Венера – Плутон
56 отговора
1957 прегледа
Венера – Плутон
Увод:
Венера в квадратура с Плутон. Най-трудният аспект в картата ми – най-труден както за мен, така и за потърпевшите. Венера е в Стрелец, в 4 дом, Плутон ми е в Дева, в 1 дом.
Този аспект понякога ме кара да се чувствам като Джекил и Хайд. Сякаш имам две половини – тъмна и светла - които имат много малко общо помежду си. В центъра на светлата половина блести и хвърля електриковосини искри леко смахнато, но безкрайно дружелюбно Слънце във Водолей. В точен тригон с Уран (и квадрат със Сатурн, ама това е друга тема). Това Слънце има ред хубави черти, най-хубавата от които е, че е Страхотен_Приятел (както, надявам се, могат да потвърдят някои от вас)
. Абе никакви грижи си нямам със Слънцето комай – то е едно такова обичливо, добронамерено, лоялно, вярно, отзивчиво и много общително Слънце. Любопитно, малко ексцентрично, леко вятърничаво, остроумно и прямо. Лесно ми е да живея с такова Слънце. И забавно.
Имам си и една чудесно аспектирана Луна, екзалтираща в Телец. В голям тригон с Меркурий и Плутон. И с нея нямам особени грижи. Тя е една ужасно любвеобилна и гушкава Луна, която обожава да мързелува, увита в меки и пухкави одеала, да похапва пица, да гали котката, да й мирише на хубаво и да не бърза за никъде. Спокойна и уравновесена Луна, която се разнежва от цъфналия хибискус и пролетните дъждове, боготвори масажите и умее да прави страхотно билково масло. Има хубав глас, обича да слуша музика и да пее в банята.
Стелиумът в Стрелец в 3 дом няма да го коментирам – но като цяло и той ми е симпатичен, макар понякога да смразява околните (както и мен самата) с безогледната си откровеност и директния си, някак безхитростен подход. Излишно е да споменавам, че този стелиум (а, да – Луната пък е в 9 дом) умира от време на време да мъкне вкъщи предмети от цял свят, забърквайки умопомрачително пъстра и космополитна смес от етноси и култури – индийски дрехи, магическо пано от Перу, шарена родопска черга, камъчета от Тибет, австрийски покривки и т.н. А пък Венера в 4 дом успява да обедини цялата тази еклектика в красив и уютен интериор, който асцендентът Дева поддържа изрядно чист, а Слънцето във Водолей обожава да пълни с приятелите си.
Изложение:
Всичко гореописано е светлата, сравнително безпроблемна моя страна. В центъра на тъмната, разбира се, е Плутон. Той обича да се движи инкогнито и да се прави на невидим – което, предвид разположението му в 1 дом, не е особено проста работа. Всъщност той е най-силно аспектираната ми планета – май само с Марс и Уран няма аспекти. С всичко друго има. Но най-трудно поносимият му е квадратурата с Венера.
Всъщност този аспект през част от времето дреме и не се пречка много-много. Никой от приятелите ми не го е виждал в действие – понеже с тях “на сцената” застава Слънцето и всичко останало от “светлата страна”. Венера и Плутон сякаш се спотайват в мрачните подземия на подсъзнанието ми, оплетени като змии един в друг. И изпълзяват само когато във фокус се появят “венерини” обекти или теми – любовни и/или еротични.
И тогава става мазало. Първата доста тягостна черта на Венера/Плутон е подчертаният й драматизъм. Тя има нужда от екшън и драма – и то драма не в театралния “лъвски” смисъл на думата, а по-скоро в “карменовския” такъв. Трябва да има страсти, напрежение, болка – иначе Венера изобщо не го брои за любов. Драмата може да има разнообразни прояви: от тежко, напрегнато мълчание, пронизващи погледи и нажежен въздух – до бурни скандали, децибели, сълзи, тръшнати врати, гонене по стълбите и прочие “латино” изцепки.:) Финалът на всяка драма задължително трябва да е удавен в сълзи, алкохол и/или секс – според ситуацията.
Венера в аспект с Плутон е злопаметна и отмъстителна – особено когато се е почувствала отблъсната/измамена. Моята Венера е сравнително цивилизована – и през повечето време имам известен контрол над тази гадна черта – което ме кара да се чувствам зрял и духовно израстнал индивид.:)) Всъщност рядко предприемам активни действия, за да си разчистя сметките. Но ако ме предизвикат и/или ми предоставят възможност - не пропускам и не изпитвам угризения. Отмъщенията на моята Венера обикновено са фини, завоалирани, дори изтънчени, но от това не следва, че са безобидни. Всеизвестно е, че Плутон е изключително манипулативен – и “заразява” с това качество всяка планета, която аспектира. Та наранената ми Венера умее така да “изработи” “обекта”, комуто отмъщава, че последният обикновено така и не разбира откъде му е дошло…
Излишно е да споменавам, че Венерата ми има почти свръхестествена способност да надушва отдалеч плутонови обекти – и разбира се, се чувства мигновено привлечена от тях. Ако не се сещате какво е плутонов обект, пояснявам: обикновено това са “тъмни балкански субекти”, мургави, леко демонични, с тежък поглед (и характер), изключително сексуални, манипулативни, магнетични, често властни, проницателни, тайнствени и хипнотични. Такива, дето те приковават с поглед и те карат да се чувстваш като хербаризирана пеперуда. Те умеят да създават странна магическа атмосфера, напоена гъста, тъмна, призрачна еротика. Друго, което също умеят добре, е да държат Венера в напрежение, стигащо на моменти до фин, но откровен тормоз.
