Да бъде или не???...

Въпросът ми е тооолкова прозаичен, че няма накъде повече Бременна съм отново и отново разкъсвана от противоречие, да бъде или не. Нуждая се от реалистични мнения на странични хора - не за да взема решение, а по-скоро за да подредя мислите в полустопения си мозък... Ще се опитам сбито да предам основните моменти, предизвикващи колебанията ми:

1. Давид е на 1г. и 2м., а с баща му сме заедно от 2.г и 1м. Тоест, имали сме не повече от два месеца връзка свободен формат :))) После бременности, ремонти, хаос и безсъние. Месец след като родих и двамата останахме едновременно и непредвидено без работа /работехме на едно място/. Този момент не желая да си припомням, докато съм жива! Лесен живот не съм имала никога, но такива трудности - също. Детето не е лишавано от нищо, за сметка на нас двамата обаче. Година по-късно с цената на зверски усилия изплувахме, създадохме наша фирма и смея да твърдя, сега сме по-добре и от преди. Но балансът е все още твърде крехък, а ние сме изтерзани докрай :)))
2. Апартаментът ни е много хубав - чисто нов и удобен, но с две стаи. Едната е голяма и служи за всичко, а втората - спалня за трима ни. Друго бебе ум не ми побира къде може да инсталираме. Не, че не може, ама чудото ще е голямо. Изгледи за по-широк засега няма, настоящия изчерпа почти всичките ни финансови възможности.
3. Помагачи може да се каже, че не се намират. Ави има гледачка; майка ми без съмнение не става за солидна опора; свекърва ми е злато, но от друг град и идва 3-4 пъти в годината.
4. Искаме много второ дете, но двенки с две години разлика е сериозна работа май. Мъжът ми и брат му са през 1г и 5м., та съм се наслушала на истории...
5. Имам прекрасен мъж и много държа на хармонията между нас. Няма как да ви обясня, през какво минахме заедно и колко изпитания преодоляхме дотук! Търпението и любовта му изглеждат безгранични, но не зная дали ще утрае още две години... Знаете на какво са подложени родителите по време на бременност, кърмене и т.н - не е за подценяване! Той така мечтаеше през тази година да си имаме малко повече време един за друг...
6. Имах прекрасна първа бременност и безпроблемно дотук дете. Всички мои "дружки" обаче, воглаве с майка ми повтарят, че "то първия път като е така, втория е друго, акъла ти ще вземе!"...

И тъй... Може би трябва да добавя, че съм човек, който неизменно вярва в пръста Божий и че нещата се случват винаги в подходящия момент. Все пак се страхувам да не постъпя безотговорно. Не искам да правя аборт, но и не искам да стъжня живота на трима ни

Помагайте!

Здравей мила,
Нямам опит ,който да споделя по този въпрос,но се замислих,4е Алекс е на 1г. и 1 месец по4ти, и нашият апартамент не е голям,и двете ни баби са дале4е,едната мноооооогоооо дале4,другата просто много дале4е...И се замислих,ако аз сега съм бременна как бих постъпила...........и отговора е незнам.Знам само,4е не бих направила аборт,както и ти ,и аз вярвам в Божията сила,и това ,4е нещата се слу4ват ,когато трябва да се слу4ат..Знам,4е отстрани изглежда разли4но,знам,4е не ти е лесно......но и знам,4е ще си родиш това дете и ще бъдете много щастливи.Знам,4е с такъв мъж до теб няма на4ин да не се справите и от сърце ти пожелавам да бъдете много щастливи И не мисля,4е ще ощетиш по какъвто и да е на4ин семейството си,давайки живот на вашето дете

