Звучи просто,нали...

...Най-първо вие трябва да разберете физическия живот и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен.Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога.Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща...

Петър Дънов

разбирга ли са бе?!? Па и поради оти требе се знаем баш с мене си самио?!?



Гъ Цо - близкио субект

КВО Е ТВА?

"Бъди настойчив в диренията си и ще намириш каквото търсиш.Следвай неотменно целите си и ще победиш.Имаш благословията на всички богове, всички търещи просветление, са с теб, а небесната мъдрост ще те направлява"

Сидхарта Гаутама Шакямуни Буда

Това хората като почнат с цитатите, чудя се, могат ли да мислят самостоятелно, или все някой трябва да им казва какво да мислят.





<везде хорошо где меня нет>

това форма на снобизъм ли е?

Ми не знам. Иска ми се някой като цитира някого, поне да добави нещо - как го разбира, защо го е постнал, какво мисли по въпроса. Иначе стават монолози, и то какви монолози - всеки цитира някого, обикновено мъртъв и по тази причина неспособен да обясни какво е искал да каже. А тълкувания много. Все пак... няма ли да е хубаво да се общува с живи хора тук, а не с извадени от контекста цитати?

Ако да мразиш сдъвканата духовна храна е снобария, то аз съм сноб номер едно.





<везде хорошо где меня нет>

Имало един православен поп.На една поредна служба, той просто погледнал тълпящото се множество от какви ли не миряни, попаднали в църквата по какви ли не причини, с какви ли не мисли и ги попитал:"Братя християни,...знаете ли сега какво ще ви говоря?"-"Знайме,знайме"-отвърнали миряните.-"Е,тогава няма какво да ви говоря",казал попът и тръгнал да си ходи..."Не знайме, не знайме"-провикнали се миряните.-"Ами като не знайте,значи пак няма какво да ви говоря",казал попът и си тръгнал.
Естествено в примера идеята е прекалени генерализирана...
Мислите, които изказваме,Аледар,често провокират нещо у нас, дават ни някаква насока,събуждат някаква асоциация или ни привнасят определен импулс.Колкото по-синтезирани са те, толкова по-лесно могат да бъдат усетени ...това не е общоважащ принцип вероятно.Искам да споделя моето скромно мнение с теб,а то е, че ако с думи и многословие биха могли да бъдат научени хората, то светът щеше да е доста различен.Човек или може да усети нещо, или му е невъзможно, колкото и да му бъде обяснявано.Познанието далече не е само знание.Бих написал последното изречение още веднъж.
Бъди здрава,благодаря ти за участието по темата!

<везде хорошо где меня нет>

"Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща..."

И кое е най-близкото нещо, с което започваш?

Цитата е много нужен за някои "просветлени" хора.



.............................

Най-близкото за някого, може да е най-далечно за теб и обратно...всеки е някъде по пътя...пътища много...Извини ме за неконкретния отговор, но въпросът ти не предполагаше конкретен.А и ако бих бил конкретен, убеден съм, че отговорът ми не би бил целесъобразен и от особена полза...

Напротив - много конкретен, ясен и прост въпрос.
Но явно няма какво да отговориш.

Въпроса ми е и към останалите.

Нещо не схващам какво питаш? Може би дали сме съгласни с този цитат? Не виждам нищо особенно в него, освен подписа - Петър Дънов. Ами ако не беше от него?

Ако не сме съгласни с този цитат, какъв аргумент ще извадиш за да докажеш, че той правилно отразява действителността? Но.... абстрахирай се от името Дънов!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Моя отговор на въпроса ти в случай,че те интересува смислово е същия като на Скитника...

Значи не е отговор
което значи, че от никъде не сте започнали...

или по-точно се занимавате не с това, което е имал предвид Дънов

Заключенията ти, Мая, са наистина впечатляващи.Логиката ми напомня на онези хора в едно селце, през което преминавали туристи.По едно време започнали да бият камбаните.Туристите попитали защо бият камбаните, а местните им отвърнали:"Ами защото им дърпаме дръжките".
Това ,че отговорът ми не е отговор за теб, е въпрос, ирелевантен на темата.Аз мисля, че отговорът беше най-добрият за теб.Явно не си съгласна.Това му е хубаво на света ни-че е шарен.

"...или по-точно се занимавате не с това, което е имал предвид Дънов"

Ами щом знаеш какво е имал в предвид Дънов, защо да се занимаваме с незначителни "псевдоотговори"...Аз нямам нужда от това, а ти?

Не знам, Тренди, къде си видял въпрос...това беше просто цитат...повод за размисъл...евентуално:).Цитатът е правилен за онези,които го разбират.Онези, които не го разбират- за тях той е мъртъв и аз съм убеден, че не бива да бъдат упреквани...Те също ще имат своето право да не са съгласни.
Благодаря ти, че се включи!

Отправна точка в моя път съм самата аз...а всичко до което съм се докосвала просто ми е давало съответната насока и до някъде възможността да разбера къде се намирам на тоя път...
Започнала съм от някакъв вътрешен импулс, който съм оставила да ме води...просто вземам, това което ми е нужно и продължавам или с други думи, аз самата съм си водач!

Чудно ми е защо цитираш Дънов, като не го разбираш,
а и не се интересуваш.

И липсата на отговор е отговор и много добре разбрах...