объркана съм

zdraveite! sujaliavam 4e pisha na latiniza. jiveq v chujbina i nqmam predstava kak da si svalq kiriliza. dano nqkoi ot vas prochete kakvoto me tormozi, az naistina imam nujda ot mnenie!

znachi....ohhh,kak da zapochna! ot edna godina jiveq s priqtelq mi. i sme shtastlivi zaedno. toi me obicha bezuslovno. toi e s 18godini po star ot men. tova za men nqma znachenie.iskame da imame dete. i tova e problem za men. ne zashtoto ne iskam, a zashtoto neznam dali bih mogla da buda dobra maika. strah me e !strah me e da buda 9 meseza bremenna, suetna sum, teja 53kg za 172cm, ujasno mnogo durja na vunshnia mi vid, sportuvam, grija se za sebe si do krainosti. tova e chast ot rabotata mi, tqloto mi e ujasno vajno za tova koeto rabotia.
drugite mi terzania sa bezkraini. kato tova che pusha i to dosta, pia pochti vseki den bira i vino, rabotia s ustrem, konzentriram se vurhu proektite mi vse poveche i poveche i tazi nosht kogato toi mi kaza " spri hapchetata, neka imame dete", vmesto az da se zaradvam, az izpitah panika! a az iskam da imam dete! az bqh tazi , koqto iskashe predi godina oshte, az placheh vinagi kato vijdah bebeta na kasata v supermarketa....kude e moqt problem? problem li e che znam che toi ima dushteria na moia vuzrast ili prosto me e strah? az iskam da imam dete s nego! i samo s nego! ako ne go napravia s nego, nikoga niama da imam deza. toi moje bi e prekaleno prefekten za men ...

I'm so happy, I can't stop crying.

Не зная какво да те посъветвам,всеки взима решението сам за себе си защото това е важна стъпка за цял живот.Само ще ти кажа , че щом се грижиш за външността си няма да имаш проблеми след бременоста.Аз например бях слаба преди да забременея,а след раждането съм още по слаба от преди.Почти съм сигурна ,че ако забременеш ,изобщо няма да ти е до цигари и пиене,защото най-малкото ще ти се гади от тези миризми.Но трябва да знаеш , че бременноста не е само да родиш дете, а и много грижи за него дълги години след това.Пожелавам ти успех независимо от това какво ще решиш !

Здравей carpe_noctem,
кирилица можеш да си включиш когато пишеш съобщението си горе в дясно над кутийката за текст има клавиш с всички азбуки включително фонетична и БДС.
Ох , не знам дали го обясних добре...
Ами аз също съм мнго суетна (мисля всъшност , че всяка жена е по един или друг начин) работя с устрем по 20часа не ден, с мъжът ми се обожаваме и т.н...и в един момент се замислих, че всичко това е прекрасно, но всяка година по един или друг начин прилича на другата. Все бъразах всико да ми се случи от всичко да опитам и си казвах ми аз нямам време за друго.

в същото време преди 5 години много близка моя приятелка роди..сега девойката (да е жива и здрава) е 5 годишна говори и ходи с нас на екскурзии...един път си дадох сметка, че на мен ми се струва, че вчера я гушках като пеленаче, а тя вече съваем не е...всъшност разбрах, че 5 години са много, много време....и реших, че ще забременея...сега съм толкова щастлива...изобщо не ми пука за "великата" работа в която не мога вече да се втурвам...(а и там като гледам не и м липсвам ужасно)..не се самозаблуждавай..няма работа в която всички да не са заменими...пък ако толкова ти харесва работата след като родиш пак ще можеш да се посветиш на нея....тя няма да избяга..Относно фигурата и тялото ами прекрасно е че обичаш да се грижиш за себе си бремеността е време в което особенно трябва да се грижиш за себе си , с какви кремеове се мажеш, какво ядеш..всичко това се отразява на детенце...в този смисъл ще си много добра майка....
А за това дали си добра майка или не не можеш да го знаеш, никоя от нас не го знае, но съм убедена, че всяко майче се старае максимално...