Станалото станало милане можеш го върна назад.Аз много се страхувах да не забременея докато Вики беше по-малка и твърдо бях решена да направя аборт ако ми се случи,но сега вече не мисля така,това както казваш ти е божа работа откъде накъде ще определям аз кога едно дете да се роди и кога не,мила роди си го ,като гледам колко двойки около мен се мъчат с години а не могат ми е много криво и съм признателна на бог,че ме е дарил с едно,а после надявам се и с второ .Крайното решение можеш само ти да вземеш,можеш да си прецениш финансовото положение,така както те слушам ще се справите,мъжа ти е опора ,семейството стабирно.Когато дойде малкия човек спокойно можеш да пуснеш Давид на ясла а гледачката да задържиш да ти помага за бебчо,по-късно ще и го оставяш за по няколоко часа ,за да помагаш за семейния бюджет,после и да се върнеш изцяло на работа.Бъди силна ще вземеш правилното решение сигурна съм

Аз като противник на аборта по желание(пък и без желание...) бих казала да оставиш детенцето!господ си знае работата и после може да се обвиняваш за този живот,който не си дала.Може да мислиш какво е можело да бъде и защо не си се осмелила да оставиш детето.
Аз няколко пъти вече разказвах,как детето ми беше на 3 месеца,когато мислих,че пак съм бременна,понеже ми закъсняваше стабилно....,но в последствие се оказа,че това е било просто регулиране на цикъла.И ние с мъжа ми мислихме много и макар и да не сме в цветущо финансово положение,бяхме решили да оставим детето,защото ако съм бременна,то така е трябвало!Даже ислихме къде ще слагаме втората кошара......
Е,не съм бременна,но имах възможност да премисля нещата и ако бях,НЯМАШЕ да махне детенцето си!
Ние живеем в къще,но също не е голяма-2 стаи и кухня.Лятото имаме голям и хубав двор,но зимата ни идва тясно.Също спим тримата в една стая.....
Незнам,но не прави аборт!Нека има право на живот това същество.
Ще се справите сигурна съм!
Успех,надявам се да се включиш в някой от месечните клубове на чакащите майчете все пак

Здравей, аз нямам опит в това отношение, който да споделя, но онова, което знам със сигурност е, че няма жена, която да съжалява, че си е родила детенце, както и че почти няма такава, която да не съжалява, че е направила аборт. Пожелавам ти да вземете позитивно решение с мъжа ти, лека бременност и раждане и да бъдете много щастливи с двете човечета! А това, че второто бебе непременно щяло да ти разкаже играта, щом първото е било безпроблемно, са врели-некипели. Такава зависимост няма.

Първо да ти кажа ЧЕСТИТО! Няма нищо по-хубаво от едно мъничко бебче ...а от 2 да не говорим.
Веднага става ясно, че желаеш това бебе, за което те поздравявам! Съвети не мога да ти дам ,само ще споделя как е в нашия случай-в момента живеем с родителите на мъжа ми в 2стаен Положението е *При нас е весело*

Жики18.09.03.Боби22.01.05.

В унисон със заглавието на темата ти ще ти пожелая "Да бъде!"

Много любов, късмет и сили да вземете най-правилното решение за цялото семейство.

Поздрави!


Борис - 29.09.2003

да, да, да!
въпреки всичко и напук на всичко!

Ники 24.11.04 г.

А ,като стана дума за Божията сила, и аз вярвам в нея, затова не посегнах на бебчето си и го нарекох Божидар.
Лека бременност ти желая от все сърце!

Жики18.09.03.Боби22.01.05.

Реши си спокойно, претегли си плюсовете и минусите от едното или другото решение! Имаш време, обсъди го с мъжа си, той трябва да участва в това решение, то трябва да е общо! А каквото и да решите, божията воля в случая няма отношение, защото бог не е участвал в станалото

