Аз се обичам.

Дори, когато съм направил нещо ужасно, пак се обичам. Не мога да си представя, че някога може да се случи да не се обичам. Случвало ми се е да се тръшкам, че еди кога си не съм направил най-доброто за себе си, но веднага си прощавам. Защото тогава, в онзи момент аз пак съм се обичал и съм постъпил точно така, както тогава съм считал за правилно. Грешки, да, но какво от това. Човек се учи, докато е жив. А напоследък се уверявам, че е вярно и обратното – човек е жив, докато се учи. И аз се уча. От грешките си, от чуждите грешки, когато успея... И се обичам.

Има разни хора, за които понякога се заблуждавам, че обичам повече от себе си. Ако се замисля примерно за децата ми, много ги обичам. И ако някой им посегне, мога да го убия, без да ми мигне окото. Обичам жена си, майка си, брат си, други роднини... семейството ми съм го издигнал в нещо като култ. И помагам, подкрепям, осигурявам – изобщо всичките онези неща, за които се счита, че трябва да се вършат. Не ми тежи, приятно ми е да го правя. И ето тук следва въпросът, а дали не го правя повече, защото ми е приятно, отколкото, защото “така трябва”. Отговор – заради себе си го правя. Искам след n-брой години да седна на някоя пейка в парка заедно с другите дедовци и да се изкефя максимално от това, какви чудесни деца имам. Някой да не си го е помислял същото? Благодаря, знаех си, че няма такива. По същия начин и майка ми се кефи пред приятелките й, от което и на мен ми е кеф – тя се гордее с мен, а не с филанкешията.

Много ми е приятно, когато ме харесват. По едно време се убеждавах, че не ми пука, ако някой си не ме харесва и даже си повярвах. Викам си, айде, бе, точно тоя ли ме интересува... Да, ама не. Дори и едно напълно непознато хлапе на улицата да ми се усмихне, на мен ми става приятно. Децата много обичат да лъжат, но не го умеят - научават се, като порастнат. Когато едно дете се засмее, то се смее с очите си, цялото засиява и няма по-приятна гледка. И, когато едно дете на улицата ми се усмихне, колкото и да е непознато, аз знам, че то се усмихва, защото му е приятно, нещо му е харесало. И изведнъж се оказва, че ми харесва да ме харесват и нехаресваните от мен хора. Да, оня същия идиот, тъпанарът, който винаги ме е дразнел само с присътствието си, глупакът, дето е толкова прост, че даже не мога да намеря подходяща форма за сравнение... той, моля ви се, в момент на просветление може би или, за да се направи на принципен, казал еди къде си, че аз съм постъпил много правилно еди кога си... Не, не, че аз съм се съмнявал някога в правилността - аз така съм постъпил, точно, защото съм го сметнал за правилно. Обаче някъде ей там в дълбокото се обажда едно предателско гласче, което казва “ето, той те харесва”. Дааа... в такива моменти се налага да се мобилизирам и за пореден път да се убедя, че не ми пука, какво е казал сега, защото друг път е казвал... Няма начин – стягам се и дори започвам да преосмислям, дали пък не съм сбъркал. Сега ще се изненадате. Случвало се е след такъв разбор да видя, че съм сбъркал. Е, как, кажете ми, да не проверявам и занапред? И как да се откажа от самоубеждаването, че не ми пука, ако някой не ме харесва. От най-чиста любов към себе си аз ще си призная, че ми харесва да ме харесват всички... но когато ме харесват определени хора, това не задължително означава, че съм хубав. Хубав съм в техните очи, окей, но като нищо може да съм сбъркал. Грешка, която задължително ще обмисля внимателно и с любов към себе си ще гледам да върша повторно. Значи се уча, тоест жив съм.

