доверието

Какво става, когато то изчезне?
Хващала съм в лъжи съпругът ми доста пъти и съвсем престанах да му вярвам.
Приемам го като съставна част от интериора у дома-никакви чувства, никакви емоции. Дори сериозно се замислям за варианта любовник. Всеки има нужда да се чувства обичан-аз също.

... когато доверието изчезне, с него си отива и уважението съм другия.
Отиде ли си уважението - то няма как да обичаш този човек.
Може наистина само да го приемаш като част от интериора и то ако си много толерантна.
Аз лично не искам такъв човек до себе си, дори и за да ми прави компания, но за всеки е различно. Хората са казали - можеш да лъжеш една жена, но ако не и изневеряваш - тя ще ти прости, можеш да и изневеряваш, но ако не я лъжеш за това - пак има шанс да ти прости, но ако изневеряваш и я лъжеш едновременно...ще те изрита.
Ако не можеш да се разведеш , опитай се поне да поставиш нещата на чисто - изневерявай но гледай той да е наясно, че не го обичаш вече и така всеки да си има свой живот. Защото иначе сама ще се оплетеш в лъжи и ще станеш като него. Така рано или късно бракът дори и формален - няма да издържи и ще се разпадне.
Всъщност ти защо си още с този човек?
А той защо е още с теб?

Qui scribit, bis legit.

Убедих се, че страничните връзки крепят един брак (май това е широка практика), но направо ми се порвъща като си ги представя... Ако мислиш, че любовника би ти решил проблема "Всеки има нужда да се чувства обичан-аз също.", можеш да си потърсиш мисля, но тогава ще се изправиш пред проблема можеш ли да го направиш т.е. да си спинкаш и с двамата.

Всъщност в постинга ти не става ясно кое е проблема!? Аз виждам два потенциални проблема. Единия е доверието за което поставяш тема, а другото е, че накрая говориш за "Всеки има нужда да се чувства обичан-аз също."

Кое всъщност те притеснява - доверието или липсата на внимание към теб?

Ами точно това става - като много, дори и малки, лъжи има - преставаш да вярваш в големите неща също. Изчезне ли вярата - това всъщност е състоянието на изневяра от смисъла на партньорството, когато и общи планове няма, за мечти - хич даже да не говорим. След това партньорите може да са заедно поради една или друга причина - деца, материя или навик, но то не е вече партньорство, а съжителство - нестабилно в същността си.

Обаче ми се струва, че безразличието, което се е настанило при вас (предполагам взаимно, щом споменаваш, че необичана се чувстваш) не произлиза само от недоверието. Всъщност съгласен съм с Mama Netty. И ако теб те лъжат - не почвай така и ти - лъжите в отношенията са безсмислени и решават, ако въобще успеят, само краткосрочни проблеми, а животът със сигурност продължава и след неизбежното утре.

А ти какво всъщност искаш - любовна тръпка ли да изпиташ, за което един любовник работа ще ти свърши, щото тя тръпката от теб произлиза и винаги в теб е, та почти нищо, за да се случи не ще му е необходимо той да направи или да си обичана? Тръпката е туй дето е първите няколко месеца, малко са хората, дето им се случва по-дълготрайна, но рядко безкрайна тръпка любовна. Обичта евентуално идва по-късно - след опознаването, след падането на розовите очила на наркотичната люботръпка, с уважението, приемането с хубавите и лоши черти, след съвместяването на живота и т.н. Обичта е когато някой те кефи, защото сам по себе си е такъв, какъвто е, а не заради това какъв е към теб...

Мисълта ми е, че ако искаш да си обичана - много трудно е да се получи сега със съпруга ти и почти невъзможно е да се случи ако си любовник завъдиш, докато си още семейна. Щото, когато с един човек преживяваш тръпки с емоции придружени, а с друг споделяш материалната част от живота - и с двамата не дотам пълноценно би било всичко и 1+1 в този случай е доста по-малко от две.

Има и друго - най-вече ако обичаш можеш да се чувстваш обичана. Другото е по-скоро да се чувстваш обгрижена. Да си обичан - никога не дотяга. Да си обгрижен - е супер, когато ти сменят пълния памперс, но като нямаш нужда и те гонят с цел смяна - човекът си бяга...

Ясно е, че от тия четири реда, които си написала - може във всяка посока да се пише и то много. За теб сигурно тия мисли са краен резултат от дълго премисляне. Но бих ти казал - опитай да си наясно със себе си, да си убедена, че не се самозалъгваш. Маса трудно е човек да надвие собствената си склонност към самоизмама и самонавиване, но е възможно ако погледне себе си от гледните точки на другите. Т.е. използвай всичко, което тук ще откриеш написано, без да го отхвърляш, а допускайки, че е вярно - такова, каквото всеки пречупвайки през себе си е написал.

След това е по-лесно човек да вземе вярно решение, а отчитайки живота си в целостта му - решението ще е и честно, и отстоимо, и би довело до по-добър живот.

Желая ти го!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Обичта е когато някой те кефи, защото сам по себе си е такъв, какъвто е, а не заради това какъв е към теб...

Ето това искам всъщност да изпитам към един мъж след като сме минали първия период на връзката!
Да го изпитам отново - след развода... Иначе тръпката ми е до болка позната... Но за да се получи, трябва да открия точния човек, което си е чист късмет при шанс 1 на милион!

Благодаря ти Райън!

Qui scribit, bis legit.

Всичко е въпрос на време да се разделите окончателно. Единствено може да ви се размине, ако ти поради някаква емоционална причина сега не оценяваш правилно нещата, което никой тука няма как да знае.

Моят съвет е ако наистина не се чувстваш емоционално обвързана да седнеш с молива и да започнеш да пресмяташ кое ще е най-добро за двамата ви. Забележи - за двамата ви!

Късмет!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Заради детето и някои дребни евентуални усложнения. Никога няма да ми позволи да го изведа от страната, в която живеем, а ако остана на собствени сили, няма да се справя сама тук.

Аз със собствения съпруг "спинкам" по 3-4 пъти месечно. Не повече.