Разбира се, всички изброени качества си ги има и самата Венера. Както е известно, всеки аспект, който предизвиква вътрешно напрежение, има тенденция да бъде разцепван и проектиран навън – тоест човек да се идентифицира с едната му половинка (на аспекта) и лепвайки другата върху (не)случайно избран обект, с когото да се проиграе цялата вътрешна динамика между проблемните планети. Обикновено по-лесно се проектира външната планета, а човек се идентифицира с личната. Само че предвид разположението на Плутон в 1 дом, за мен не е особен проблем да се идентифицирам и с него – зависи от поведението на “обекта”. И как ми отърва, естествено.
Венера/Плутон е аспект, който винаги придава на взаимоотношенията фин (а понякога не чак толкова фин) садо-мазо “аромат” – в чисто психологическия смисъл на думата За такава Венера не съществува равнопоставеност – според нея винаги единият партньор доминира и тормози другия, като ролите могат лесно да се разменят. Пък и моята Венера са я сполетявали доста зловещи неща – насилие, малтретиране, смърт на партньор… Отдавна се е случвало, но тя го помни – и за нея това е неоспоримо доказателство, че “любов” е синоним на “болка”. Синоним е и на контрол и власт – а болката е всъщност логична тяхна последица…
Може би най-голямото противоречие между “тъмната” и “светлата” ми половини, е по отношение на близостта и свободата. Слънцето ми иска свобода, лекота и необвързаност. Всъщност неговото естествено състояние е толкова волно, че подобен въпрос дори не го занимава. То си е свободно – и това е толкова ясно, колкото това, че изгрява всяка сутрин. Не, то не е безотговорно – просто според него хората или се погаждат или не. В първия случай са близки, а във втория – не са – като в това няма нищо странно или трагично. Хората се срещат и разделят и в това винаги има някакъв висш смисъл – и е част от естествения ход на духовната им еволюция. “Ако обичаш някого, пусни го на свобода...” – любима негова сентенция (навярно измислена от друго Слънце във Водолей).
Докато за плутоновата Венера нещата не стоят така. Нейният маниер на обичане/свързване е страстен, дълбок и тотален. Всяка нова любов е трансформация и прераждане. Всяка раздяла за нея е равносилна на смърт. Тя се отдава изцяло, до степен на пълно сливане и обсебване. И иска същото – “Докато смъртта ни раздели..” – това пък е нейна любима сентенция (въпреки че последната смразява кръвта на Слънцето). Не признава никакви нюанси и полутонове – всичко или нищо. Това е положението. Точка.
Именно това е причината, поради която често моята Венера се държи привидно неангажиращо и с почти фанатично упорство отказва да се обвързва. За да е по-убедителна, понякога може да се държи доста разпасано с другия пол, да се присмива на верността и да се “барикадира” с ведро-остроумен цинизъм. Наивният наблюдател може дори да я обърка със свободолюбивото Слънце във Водолей. А всъщност плутоновата Венера просто си “пази гърба”, като “обезврежда” и задушава в зародиш всеки любовен трепет. В нея няма нищо вятърничаво и лековато – напротив. Но тя инстинктивно усеща, че ако се влюби, играта ще загрубее. Някой задължително ще страда. И накрая “ще има трупове”…
Та така… Мога още пет пъти по толкова да изпиша, но Слънцето ми взе да не го свърта вече. А и знаете, че Плутон е потаен – и сега Венера е достатъчно раздразнена, че съм си позволила да й “разкрия спатиите”… Та нека не я мъча повече…
Извод:
Ми не знам какъв е изводът всъщност. Просто си живея в това противоречие – между двете си половини: една deep and dark и една free and light. Излишно е да споменавам, че двете не се харесват особено и внимателно се избягват. Понякога си погаждат кофти номера – примерно Слънцето излиза да пазарува заедно с Луната, напълват гардероба с жизнерадостно пъстри индийски поли - и скриват любимите на Венера черни дрехи. Тя отвръща на удара като отмъква заделените за мр3 плейър пари и ги похарчва за нощница от черен сатен и парфюм, чиято цена възлиза на половината ми заплата.
Всъщност най-гадното на всеки плутонов аспект, е липсата на контрол над него. Плутон някак смачква човешката воля – и когато се “събуди”, не ти остава нищо друго, освен да констатираш и наблюдаваш случващото се – без обаче да можеш да го спреш. Или поне при мене така действа. Всеки път, когато се задейства квадратурата му с Венера, една част от мен разбира какво правя и е възмутена/смаяна. Но не мога да се спра. Има нещо почти компулсивно в Плутон…
Разбира се, това едва ли ще спре и бъдещите ми опити да му хвана цаката…
* * * * *
п.п. Ясно е, че навсякъде, където говоря “за Венера”, всъщност говоря за себе си. Но ми е по-лесно да се правя, че “не съм аз”. Помня едно стихче, което ми беше любимо, като бях малка:
Ах каква е, ах каква е
куклата ми Душка,
само иска да играе,
никого не слушка!