Не смятам, че нещо не ти е наред..просто опитай.. чувството е невероятно да знаеш , че носиш в себе си нов живот...прекрасно е ..е, вярно е дебелее се...малко ми е криво като виждам кантара , но в ктайна сметка килограми се свалят..

Здравей,

От това, което си написала мисля, че още не си сигурна и готова да имаш дете. Когато една жена наистина иска да има дете, фигурата и работата са най-малкия проблем и последното нещо за което се притеснява. Те са важни дотолкова, доколкото като родители сме длъжни да помислим можем ли да осигурим на детето си нормален живот в материален смисъл, но това става на един предварителен етап. Щом живееш в чужбина и имаш съпруг който работи вероятно проблеми в тази насока нямаш.
Всяка уважаваща себе си жена е суетна и полага грижи за себе си доколкото и позволяват средствата. Това, че е бременна не значи, че се занемарява или изглежда зле - напротив, няма нищо по-красиво от една щастлива бременна жена.
Всяка жена, бременна за първи път, пък и може би не само когато е за първи, се страхува, но не за външния си вид, а за това ще има ли лека и безпроблемна бременност, ще роди ли здраво бебче, ще може ли да кърми, ще може ли да отгледа щастливо и нелишавано от нищо дете. Това са нормалните въпроси и дори би било безотговорно ако не си ги задаваме.
Аз бях 43 кг на височина 1.70 см. Толкова много исках да имам дете, че през петте месеца на опити изобщо не се замислях за това как ще изглеждам ако и след като забременея. Наддадох 13 кг през бременността. Сега съм 50 кг, които свалих от само себе си и изглеждам 10 пъти по-добре от преди - така казват всички около мен, включително и съпругът ми.
Да - напълнях, не успях да сваля всички кг, малко ми се отпуснаха коремчето и бюста - но това се оправя с течение на времето. По-важното е че имам едно малко, щъкащо навсякъде усмихнато съкровище, за което не разменям нито идеалната си отпреди бременността фигура, нито предишната си работа (от която ме изгониха след като забременях).
Мисля, че когато спреш да мислиш за фигурата си - тогава ще си готова за майка и ще бъдеш наистина добра майка.
Успех и скоро да се похвалиш с взето решение и две чертички
!

Прекрасно го е казала Цвети,няма какво да добавя.
Ще кажа как беше при мен.Аз също съм суетна(в някакви граници разбира се).Пък и кой не е?Мисля,че всички се притесняват от килограмите,които ще качат.Някои качват по 6-7-8 килограма,а други 18(като мен) и много повече....
Това обаче не ми пречеше да се смятам за много хубава бременна-повярвай ми,наистина бях такава,дори и с 18 килограма отгоре!
Преди да забременея бях с твоите мерки.Килограмите ми се колебаеха между 52 и 54.
Сега близо 6 месеца след като родих имам да свалям още 5 килограма,но нито имам корем,нито стрии,нито нещо друго,което да напомня за повечето килограми(освен гадните паласки...)
За това дали ще си добра майка.....Ще си добра,ако има кой да ти помага и да споделя грижите около бебчето,защото е много изнервящо според мен всичко това и ако не е мъжа ми,с когото сме взаимно заменими относно грижите и аз незнам как щях да се справя.А да си изнервен,не е най-доброто състояние за отглеждане на дете!И трябва да си призная,че и от мен има какво още да се желае.Но се уча с желание да бъда добра майка-НАЙ-ДОБРАТА!
А колкото до това,че той има дъщеря колкото теб,това е търсене на причина от твоя страна и някакво скрито твое притеснение.Не виждам как това би могло да те спре.
Успех ти желая и знай,че ако не сега,то след известно време пак ще ти дойде момента за дете,а по принцип колкото по-навреме,толкова по-добре(от всяка една гледна точка)

Здравей пак,
забравих да добавя, че всъщност ти имаш вече най-важното - мъж до себе си, който си сигурна, че искаш да бъде бащата на детето ти. А няма нищо по-важно за едно дете от обичащи се и обичащи го родители т.е. от уютен дом и щастливо семейство.
Всичко останало е въпрос на време и на психика.
Успех още веднъж!

