Тресе ни пубертета

Буквално. Когато 14 годишният мен се прибере започва да се тресат врати, нещо се счупва, някои изкрещява или изпищява. Вратите се отварят и затварят с трясък, отхвърчавайки със замах, а който се намира зад отварящата врата да му мисли. Да не е стоял така, а да е винаги готов за отскок. Завоите из къщи се взимат по тангента, която повлича всичко минаващо, стоящо, лаещо или висящо. Дрехите винаги се намират по земята, съжителствайки с чинии и купи от всевъзможни хрупкави неща, обелки от банани и портокали. Кой ще губи време да ги прибира...времето не стига .. Телефона вече звъни само за него, а за всички останали по изключение.
Гладът е постоянен и се сравнява само с този н Робинзон през първите дни от отшелничеството. Table manners на възпитаното дете са само блед спомен.
Онзи ден го помолих да си вземе сандвича от скаричката, като се обърнах видях цял един тийн ръст проснат на пода. Обясни че си търсел сандвича под хладилника, защото той само лекичко дръпнал скаричката, а тъпия сандвич отхвърчал май под хладилника.
Оказа се че тъпия сандвич е паднал в един найлонов плик с покупки, тоест става за ядене. Сандвича се яде като се държи с ръкавите на суичера, щото бил горещ....
От време на време следва поучение в стил : "Мноо си нервна ма, кво се пениш за нищо. Като некво дете си."
А вие как сте?

Ще си зема куче

Ако не знаех, че ти не си аз, щях да си помисля, че една майка ги е раждала. Но затова пък вече се къпе всеки ден. Добавка- типичен симптом- многочасово седене пред компютъра, съчетано с нервно подскачане на крака.

Не се вземай толкова насериозно, де!

neshto ste propusnali do tozi moment

Една колежка на мама веднъж ми разправяше как се държи с дъщеря си. На мен ми беше много интересно, защото е техните взаимоотношения са антипод на взаимоотношенията в нашето семейство. Майката беше казала на дъщеря си точно на 14 години: "Ти си голям човек, с това няма да споря, и ще се държа с теб точно като с такъв - можеш да излизаш, можеш да се прибираш късно, можеш да не се прибираш изобщо - само да знам къде си и добре ли си. В този случай двете с теб сме приятелки. В другия случай ще съм ти майка и, съответно, ще загубиш тези привилегии. На тяхно място идва това, че аз ще решавам вместо теб и вместо теб ще преценям кое е по-добро. Привилегиите си за втория случай не можеш да загубиш, но ако вместо тях все пак предпочетеш първия вариянт, ще трябва да внимаваш, защото и при най-малка издънка ще минем на вариант2"
Може би синът Ви наистина е прав, че не трябва да се нервите за такива неща. Или може би иска да се направи на интересен, защото му липсва внимание. При всички случаи след тази лекция и един известен период, в който се правите на безразлична, моооже и да има ефект...

действаш ми много успокоително :)))

Моят от време на време има някакви изблици на нежност, след които ме болят ребрата :))) То просто си ме гушка мечето... опссс детето :)) Явно още не е привикнал с габаритите си :))

Иначе пубертета го кара доста по-спокойно от мен на времето. Даже се плаша... толкова кротко не е на хубаво ;-/ Ще вземе да се отприщи изведнъж...


Ти имаш ли?