Недоспала, уморена
нейде се пилее,
пие пак вода студена –
ще се разболее!
Аз й казвам:
“Кукло, я да се оправиш,
кукло, работи такива
вече да не правиш!”
Тя ме гледа, гледа, даже
сякаш ми се смее,
сякаш иска да ми каже
че съм като нея…
Та и сега нещо такова правя – “Ах, каква е таз мойта Венера…”… Не бе, не го правя аз – Венерата ми го прави… Невинна съм! Плутон е виновеееееен!!!!
Венера в квадратура с Плутон. Най-трудният аспект в картата ми – най-труден както за мен, така и за потърпевшите. Венера е в Стрелец, в 4 дом, Плутон ми е в Дева, в 1 дом.
Този аспект понякога ме кара да се чувствам като Джекил и Хайд. Сякаш имам две половини – тъмна и светла - които имат много малко общо помежду си. В центъра на светлата половина блести и хвърля електриковосини искри леко смахнато, но безкрайно дружелюбно Слънце във Водолей. В точен тригон с Уран (и квадрат със Сатурн, ама това е друга тема). Това Слънце има ред хубави черти, най-хубавата от които е, че е Страхотен_Приятел (както, надявам се, могат да потвърдят някои от вас)
. Абе никакви грижи си нямам със Слънцето комай – то е едно такова обичливо, добронамерено, лоялно, вярно, отзивчиво и много общително Слънце. Любопитно, малко ексцентрично, леко вятърничаво, остроумно и прямо. Лесно ми е да живея с такова Слънце. И забавно.
Имам си и една чудесно аспектирана Луна, екзалтираща в Телец. В голям тригон с Меркурий и Плутон. И с нея нямам особени грижи. Тя е една ужасно любвеобилна и гушкава Луна, която обожава да мързелува, увита в меки и пухкави одеала, да похапва пица, да гали котката, да й мирише на хубаво и да не бърза за никъде. Спокойна и уравновесена Луна, която се разнежва от цъфналия хибискус и пролетните дъждове, боготвори масажите и умее да прави страхотно билково масло. Има хубав глас, обича да слуша музика и да пее в банята.
Стелиумът в Стрелец в 3 дом няма да го коментирам – но като цяло и той ми е симпатичен, макар понякога да смразява околните (както и мен самата) с безогледната си откровеност и директния си, някак безхитростен подход. Излишно е да споменавам, че този стелиум (а, да – Луната пък е в 9 дом) умира от време на време да мъкне вкъщи предмети от цял свят, забърквайки умопомрачително пъстра и космополитна смес от етноси и култури – индийски дрехи, магическо пано от Перу, шарена родопска черга, камъчета от Тибет, австрийски покривки и т.н. А пък Венера в 4 дом успява да обедини цялата тази еклектика в красив и уютен интериор, който асцендентът Дева поддържа изрядно чист, а Слънцето във Водолей обожава да пълни с приятелите си.
Изложение:
Всичко гореописано е светлата, сравнително безпроблемна моя страна. В центъра на тъмната, разбира се, е Плутон. Той обича да се движи инкогнито и да се прави на невидим – което, предвид разположението му в 1 дом, не е особено проста работа. Всъщност той е най-силно аспектираната ми планета – май само с Марс и Уран няма аспекти. С всичко друго има. Но най-трудно поносимият му е квадратурата с Венера.
Всъщност този аспект през част от времето дреме и не се пречка много-много. Никой от приятелите ми не го е виждал в действие – понеже с тях “на сцената” застава Слънцето и всичко останало от “светлата страна”. Венера и Плутон сякаш се спотайват в мрачните подземия на подсъзнанието ми, оплетени като змии един в друг. И изпълзяват само когато във фокус се появят “венерини” обекти или теми – любовни и/или еротични.
И тогава става мазало. Първата доста тягостна черта на Венера/Плутон е подчертаният й драматизъм. Тя има нужда от екшън и драма – и то драма не в театралния “лъвски” смисъл на думата, а по-скоро в “карменовския” такъв. Трябва да има страсти, напрежение, болка – иначе Венера изобщо не го брои за любов. Драмата може да има разнообразни прояви: от тежко, напрегнато мълчание, пронизващи погледи и нажежен въздух – до бурни скандали, децибели, сълзи, тръшнати врати, гонене по стълбите и прочие “латино” изцепки.:) Финалът на всяка драма задължително трябва да е удавен в сълзи, алкохол и/или секс – според ситуацията.
Венера в аспект с Плутон е злопаметна и отмъстителна – особено когато се е почувствала отблъсната/измамена. Моята Венера е сравнително цивилизована – и през повечето време имам известен контрол над тази гадна черта – което ме кара да се чувствам зрял и духовно израстнал индивид.:)) Всъщност рядко предприемам активни действия, за да си разчистя сметките. Но ако ме предизвикат и/или ми предоставят възможност - не пропускам и не изпитвам угризения. Отмъщенията на моята Венера обикновено са фини, завоалирани, дори изтънчени, но от това не следва, че са безобидни. Всеизвестно е, че Плутон е изключително манипулативен – и “заразява” с това качество всяка планета, която аспектира. Та наранената ми Венера умее така да “изработи” “обекта”, комуто отмъщава, че последният обикновено така и не разбира откъде му е дошло…
Излишно е да споменавам, че Венерата ми има почти свръхестествена способност да надушва отдалеч плутонови обекти – и разбира се, се чувства мигновено привлечена от тях. Ако не се сещате какво е плутонов обект, пояснявам: обикновено това са “тъмни балкански субекти”, мургави, леко демонични, с тежък поглед (и характер), изключително сексуални, манипулативни, магнетични, често властни, проницателни, тайнствени и хипнотични. Такива, дето те приковават с поглед и те карат да се чувстваш като хербаризирана пеперуда. Те умеят да създават странна магическа атмосфера, напоена гъста, тъмна, призрачна еротика. Друго, което също умеят добре, е да държат Венера в напрежение, стигащо на моменти до фин, но откровен тормоз.
