Честит 3-ти март!

Иван Вазов

Опълченците на Шипка


11 август 1877


Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Are you ready? I don't think so...

[линк]



..."Скоро слънцето се подаде измежду сините върхове на Балкана и пред нашите очи се представи такава вълшебна картина от дълбоки непроходими долини, от гъсти гори, високи до облаците върхове, прошарени тук-там с голи канари, над които се въртяха белите орли - щото ние дълго време не можахме да се нагледаме на тая панорама. От по-напред, .дордето не бяхме присъствували още при пуканието на зората в Стара планина, ние имахме злочестината да си въобразяваме, че тая последната има форма като пловдивските тепета и по тоя начин ще да я прекрачим в разстояние на няколко часа! Сега излязваше противното. Ние гледахме напредя си една част от океана.

Дълго време измервахме тоя лабиринт, най-напред с просто око, а после с телескопи, карти и компаси, отгде именно трябваше да го нагазим и към коя посока да се отправим, но до никакви практически резултати не дойдохме. Ни едно лице нямаше изпомежду ни, което да беше замирисвало по тия страни. Откъм северната страна, накъдето трябваше да вървим, се простираше такава стръмна и каменлива яма, през която, ако се впуснехме да преминем, цял ден трябваше да останем в долината, на другия край на която се захващаха ред планини, възвишени до облаците. Към източната страна се вдава голият балкански хребет, удобен за пътувание, но оттам, едно, че не ни беше пътят, а, от други страна, че Златица оставаше много близо. С една реч, ние бяхме забъркали пътя още в края на планината и не знаехме даже мястото, откъдето бяхме дошли през нощта. Но благодарение на високата Баба, която може да има 1700 метра над морето, ние можехме да виждаме така надалеч, щото гледахме не само димящата се Тракия, но и шопската София. Тя се мъдреше позорно в своето легло, няма дим, няма пламък, няма байряк и бунтовник! Шоп и тракиец или панагюрец? Подир петстотин години не може да бъде сравнение."

...keeping presence of mind.

Химна! Химна! Намерете химна!

Are you ready? I don't think so...

Добър поздрав
аде и от мен една песничка:

Къде си, вярна ти, любов народна?
Къде блестиш, ти, искра любородна?
Я, силен пламък, ти пламни
та буен огън разпали
на малдите в сърцата -
да тръгнат по гората.
На малдите в сърцата -
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни, ти в нас, любов гореща,
против вразите да стоим насреща.
Да викнем всички с глас голям
по всичкия коджа балкан:
"Голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай"
"Голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай"

За нашето Отечество и слава,
за нашата свободна ни държава,
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани -
безверни мюсюлмани.
От нашите тирани -
безверни мюсюлмани.

[линк]

...keeping presence of mind.

значи, някаква игра течала по "спечели богат"ство, и там въпроса бил кой е измислил Под Игото - Иван Вазов, И.Иванов, или И.Костов...

раз бира се, децата винаги отговарят И.Костов, за него са чували, пък и само под неговото иго са били , от едновремешното нямат спомен, нито са чели...

честито :)

айде, и скоро пак под игото на костов,

ИИИИ! Тая песен ми припомни часовете по музика в осми клас!

Are you ready? I don't think so...

Хахахахаха, баси пожеланията ни направи! пу пу дет се вика

Are you ready? I don't think so...

Честит празник на всички!

4estit 3-ti mart 6tom kazvate.

Naj - gotinata karta na Bulgariq e bila to4no na 3-ti mart

Честито и от мен!
Хубав празник е това

Ела...

Може да сме безделници.....ама не сме без празници

Никой не може да ти даде това което аз мога да ти обещая

Честит 3-ти март!
Ще ви изрецитирам едно стихотворение по случай празника!

Аз съм българче

Иван Вазов

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

[poklanqm se]

CHESTIT PRAZNIK I OT MEN!!!
hubavichko si e da znaesh kolko si obichash milata prodino... seshtash se kolko si e hubavo vkashti pri mama i tatko i pri vsichko deto si go znaesh i obichash...


samo che tajno shte pripomnia edin varian na hibavoto BG stigotvorenie:

az sam balgarche v Canada
v krai svoboden az jiveia
balgarche da sam, my brother
tuk e firstly joy for mene

az sam balgarche i rasna
v dni veliki -slavno vreme
az sam balgarche dogdeto
mestno grajdanstvo si vzema


[/solo lo mejor es suficientemente buenored]

аз пък в нета бях намерила преди това стихотворение, не знам как се казва автора, ама много ме разсмя.
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ


Аз съм българче. Родих се
вчера. Днес съм стогодишно.
Уморих се, уморих се
да съм бедно и излишно.

Аз съм българче! Което
е фатална орисия.
Всичко българско и родно
любя. Ако го открия.

Аз съм българче. Не нося
спомени за славно време.
Мога да крада, да прося,
всичко, дявол да го вземе.

Аз съм българче! Не плашат
мени въшки, глисти, краста,
нямам радости, не плача,
българче съм си ! И баста !

Благодарим!

Все още не изневерила!

О о ! Цеци, каква е тая поезия!
Да не си станала поетеса?