Странна личност

Който и да ме познава всеки е на мнение, че съм много странен и не могат да ме разберат. Рано или късно ги губя като приятели. Не могат да ме разберат и предпочитат да ме избягват.

Вече изпитвам нужда да отида на психолог. Къде мога да намеря такъв с който да си поговоря? И аз не знам какви мерки вече да взема освен да се гръмна накрая.
Вече цял живот е така и хич не ми се живее повече така!

Не ми звучиш странно,напротив напълно естествено.И аз съм се сблъсквал с псевдоприятели.Не съм изменил(така си мисля)на принципите си заради тъпоумният светоглед на някои хора.Не съм психолог,така че едва ще ти дам удачен съвет, но все пак:трансформирай "странността" си в действена и положителна и обилно я гарнирай с чувство за хумор.Дори приложението на съвета ми да е безрезултатно гледай малко по-несериозно и весело на нещата и ще намериш истинските си приятели,защото всеки има сродни души.
Да не си посмял да изпадаш в депресия,просто не си заслужава...
...тегли една майна на нещастниците,които не те харесват и давай нататък.

Pulchra res est homo,si homo est.

айде, не се гръмвай.
всеки си е башка луд, или уникален, просто е трудно да я живеем таз неповторимост понякога.
Кофти е, че хем трябва да се спазват някакви рамки, свързани с общото благо на обществото, хем да бъдеш себе си.
Но, предполагам,че ти не си някакъв анти-социлен тип, нали?
аз пък на няколко пъти губех приятели, без да ми обяснят къде е причината точно в мен
за съжяление нямам координати на добър психолог, но ще питам.

Проблема е, че на двама адски много държах и накрая не знам какво стана. Проблема е, че на всичко гледам сериозно и всичко анализирам и ми казват, че не трябва, но аз съм си такъв и колкото и да искам не мога да се променя толкова лесно.

Нямам представа колко е правилно изречението, но съм на няколко чашки ромче Прибрах се току що и отново съм сам самичък.
Има едно момиче - тяхна приятелка и се запознах чрез тях. Изглежда провалих нещата и сега съжалявам адски много. Липсва ми малко или много всичко и се надявам да се оправят нещата. Дали ще успея не знам, но поне ще опитам. Всичко се провали заради мойта грешка с нея.

За един миг всичко изчезна Ще ми се всичко да е по старому - иначе живота ми става ад.

Много ясно, че не те разбират!
Всичко, с което ги превъзхождаш е извън тяхното измерение и с това ги плашиш.

Вземи някое извънземно. Даже да ти обяснява на своя си език, че е същество като теб и иска да дружите - ти ще го разбереш погрешно. Неизвестността е като мрака - ужасява...

А според мен няма нищо по-лошо от това да се приравняваш със стадото, и да се опитваш да бъдеш като всички от него, без своя уникалност. Е, вярно, че уникалността често води до самота, но не винаги тя е най-страшна. По-скоро всичко е до нагласи - ако човек погледне на нещата от по-различен ъгъл, най-малкото може да възприеме самотата като нещо естествено, в което няма нищо отрицателно (Или поне има не повече отрицателни страни, отколкото положителни). Но при всички случаи отношението на околните не е мерило за това, дали си за психолог или не.

И на мен ми казват,че съм странна,но аз поне знам,че съм си такава.Както виждаш не съм тръгнала да се гърмя /най-малко пък това ще направя...предпочита да се нарежа с нож,но както и да е/.
Винаги ще има някой,който да не те разбира и да не те оценява когато ти се иска.Просто трябва да се научиш да определяш с кои хора да общуваш и с кои не.
Ако пък тази твоя "странност",която ти осъзнаваш и окачествяваш като такава,да отмине с времето.Или да е поправима.Ти ще кажеш

Да но самотата ме плаши. Не искам отново да попадам в нейните ръце.

Изживях нещо красиво - липсват ми приятелските отношения, сбирките, бирите, приказките...

Сега отново съм сам самичък - ей това ме плаши. Няма с кой да изляза на по бира и да си побъбря, да се посмея, да се шегуваме...