Разбира се, всички изброени качества си ги има и самата Венера. Както е известно, всеки аспект, който предизвиква вътрешно напрежение, има тенденция да бъде разцепван и проектиран навън – тоест човек да се идентифицира с едната му половинка (на аспекта) и лепвайки другата върху (не)случайно избран обект, с когото да се проиграе цялата вътрешна динамика между проблемните планети. Обикновено по-лесно се проектира външната планета, а човек се идентифицира с личната. Само че предвид разположението на Плутон в 1 дом, за мен не е особен проблем да се идентифицирам и с него – зависи от поведението на “обекта”. И как ми отърва, естествено.
Венера/Плутон е аспект, който винаги придава на взаимоотношенията фин (а понякога не чак толкова фин) садо-мазо “аромат” – в чисто психологическия смисъл на думата За такава Венера не съществува равнопоставеност – според нея винаги единият партньор доминира и тормози другия, като ролите могат лесно да се разменят. Пък и моята Венера са я сполетявали доста зловещи неща – насилие, малтретиране, смърт на партньор… Отдавна се е случвало, но тя го помни – и за нея това е неоспоримо доказателство, че “любов” е синоним на “болка”. Синоним е и на контрол и власт – а болката е всъщност логична тяхна последица…
Може би най-голямото противоречие между “тъмната” и “светлата” ми половини, е по отношение на близостта и свободата. Слънцето ми иска свобода, лекота и необвързаност. Всъщност неговото естествено състояние е толкова волно, че подобен въпрос дори не го занимава. То си е свободно – и това е толкова ясно, колкото това, че изгрява всяка сутрин. Не, то не е безотговорно – просто според него хората или се погаждат или не. В първия случай са близки, а във втория – не са – като в това няма нищо странно или трагично. Хората се срещат и разделят и в това винаги има някакъв висш смисъл – и е част от естествения ход на духовната им еволюция. “Ако обичаш някого, пусни го на свобода...” – любима негова сентенция (навярно измислена от друго Слънце във Водолей).
Докато за плутоновата Венера нещата не стоят така. Нейният маниер на обичане/свързване е страстен, дълбок и тотален. Всяка нова любов е трансформация и прераждане. Всяка раздяла за нея е равносилна на смърт. Тя се отдава изцяло, до степен на пълно сливане и обсебване. И иска същото – “Докато смъртта ни раздели..” – това пък е нейна любима сентенция (въпреки че последната смразява кръвта на Слънцето). Не признава никакви нюанси и полутонове – всичко или нищо. Това е положението. Точка.
Именно това е причината, поради която често моята Венера се държи привидно неангажиращо и с почти фанатично упорство отказва да се обвързва. За да е по-убедителна, понякога може да се държи доста разпасано с другия пол, да се присмива на верността и да се “барикадира” с ведро-остроумен цинизъм. Наивният наблюдател може дори да я обърка със свободолюбивото Слънце във Водолей. А всъщност плутоновата Венера просто си “пази гърба”, като “обезврежда” и задушава в зародиш всеки любовен трепет. В нея няма нищо вятърничаво и лековато – напротив. Но тя инстинктивно усеща, че ако се влюби, играта ще загрубее. Някой задължително ще страда. И накрая “ще има трупове”…
Та така… Мога още пет пъти по толкова да изпиша, но Слънцето ми взе да не го свърта вече. А и знаете, че Плутон е потаен – и сега Венера е достатъчно раздразнена, че съм си позволила да й “разкрия спатиите”… Та нека не я мъча повече…
Извод:
Ми не знам какъв е изводът всъщност. Просто си живея в това противоречие – между двете си половини: една deep and dark и една free and light. Излишно е да споменавам, че двете не се харесват особено и внимателно се избягват. Понякога си погаждат кофти номера – примерно Слънцето излиза да пазарува заедно с Луната, напълват гардероба с жизнерадостно пъстри индийски поли - и скриват любимите на Венера черни дрехи. Тя отвръща на удара като отмъква заделените за мр3 плейър пари и ги похарчва за нощница от черен сатен и парфюм, чиято цена възлиза на половината ми заплата.
Всъщност най-гадното на всеки плутонов аспект, е липсата на контрол над него. Плутон някак смачква човешката воля – и когато се “събуди”, не ти остава нищо друго, освен да констатираш и наблюдаваш случващото се – без обаче да можеш да го спреш. Или поне при мене така действа. Всеки път, когато се задейства квадратурата му с Венера, една част от мен разбира какво правя и е възмутена/смаяна. Но не мога да се спра. Има нещо почти компулсивно в Плутон…
Разбира се, това едва ли ще спре и бъдещите ми опити да му хвана цаката…
* * * * *
п.п. Ясно е, че навсякъде, където говоря “за Венера”, всъщност говоря за себе си. Но ми е по-лесно да се правя, че “не съм аз”. Помня едно стихче, което ми беше любимо, като бях малка:
Ах каква е, ах каква е
куклата ми Душка,
само иска да играе,
никого не слушка!
