и интересите му. И не забравяй, че в момента е пубер и си е направо неуправляем. Насила няма да стане да сподели с вас и да се промени.

Аз и мъжът ми разчитаме на търпението си, тактиката си, на братчето му и на един детски психолог от време на време.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Той има РС и единственото, което прави е да виси пред него....със слушалки на ушите, което означава, че и да говориш той не те чува....
А заниманията като казах час имах предвид поне час, защото ако има някой който да му даде лек тласък, той ще направи нещо, а на него му трябва малко...но...вярно е,че той много трудно се приобщава към някой и това е единия проблем,че повярвя неистово на един човек, който вече не е с нак и сега се чувства предаден....и не желае да прави нищо....и затова си мисля, че отново страничен човек може да помогне, защото за него сега аз съм виновната за всичко.....

Незнам, но трябва да направя нещо иначе при всички случаи ще повтори годината....българския и математиката ..това да оправи ,аз с другото ще се справя....само че как да намеря някой който разбира едновременно и от двете...

Задължително трябва да намериш време за сина си и да му помогнеш да се адаптира. Изоставането му с учебния материал може да се компенсира с посещение на консултации при учителите, които му преподават. Безплатни са и ще му помогнат да навакса пропуснатото. Поогледай се и намери някоя съседка пенсионерка, която да го наглежда. Проверявай редовно къде броди из нета и ограничи максимално стоенето му пред комп.
Намери време за детето си.

Лошото е,че и учителите му май са...странни ,аз ги питах няколко пъти за консултациите, а в момента наистина не мога да имам това време, което ми трябва, а и той с мен не иска да говори ....за него в момента аз съм причина да е в това състояние....
А съседите ....аз не ги познавам....нямам идея кои са ,какви са.....

Целия клас е в това състояние и учителите явно затова не се вълнуват толкова...масовата оценка на всички по всичко е 2....и това от 7-те класове е най-добрия клас ....не искам да си мисля за другите....

Ами тогава по-добре е с психолог да се срещнете. Един обикновен учител няма да свърши работа, колкото е да е добър като професионалист. Ще си предаде материала и ще си отиде, а проблема на сина ти остава.

Повярвай ми, след срещите - 5 на брой и малко хипноза и т.н. детето се промени. Сега за първия срок има 2 четворки като срочни оценки и то без да идват учители. миналата година идваха през цялото време по 4 часа на ден и си беше на тройка с малко подпомагане от учителката.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

психолога де.

При моя син миналата година това свърши работа. Изрично ме предупредиха да не го разпитвам какво са си говорили, но ефект имаше.


Ти имаш ли?

Виж сега, от постинга е ясно, че много разтревожена. Сериозни проблеми с детето, с училището и не учи.
Само че , не можах да разбера и схвана "аз нямам никакво време да се занимавам с него". Ами ти, като родител не си до детето си, то тогава кой?!?!?!
Работата?!?!? Ами тя не е по-важна от детето... Насочи цялото си внимание и любов към дина си. Говори с него, беседвайте, разбери какво го мъчи и тормози...

Да, но нали трябва да ходи на работа, за да го нахрани, облече, обуе това дете, както и да плати сметките за ток, парно, телефон, вода? Парите не растат по дърветата...

А няма ли нещо, което обича да прави, освен компа? Може би ако го влече спорта,да го запишеш да тренира нещо, помага за социализацията и адаптирането. Особено ако там държат и на успеха в училище. Имах един ученик, пълна скръб, но треньора му по футбол казал, че с двойки - вън от терена, и веднага си пролича.
Жалко, че този срив в сина ти е на точно тази възраст. Трудно приемат помощ. Съчувствам ти и те разбирам, ние преживяхме подобна криза като се преместихме.

За съжаление си абсолютно права....работата ми е такава,че нямам избор да не я свърша...това означава,че все едно нищо не съм направила през годината...просто нямам избор,а и ...за съжаление пропилях месец и половина в борба да спася нещо, което си отиде....ето това е великата ми грешка, но не мога да върна времето назад и сега ми остава само да свърша всичко за малкото време ,което ми остава.....


А за сина си все пак се опитвам да направя каквото мога....не съм спряла да опитвам да говоря с него въпреки,че не получавам отговор все нещо му влиза в главата предполагам....лошото е,че е в пубертета и обстоятелствата около нас го нараниха...

За съжаление го е обзела такава антипатия, че няма никакви други влечения....опитах се няколко пъти да го запиша да спортува нещо...интереса му се задържа само около 2 седмици....сега в момента има предложение да тренира футбол при много добри условия, но той не иска и да чуе....не е свикнал и с разстоянията и се ужасява,че трябва да пътува до някъде, за да прави каквото и да е.....
Само да знаех с какво мога да го съживя бих го направила веднага.....кънките бяхя едно от тези неща, но и те не са пред блока ни и си отшумяхя по етапен ред...

Казваш : Насочи цялото си внимание и любов към сина си. Говори с него, беседвайте, разбери какво го мъчи и тормози...

Е, хубаво, ами ако той не иска? Колкото и да му обръщаш внимание и да се стараеш да сподели каквото и да било - нищо няма да излезе, ако Той не пожелае. Питай ме мене за това!

И съм съгласна с това, че не може да си зарежеш работата, ако цялото семейство на тебе чака! Тогава обвиненията към теб ще нарастнат и с това, че на всикото отгоре, не си се погрижил какво да има на масата, да бъде светло и топло и т.н.

Да - това е проблема...той трябва да поиска да разговаря...да сподели кое точно го измъчва най-вече, защото му се струпаха доста неща...и аз само мога да гадая кое точно е това, което го направи такъв...или може би то в началото е било едно, а сега с промяната на обстоятелствата е друго...знам ли...

Тука очевидно има семеен проблем, детето е наранено и си го изживява по свой начин. Създай му малко радост от живота, излизайте, кани хора, учи с него, седнете и четете биологията например. Изграждйте силна връзка помежду си, посочи му себе си за пример - ето и аз имам проблем, но се справям с ежедневието, опитай и ти.

Опитвам се наистина, но всичко се е наслоило с годините....той трудно се привързва към когото и да било сега го направи и след всичко, което ни се случи се чувства предаден.....и сега или мълчание или агресия....