А какво мислите за човек, който се държи като дете? Определено си признавам, че понякога наистина се държа така.

Не един човек са ми го казвали това

Ми зависи на колко си години.

<везде хорошо где меня нет>

Само на 25

Само? Хаха.

Мъжете и на сто години да станат, пак се опитват да се изживяват като деца. Ми какво да ти кажа... ако ти харесва, бъди си дете. Имай предвид, че повечето хора ужасно ги дразни. На 25 са деца само хора, които цял живот са били глезонтени. По-лесно е да си "дете", защото не носиш отговорност. Хубаво ще е поне един урок да усвоиш - да не бъдеш толкова лесно манипулиран и да имаш собствено мнение поне за себе си.

<везде хорошо где меня нет>

Всеки от твоите приятели е парченце от онова огледало, в което ти се оглеждаш и откриваш самия себе си - своята единственна и неповторима човешка същност. А всички твои приятели са парченцата, които заедно представляват цялото "огледало". Не случайно се казва така: "кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си и ти!" В този смисъл, всеки твой приятел съответства на важна черта от характера ти. И когато общуваш с него, главното което правиш, е да активираш, "да събудиш" тази своя черта.

А щом "губиш" свои приятели, както казваш, това означава че те не могат да бъдат такива за тебе, не могат да изпълняват описаната по-горе функция. Означава, че не ги губиш, а направо се оттърваш от тях - те са тежест, излишък за тебе.
Означава още, че не си същество серийно производство, не си добиче в човешки образ, а човек, т.е. - уникален. Има и други като тебе, ще ги намериш, въпрос е на време.

Кажи ми само за един върховен твой миг!

Кажи ми само за един върховен твой миг!

Тук ме хвърли в тъч
Ами винаги, когато съм бил с тях. Харесваше ми винаги, когато сме излизали

ето това ми хареса като отговор.
Браво здравомислещи хора все още има.
lachistein това е истината .

е щом ти харесва продължавай да излизаш с тях
какво ти пречи?

ако не те уважават и не те разбират едва ли толкова искаш да бъдеш с точно тези хора.

Всеки човек има своя роля в обществото или света като цяло.
Всеки човек може да бъде полезен и щастлив стига да намери себе си и да не тормози останалите около себе си.

Срещай се и опознавай различни хора и така ще откриеш себе си.
Няма смисъл да ходиш там, където не те разбират и приемат, защото така се ограничаваш и не можеш да бъдеш ползотворен в нищо.

Не се отчайвай.
Няма никакъв смисъл.
Ставай на крака - всеки се среща с хора, излиза някъде и се забавлява по свой начин...
Има толкова много хора.
Едно момиче, 2 момичета, 3 момичета.
Преразгледай целите и проблемите си, не се хващай като удавник за сламка.

Кажи ми в какво точно се състои грешката ти с момичето?
Какво толкова се е случило, скарал си се с хората ли?
Обясни ми за какво точно става въпрос без да се притесняваш и смятам, че ще мога да ти помогна.

абсолютни глупости, няма никакво значение, че се държиш като дете, ако расъждаваш трезво и си отговорен, всеки се държи като дете понякога.
В това няма нищо лошо, стига да го правиш умерено.
За всяко нещо си има мяра.
Казваш , че ти липсва компанията- от колко време ги познаваш?

казали им всичко това, че си сбъркал спрямо приятелката и осъзнаваш, че е било грешка, говори ли с тях?Кога сте се разделили, отдавна ли?
Имай предвид, че незаменими хора няма. Всяко зло за добро, не се съсредоточавай върху това, което е БИЛО...не се връщай пак и пак и не повтаряй фрази и случки, не ги изхвърляй, просто ги остави в килера и излез навън, срещни се с други хора, прави неща, които ти допадат...нямаш представа от какви малки неща хората могат да станат приятели, така че действай, не се изолирай, търси хора, независимо как реагират те на държанието ти...Искам още да напиша, ама няма време. Успешен ден! И горе главата!

Ти какво си?...Чудовище от приказките- ето какво е!