Недоспала, уморена
нейде се пилее,
пие пак вода студена –
ще се разболее!
Аз й казвам:
“Кукло, я да се оправиш,
кукло, работи такива
вече да не правиш!”
Тя ме гледа, гледа, даже
сякаш ми се смее,
сякаш иска да ми каже
че съм като нея…
Та и сега нещо такова правя – “Ах, каква е таз мойта Венера…”… Не бе, не го правя аз – Венерата ми го прави…
Невинна съм! Плутон е виновеееееен!!!!
Re: Венера – Плутон
Още не е - макар че натам върви. Венера ми е на 27 градуса в Стрелец, така че до година-две транзитният Плутон ще направи съвпад с нея. И си признавам, че ме побиват ледени тръпки от тази мисъл, макар да се опитвам да се правя, че не ми пука. Та кой знае, сигурно се подготвям със "сухи тренировки" за тогава.
Не бе - този аспект ми е "хроничен проблем" - май нямам никакви текущи транзити (или друго), които да го "събуждат". Въпреки че май не е лоша идея да проверя - може пък да се окаже, че си има крушката опашка.
Просто аз принципно си въобразявам, че когато човек вербализира/анализира дадено нещо, в голяма степен го покорява и обезврежда. Освен това си въобразявам, че е ценно да споделяме личните си преживявания/интерпретации на дадени аспекти. Вярвам, че това е полезно и обогатяващо, един вид. Съдейки по реакциите на (някои от) четящите обаче, изглежда тази хипотеза е по-скоро несъстоятелна и неоправдано оптимистична.
Мдам...
Re: Венера – Плутон
Темата ти си е много на място, миличка, и аз ти благодаря за удоволствието, което ми достави с нея
По отношение аспекта Венера - Плутон направо ще ти кажа, че сме "съотборнички" един вид... Само че при мене са в съвпад
- то кое ли не е в оная гъчканица в 10 дом, цели 4 плутонови съвпада си имам.
Конкретно Венера - Плутон си действува точно както си го описала, подпомаган активно от асцендент скорпи и Нептун в първи дом... Луната - в вадратура с Плутон - и Марс в огнени знаци пък допълнително ръсят барут в огъня и си става съвсем мазало... Мдааа, като си погледна съвсем обективно връзките, в списъка са само "лоши" момчета... нито един от породата "любимец на тъщата", само плутонови мъже, точно както си ги описала, надничане зад завесата на тъмните человечески страсти и драми, чиято сила често пъти съм осъзнавала впоследствие... За финал - възлюбеният е с Венера в скорпи в 5 дом.... Без коментар... ако не те мързи, надникни ни в картите, имаш ги
Защо ми се струва, че всички с напрегнати аспекти Венера - Плутон имат такива драматични връзки и не успяват да създадат семейство...
По отношение аспекта Венера - Плутон направо ще ти кажа, че сме "съотборнички" един вид... Само че при мене са в съвпад
- то кое ли не е в оная гъчканица в 10 дом, цели 4 плутонови съвпада си имам.
Конкретно Венера - Плутон си действува точно както си го описала, подпомаган активно от асцендент скорпи и Нептун в първи дом... Луната - в вадратура с Плутон - и Марс в огнени знаци пък допълнително ръсят барут в огъня и си става съвсем мазало... Мдааа, като си погледна съвсем обективно връзките, в списъка са само "лоши" момчета... нито един от породата "любимец на тъщата", само плутонови мъже, точно както си ги описала, надничане зад завесата на тъмните человечески страсти и драми, чиято сила често пъти съм осъзнавала впоследствие... За финал - възлюбеният е с Венера в скорпи в 5 дом.... Без коментар... ако не те мързи, надникни ни в картите, имаш ги
Защо ми се струва, че всички с напрегнати аспекти Венера - Плутон имат такива драматични връзки и не успяват да създадат семейство...
Re: Венера – Плутон
"Защо ми се струва, че всички с напрегнати аспекти Венера - Плутон имат такива драматични връзки и не успяват да създадат семейство..."
Грешиш. Въпрос на поколение и осъзнатост. Ако владетелите на 7-ми и 8-ми не са в състояние да живеят заедно во веки веков, то кой тогава?!?!?
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!
Грешиш. Въпрос на поколение и осъзнатост. Ако владетелите на 7-ми и 8-ми не са в състояние да живеят заедно во веки веков, то кой тогава?!?!?
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!
Слънце – Плутон
Просто си живея в това противоречие – между двете си половини: една deep and dark и една free and light.
защо пренебрегваш квадратурата си на Слънце и Плутон?
при това, Слънце, което не само е във Водолей, ами има и тригон от Уран?
отделно, при Луната ти нещата са с обратен знак- тригон от Плутон (тъмните дрехи) и квадрат и половина от Уран.
според мен, голяма част от темата за светлината и мрака, за обвързването и свободата идва от слънчевите аспекти (може би и Лунни), а не толкова от Венера- Плутон прости, но някак не мога да пропусна Уран в този контекст.