Хей, мило момиче, не се обърквай! Аз също като теб работех по дълги часове с устрем, притеснявах се за външния си вид, но повярвай ми, щом забременееш, тези мисли моментално се заменят с това дали всичко с бебчо ще е ОК, кога пак ще го видиш на следващия видозон, дали ще е момченце или момиченце, на кого ще прилича, дали се храниш пълноценно и за него има всичко... и още хиляди, но свързани с бебо, а не с външния вид. А и бременната жена има един чар, от нея лъха щастие и спокойствие...
Аз съм от най-тежките случай - качих 30 кг, от тях имам да свалям 20 кг някъде, ама до скоро кърмех и не можех да пазя диета. Сега живот и здраве, смятам да се мобилизирам и да ги сваля, ще се върна на работа и така... всичко ще се нареди, а и даже се замислям за второ!
Колкото до това дали ще си добра майка - за детето ти няма да има по-добра от теб, теб най-много ще обича поне в началото и ти ще си много щастлива да преживееш първата усмивка, първата думичка "мама", първото зъбче, първата крачка и още хиляди неща, които не могат да се опишат с думи, но са най-хубавото усещане на земята.
Ако искаш дете, не му мисли много, подходящ момент никога няма, или казано другояче винаги момента е подходящ да се роди дете! А колкото до килограмите, познавам 2 жени, които през цялата си бременност качиха по 4 кг и след като родиха, бяха минус 10. Всичко ще се нареди добре, чакаме и хубавите новини скоро!

Съвсем разбираемо е, че си объркана
Но от това, което пишеш, се разбира, че в теб има устрем.
Т.е. - имаш воля, и скоро след като се роди бебчето, ще се постараеш - и пак ще си в старата си форма. Има ли желание - има и начини
Искам да ти кажа, че човек почти никога не е сигурен, че е готов,
така че не чакай някакво прозрение в това отношение.
За себе си знам едно - толкова красива и щастлива от себе си, колкото бях като бременна - никога не съм била.
Сега пък си имам друго щастие
[линк]

Миличка,
ако единственото което те притеснява е да не загубиш добрия си външен вид - я погледни колко от манекенките и фотомоделите са родили не по едно, а дори и повече бебета и колко перфектно си изглеждат сега - примерите са много - Ел Макферсън, Гергана Полежанова, Ивайла Бакалова и пр. Не бих могла да изброя всичките да не говорим пък за Виктория Бекъм, която според мен след 2-то си бебе изглеждаше дори по-добре отпреди бремеността си. Това се случва според мен, защото се мотивираме много повече след като родим да имаме перфектна външност и това е силен стимул.
Така че виждай във възможностите положителните страни.
Другата възможност е просто да не се чувстваш готова и да използваш външността си като извинение. Помисли върху това.

Вземи си отпуска, иди някъде, където ще можеш да си събереш мислите, (може и двамата), попитай се какво искаш от следващите няколко години и на края на отпуската реши. След като решиш, следвай решението си.


Желая ти успех и много удовлетворение!

Детето никога не пречи на външния вид и кариерата. Ако имаш достатъчно амбиция можеш да изглеждаш перфектно, да работиш любима работа и да отледаш добре и детето си.
А що се касае да другите ти терзания, мисля че късно си се сетила за тях и това са обстоятелства, които е трябвало да прецениш преди да създаваш връзка. Сега вече те не би трявало да влияят на решението ти за детето.

Не мога да ти дам друг съвет освен сериозно да надникнеш в себе си и да решиш какво искаш да се случи в близко бъдеще. Дай си почивка и помисли.
Не спомена твоите години. Но ето как беше при мен. На 19 си имах първа любов, завършила училище и вярваща, че морето е до колене. И ме завладя едно такова настроение, че не е времето за промени в живота, та камо ли за деца и така до близо 22+ години. Е, да ама тогава нямаше подходящ татко. Като се появи свърши университета и борба за работа, и все няма време, и няма време /а и таткото не помагаше никак в бебешко направление/. Изобщо много трудно се узря до идеята за бебе.
Затова си мисля, че може би ти трябва още време за "узряване". Може да греша.
Другото, което те притеснява навярно е възрастовата разлика. Аз винаги слагам 20 години да си гледам детето. Така, че ако трябва да сложа и 18 ... Но това както искрено ще кажат повечето мами тук са глупости. Важното е какво ти е в сърцето. Важното е да чувстваш, че можеш да разчиташ на този мъж, че те уважава за това което си. Както една мама каза това трябва да си го надживяла почвайки връзка с него. Отиди една събота и неделя някъде без него и виж как се чувстваш. Това обикновено е правилен измерител.
Късмет каквото и да решиш!!! Животът е пълен с изненади и дано при теб са само приятни!

