Психика

Едно не мога да разбера. Как може на 25 години човек да бъде толкова отчаян от живота и да му е толкова безразлично, че му е все тая за каквото и да е било. Да живее ден за ден. Да му е все едно дали ще се събуди на следващия ден жив или не. Да му е безразличен живота.

Живота е гаден
За да постигнеш нещо са необходими години. Един миг, за да загубиш всичко, което те е правило щастлив.

Зададох си въпрос и си отговорих, но защо винаги така става

zahtoto takava naglasa imash.

takiva sa ochite ti i taka vijdash.

ne namirash nishto interesno, zashtoto ne si go nameril vse oshte, ima shans da go otkriesh niakoi den.

Проблема е, че го имах, но го загубих за секунди А най-лошото е, че сам си го направих

Не знам дали ще успея да оправя нещата

Kakvo si zagubil, koeto te e pravilo shtastliv?

Много е дълго за обяснение и едва ли ще успея да го обясня по правилния начин. Няма смисъл да го обяснявам - аз си знам.

Някой ден ще се оправя

Кофти ми е, че всичко рухна изведнъж

и на 28 може да си в същото състояние

може би просто ти трябва време , за да го изградиш нещото наново.
Щом веднъж си успял, ще успееш и сега.
А и вече ще знаеш как да го пазиш, нали?

а някои деца ги прегазват на 5год. с камион... ако искаш направи днес нещо което те биха искали да направят, но нямат шанса..

Живота е като една кардиограма.
Има точки нагоре както и надолу. Като всяко едно нещо. След възход следва падение след падение следва възход.
Когато човек попадне в такова положение се обръща към вътрешните си сили, преосмисля живота си. Успех.

ужас.
да, добре.

Ами може и по-рано. Както казваш, животът е гаден - няма особено значение в каква възраст си.

Еми аз съм така откакто се помня - т.е. винаги.