интересно е как преплиташ "слънчевите" и "венерините" теми... и на мен ми е доста трудно да ги различавам, защото и аз си имам опозиция на Плутон към Слънце, освен куинконкса му с Венера.
иначе си описала прекрасно този аспект. в голяма степен и аз съм ги преживяла същите неща, при все, че мога да се похваля "само" с куинконкс ей сега направо ще си "сваля" от текста ти списъка с ключовите думи Венера-Плутон, към които бих добавила може би единствено болезнена ревност. колебая се малко за "висок промискуитет" и "полигамия".
бих добавила, понеже съм имала и (кратка!) връзка с мъж с опозиция Венера-Плутон... да си обект на такава любов е направо нечовешко. задушаващо. страшно даже. идеше ми да пищя и да бягам надалеч. и колкото и да го харесвах, някак не намерих сили да "нося" любовта му
п.с. хм... погледнах ти транзитите- тази твоя заетост на ума с Венера напоследък може ли да е от квинтила от транзитен Юпитер?
защо пренебрегваш квадратурата си на Слънце и Плутон?
при това, Слънце, което не само е във Водолей, ами има и тригон от Уран?
отделно, при Луната ти нещата са с обратен знак- тригон от Плутон (тъмните дрехи) и квадрат и половина от Уран.
според мен, голяма част от темата за светлината и мрака, за обвързването и свободата идва от слънчевите аспекти (може би и Лунни), а не толкова от Венера- Плутон
прости, но някак не мога да пропусна Уран в този контекст.
интересно е как преплиташ "слънчевите" и "венерините" теми... и на мен ми е доста трудно да ги различавам, защото и аз си имам опозиция на Плутон към Слънце, освен куинконкса му с Венера.
иначе си описала прекрасно този аспект. в голяма степен и аз съм ги преживяла същите неща, при все, че мога да се похваля "само" с куинконкс
ей сега направо ще си "сваля" от текста ти списъка с ключовите думи Венера-Плутон, към които бих добавила може би единствено болезнена ревност. колебая се малко за "висок промискуитет" и "полигамия".
бих добавила, понеже съм имала и (кратка!) връзка с мъж с опозиция Венера-Плутон... да си обект на такава любов е направо нечовешко. задушаващо. страшно даже. идеше ми да пищя и да бягам надалеч. и колкото и да го харесвах, някак не намерих сили да "нося" любовта му
п.с. хм... погледнах ти транзитите- тази твоя заетост на ума с Венера напоследък може ли да е от квинтила от транзитен Юпитер?
Редактирано от angie_hell на
Re: Венера – Плутон
Погледнато логично, анализирането/вербализирането на даден проблем би трябвало да подобрява ситуацията.. но пък от друга страна- колкото повече говорим за даден проблем, толкова повече енергия(разбирай живот) му даряваме да бъде Проблем... знам ли и аз 
Не знам защо (добре де- имам някаква идея все пак) голяма част от хората край мен имат Венера-Плутон в картите си- опозиции или квадратури.. а останалата част в момента имат същите аспекти, но между натална Венера и транзитен Плутон, като двете групи имат и общо множество..
Не знам защо (добре де- имам някаква идея все пак) голяма част от хората край мен имат Венера-Плутон в картите си- опозиции или квадратури.. а останалата част в момента имат същите аспекти, но между натална Венера и транзитен Плутон, като двете групи имат и общо множество..
Re: когато човек вербализира/анализира дадено нещо
аз май не съм особено съгласна.
при мен да говоря за нещо болезнено е все едно да го преживявам отново. понякога си мисля, че съм отвратително внушаема и подвластна на думи и реч. но може би има и лечебен ефект, все пак.
сещам се когато бях малка и нещо ме болеше, мама ме успокояваше като ме караше да мисля за приятни неща, задължително много далечни и различни от причината за болката. и ми разказваше приказка, докато ме милваше по главицата...
без да мога да подкрепя тезата си с факти, смятам, че на емоция може да се влияе предимно с емоция, а не с разум и мисъл.
според мен, ти вече работиш доста сериозно по Плутон и съвпадът му с Венера едва ли ще го усетиш по негативен начин.
при мен да говоря за нещо болезнено е все едно да го преживявам отново. понякога си мисля, че съм отвратително внушаема и подвластна на думи и реч. но може би има и лечебен ефект, все пак.
сещам се когато бях малка и нещо ме болеше, мама ме успокояваше като ме караше да мисля за приятни неща, задължително много далечни и различни от причината за болката. и ми разказваше приказка, докато ме милваше по главицата...
без да мога да подкрепя тезата си с факти, смятам, че на емоция може да се влияе предимно с емоция, а не с разум и мисъл.
според мен, ти вече работиш доста сериозно по Плутон и съвпадът му с Венера едва ли ще го усетиш по негативен начин.
в отговор на angie_hell
#15
Re: когато човек вербализира/анализира дадено нещо
че на емоция може да се влияе предимно с емоция, а не с разум и мисъл.
Хехе - каза Овенът. И го подкрепи Скорпионът.
А все пак авторката на тази тема е Водолейка - не подценявай този факт :)
Всеки работи, както най-добре умее.
Според мен - със стабилен Сатурн - на емоция може да се влияе с дистанция и дисциплина.