като прочетох за терзанията ти - какво да ти кажа, май те е страх мъничко...

за работата и външния вид не се тормози, ако си млада и се грижиш за себе си няма и да личи че си раждала месец след това

като бебчо стане на 3-4 месеца можеш да наемеш бавачка

аз никога не съм му мислила много много...... ако му мислех много незнам дали щях да имам и едно дете

който рискува печели, който не рискува не печели - аз на тая карам

ще чакаме решението ти, помисли си, не е страшно, да знаеш

Едва ли ще добавя нещо ново към вече написаното.Не се страхувай!Чувството да имаш бебе си заслужава! Другото не е страшно.Бремеността и бебето не пречат на външния вид, нито на работата при добра организация от твоя страна и помощ от близките. Аз съм управител на фирма, работих почти до раждането. Тръгнах на работа (на половин ден) два месеца след това. Качих 9 кг.(а имам склонност към пълнеене), 6 свалих още в родилния дом, останалите 3- десетина дни по-късно (без да полагам специални грижи). Е, талията ми все-още е с 2-3 сантиметра по-широка, но при твоята перфектна фигура (както си те представям) те едва ли ще личат.
Успех и спокойствие ти желая!

мисля че са написани прекрасни съвети затова аз няма да давам само искам деа споделя че от бременноста по прекрасно нещо няма може и да ми се смеете, но аз изпитвам понякога странни чувства завиждам на бременните жени по улицата едновременно изпитвам гордостче ми се е родило прекрасно момченце.
Чувството е невероятно да насиш живот в себе си!!
Аз бях наддала 17кг. но не бих казала че изглеждах дебела е по закръглена и за първи път през живота си да имам по закръглено лице винаги съм била слаба дайе съпругът ми казваше" Най после да има какво да пипне човек"
Сега три месеца след раждането нямам проблем с килограмите трябва да се постегна малко за да съм наистина в добра форма.

ah, kakva iznenada! tolkova mnogo otgovori i vsichki taka mili!
prekrasno e da pochuvstvash razbirane, suvsem ne ochakvah i se radvam 4e ne sum edinstvenata, koqto ima/ e imala strahove.
tova da imame dete, bi promenilo vsichko i tova beshe prichinata da si zadam vajni vuprosi, na nqkoi ot koito oshte ne sum namerila otgovor. interesno kak vseki chovek si dava smetka, 4e jivotut ne oznachava nishto, ako nqma s koi da go spodelish, a v sushtoto vreme ni e strah da poemem riska. az mislq 4e shte riskuvam...

I'm so happy, I can't stop crying.

Рискувай Слънце

имаш виртуалната ни подкрепа

пък ако се наложи и реална

А има и момент дето всичко сметнато, пресметнато и като стане и изпадаш в паника "Дотук добре ама сега ..." Така, че няма смисъл да се притесняваш от сега

рискьт си заслужава! Имам едно дете на 15 години, много ангажираща професия, винаги си мислех, че никога няма да намеря време за друго , а сега съм бременна в 6 месец и няма по=щастлива жена от мен!Няма нищо по-хубаво от това да дадеш живот и да отгледаш едно дете!

Никога няма да съжаляваш, че имаш дете. На фона не него ще установиш, че всичко останало губи смисъла си или поне остава на доста заден план. Най-малкият проблем са ти килограмите - ти специално няма да имаш проблем с тях. Но много е важно самата ти да почувстваш, че искаш да си майка и то добра майка. Искреното и силно желание за това е необходимото и достатъчно условие да бъдеш. Поздравления за решението - от тук натам животът ти коренно ше се промени. Очаквай да изпиташ щастие, за което дори не си подозирала, че е възможно. Успех