претегляйки всичко което си описала до тук бих ти казала че е хубаво да го запазите!
аз със сигурност щях!имах съмнения преди месеци и си взех решение че за сега аборт не искам!
ще ти кажа и друго аз съм била изключително добро дете!след мен брат ми също така че тази закономерност че ако едното е добро следващото ще е проблемно няма!
имаме и друг случай!мъжа ми е бил много добро бебе,след него брат му е бил мнооого ревлив!нон стоп рев!разликата им е 1 година и два месеца!свекърва ми по тази причина се е замисляла да го махне!онзи ден ми казваше"мале като си помисля че исках да го махна"!сега по стечение на обстоятелствата са на прага на бедността,но то е след промените!и те си казват какво пък имаме чудесни деца това е най-важното!
смея да твърдя че и двамата са чудесно възпитани!семейството им е много сплотено!така че щом има любов си мисля че ще се справите!!
каквото и да решиш да направиш така е трябвало да бъде и ще е правилното решение!
моя приятелка преди години ми беше казала"нещата винаги се случват по най-добрия начин"!
и в заключение ще кажа че и ние сме отглеждани в двустаен апартамент!живи и здрави сме!ще намериш място!
каквото и решение да вземеш винаги ще страдаш от тежките последствия на взетото решение,ако има бебе си мисля че ще има много положителни емоции които ще компенсират неприятностите сигурна съм!

Задръж детето, не прави аборт (сигурна съм, че и ти самата не го мислиш сериозно това за аборта).
Признавам си, че не проумявам как жени правят аборти просто така, защото не им се гледа още едно дете, нямат място в апартамента си, ще трябва да напуснат работа и т.н. Не ги обвинявам, просто не мога да ги разбера.
Аз и мъжът ми нямахме деца 5 години, сега имаме Зорница - на 40 дни е.
През тези години имах на разположение мноооого дълги нощи да осъзная истинската стойност на това малко същество.
За това много те моля, не прави аборт. Послушай сърцето си, то е най-верния компас.

Успех ти желая!

Хубаво питаш,ама как си представяш;че някой от членожете тук ще ти даде съвет за аборт?Не може да сме безпристрастни бременни или с бебе до нас,така че обективен съвет няма да получиш.Трябва наистина да го решиш с таткото,МилаМия ти е дала наи-разумен съвет.Аз съм правила аборт,но бях на 19,той омъжен,просто абсурд,така че когато има причини съм "за" аборта.Ти обаче си омъжена,обичяте се,остава само ДВАМАТА да решите искате ли го или не това дете.Имате жъзможност за избор и трябва да си прецените.От писмото ти става ясно,че ти го искаш,но се притесняваш за реакцията и чувствата на твоя човек.Така че говори с него,чуй мнението му и решавайте.Не се чувствай длъжна да раждаш защото си забременяла,ако не го искате наистина,после ще ви е трудно и на всички ,а връщане назад няма.Обмислете хубаво всичко и...успех.И ние сме на тясно,без пари и работа в момента,не искам да мисля как ще се оправяме,но сме щястливи с очакването.Материалните неща не бива да те спъват,а "само двамата" така или иначе вече не може да си бъдете.Ние си бяхме няколко години само двамата и да ти кажа-никак не е интересно.Виж,с детенце,съм убедена,без да знам още,че ще е супер.Целувки и да ни кажеш какво си решила.

Mislya, che shtom si stignala dotuk, dqlboko v teb si vzela veche niakakvo reshenie i moze bi iskash da se ubedish, che e pravilnoto, da pochuvstvash, che i drugi mislyat kato teb. Za sqzalenie, niama chovek, koito da se postavi tochno na tvoeto miasto...
Az samata biah pred podobna dilema, samo che s pqrvoto mi ( i za momenta edinstveno ) dete, zashtoto momenta mai ne beshe nikak podhodyasht, no sushto kato teb si pomislih, che shtom e stanalo, znachi taka e tryabvalo i tochka, poveche ne se izmuchvah, ne se vrushtah kum kolebaniyata. I sega vsichko e nared, daze mnogo po-dobre otkolkoto az si predstavyah, niakak se podrediha neshtata...
Puk i ne poznavam niakoy, koito da sqzalyava, che e zadurzal deteto si. Ot vsichko ima izhod, chovek deistva spored obstoyatelsvata... I vse pak, lesno mi e na men!