Събери си всичкото търпение и се опитай да се поставиш в ролята на зрител. Намесвай се само когато стане опасно за здравето и живота му и то много деликатно, ако искаш да те послуша, но и това не е гаранция. Викането и конските не помагат, напротив - пречат, защото тогава е пак същото, че и по-лошо, само дето е напълно съзнателно. И съответно дразни още повече.
На тоя фон, който ми е много познат отнякъде има и моменти на "акции", винаги в най-неудачното време /закон/, когато хаосът започва да пречи и на него самия , се взема един найлонов чувал и всичко се напъхва в него, без значение какво е /наред с огризките и хартийките вътре влизат тениски, чорапи, учебници, прибори за хранене и т.н./ и се понася към боклука и ако не си там да си спасиш имуществото навреме, после дълго се чудиш къде са ти изчезнали нещата. За щастие това не се случва повече от два-три пъти годишно. Изглежда развиват някаква непоносимост и към елементарния ред, както към всяко установено нещо. Просто част от бунта срещу света на големите, колкото и те самите да не го осъзнават. Няма какво да се прави освен да се чака на тях самите това поведение да им стане смешно и неудобно за съществуване.
Не съм съгласна с изказаното мнение, че нещо във възпитанието е пропуснато. Почти никой не учи децата си на хаос и на неспазване на общоприетите норми на ред. При това всички тези хаотично-блуждаещи тийнейджъри са били едни малки, послушни и подредени деца, които са се вслушвали в това, което казват родителите. Но...таралежите се раждат без бодли... Бодлите се появяват щом се появи и осезателното влияние на външния свят.
Споко, това е само период, наистина дълъг, но има край. Някъде дълбоко в тийнейджърската главица стоят всички родителски напътствия и чакат да им дойде времето да съвпаднат с техните собствени. Че това става - доказателството сме самите ние - техните родители.
Иначе, докато ти четох постинга се смях със сълзи - наистина когато погледнеш отстрани е смешно, но хич не е, когато си в окото на урагана... Имай готовност също асортиментът от идиотщини да се разнообразява - едни изчезват, други, не по-малко стъписващи, се появяват. Ние преминахме живи през времето, когато се минаваше през фотьойли и дивани на път към вратата /те не са му поставени на пътя, все пак/, когато кучето с писък се криеше под леглото само като видеше, че се появява в стаята, когато влизането в неговите покои гарантираше поне средна телесна повреда от падащи и летящи предмети, когато можеше да произведе невъобразим звук от всяко нещо попаднало в ръцете му и т.н. и т.н. Но все още хартийките от вафли покриват всички повърхности, чиниите си ги прибирам от бюрото му, когато свършат в шкафа /тук има крачка напред - все по-често си ги изнася сам/, купувам по 10 чифта еднакви чорапи, защото винаги са нечетен брой, многозначително подарявам гъбичка за чистене на обувки /разбирай маратонки/ и той вече не пита за какво му е, а започва да си ги чисти /това се автоматизира някак/, в началото на учебната година купувам поне по два бележника, откакто изпитах ужаса на липсата им по книжарниците през юни преди две години - то пък той оттогава не ги губи /пу, пу, да чукам на дърво/ и още много примери мога да дам... Но определено има някакъв напредък...
Не губи надежда, искам да кажа

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Къпането е все още въпрос на солидна аргументация, но е в разумни рамки, тоест не се оставя да смърди. Компютъра е най-добрият приятел на тийнейджъра когато е у дома, иначе е част от солидна компания момчетии, с които израснаха заедно, та не ме притеснява социализацията му. Притеснява ме обаче състоянието на къщата след посещение на част от компанията Гъливери. Дивана се счупи, кой производител на мебели си е представял че седемдесеткилограмови дечица ще скачат по него. Ще го сменям с тия надуваемите, нали показват по телевизията как ги гази камион.

Да не се прибира изобщо е изключено, в това компромис няма. То и бунта и свободата си имат граници.

Тебе вдигат ли те? Аз май съм някакъв силомер. Знаеш ли какъв кеф е да висиш във въздуха и да ти притискат ребрата докто ти изкарат въздуха.

Определено не сме били по-лесни за съвместен живот, помня майка ми как викаше че от моята стая ще тръгнат червеите. И както един ден около обед се събуждах и си лежах в разхвърляната стая, гледам от тавана по паяжина се спуска червейче - брей викам си, тръгнаха... Брат ми казваше на синчето си да не влиза в стаята на леля си да не би да се загуби.
Някъде около 17 година обяче започнаха да ми идват доста гости и всичко се промени - лъснах си стаята и я поддържах. Не върви да ти дойде на гости гадже и да гледа лунен пейзаж. По същиятначин майката на гаджето беше много доволна , защото откакто се запознал с мен започнал да става много подреден и прибран.