Devotion frees.
Хехе - каза Овенът.
И го подкрепи Скорпионът.
А все пак авторката на тази тема е Водолейка - не подценявай този факт :)
Всеки работи, както най-добре умее.
Според мен - със стабилен Сатурн - на емоция може да се влияе с дистанция и дисциплина.
Devotion frees.
Re: когато човек вербализира/анализира дадено нещо
хм...
защо намеси Водолея, а изостави Меркурий и Дева?
Венера ми е във Водолей, бтв.
иначе и Меркурий ми е в Овен и съм склонна да анализирам доста обстойно връзките си, даже прекалено (секстил към Венера?), обаче това, което казвам е, че анализът, мислите, умозаключенията не лекуват болката вляво по-скоро си изпълвам обкръжението с думи, написани на куп листчета и разпиляни край мен, думи-обяснения и оправдания...
просто споделям, че сутрин като се събудя със свито сърце, изпадам в болезнено състояние като удавник, докато не си намеря някоя мисъл- спасителната сламка за деня...
за Сатурн... моят е неаспектиран но това е дълга тема.
п.с. що ли се опитвам да пиша напоследък, като не ми се получава? транзитният Сатурн ми е натиснал Меркурий в квадратура
защо намеси Водолея, а изостави Меркурий и Дева?
Венера ми е във Водолей, бтв.
иначе и Меркурий ми е в Овен
и съм склонна да анализирам доста обстойно връзките си, даже прекалено (секстил към Венера?), обаче това, което казвам е, че анализът, мислите, умозаключенията не лекуват болката вляво по-скоро си изпълвам обкръжението с думи, написани на куп листчета и разпиляни край мен, думи-обяснения и оправдания...
просто споделям, че сутрин като се събудя със свито сърце, изпадам в болезнено състояние като удавник, докато не си намеря някоя мисъл- спасителната сламка за деня...
за Сатурн... моят е неаспектиран
но това е дълга тема.
п.с. що ли се опитвам да пиша напоследък, като не ми се получава? транзитният Сатурн ми е натиснал Меркурий в квадратура
Re: Венера – Плутон
хм
аз дали мога да приема ,че имам такава квадратура ,ако знаците
са в символичен квадрат ,но пък не точен ,то ест програмите не го искарват ,нито астро.ком като аспект..
дали ,когато аспектите са неточни ,оказват подобно влияние?
ох, дано ми разбирате
а ,инак слънцето ми и Плутон са в отношения тригон
Юпитер също е тригон със Слънцето
Марс и Нептун обаче са в опозиция на Слънчицето ми
и не че знам какво значи
тригона -хубаво ,опозицията ,-не баш..
аз дали мога да приема ,че имам такава квадратура ,ако знаците
са в символичен квадрат ,но пък не точен ,то ест програмите не го искарват ,нито астро.ком като аспект..
дали ,когато аспектите са неточни ,оказват подобно влияние?
ох, дано ми разбирате
а ,инак слънцето ми и Плутон са в отношения тригон
Юпитер също е тригон със Слънцето
Марс и Нептун обаче са в опозиция на Слънчицето ми
и не че знам какво значи
тригона -хубаво ,опозицията ,-не баш..
Редактирано от Tara% на
в отговор на angie_hell
#18
Re: когато човек вербализира/анализира дадено нещо
Ми - аз съм деформирана и като видя "въздух", условният ми рефлекс е да си помисля "чудовищен интелект"
Аз не мисля, че Меркурий в Овен може да постигне в емоционален план нещо с анализ. Изобщо Овенът може и да анализира до трето пришествие - голям праз. Идеята ми беше точно това - да не изхождаш от себе си. Понеже други хора, други констелации функционират другояче и за тях друго работи. Аз не съм привърженик на идеята, че от емоция по-силно нЕма. Това просто е поредното удобно човешко оправдание за купища простотии. И после вдигаш рамене и казваш "ми, емоционална съм''. Не ти конкретно.
От моята камбанария мога само да мечтая за неаспектиран Сатурн, макар че си давам сметка, че не съм много права.
Обаче мога да те успокоя - всяка квадратура е нещо преходно - както и всичко останало...
---------------------------------------------------------------------
Защо не пробваш нещо за отвличане на вниманието от болката вляво?
Някакво занимание за себереализация, което да ти намести приоритетите. И да постави теб в центъра, а не болката...?
Devotion frees.
Аз не мисля, че Меркурий в Овен може да постигне в емоционален план нещо с анализ. Изобщо Овенът може и да анализира до трето пришествие - голям праз. Идеята ми беше точно това - да не изхождаш от себе си. Понеже други хора, други констелации функционират другояче и за тях друго работи. Аз не съм привърженик на идеята, че от емоция по-силно нЕма. Това просто е поредното удобно човешко оправдание за купища простотии. И после вдигаш рамене и казваш "ми, емоционална съм''. Не ти конкретно.
От моята камбанария мога само да мечтая за неаспектиран Сатурн, макар че си давам сметка, че не съм много права.
Обаче мога да те успокоя - всяка квадратура е нещо преходно
- както и всичко останало...
---------------------------------------------------------------------
Защо не пробваш нещо за отвличане на вниманието от болката вляво?
Някакво занимание за себереализация, което да ти намести приоритетите. И да постави теб в центъра, а не болката...?