Leko vzemane na reshenie!!!

Ето значи резултата от притесненията ти! Ами първо ЧЕСТИТО!
Наистина както са ти написали и по-горе незнам дали тук някой ще ти даде друг съвет от " ДА БЪДЕ"!
Това, че Давид е малък не е минус а напротив после ще са си много близки с бебчето! Ще растът заедно и задружно. Аз поне така си преставям нещата с нашите - ще бъдат с 1г.8м. разлика.
Ние хич не сме в цветущо финансово положение, дори напротив, но решихме, че ще се справим още две години - да отрасне второто бебече живот и здраве и като започна и аз работа ще се стабилизираме. А така или иначе сега сме свикнали да живеем с лишения и няма да ни е много трудно / поне се надявам /!
Нашия апартамент е ателие - без стаи и врати а само с обособени ниши - около 65-70кв.м. със скосени тавани във всички ъгли защото сме на тавана! Креватчето на Деничка преди беше до нашето легло, но когато навърши 1г. го преместихме в нишата на кухнята,за да свиква да е по-далеч от нас и я отделяме с една завеса, да си мисли, че си има стая! Е, сега ни е малко сложно когато искаме да ядем а тя спи ама за всичко се намира начина! Сега второто креватче ще го сложим до нашето легло а пък после ще му мислим! Ние с брат ми сме изгледани в двустаен апартамент - едната стая беше детска а хола- и спалня на нашите и хол, кухнята -кухня! А мога да кажа, че имах хубаво детство и с брат ми много добре си се разбираме и сега.
Мъжа ми и сестра му са с 1г.4м. разлика та и аз съм се наслушала на истории, но и на такива колко добре са се разбирали и са си играли като малки и как неусетно са изгледани и двамата наведнъж!
И аз исках да отслабна и да имаме повечко време за нас двамата Дени като порастне, но сега си казвам, че след като родя втория път ще отслабна 100% /поне се надявам де / и ще отделя време и за нас!
Помагачте - ами и майка ми и свекърва ми работят и нямат намерение да спират скоро, но не мога да си кривя душата свеки много ми помагаше след работа когато Дени беше бебче, а и сега продължава!
Както си казвам аз сега съм се посветила на майчинство и бебета, като поотраснат и тръгнат на детски градини или ясли ще се посветя на себе си, мъжо и работата.
А и както казваш щом сега е станало така е трябвало да стане! Не ми се вярва да стъжниш живота на трима ви а по-скоро да го направиш по-вълнуващ, весел и щастлив!
Успех ти пожелавам при взимането на решението!


Деница 5.12.2003г.

Честито и горе главата. Ще седнете двамата с мъжа ти и ще решите. Да бъде или не? - решението ще бъде взето от вас двамата.
А сега за точките:
1. Малката разлика. Да ти кажа честно по-добре малка отколкото голяма. Ей ги моите и двамата имат цели 12 год. разлика. На моменти е доста трудно. На малката й растат зъбите, а на баткото мустаците, а аз съм по средата. Когато се оженихме със съпругът ми, и двамата бяхме студенти. Йоаннис се появи няколко месеца след сватбата. Мъжът ми бе пети курс. После позната картинка и двамата безработни, мъжът ми войник, преводи и легализации на дипломни работи, изпит за мен, за да стана член на техническата палата .... Проблеми и трудности, които идват, решават се, преодоляват се и гледаш напред...
2. Щом сърцето и душата са широки ..... винаги ще се намери място и за още едно краватче...
3. Тъпо, без помагачи е трудно, но..... не сте единствените. Всеки се справя, жонглира м/у работа, ясли и .... за това също може да се намери решение...
4. Стига бе, аз и брат ми имаме разлика 2.5 години и ни беше много гот. Може и аз да ти разправям истории .....
5. Е, стига де. След толкова изпитания и трудности, едва ли любовта му ще достигне критична точка от няколко безсънни нощи и рев...
6. По принцип е така. Всяка бременност е единствена за себе си. Няма две ед накви бременности...