Абе всичко ще си дойде на мястото... Аз, като студентка вече, разрязах една старинна масичка на две и и подрязах краката, след което я боядисах с червена блажна боя - защото букетът от калина и маргаритки, който ми беше подарило гаджето ми, според мен, не стоеше добре на нея... Откъде акъл да се сетя, че букетът ще увехне, а масичката няма да стане предишната...И още колко простотии съм вършила... ама сега се чудя понякога защо и синът ми върши идиотщини...но само докато си спомня себе си на неговата възраст
Защо сега не ми идва отвътре да ги върша? Ами всяко нещо с времето си...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Какво ли ще стане след година-две-три?
Честно казано, се плаша...Освен гореизброените
хахави прояви, при нас се наблюдават и :
разсеяност, инертност, понякога откровен мързел,
редуват се занимания за големи с игри за 8-годишни,
съпроводени с подходящото звуково оформление "фиуу-тряс-бам".
Имаме котка и по-малко дете - те най-често отнасят
я някой яден шут, я служат за експериментални о/субекти...
А култовите реплики, отправяни към родителското тяло, са :
"Споко, това беше малък изблик на истерия"...
Не иска да се подстриже, защото съучениците му щели
да го "сгънат" от традиции...
Чудейки се каква политика и курс на поведение да
предприема, споделих с една приятелка, бивша преподавателка
по БЕЛ - та тя ми рече да стискам зъби, до към 9-ти клас
щяло да е все така
Е, търпение имам...Но как ще пълня хладилника
по няколко пъти дневно?

Установявам, обаче че доста често преиграва, само и само да изпробва границите. Тук трябва да се въоръжа с твърдост като някакъв шотландски боец и да стискам зъби устоявайки на казаното НЕ!

По едно време вкъщи не се дишаше, щото на единия от съидиотчетата така му смърдяха краката, че можеше да умори и слон с 50-годишен хроничен ринит. Тогава почти бях на път да ида да запаля свещ за благодарност, че моят поне се къпе.

Не се вземай толкова насериозно, де!

Този модел и аз го пробвам. Само че само два дни след поредното преминаване от вариант две (едномесечен) във вариант 1, човекът пак ми минава с номера: "Ама аз не съм разбрал, че трябва да се прибера. И защо трябва да се прибирам като играем на .....?". Това май показва, че невинаги достигнатата зрялост, отговаря на очакванията.

Не се вземай толкова насериозно, де!

явно това е любимия спорт на тази възраст - фитнес с мама в ролята на уред


Ти имаш ли?

Как се справяте с нощното гледане на телевизор и сутрешното ставане?
При нас това май е най големия проблем...
Иначе всичко избоено по горе важи в пълна сила с изключение,че не излиза да играе с приятели,а "играчките" са брат му или баща му.Аз съм страшилищетозаради което се оправя стаята,масата...

Не че много искам да защитавам поведението на синовете ви(което считам за напълно ненормално и който и да твърди противното, просто не му вярвайте). Като се спомням себе се на тези години - ми, изобщо не бях такава.
А колкото до метода на колежката на майка ми - мисля, че действа, но освен, че трябва наистина да се държите като негови прятели, трябва правилно да си спомните какви сте били вие и вашите съпрузи/съпруги на тази възраст, защото вероятно това поведение е модернизиран вариант на вашето поведение(онази идея с влакчето-стрела и парния локомотив).
А колкото до правата на децата в тази възраст - естествено, че са привидни, предвидени за леки ужилвания и, по-скоро, с цел манипулация, за да достигне детето уж само до правилното решение.
Иначе - успех с чакането до 9-ти клас

Suddenly, life has new meanning to me
there's beauty up anove,
and thins we never take notice of

хич не лягайте на ухото "девети клас" .... оставете си сили и нерви и за 10-ти ...

прекрасна, ужасна - все тая ... резултатът е съсипващ ...