Сега се замислих, дали съм си самодостатъчен. И да, и не.
Първо, не е много ясно, какво означава да съм си самодостатъчен. В сексуален смисъл – да, всички са си самодостатъчни. Обаче и всеки предпочита, да мине по някой друг начин. Тоест, веднага след полов акт съм си напълно самодостатъчен в сексуален смисъл. По същия начин съм си самодостатъчен, когато съзнанието ми е изключено и спя. Когато съм похапнал добре, не съм гладен и т. н. Ясно, във физиологичен аспект всичко е относително, остава емоционалността. Мога ли да си бъда самодостатъчен, при положение, че се обичам и харесвам да съм харесван. Явно не. Да, ама нее. Когато съм получил поредната доза приятни емоции, спокойно мога да изкарам няколко часа абсолютно сам, самосъзерцавайки се. Сега остава да науча китайските техники за задържане на енергията и от няколко часа, срокът може да скочи до няколко месеца или години. Следва въпрос. Абе, пич, ти си завършен егоист, за какво ти е да учиш китайски техники, като е толкова приятно да получаваш отвън тая шибана енергия. Искаш да задържаш, ами добре, ама защо пък да не връщаш от време на време и тя после да ти се връща двойно. Да, очевидно това е по-доброто решение, тъй като така ще се чувстваш по-добре. И понеже аз се обичам, решавам, че така ще бъде. Много се обичам, хора!

Решението е взето, сега остава да работя върху моето харесване у другите хора. Как може да стане това. Мога да предизвикам Сокхолмски Синдром у определено количество хора и те да ме захаресват, но това не ме устройва. Историята е показала, че такова харесване е твърде краткотрайно. Мога да стана жиголо! Ще има доста баби, които толкова да ме харесват, че чак пари да ми дават. Тук кръгът от харесващи ме се увеличава, увеличават се и годините, през които ще съм харесван. Но все пак организмът ми един ден ще каже “СТИГА!” и аз няма да мога да му откажа заслужения отдих. Отделно, че по това време и кръгът от харесващи ме ще е силно намалял. Друг неприятен момент е, че не вярвам да ми хареса да се разхождам с разни пергаменти под ръка, та ако ще да е сред т. нар. “висше общество”. Музикална звезда! Ядец, не ставаш. Филмова! Цък. Богаташ?! Е, някой ден... може би... обаче дали? Не, хазарта не го харесвам. Трябва ми сигурен план, а не някакви химери. Добре, де, а защо да не възприема някои от стандартните начини. Само някои – тези, които ще ми позволят да си се обичам всеотдайно.

Едно време, когато не се замислях по такива жизненоважни въпроси, преди да стана такъв гуру на егоизма, нали някак си живеех и ми беше приятно. Бяхме деца, игарехме си по цял ден, цяла компания бяхме. И се харесвахме всички. Ходехме да се биеме с компанията на Иван от съседния блок, дето по-късно с него свалихме ония две сестри... Голям купон беше, но да не се отвличам. Та, какво правех аз тогава, че се харесвах на другите. Услуги, игри, смях... излъгах майката на Вальо, че аз съм пушил цигари, а не той; когато Асен падна от оградата на склада и си разпра половината крак, ходихме да го видим в болницата; когато ме заряза Сашка, те ме утешаваха цял месец, а аз им разказах, как съм и пипал циците; после ходихме чак до Сливен, да биеме старите на Иван... много случки и все купон. И да не е било купон, сега като се замисля, купон си е, щото е минало. И досега се събираме редовно и след всяко събиране все повече се увеличават хубавите неща, от които ми е приятно...

Мааму стара, що пък да не мога да си обичам приятелите?! Аз себе си обичам, това е факт, обаче, бидейки добър приятел, оичайки ги, аз фактичесики увличавам поводите да се обичам. Следователно, аз обичам да обичам. И за какво ми е някаква китайска самодостатъчност, ако алтернативата е толкова приятна и мога спокойно да продължа да си живея живота.

И само някой да пипне децата ми!

Лека!
И аз ша спъ.

после ходихме чак до Сливен, да биеме старите на Иван... - само това ме притеснява от миналото ти....но така и така не ми е работа.
Интересно пишеш, харесва ми, и е естествено, че почти всичко на този свят човек прави заради себе си. Ако не и всичко....

Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен!

"... после ходихме чак до Сливен за клетвата на Иван и междувремено да набием няколко стари... "


П. П. Ей, ти що не спиш по това време Неска като те забоцкам нежно, вместо да се кефиш, ще викаш "ох".

Отделил си седем абзаци и финалното изречение.

Ако трябва да ги "претеглиш ",т.е всеки абзац(сбор от думи) е от едната страна на везната,с коя единствена дума би ги уравновесил на другата страна?
И ако намериш всички тези думи,дали би ги навързал в една възходяща затворена логика,която да кулминира във финалното ти изречение?
И още:
Думата самообич с какъв цвят я асоциираш?

Питам,защото доста добре си се потрудил


Хоризонти...