Devotion frees.
Re: Венера – Плутон
И според мен Венера-Плутон е труден аспект при теб. По принцип Плутон обвързва нещата с миналото. Създава връзки с тях в пречупена осмица. Две кръгчета, две съдби, два живота. Те са конкретно свръзани.
Венера от Телец влиза в обстановка на повърхностно опознаване в Близнаци. На следващо стъпало Венера от Везни отива в ситуация на Скорпион. Или просто казано следбрачно поглъщане. Това са класическите стереотипи.
Връзките започват с Близнаци, ала те са преднамерени от Телеца и волята за празнуване. И секса започва от Скорпион, ала той е преднамерен от направения компромис за липсата на съвършенния партньор най-често.
Този аспект може да означава и фантазии, очаквания и преразсъдъци съотносени закономерно със събития изпреварили въпроси свързани с компромисите.
Може ли да се създаде някаква интимност преди да бъде наложен въпроса свързан с компромиса? Чрез последния се изопачава липсата на фантазните ни очаквания в лицето на другия? А значимостта на Плутон е и в това, да бъзва слънцето да фантазира за едни или други еротични наслади и то без прошка за изгубеното време или в липсата на реални творби след това. И въпроса е следния: докато ти с това нещо се справяш за нула време, то в ущърб на него, другите готови ли са вече с тези обстоятелства?
Всички аспектите на Путон са свързани с толерантността и вътрешното отхвърляне. За да може, да бъде изолиран онзи субект, който е решил да ни диша във врата и да ни досажда се създава рекакция носеща значението на Плутон. И вътрешното ни убеждение, че този е външен елемент, чужд на нас и вредоносен, отровен. И другото му лице: толерантен към слабостите на другия, интимност и приемането на другия в нас самите в нашия личен кръгозор. За което може да бъде подкрепен.
Понякога в създаването на връзки каквито и да са се намесва негативен отпечатък от миналото. И съответно бързаме, да се разсърдим преди да бъдем наранен, така както вероятно е било някъде във вероятностните ни спомени. Неблагоприятния аспект изваждайки от контрол властта над ситуации провокира закъснял компромис. Което е раняващото взаимоотношенията. И е възможно взаимотношенията с другия да се каляват, до достигането на екстаза. Той е следствие от навлизането на компромиса все някога, когато се случи.
Метаморфозите на Плутон започват кофти и по гадни стават. Докато стигнат точката на пречупване, след което споменът вместо съсипващ напротив остава дълго да храни. И той се появява отново и отново. С него се поим.
Предполагам, че с този предстоящ съвпад ще извадиш любвоебилността на хората и ще я сложиш в своето сърце. Тя дали ще бъде лансирана богато, чрез характерната любов на другите и която ще завземеш в себе си? Или напротив ще натрупаш бая запаси?
Венера от Телец влиза в обстановка на повърхностно опознаване в Близнаци. На следващо стъпало Венера от Везни отива в ситуация на Скорпион. Или просто казано следбрачно поглъщане. Това са класическите стереотипи.
Връзките започват с Близнаци, ала те са преднамерени от Телеца и волята за празнуване. И секса започва от Скорпион, ала той е преднамерен от направения компромис за липсата на съвършенния партньор най-често.
Този аспект може да означава и фантазии, очаквания и преразсъдъци съотносени закономерно със събития изпреварили въпроси свързани с компромисите.
Може ли да се създаде някаква интимност преди да бъде наложен въпроса свързан с компромиса? Чрез последния се изопачава липсата на фантазните ни очаквания в лицето на другия? А значимостта на Плутон е и в това, да бъзва слънцето да фантазира за едни или други еротични наслади и то без прошка за изгубеното време или в липсата на реални творби след това. И въпроса е следния: докато ти с това нещо се справяш за нула време, то в ущърб на него, другите готови ли са вече с тези обстоятелства?
Всички аспектите на Путон са свързани с толерантността и вътрешното отхвърляне. За да може, да бъде изолиран онзи субект, който е решил да ни диша във врата и да ни досажда се създава рекакция носеща значението на Плутон. И вътрешното ни убеждение, че този е външен елемент, чужд на нас и вредоносен, отровен. И другото му лице: толерантен към слабостите на другия, интимност и приемането на другия в нас самите в нашия личен кръгозор. За което може да бъде подкрепен.
Понякога в създаването на връзки каквито и да са се намесва негативен отпечатък от миналото. И съответно бързаме, да се разсърдим преди да бъдем наранен, така както вероятно е било някъде във вероятностните ни спомени. Неблагоприятния аспект изваждайки от контрол властта над ситуации провокира закъснял компромис. Което е раняващото взаимоотношенията. И е възможно взаимотношенията с другия да се каляват, до достигането на екстаза. Той е следствие от навлизането на компромиса все някога, когато се случи.
Метаморфозите на Плутон започват кофти и по гадни стават. Докато стигнат точката на пречупване, след което споменът вместо съсипващ напротив остава дълго да храни. И той се появява отново и отново. С него се поим.
Предполагам, че с този предстоящ съвпад ще извадиш любвоебилността на хората и ще я сложиш в своето сърце. Тя дали ще бъде лансирана богато, чрез характерната любов на другите и която ще завземеш в себе си? Или напротив ще натрупаш бая запаси?