И най-накрая - ма как ще съсипеш живота и на трима ви (тук недоумявам). Напротив, бих казала аз...

Чета аз, чета наред всичко, което си написала. Точно и премерено точка по точка, но на края не видях Заключението. Май си пропуснала да го напишеш...
Я, се върни и отново прочети целия си текст и допиши финала...
Не мисля, че изобщо ти трябват съвети от който и да е.

Хайде, чакам да видя това
"ЩЕ ГО БЪДЕ!", без излишни обяснения колко трудно ще ви е!

Много поздрави!


Елица-28.04.2003

Пред мен седеше същия въпрос, когато Сашо беше на 8 месеца. Изборът е труден, защото отговорността е доста голяма. Сега ми е лесно да ти кажа, остави го, т.к. ми е зад гърба. Ти най-добре ще прецениш. Само да кажа че не съжалявам, имаше доста трудни моменти, но определено си струваше.

Александър 14.02.2002
Виктор 17.07.2003

Благодаря ви, момичета! Както и по-рано казах, питам не за да взема решение, а за да се ориентирам правилно ли е то
Вярвам, че всяка майка е ДЛЪЖНА да се замисли, може ли да отгледа и роди здраво и щастливо дете! Заедно с бащата, разбира се. Не съм съгласна, че станалото - станало... Понякога се получават грешки, а това е огромна отговорност. Ето, моя приятелка в момента е в 5-ти месец, с мъжа си нямат ни работа, ни къща, ни пари, но и не мислят по въпроса - това е недопустимо и не ми изглежда никак възвишено! Тя не може Матерна да си купи, камо ли на видеозон да отиде... Хленчи, че няма какво да яде! Не знам за вас, но за мен това е престъпно. Както и да е, давам само пример. Нашата ситуация е коренно различна и слава Богу! Важно ми беше да разбера, дали и отстрани нещата са така, както аз ги виждам. Понеже съм егоцентричен Козирог, съм се научила малко повече да се допитвам и вслушвам...
Колкото до Божият пръст - категорично участва! Спя с мъжа си всяка вечер, по един и същи начин, но не всеки ден се получава. Отделно, че и двата пъти забременявам в невъзможен от медицинска гледна точка момент

Днес ще ходя при лекаря си, за окончателни напътствия - той се кахъреше, че е минало недостатъчно време след секциото, та да видим... А инак, с таткото беседваме оживено - и двамата сме съгласни, че детските легла на два етажа изглеждат добре...

Честито бебче!
Прочетох темата ти и силно мога да кажа "Да бъде". Изобщо не се колебай, имате както ти казваш стабилни финансови позиции, за мястото на креватчето не му бери грижата, пък и наистина и двуетажните легла са решение. Що се отнася до някаква зависимост между безпроблемността в отглеждането на първото и второто дете - туй са си врели некипели. Аз трябваше изобщо да не раждам Митко, като знам що кахъри съм имала със здравето на Цвета. Доколкото знам и работата ти е такава, че може и от къщи да поработваш, така че къде е проблема. И най-важното е, че имаш добър и свестен мъж, с когото заедно ще решавате предизвикателствата от появата на новото човече. И Ави ще тръгне на градина по-късно, така че ще има достатъчно място в малкото ви жилище. Не се колебай, ще изкараш зора наведнъж. Имам приятелка с три деца през 2 години, дечицата си играят едно с друго и са два пъти по-послушни от нашата разглезена кака. Така, че аз не виждам какво ще запишеш в графата против!
Айде умната и целувки на Ави!
И да пишеш какво решение сте взели. Нека бъде ПРАВИЛНОТО!