много хубаво

винаги може повече

Ей, много е готино! И аз си се обичам безумно много, и приятелите, и жената, а децата направо ги боготворя!

Това автобиографичен материал ли е или художествена измислица? Питам просто от любопитство, не че има голямо значение.

Аз се обичам
Ти се обичаш
Той се обича
Ние се обичаме
Вие се обичате
Те се обичат

ми кат' съ убичати, я взимети са найбети

:))) стройно, логически издържано, последователно и.....ех, де да беше толкова просто - 1. обичам се/това по дефолт е валидно за всеки от шестте милиарда хуманоиди, пъплещи по земната кора/ 2. ще обичам, за да бъда обичан и от останалите.

да, ама....бих нарекъл Късметлия онзи, у когото живее само един човек. А онези, у които са в непрекъснат спор и борба за надмощие няколко човека в едно!?!? .... които се обичат несподелено вътре в теб?!? и когато направиш нещо "добро" за единия от тях - другите веднага заръмжават :"Абе що му се връзваш на дивотиите точно на тоя?!? Не разбираш ли, че ако беше само той, а нас ни нямаше - щеше да си жив за оплакване?!?" хахаха.... няма угодия, брато, вервай ми! Вечно някой в мен е недоволен!

Обичай, за да те обичат! хммм.....това е така само в евклидовата геометрия....а тя, както знаем, описва само една вселена и при едни условия. За милиардите останали....е неверна!
Да , обичам синовете си.....и не очаквам нищо от тях...просто искам да си подредят живота добре!
Да, трябва да обичаш поне най-близкия си човек...т. нар. половинка...да даваш и да получаваш обич .... но гаранцията е точно никаква. Затова се смятам късметлия, защото при мен уравнението е вярно.....но някой ден може и да не е.....а за останалите.....хахаха....понякога ми е много хубаво с тях, радвам се на обичта им, но.....никога вече не бих могъл да я приема съвсем насериозно!

и?

В момента Вуте малце болен и трудно стопля. Каква е целта на равновесието? С една дума не мога, не стига. Кулминацията не е в последното изречение. То е по-скоро нещо като рефрен, припев.

В цвят не мога, не и сега. Виждам само цвета на хапчето, дето трябва да го глътна. Що не напишеш, всеки цвят какво означава, пък аз ще си избера един

Това е усещане. Опитал съм се да го пресъздам и да го внуша. Ако за целта се налага да си измисля нещо - правя го.

Щом ти е харесало, значи съм успял, благодаря!

И тя се обича, и то се обича.

Не е важно, кой кого ще ебе, важното е да има любов между хората!

Аз им намерих цаката. На моите сичките съм им обяснил, че са едно цяло и, ако обичат себе си, то може да стане само в комплект с останалите. Накрая разбраха и вече не си правят мръсно.

Очакваш! Може би не да ти връчат нещо в ръце, но очакваш да си подредят живота, това е твоето изискване към тех. Тогава ще изпиташ доволство от себе си и ще си се изкефиш за пореден път.

А иначе... не казвам, че е толкова просто. Не казвам, че е достатъчно да обичаш, за да бъдеш обичан. Казвам, че обичам да обичам и, че обикновено то се връща. Ако не се върне, - здраве да е, - другият път пак ще обичам... защото това е моят начин.

Наистина, добре е написано. Пишейки това, доставям удоволствие на твоето "социално аз", което ти и без това изграждаш в тази насока. Но имам само една забележка - има хора, които също много се обичат, но са пълни непукисти за чуждото мнение.

И Честита Баба Марта на патерица :)


п.п. Няма да пипам децата ти....

Думите са най-безрезултатният начин на общуване. За нещастие, не разполагаме с друг.

Продължението е "Мразя да мразя", но още не съм го написал. А сега ми е настинало, така че няма да е днес.
Искаш ли да ме отмениш?

Не съм го изграждакл такова. То само си се разви така, а аз просто, като истински егоист, го приех за даденост.

Там е отдел патология. Баш си им пука, но не си го признават. Което (непризнаването) естествено по никакъв начин не променя обективната реалност. А субективната винаги един ден се сблъсква с обективната. Колкото е повече разликата, толкова по-болезнено е.

И са глей, колко съм егоцентричен! Да не се сета да честита Марта на нокой. Благодаря, честита ти и на теб!


п.п. смееш ли :)

аз не споря.....и също следвам Божиите съвети....Обичам ближния.....и дори обратното!